Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр. Велико
Търново, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10217/ 2021 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от ст. юрисконсулт С.С., като пълномощник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново към Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП /ГДФК в ЦУ на НАП/ - гр. София, срещу Решение № 350 от
30.06.2021 г., постановено по АНД № 20214110200370/ 2021 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 490498-F531084/ 17.01.2020 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. С отмененото от
съда наказателно постановление, на Земеделска кооперация „Сила - 95“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Самоводене, общ. Велико Търново,
за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 1,
вр. с ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
наказание „имуществена санкция”, в размер на 500,00 лева. В касационната жалба
се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се подробни доводи за липсата на съществени
нарушения на процесуални правила в хода на административнонаказателното
производство, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Касаторът не счита за такова нарушение посочването в НП на няколко дати, за
които е установено разминаване между данните по акцизен данъчен документ и
нивомерната система на кооперацията, недаващо възможност за определяне на
наличните количества горива. Намира, че в случая не се касае за отделни
административни нарушения, а за няколко проявления на едно такова -
неизпълнение на задължението за предаването по установената дистанционна връзка
на данни, позволяващи определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обектите за търговия с течни горива, дължащо се на проблем при
предаването на данните, който не е отстранен след първоначалното проявление.
Намира и че не може да бъде квалифицирана като съществено нарушение и
непосочването в АУАН и НП, че деянието не е довело до неотразяване на приходи,
доколкото при липсата на доказателства за друго, от АНО е възприета именно тази
по-благоприятна за данъчния субект хипотеза. По отношение на третото
констатирано от въззивния съд процесуално нарушение – непосочване формата на
изпълнителното деяние изтъква, че предвид субекта на нарушението не е възможно
такава форма да е допустителство. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото
на спора, като потвърди наказателното постановление, издаденото от началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени
бележки, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, прави възражение за евентуална прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба
Земеделска кооперация „Сила - 95“ - с. Самоводене, чрез пълномощника си по
делото адв. М.Н. от ВТАК, оспорва същата. В писмен отговор на касационната
жалба и в хода на устните състезания развива подробни доводи за правилност на
обжалваното съдебно решение и незаконосъобразност на отмененото от въззивната
инстанция наказателно постановление. Моли обжалваното решение да бъде оставено
в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото производство, не взема
становище по искането за такива на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира
обжалваното решение за постановено при изяснена фактическата обстановка и
правилно приложение на закона. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими на
основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. В производството е било установено, че на дата 29.11.2019 г. е извършена
проверка от инспектори по приходите в ГДФК, на обект ГСМ „Сила-95“ /ведомствена
бензиностанция/, находящ се в с. Самоводене, ул. „Опълченска“ № 67, стопанисван
от ЗК „Сила - 95“ - с. Самоводене. При проверката е било установено, че на дати
15.05.2019 г., 05.06.2019 г., 27.09.2019 г. и 29.10.2019 г., в обекта са
извършени доставки съгласно подробно описани документи - акцизни данъчни
документи /АДД/, фактури, товарителници, декларациии за съответствие и т.н.,
като данните за количествата гориво съгласно тези документи /подадени и
получени в НАП по два пъти/, не са съответствали на данните от нивомерната
система за количеството гориво, налято в резервоарите за съхранение в обекта.
При така констатираното, от участвал в проверката инспектор по приходите е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № F531084/ 13.12.2019 г., в който освен описание на отделните
доставки, при които е констатирано несъответствие е посочено, че към датата на
проверката на място, в обекта са били налични монтирани и работещи ЕСФП модел
„ОЙЛ СИС 1.0-Д-КL“, индивидуален
№ 08002329 на фискалното устройство, № 58007307 на фискалната памет и нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Съгласно отразеното в АУАН,
кооперацията качеството си на лице, което извършва зареждане на течни горива по
чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, е допуснала нарушение на
същата, като не е предавала на НАП по установената дистанционна връзка данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в горепосочения обект за търговия на течни горива.
Посочено е и че ЗК „Сила – 95“ с. Самоводене в качеството си на задължено лице
по Наредба Н-18/ 13.12.2006 г., не е изпълнила задължението си да предава на
НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива, в нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба
Н-18/ 2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 и ал. 6 от ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на председателя на кооперацията, и връчен на датата на издаването
му, като в него е вписано, че ще бъдат представени възражения в
законоустановения срок. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН са подадени писмени възражения, в които са наведени твърдения
за процесуални нарушения в административното производство, алтернативно за
маловажност на нарушението, доколкото обектът е с една колонка и се използва
само за зареждане на течни горива за собствени нужди, като независимо от това е
подавана необходимата дистанционна информация, а от нарушението не са настъпили
вредни последици. Подаването на цитираните възражения е отбелязано от
наказващия орган и без да бъдат обсъдени, те са приети за неоснователни. Въз
основа на установеното в АУАН, началникът на Отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП е издал НП № 490498-F531084/ 17.01.2020 г., с което за извършено от ЗК
„Сила – 95“ нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и
на основание чл. 185, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗДДС, на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция”, в размер на 500,00 лева. Като мотиви на наказателното постановление е
възпроизведено дословно описаното по-горе съдържание на АУАН и са изброени
събраните в административната фаза на производството доказателства. Същото е
било връчено на санкционираното лице на 25.02.2021 г. и е обжалвано от него пред
компетентния районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната
фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от
районния съд писмени доказателства и разпита на свидетелите Н.Д.
/актосъставител/ и И.Е.. Въз основа на така
изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, но при допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, както в
нарушение на закона. Конкретно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са спазени изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4, респ. на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като при описанието на нарушението не е посочена
конкратна дата на извършването му, не е посочено и че става въпрос за деяние от
което не са настъпили вредоносни последици за фиска. Отбелязал е и че съобразно
това описание всъщност става въпрос не за едно, а за няколко нарушения, за
които обаче е наложено едно наказание, при неспазване разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Решаващият състав е установил и че от наказващия орган не е уточнено дали
претендираното деяние се изразява в извършителство или допустителство, като и
двете са обявени за наказуеми по административен ред с нормата на чл. 185, ал.
2 от ЗДДС. На последно място е приел и че съдържащото се в АУАН и НП описание
на деянието, не сочи на осъществен състав на нарушение по чл. 3, ал. 3 от
Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и ал. 6 от ЗДДС, каквато
е правната квалификация дадена от наказващия орган. С тези
мотиви въззивният съд е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново отменително решение е правилно.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания за наличието на отменителното основание по чл.
148, ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, вкл.
чрез събиране на гласни доказателства. Същият е формирал изводите си, след като
е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените
от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за проведеното открито заседание е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона. В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000
лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт
по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение
второ от същата алинея са установени превилегировани състави на нарушения от
този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи се налагат
санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за
едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. Посочената в
АУАН и НП като нарушена материалноправна норма на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, въвежда в задължение
на лицата, извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, както и на тези извършващи зареждане на превозни средства, машини,
съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да предават на
НАП по установена дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от
одобрен тип следва да се използва нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежаща на метрологичен контрол. Видно от цитираната норма е, че
се касае за задължение за действие, изискуемо при всяка промяна на количествата
гориво в резервоарите на обекта /въвеждане и извеждане/, като подаването на
данните се извършва автоматично, чрез одобрената измервателна система.
Съответно неизпълнението на въпросното задължение е с проявна форма
бездействие, което обаче приключва непосредствено след всяка промяна на
количеството гориво в резервоарите, т.е. най-късно на същата дата. Ето
защо правилни са изводите на решаващия състав, че съобразно словесното описание
в АУАН и НП, се касае за няколко самостоятелни изпълнителни деяния, като
основание за възникване на претендираната отговорност на проверения данъчен
субект, чиито състави са довършени на изброените от администрацията дати.
Становището на АНО, че е налице едно неправомерно деяние - бездействие,
обхващащо всички отразени в НП дати, би могло да се сподели само ако става
въпрос за липса в процесния обект на функционираща нивомерна система,
отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
МФ, но в случая не се твърди такова нарушение. Или казано с други думи, с оглед
изложените в АУАН и НП обстоятелства, се претендират 4 отделни административни
нарушения, за неспазване на задължението по чл. 3, ал. 3 от посочената наредба.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Следователно, при ангажирането на административнонаказателна отговорност, не се
прилагат разпоредбите на чл. 23 – чл. 26 от НК и затова ако няколко еднакви
дейния осъществяват състав на едно и също нарушение, за всяко едно от следва да
се наложи отделно административно наказание,
а не да се квалифицират като едно деяние и да се определя едно или общо
наказание. В случая при установени с АУАН и посочени в НП четири
административни нарушения е определено едно наказание, с което е нарушена
цитираната по-горе разпоредба на ЗАНН. Отделно от това неизяснен остава
въпросът дали определеното в НП наказание е наложено общо за четирите
нарушения, а ако не - за кое от тях е санкциониран нарушителят и каква е
съдбата на образуваното административнонаказателно производство за деянията,
които не са били санкционирани. По този начин е допуснато и съществено
нарушение на процесуални правила, тъй като е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, а също и възможността на съда да проведе контрол за
законосъобразност на наложеното наказание. Обсъдените пороци
самостоятелно обуславят незаконосъобразност на наказателното
постановление, до какъвто извод е стигнал и решаващия състав на ВТРС.
Налице е и второто установено от въззивния съд процесуално нарушение, а
именно
непосочването в АУАН и НП, че констатираното при проверката нарушение не е
довело до неотразяване на приходи. Предвид изявленията на АНО за установено едни
деяние и размера на наложената санкция, при определянето й би следвало да е
приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС. С нея са въведени
превилегировани състави на нарушенията по изр. първо от същата норма, когато от
тези нарушения не са настъпили вредоносни последици. Поради това, в случая
обстоятелството дали соченото от администрацията нарушение е довело до
неотразяване на приходи, е елемент от фактическия състав на изпълнителното
деяние и като такъв е следвало да бъде отразено в съдържанието на акта, и
наказателното постановление. Липсата му представлява отделно нарушение на
изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и осуетява
възможността на соченото за нарушител лице, да узнае в административната фаза
на производството състава на деянието, претендиран от административното
обвинение. Този порок също представлява съществено процесуално нарушение и като
такъв – самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
Настоящият
състав намира за неоснователни и възраженията на касатора относно другото
констатирано от районния съд нарушение – липса на яснота в описателната част на
АУАН и НП относно формата
на санкционираното изпълнително деяние. Развитите доводи за изначална
невъзможност за допустителство при извършител юридическо лице намират опора в
правната теория, но е безспорно, че такова разграничение не е прокарано в
текста на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Също така е безспорно, че в текстовата част
на АУАН и НП, първоначално изрично е отразено, че става въпрос за
допустителство, а впоследствие се сочи форма на деянието извършителство.
На
последно място настоящата инстанция намира за правилни и изводите на ВТРС за
недоказаност на посочените от наказващия орган изпълнителни деяния. Както се
обсъди по-горе, чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,
регламентира задължение за предаване на НАП на данни, даващи възможност за
определяне на наличните количества горива, в резервоарите за съхранение в
съответния обект. Съобразно текстовото описание в АУАН и НП, в случая такива
данни са подадени от обекта на ЗК „Сила - 95“ в с. Самоводене, на всяка от
посочените от администрацията четири дати и информацията е получена в НАП, т.е.
санкционираното лице е спазило цитираното нормативно въведено изискване.
Последното се потвърждава от наличните в преписката документи и този въпрос не
е бил спорен между страните. Обстоятелството, че подадените от нивомерната
система данни не са еднакви с тези от документите за доставка на гориво /също
надлежно представени и получени в НАП/, не представлява нарушение по чл. 3, ал.
3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, нито означава по презумпция, че
именно данните от нивомерната система са неверни. Констатираните от приходната
администрация разлики биха могли да се дължат на редица обстоятелства, вкл. да
представляват индикации за административни нарушения, но различни от тези, за
които е санкциониран ответникът по касационната жалба, като няма данни АНО да е
провел някакво допълнително разследване в тази насока. В крайна сметка на ЗК
„Сила - 95“ - с. Самоводене е било наложено наказание за нарушение,
извършването на което е недоказано от обективна страна, като основание за
ангажиране административно наказателната отговорност на кооперацията, до
какъвто извод е достигнал и районният съд.
Съобразно всичко изложено, обжалваното
съдебно решение не страда от визираните в жалбата на Отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски. При своевременното му заявяване
в отговора на касационната жалба, направеното от ответника същата искане за
присъждане на разноски по делото, е основателно. На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Национална агенция за приходите – гр. София, като юридическо лице, в
чиято структура е АНО, следва да бъде осъдена да заплати на Земеделска кооперация
„Сила – 95“ – с. Самоводене, разноски за производството пред настоящата
инстанция, в размер на 150,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 06.08.2021 г. /л. 11 от делото/. Неоснователно е възражението на касатора за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждание, доколкото делото не се
отличава с по-малка фактическа и правна сложност от типичната за този вид, а
договореното и заплатено възнаграждение е под минималния размер, предвиден в
чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 350 от
30.06.2021 г., постановено по АНД № 20214110200370/ 2021 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
Осъжда Национална агенция за приходите с
адрес на гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, да заплати на Земеделска
кооперация „Сила - 95“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
Самоводене, общ. Велико Търново, разноски за настоящата инстанция в размер на
150,00 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.