Р Е Ш Е Н И Е
№…………
16.04.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ МАРТ две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор: ……………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 78 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1949/12.12.2018 г., Плевенски районен съд по
гр. дело № 5922/2018 г. по описа на същия съд е признал за установено по
отношение на ответницата Н.Т.Ц., ЕГН **********,***, че същата дължи на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „***” № ***, представлявано от М.Н.С., сумата от
471, 83 лв., представляваща главница за предоставени, но незаплатени ВиК услуги
по 37 броя фактури за периода от 29. 05. 2015 год. до 31. 05. 2018 год., и
сумата от 67, 28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29. 06. 2015 год.
до 04. 06. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21. 06. 2018 год. до изплащане на сумата.
Осъдил е Н.Т.Ц., ЕГН **********,***,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „***” № ***, представлявано от М.Н.С.,
сумата от 96, 18 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство.
Осъдил е Н.Т.Ц., ЕГН **********,***,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „***” № 25, представлявано от М.Н.С.,
сумата от 544, 41 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Срещу
така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Н.Т.Ц., в която се
излага становище, че неправилно Районният съд е приел за установено, че същата
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД –
гр. Плевен предоставени ВиК услуги, тъй като няма доказателства, че услугата е
предоставена. Ищцовото дружество в първоинстанционното производство „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Плевен не е изпълнило
задължението си, съгласно Общите условия и за периода от 2004 г. до настоящия
момент, въззивницата Н.Т.Ц. съзнателно е лишена от правото да заплаща
действително консумирано количество питейна вода, като по този начин е
задължена да предплаща бъдеща консумация. Освен това, поради отказ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Плевен да изпълни свое
задължение, съгласно Общите условия, в т.ч. да извърши изравнение на отразените
в партидата показания, Н.Т.Ц. не дължи претендираното парично задължение. Етажната собственост на процесния адрес не
дължи обща вода, поради отказ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД
– гр. Плевен да постави водомер на чешма в отдадено под наем общо помещение,
водата в което се ползва само от наемателя, както и да начислява служебно
консумация. Въззивницата счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан и
моли, да бъде отменено първоинстанционното решение, както и да бъде обезсилена
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4488/2018 г. по описа на ПРС.
Моли, да бъде съобразена и изтеклата тригодишна погасителна давност.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от въззиваемия „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Плевен чрез защитника –
адв. Д.Ц. от САК. В отговора се излага становище, че въззивната жалба е
неоснователна, поради което се моли, да бъде потвърдено първоинстанционното
решене, като законосъобразно и правилно. На първо място, се твърди, че е
съобразено направеното от въззивницата възражение за настъпила погасителна
давност, като са претендирани само непогасените по давност задължения за
периода от 29.05.2015 г. до 31.05.2018 г. На следващо място, индивидуалният
водомер не е проверяван от месец октомври 1987 г., като за времето след това
въззивницата Н.Ц. не е представила пред въззиваемото дружество доказателства,
удостоверяващи редовността на измервателното устройство, с оглед на което
количествата предоставени ВиК услуги са начислени служебно, съгласно
разпоредбата на чл.39 ал.5 т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Освен това, изразходваното количество питейна вода за
сгради – етажна собственост или за отклонения, към които са присъединени повече
от един потребител, се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на
водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери, като в
разпределението се включват всички разходи на вода и загубите в сградната или
вътрешната водопроводна инсталация. Разликата между количеството питейна вода,
отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните
водомери, както и количествата за потребители, чийто водомери не са отчетени,
се разпределя между всички тях пропорционално. Въззиваемият моли Окръжния съд,
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно
е, че въззивницата е придобила по наследство собственост върху недвижим имот,
който е водоснабден от ищцовото дружество. По този начин е придобила качеството
на абонат.
Също
така не се спори, че дружеството е издало редица фактури, с които е начислило
суми за доставена вода. Не се спори и че сумите по тези фактури не са платени.
Спорни
са въпросите какво е основанието за начисляване на вода за недвижимия имот,
както и включва ли се в тези фактури стойност на вода, ползвана от общи
помещения в етажната собственост.
За
изясняването на тези въпроси съдът е преценил изцяло правилно събраните по
делото доказателства, в това число и заключението на назначената по делото
икономическа експертиза.
От
представените по делото писмени доказателства е видно, че с писмо от
23.08.2005г. е отправено известие до въззивницата, че на 16.08.2005г. е
направена проверка на водомера, като задължението към дружеството е към това
показание. Посочено е, че ако не може да се осигури възможност за отчитане
следва да се яви в дружеството за да се уточни този въпрос. Видно е, че на
24.08.2005г. е констатирано с протокол, че абонатът не осигурява достъп до
водомера за проверка.
С оглед
на действащата към момента нормативна уредба - чл. 34а ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004год. периодичните проверки на инидивидуалните
водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради -
етажна собственост, се извършват през 10 години, като същите са по искане и за
сметка на потребителите /чл. 34а ал. 2/. Нормативно предвидено е, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1 /изминали повече от 10 години от монтажа на водомера
или последната негова проверка/ срокът за извършване на проверката е три
месеца, както и в случай че след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка на водомерите количеството изразходвана вода се начислява
по реда на чл. 39 ал. 6 от наредбата.
Съгласно чл. 16 ал. 4 от Общите условия на ВиК оператора периодичните проверки
на индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на потребителите през 10
години, считано от датата на последната метрологична проверка. Съгласно чл. 21
от ОУ когато представителят на ВиК оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно чл. 16 ал. 4 същият прави предписание на
потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три
месеца. В случай, че след изтичането на този срок, не е извършена периодична
проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25 ал. 8 и
ал. 10 от ОУ. Следователно при наличието на непреминал необходимата
метрологична проверка водомер ВиК операторът начислява служебно изразходвано
количество питейна вода- по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м.
при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като същото се завишава всяко
тримесечие с 1, 0 куб. м за всеки обитател.
Периодът,
за който са издадени фактурите, предмет на иска е 29.05.2015 год. до 31.05.2018год.,
т.е. почти пълни 10 години след последното му отчитане, както и почти 30 години
след последната му проверка, с оглед изявлението на въззивницата в писмения и
отговор, че това е станало 1987г.
Ето
защо съдът счита, че правилно въз основа на действащата нормативна уредба
дружеството е начислявало ежемесечно потребление на вода от по 5 куб. м., като
в края на отчетния период е издавало фактура за тяхната стойност. Тези фактури
са надлежно осчетоводени и са годно доказателство в настоящия процес. От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че тяхната обща стойност е 471.83лв. В този размер е и задължението
на въззивницата към дружеството.
Следва
да се отбележи, че в тези фактури не са включени твърдените в жалбата бъдещи
плащания на вода, тъй като същите са издавани след края на отчетния период,
просто при липса на достъп до редовен водомер, който да е годно средство за
отчитане същите са определяни по нармативен начин, но касаят минал период. Също
така тези суми са начислявани само за вода в жилището на Т., а не и за общи части
на сградата, в какъвто смисъл са нейните твърдения. При служебно /нормативно
определено/ начисляване на вода за определен абонат няма как да се отчитат евентуалните
разлики в показанията на общия водомер и индивидуалния такъв /защото последният
не е отчетен/, поради това са нормативно предвидени.
С оглед
на изложеното искът с правно основание чл.422 от ГПК е доказан по своето
основание и в предявения размер и следва да бъде уважен. В тази връзка следва
да се уточни, предвид възраженията в жалбата, че няма предявен по делото иск за
признаване за устновено, че етажната собственост не дължи обща вода, поради
отказ за поставяне на водомер на отдадено под наем общо помещение, поради което
и няма как съдът да се произнесе по такъв иск.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 1949/12.12.2018г., постановено по гр. дело № 5922/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: