Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 06.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 889 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу Г.И.Д. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 248,46 лв. – главница, представляваща стойността на ел. енергия, доставена за периода 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г. по партида с кл. № **********, за обект на потребление, находящ се в гр. Свиленград, ж. к. „Изгрев” № 21, бл. 23, вх. Б, ет. 6, ап. 42, с ИТН: 1625251, и 55,77 лв. – обезщетение за забава за периода 28.03.2017 г. – 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 176/17.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 573/2019 г. по описа на РС Свиленград.

В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от договор за продажба на ел. енергия, сключен при общи условия. В изпълнение на задълженията си ищецът доставил на ответника за периода 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г. ел. енергия до обекта на потребление на ответника с ИТН: 1625251, находящ се в гр. Свиленград, на стойност 248,46 лв. Тъй като ответникът не заплатил задължението си, ищецът претендира и законна лихва за забава за периода 28.03.2017 г. – 13.06.2019 г. в размер на 55,77 лв. Посочено е, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за тези суми, което било уважено изцяло. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК предявил настоящия иск. В хода на процеса ищецът е заявил, че ответникът бил заплатил дължимите главница и лихви. Счита, че тъй като ответникът бил станал причина за завеждане на делото, му дължал сторените в заповедното и исковото  производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.И.Д.. Последният, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 573/2019 г. по описа на РС Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 176/17.06.2019 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 248,46 лв., представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 55,77 лв. – обезщетение за забава за периода 28.03.2017 г. – 13.06.2019 г., и 75 лв.– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия, по силата на който ответникът се явява потребител на ел. енергия, както и че е доставил на ответника ел. енергия в твърдяното количество и на посочената стойност. При установяване на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е заплатил стойността на консумираната ел. енергия.

В разглеждания случай от неоспорените от ответника писмени доказателства, се установява, че последният е потребител на ел. енергия, доставяна от ищцовото дружество. Също така се изяснява, че за периода 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г. ищецът е доставил на ответника 1375 kWh ел. енергия, чиято цена възлиза на 248,46 лв. На 04.09.2019 г. ответникът е заплатил дължимата главница и начислената лихва за забава. Ето защо, като взе предвид наличните писмени доказателства и процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че е установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка на твърдяното количество ел. енергия, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати продажната цена на потребената ел. енергия.

Съгласно задължителните указания на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. По изложените по-горе съображения и като взе предвид настъпилото в хода на исковото производство плащане, съдът намира, че предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 248,46 лв. – главница, и 55,77 лв. – обезщетение за забава за периода 28.03.2017 г. – 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

Според указанията на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ако искът е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано с отказ претендираното вземане да бъде изпълнено доброволно. Ето защо, въпреки че искът ще се отхвърли изцяло, на ищеца ще следва да се присъдят разноски, тъй като към датата на подаване на исковата молба – 06.08.2019 г., ответникът не е бил погасил задължението си, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на дело за дължимите суми.

В настоящия случай към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2019 г., ответникът е дължал в пълен размер претендираната със заявлението сума, поради което ищецът има право да получи изцяло сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е извършил разноски в размер на 75 лв. за държавна такса, като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 ЗПП предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото производство. С оглед всичко изложено, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., както и тези в исковото – в размер на 175 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Г.И.Д., че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 248,46 лв. – главница, представляваща стойността на ел. енергия, доставена за периода 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г. по партида с кл. № **********, за обект на потребление, находящ се в гр. Свиленград, ж. к. „Изгрев” № 21, бл. 23, вх. Б, ет. 6, ап. 42, с ИТН: 1625251, и 55,77 лв. – обезщетение за забава за периода 28.03.2017 г. – 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 176/17.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 573/2019 г. по описа на РС Свиленград.

ОСЪЖДА Г.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75 лв., представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 175 лв. – представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: