Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Русе, 09.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, четвърти състав, в публичното заседание на четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
административно дело № 75 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 211
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на С.А.С. против Заповед № 3282з-25/06.01.2020г. на Директора на
Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с
която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6,
чл.203, ал.1, т.13, чл. 204, т.3 , и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и в противоречие с
материалноправните разпоредби. В жалбата жалбоподателят отрича да е извършил
описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Иска се от съда да отмени оспорената
заповед.
В с.з. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Представят гласни
доказателства. Представят писмени бележки/л.51-54 от делото/. Не претендират да
им се присъдят направените в производството разноски.
Ответникът
по жалбата – Директорът
на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт
Тошева в Дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, в представени по делото писмени бележки вх. № 1001 от
04.03.2020г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата /л.22-24 от
делото/. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
намаляване на адвокатското възнаграждение до минимален размер на ответната
страна, в случай, че съдът уважи жалбата.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Дисциплинарното
производство е започнало с издаването на Заповед № RB-202205-001-05/25-4 от 09.04.2019г./л.2
секретен том – с.т./ на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която
е разпоредено на основание чл.207, ал. 1, т.2 и ал.2 от ЗМВР да бъде образувано
дисциплинарно производство срещу С.А.С. - гл.боцман/водач на автомобил, той и
началник, склад въоръжение, завеждащ ГСМ и корабно имущество, 02 група ГКП Русе/
към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Русе. Определен е дисциплинарно
разследващ орган /ДРО/ – комисия от председател и двама членове. Посочени са и
фактическите основания за образуване на производството: Във връзка с работа по
ДП № ОСлО 117/2017г. на ОСлО ОП Русе, водено срещу криминално проявеното лице И.И.С. за извършено престъпление по чл. 252, ал.1 от НК и чл.253 от НК /лихварство и пране на
пари/ и с оглед доказване на престъпната дейност при събиране на доказателства
е установено, че е налице кореспонденция и приятелски взаимоотношения между
заподозрения и мл.експерт С.С.. Постъпила е информация, чрез експлоатация на
специални разузнавателни средства, за предоставяне на парични средства от
мл.експерт С.С. на криминално проявеното лице С. във връзка с упражняваната от
него дейност – предоставяне на парични средства на трети лица срещу лихва от
20% на месеца. Наличните данни сочели, че мл.експерт С.С. е наясно с предмета на дейност на криминално
проявените лица И.С. и П.П.. Данните от ДП сочели, че след изготвяне на
техническа експертиза на таблет „Самсунг“, собственост на П.П., се съдържат
данни за парични суми, лица, на които са дадени, лихва, която се дължи и кой е
предоставил паричния заем за периода 28.06.2016г. до 19.03.2018г. Срещу името С.
е записана сума 1500евро от дата 28.10.2017г.
Посочено
е, че описаните действия на мл.експерт С.С. нарушават норми от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с
който служителят е запознат. Тъй като поведението на служителя е станало
достояние на други служители и граждани, в заповедта е посочено, че той е
уронил престижа на службата.
Заповедта
била издадена във връзка с получено предложение рег.№ RB- 202205-002-11/01-256/ 26.03.2019г./л.23с.т./
на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“Русе, изготвено по реда
на чл.31 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г., издадена от министъра на
вътрешните работи. Към предложението били приложени материалите от извършена
проверка и изготвена справка рег. № RB-202205-002-11/01-216/ от
15.03.2019г./л.29с.т./ след приключване на проверката за изясняване на
постъпила информация в РДГП Русе с писмо рег.№ RB-202018 -001-15/3-633/ от
06.02.2019г./л.28с.т./.
С предложението Директорът на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Русе предлага на Директора на Главна Дирекция „Гранична
полиция“–МВР да бъде образувано
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от С.С., тъй като действията му са
несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по
смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за констатирани нарушения по чл.15, чл.19
и чл.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Жалбоподателят
е запознат със Заповед № RB-202205-001-05/25-4 от 09.04.2019г./л.2 с.т./ на
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която е разпоредено на
основание чл.207, ал. 1, т.2 и ал.2 от ЗМВР да бъде образувано дисциплинарно
производство на 13.09.2019г., видно от отбелязването на гърба на самата заповед.
Липсват данни след запознаване със състава на дисциплинарно разследващия орган С.
да е поискал отстраняване на някой от членовете му по реда на чл.207, ал.5 от ЗМВР.
Възможност
за удължаване на срока на разследването изрично е предписана в чл.244, ал.2 от
ППЗМВР, поради което до Директора на ГД“Гранична полиция“ са отправени
предложения от Директора на РД“Гранична полиция“Русе и Председателя на
дисциплинарно-разследващия орган за удължаване срока на дисциплинарното
производство от 29.05.2019г./л.10, т.1/, от 24.07.2019г./л.13, т.1/ и
30.09.2019г./л.16,т.1/. Със Заповед № 3282з-1686 от 04.06.2019г./л.7, т.1/, Заповед № 3282з-2259 от 26.07.2019г./л.8, т.1/
и Заповед № 3282з-2909 от 01.10.2019г./л.6,т.1/ на Директора на ГД“Гранична
полиция“ е продължен срока за приключване на дисциплинарното производство съответно
от 07.06.2019г. до 07.08.2019г., от 07.08.2019г. до 07.10.2019г., от 07.10.2019г.
до 22.12.2019г. Жалбоподателят, след отправени покани /л.20-21, л.22, л.23-24
от т.1/ е запознат с първите две заповеди за продължаване на срока на 13.09.2019г.,
а с последната заповед на 08.10.2019г., видно от отбелязването на гърба на
самите заповеди.
В хода на
образуваното производство са присъединени всички доказателства, събрани в
образуваната и извършена проверка в РДГП Русе. Жалбоподателят, след връчена
покана, представил писмени обяснения с рег.№ 4066р-12404 от 17.09.2019г./27,т.1/,
в които посочил, че не е извършвал дисциплинарни нарушения и не е прикривал
правонарушения. По изготвен и представен въпросник/л.28,т.1/ жалбоподателят
отговорил с писмени обяснения рег.№ 4066р-12404 от 17.09.2019г. /29, т.1/, в
които отрича , че е предоставял парични суми на криминално проявени лица, за
което да е получавал след това лихви. Посочва, че не му е известно лицата И.С. и П.П. да са криминално проявени,
тъй като работата му в МВР не налага работа с криминално проявени лица.
Обяснява, че познава двете лица бегло покрай оказионния магазин, който са
наели в блока, в който живее. Твърди, че
не е останал с убеждение и не му е известно двете лица да извършват
противозаконна дейност. С писмените обяснения не са направени доказателствени искания.
На
25.09.209г. на жалбоподателя е връчена покана № 4066р-12683 от 24.09.2019г. за запознаване с допълнителни
въпроси с рег. № 4066р-12678 от
24.09.2019г./л.28,т.1/
Допълнителни
писмени обяснения от жалбоподателя са снети
на 26.09.2019г. , входирани с № 4066р-12782/л.29, т.1/. В тях С. посочва
телефонния си номер и обяснява за познанството си и контактите, които е имал с
двете криминално проявени лица. Отрича да е запознат с тяхната престъпна
дейност, да им предоставял средства за нея, както и да е получавал лихви от тях.
На 03.12.2019г.
на С., на основание чл. 207, ал.11 от ЗМВР, вр.чл.8, т.13 от ЗМВР е връчена
покана за запознаване с обобщена справка/л.25-26, т.1/, материалите приложени
към нея и даване на допълнителни обяснение или възражения.
На
основание чл.207, ал.7 от ЗМВР на 02.12.2019г. била изготвена Обобщена
справка/л.33-47с.т./, с която след покана жалбоподателят се запознал на
03.12.2019г., което
обстоятелство е отбелязано на гърба на справката, удостоверено с подписа на С..
След запознаването жалбоподателят в срока по чл.207, ал.10 от ЗМВР подал възражение с рег.№ 4066 Р-16246 от
04.12.2019г./л.61,т.1/, в което категорично заявил, че не е извършил описаните
в справката нарушения на служебната дисциплина.
На
10.12.2019г. определеният със Заповед
№ RB-202205-001-05/25-4 от 09.04.2019г./л.2с.т./ на Директора на Главна
дирекция „Гранична полиция“ дисциплинарно разследващ орган в състав председател
– Началник сектор Оперативно-издирвателни дейности/ОИД/ главен инспектор Венелин
Асенов и членове – Началник група ОДИ от сектор ОДИ към РДГП Русе –
ст.инспектор Милен Колев и заместник началник на Гранични полицейски
кораби-Видин към РДГП Русе – ст. Инспектор Венцислав Славчев, изпратил
становище по чл.207, ал.12 от ЗМВР до Директора на ГД „Гранична полиция“. В
становището/л.5-22 от с.т./ е направен
анализ на събраните доказателства и завършва с извод, че в конкретния случай е
налице извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13
от ЗМВР, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Прието е, че с
действията си жалбоподателят като служител на МВР е нарушил т.15 от Етичния
кодекс – „ Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т.19 от Етичния кодекс – „Държавният служител
пази доброто име на институцията, която представлява.”, т.83 от Етичния кодекс
– „Държавният служител не прикрива доведено до знанието у правонарушение или
такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото
предотвратяване, пресичане, разкриване.“ Постъпилите данни, че за периода
27.10.2017г. до 26.11.2017г. за предоставяне на парични средства от
жалбоподателя на криминално проявеното
лице С., във връзка с упражняваната от него дейност - предоставяне на парични средства на трети
лица срещу лихва от 20% на месец , като
е бил наясно, че с неговите пари криминалнопроявеното лице упражнява престъпна
дейност, се отнасят за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 /Неспазване правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ от ЗМВР,
съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяния несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
В
становището са изложени доводи, че заявеното от С. в обясненията и
възраженията, които е правил в хода на дисциплинарното производство не
кореспондира с обективната истина.
Направен е
извод, че са налице и двете кумулативни материалноправни предпоставки по
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР да бъде квалифицирано деянието на С. като тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" – 1.деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР и 2. уронващо престижа на службата. Крайното
становище на дисциплинарно разследващия орган е че са налице предпоставките за налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение”.
На
06.01.2020г. е издадена оспорената в настоящето производство Заповед
№ 3282з-25/06.01.2020г./л.1-2, т.1/. на Директора на Главна дирекция
„Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя
на основание чл.194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл.203, ал.1, т.13, чл.
204, т.3 , и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.В нея е възприета
следната фактическа обстановка – За
периода 27.10.2017г. до 26.11.2017г. в
гр.Русе С. е предоставил парични средства - сумата 1500евро срещу лихва от 100лв за 15 дни на криминално
проявените лица И. И.С. и П. Е.П., като С. е бил наясно за осъществяваната от
лицата дейност - престъпления по чл.
253, ал.2, вр. с ал.1 от Нк и чл. 252, ал.1 от НК/лихварство и пране на пари/.Деянието
на С. се явява съпричастност към извършваната
от С. и П. престъпна дейност.
Поведението
на служителя било квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието
е, че се касае до тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, тъй като С., от
една страна, е нарушил т.15, т.19, и т.83 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а от друга страна,
действията му са станали известни на множество лица и по този начин е уронен престижа
на службата.
Заповедта
е оспорена с наведени оплаквания за нарушение на материален закон и административнопроизводствените
правила. Сочи се, че не е спазен срока за издаване на акта, не е съобразено
цялостното поведение на служителя, както и че не е налице извършено дисциплинарно нарушение.
По образуваното ДП № ОСлО 117/2017г. на ОСлО при Окръжна прокуратура
Русе са извършени действия по разследването като са проведени разпити на
свидетели, включително и на жалбоподателя. Протоколите за разпит на свидетели
са приложени по делото/л.70-75, т.1/.
Установени
са данни, че мл.експерт С.С. е в приятелски взаимоотношения с криминално
проявените лица И.С. и П. П. и има данни, че е извършвал автомобилни
застраховки на управлявани от тях
автомобили.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи: Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № 3282з-25/06.01.2020г./л.1-2, т.1/. на Директора на
Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с
която на жалбоподателя на основание чл.194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6,
чл.203, ал.1, т.13, чл. 204, т.3 , и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР. Заповедта е връчена на наказания служител на 08.01.2020г., видно от
направеното саморъчно отбелязване в самия административен акт. Жалбата срещу
заповедта е подадена от наказаното лице чрез дисциплинарно-наказващия орган на
21.01.2020 г. При тези обстоятелства съдът намира, че жалбата, въз основа на
която е образувано настоящото производство е процесуално допустима като
подадена в законоустановения преклузивен срок от лице, за което е налице правен
интерес от оспорване на акт, за който изрично е предвидена възможност за
съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - Директора на Главна дирекция
„Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР като
ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР може да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за служителите
на младши изпълнителски длъжности, в която категория попада жалбоподателя,
съгласно приложената по делото Специфична длъжностна характеристика /л.45-48,
т.1/. Заповедта съответства на изискването за писмена форма и съдържание по чл.
210, ал.1 ЗМВР, посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Заповедта е издадена след изтичане на сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно цитираната разпоредба, за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196 ЗМВР/. В конкретния случай, със Заповед № RB-202205-001-05/25-4 от 09.04.2019г./л.2с.т./
на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ е разпоредено на основание
чл.207, ал. 1, т.2 и ал.2 от ЗМВР да бъде образувано дисциплинарно производство
срещу С.А.С.. Не е приложена специална заповед – акт, с който е разпоредено извършване на проверка
по реда на 205,ал.2 от ЗМВР, вр. чл.16 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015г. поради което и по делото няма данни жалбоподателят да е запознаван с нея, каквото
основателно възражение е направено, че същият не е запознат с тази заповед. Образуването
на такава проверка е посочено в чл.205, ал.2 ЗМВР и в чл.16 от Инструкцията.
Задължение на ДНО е да запознае служителя със заповедта за назначаване на
проверка, както и със справката по чл.18 от Инструкцията слез приключване на
проверката. По делото не са приложени доказателства, че са извършени тези
действия. В процесния случай първоначалната информация е получена от ДНО с
Предложението рег.№ RB- 202205-002-11/01-256/ 26.03.2019г./л.23с.т./ на
Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ Русе, изготвено по реда на
чл.31 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. Към предложението били
приложени материалите от извършена проверка и изготвена справка рег. №
RB-202205-002-11/01-216/ от 15.03.2019г./л.29с.т./, така както е записано в
предложението. По изложените причини дисциплинарното производство е започнало
на 09.04.2019г. с издаване на със Заповед № RB-202205-001-05/25-4 от
09.04.2019г./л.2с.т./ на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.
Допуснато е процесуално нарушение от ДНО, тъй като С. е запознат с посочената
заповед в един много късен момент, а не непосредствено след издаването и
започване на действията по заповедта. С. е запознат със Заповед №
RB-202205-001-05/25-4 от 09.04.2019г./л.2с.т./ на Директора на ГДГП на 13.09.2019г.
заедно с първата заповед за удължаване на срока по реда на чл.244, ал.2 от
ППЗМВР, като с това закъсняло
запознаване съществено се нарушават неговите процесуални права и най-вече
правото му на защита.
Относно възражението за
изтекли срокове по чл.195, ал.2 от ЗМВР съдът намира, че същото е основателно. В
нормата са посочени два срока – първият е двумесечен от откриване на
нарушението. Установи се, че нарушението е открито на 09.04.2019г. След три
пъти удължаване на срока със съответните заповеди на 06.01.2020г. е издадена заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание. Предвид издадените надлежно заповеди за удължаване на срока на
дисциплинарното производство, за които С. надлежно е уведомяван и запознаван,
за което е положил и подписа си, съдът намира, че срокът по последната издадена
заповед № 3282з-2909 от 01.10.2019г. е изтекъл
преди налагане на дисциплинарното наказание.
Това е така, тъй като по цитираната заповед срокът е удължен от 07.10.2019г. до
22.12.2019г. , а Заповед № 3282з-25 на Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР е от 06.01.2020г. Отделно от посоченото, съдът намира, че
не е спазен и втория предвиден срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР – две години от
извършване на нарушението. Според посоченото в атакуваната заповед
дисциплинарното нарушение е извършено през периода 27.10.2017г. –
26.11.2017г. Срокът от две години от
извършване на нарушението изтича на 26.11.2019г., а заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е от 06.01.2020г. По делото не са представени
доказателства да са налице основанията по чл.195, ал.2 и ал.4 от ЗМВР при наличието
на които спират да текат сроковете по ал.1 и ал.2. Не са налице и основанията по чл.195, ал.5 от ЗМВР – когато дисциплинарното нарушение е престъпление или административно нарушение и
срокът по ал.2 започва да тече от влизане в сила на присъдата или наказателното
постановление. По изложените съображения съдът намира, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, издадена след предвидените срокове по чл. 195, ал.2 от ЗМВР.
Констатираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед.
Съдът изцяло споделя
възраженията на жалбоподателя, посочени в представените по делото писмени
бележки, за това, че оспорената заповед е издадена изцяло в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и че по делото не е доказано твърдяното дисциплинарно
нарушение. Наложеното най-тежко наказание е за нарушение на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, а като тежко нарушение на служебната
дисциплина са посочени действията на С. за периода 27.10.2017г. – 26.11.2017г.,
свързани с предоставяне в гр.Русе на парични средства - сумата 1500евро срещу лихва от 100лв за 15 дни на криминално
проявените лица И. И.С. и П. Е.П., като С. е бил наясно за осъществяваната от
лицата дейност - престъпления по чл.
253, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.252, ал.1 от НК/лихварство и пране на пари/. Деянието
на С. се явявало съпричастност към извършваната
от С. и П. престъпна дейност. От представените доказателства по делото
се установява, че образуваното наказателно производство - ДП № 1412 / 2017г. по описа на Окръжна
прокуратура Русе срещу И. И.С. за престъпления по чл. 253, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.252, ал.1 от НК/лихварство и пране на пари/ не е
приключило. По това производство С. е разпитан в качеството на свидетел. От
изисканата справка от ОП Русе се установява, че по делото няма привлечено
обвиняемо лице. Съдът намира, че за да
се приеме, че С. е проявил съпричастност
към извършваната от криминално проявените
С. и П. престъпна дейност, следва тази дейност да бъде доказана. Липсата на
влязла в сила присъда за извършване на посочените престъпления поставя под
съмнение твърдението, че С. е съпричастен към извършването им. Дори да се
приеме, че е налице извършена от С. престъпна дейност за настоящия състав
остава изцяло недоказано, че С. е бил информиран, запознат, и че е знаел за
престъпните действия на С., за да му съдейства съзнателно. От представените в с.з. гласни
доказателства чрез проведените разпити
на двамата свидетели – С. и П. се установява, че двете криминално проявени лица
се познават и са контактували със С. по
други поводи, но категорично отричат да са получавали от С. парични средства с
цел да ги предоставят на други лица срещу лихва.
Приложени са
материалите от ДП № 1412 / 2017г. по описа на Окръжна прокуратура Русе В тях
освен декларативно изразеното твърдение
в постановлението на наблюдаващия
прокурор, че С.С. е предоставял парични средства срещу лихва на заподозрения С.,
няма събрани и приложени преки доказателства, които да потвърждават безспорно
този извод. Приложени са протоколи от
разпит на свидетели, сред които и жалбоподателят С.. Данните от тях също не
обосновават категоричен извод за съпричастност на С. към престъпна лихварска
дейност на заподозрения С., спрямо когото и към момента на приключване на
делото не е повдигнато обвинение след около тригодишно разследване. Като
основно доказателство както в ДП, така и в дисциплинарното производство се
сочат записите на телефонни разговори между двете криминално проявени лица и
разговор между С. и С., приобщени по делото с представен доклад от
експлоатирано СРС. След тяхното обсъждане
безспорния извод, който се налага, е че двамата се познават и са
поддържали някаква комуникация. За съда е недоказано твърдението, че С.
съзнателно и умишлено е съдействал на С. в престъпна дейност. Не е доказано, че
самият той е знаел с какво точно се занимава С.. В проведения телефонен разговор
между двете криминално проявени лица се говори за мъж с име С., като освен по собственото име на жалбоподателя по
никакъв друг идентификационен признак не може да се обвърже жалбоподателя с лицето,
за което говорят С. и П.. Основателни са възраженията на жалбоподателя, предвид
разпоредбата на чл.177, ал.1 от НПК, че както обвиненията и осъдителната присъда в
наказателното производство, така и наказанията в дисциплинарното производство
не може да се основават само на данни от специални разузнавателни средства. По същия начин от техническата експертиза на таблет Самсунг, модел SM-T535, собственост на П.П. е установено,
че в таблета е запаметена информация, съдържаща данни за парични суми, лица, на
които са предоставени такива, лихва, която се дължи, като данните се отнасят за
периода 28.06.2016г. до 19.03.2018г. Там срещу името С. е отбелязана сума от
1500евро от дата 28.10.2017г. От тези оскъдни косвени доказателства е формиран
извода, че това са парични средства, предоставени съзнателно от жалбоподателя
за престъпна лихварска дейност.
Следва да се подчертае, че оспорената заповед е мотивирана само и
единствено с доказателства, събрани в хода на дисциплинарното разследване,
предоставени от разследването по ДП. Други доказателства, имащи отношение към
казуса, не са събирани – нито по инициатива на ДРО, нито по искане на
жалбоподателя. В съдебно заседание са събрани само гласни доказателства, чрез
проведените разпити на свидетелите С. и П., които практически не допринасят за доказване
на правнозначими факти, от които да се обоснове извод за извършено
дисциплинарно нарушение. От обсъждането на събраните доказателства всяко
едноотделно и всички в тяхната съвкупност се налага само безспорния извод, че
жалбоподателят се е познавал и инцидентно контактувал с двете криминално
проявени лица. Поради това съдът намира, че извършването на дисциплинарното
нарушение, такова, каквото е описано в атакуваната заповед, не е доказано. От
събраните доказателства може да се направи само предположение, което не се
подкрепя от категорични и безспорни доказателства.
Във връзка с материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Фактите по
делото, свързани с твърдяното
дисциплинарно нарушение, не са безспорно установени и от тях не се доказва по
безспорен начин, че на посочените в оспорената заповед дата и място държавният
служител е предоставил съзнателно 1500евро на криминално проявените С. и П. за престъпна
лихварска дейност, като по този начин проявил съпричастност към
извършваната от тях престъпна дейност.
Установи се, че се е познавал и контактувал с тях по други поводи, като тези
обстоятелства не са основание за квалифициране на действията му като дисциплинарно
нарушение с характер на „тежко“ по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, и което е
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и да
е уронващо престижа на службата.
Предвид
това съдът намира, че в настоящия случай оспорената заповед е издадена в
противоречие с материалния закон поради недоказаност на извършеното дисциплинарно
нарушение. В заповедта липсват конкретни мотиви на органа, изразяващи неговата
оценка по отношение на твърдяното нарушение като тежест, обстоятелствата, при
които то е извършено, вредни последици, които са настъпили, форма на вина и
цялостното поведение на служителя. Бланкетно е посочено, че са оценени
събраните доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него
последици, формата на вината, цялостното поведение на служителя и т. н., но какви
са тези доказателства, какви са вредните последици настъпили от извършване на
нарушението, каква е формата на вина, каква е оценката на цялостното поведение
на служителя не е посочено. Липсата на мотиви в тази насока представлява
самостоятелно основание за отмяната на обжалваната заповед.
С оглед на изложеното, Заповед №
3282з-25/06.01.2020г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при
Министерство на вътрешните работи, е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон и следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски. Тъй
като жалбоподателят чрез процесуалния си представител е заявил в последното
с.з., че не претендират разноски, същите остават така, както са направени.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.С. Заповед № 3282з-25/06.01.2020г. на
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните
работи, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл.203, ал.1, т.13, чл.
204, т.3 , и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
Съдия: