Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Велико
Търново, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в закрито заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10088/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
от *** Н.К. от ВТАК то пълномощник на В.И.Ф. с ЕГН **********, адрес *** срещу
Решение № 59 от 12.02.2021 г. по НАХД № 1309/2020 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1275-001135/ 07.07.2020 г., издадено от ВПД началник на
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново /ОД на
МВР/, упълномощен със Заповед № 366з-2818/ 16.10.2020 г. на директора на ОД на
МВР – Велико Търново, с което за извършено нарушение чл. 638, ал. 3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ и на основание същата законова норма на В.И.Ф. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лева. Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение, като развива съображения, че същото
е постановено от въззивната инстанция при нарушение на закона и неправилна
преценка на събраните доказателства, обусловила и неправилност на изводите на
съда. По същество поддържа заявените и пред районния съд възражения, в това
число че считано от 26.06.2020 г. е сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ за автомобила и застрахователната полица е представена пред
районния съд, както и че е сгрешена правната квалификация на деянието,
доколкото В.Ф. е управлявал автомобила в качеството на едноличен собственик на
капитала на „Инструмент“ ЕООД във връзка с дейността на дружеството и в този
смисъл относимата правна норма е чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а не чл. 638, ал.
3 от КЗ. Позовава се на решението по КНАХД № 10621/ 2018 г. по описа на
Административен съд – Плевен. Поддържа, че е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е санкционна и
не е посочена нарушената материална норма. В този смисъл изброява решения на
Районен съд – Пирдоп и Районен съд – Провадия. Цитираните оплаквания съдът
квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение поради
постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да реши спора
по същество като отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Алтернативно
касаторът моли наказателното постановление да бъде изменено, като се редуцира
размерът на наложената глоба на 250,00 лв. съгласно чл. 638, ал 1, т. 1 от КЗ.
Моли за присъждане на разноски за две инстанции съобразно изхода на спора.
Ответникът
по касационна жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна, като споделя мотивите
на районния съд относно вмененото на касатора административно нарушение и
дадената му правна квалификация. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка по
делото е правилно изяснена от районния съд. Безспорно е, че на дата 26.06.2020
г., в 12:00 часа, в гр. Велико Търново, на ул. „Георги Раковски“, до дом № 12,
в посока ул. „Въстаническа“, В.И.Ф. управлявал товарен автомобил „Фолксваген“,
модел „Кади“ с рег. № ***, собственост на „Инструмент“ ЕООД, без да има сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
превозното средство към момента на нарушението. Контролните органи са преценили
въпросното деяние като нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, при което младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР – Велико Търново е съставил на В.Ф. АУАН № 191662/ 26.06.2020 година. Актът
е бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като същият заявил, че
няма възражения. Срещу АУАН не са направени писмени възражения в определения от
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок. Въз основа на така установеното и констатациите в
акта за административно нарушение, от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново, в условията на делегирана материална компетентност
по силата на Заповед № 366з-2818/ 16.10.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Велико Търново, е издадено Наказателно постановление № 20-1275-001135 от
07.07.2020 г., с което за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ и на
основание същата норма, на В.И.Ф. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на В.Ф. на
дата 11.08.2020 г. и обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. По
делото са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка. Към жалбата пред районния съд нарушителят е представил
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на „ОЗК – застраховане“ АД с № BG/23/120001765411 от 26.06.2020 г. за процесния автомобил, валидна за периода от 26.06.2020 г., 14:00 часа до 25.06.2021 г., 23:59 часа. От
извлечение от Търговския регистър е установено, че едноличен собственик на
капитала и управител на „Инструмент“ ЕООД е В.Ф.. От справка, издадена от
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново е констатирано наличието на 14
санкционирани нарушения на правилата за движение от лицето. В съдебно заседание
като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на АУАН, чиито показания са кредитирани като
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и със събраните
писмени доказателства – извлечение от регистъра в Информационен център при
„Гаранционен фонд“ и план за СПО. Въз
основа на така събраните в хода на
съдебното следствие пред въззивния съд доказателства правилно и съответно на
доказателствения материал е установена горната фактическа обстановка.
Районният съд
е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП,
съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването
им от компетентни органи. Изложени са мотиви, че деянието, извършено от водача
на МПС, осъществява от обективна и субективна признаците на административно
нарушение по съответната хипотеза на КЗ и като такова е наказуемо по
административен ред. Не са намерени основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Възражението, че деянието е несъставомерно предвид представения с жалбата
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 26.06.2020 г.,
обосновано е отхвърлено от въззивния съд, тъй като към датата и часа на
извършване на нарушението застраховката по този договор не е била активна.
Посочено е, че незабавното отстраняване на нарушението представлява смекчаващо
вината обстоятелство, но не и такова, изключващо наказателната отговорност на
дееца. Заявеното пред районния съд оплакване за грешна правна квалификация на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на В.Ф. също е обсъдено и
отхвърлено с мотив, че административното наказание е наложеното за управление
на МПС във връзка, с което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
а не за това, че като собственик не е изпълнил задължението си да сключи
такава. Като ирелевантно е определено обстоятелството, че Ф. е едноличен
собственик и управител на дружеството, доколкото безспорно собствеността на
превозното средство е на юридическо лице, различно от жалбоподателя, и
„Инструмент“ ЕООД е капиталово търговско дружество, чиято собственост е
разделна от тази на физическото лице – собственик. Не е споделено и
твърдението, че в АУАН и НП не е посочена материалната норма, която е нарушена,
във връзка с което подробно е описан фактическият състав на нарушението по чл.
638, ал. 3 от КЗ и е извършена преценка, че наложеното наказание е правилно
определено по вид и размер по същата норма.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново потвърдително решение е правилно по изложените в него мотиви, които в
пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото е попълнено с такива, установяващи наведените като спорни в
производството факти. Правните изводите
са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като
са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните
гласни и писмени доказателства. Това, че при преценката им
решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е
налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. Във въззивното производство Ф. не е оборил фактическите
установявания от административнонаказателното производство, правилно
кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Необосновано в касационната жалба се твърди, че оплакванията, заявени пред
районния съд, не са обсъдени от него и това се установява от простия прочит на
решението. Доколкото поддържаните пред касационната инстанция възражения са
идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220, ал. 2 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща
към тях. Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението.
В допълнение към мотивите на районния
съд следва да се посочи, че сключването на застраховка по отношение на
управляваното от касатора МПС дори няколко часа след извършване на нарушението
не обуславя маловажност на неправомерното деяние, тъй като не елиминира извода,
че към момента на проверката МПС не е било с действаща застраховка, а и само по
себе си не е достатъчно, за да обоснове по-ниска обществена опасност на
нарушението от обичайните нарушения от същия вид.
Текстът на чл. 638, ал. 3 от КЗ сочи
лицето, което се санкционира – несобственик, но управляващ моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В.Ф. е установен именно при управление на такъв автомобил, за
който не е имало сключена застраховка. Дадената правна квалификация по никакъв
начин не осуетява правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е
санкциониран. Едно от задълженията на водачите на МПС съгласно разпоредбата на
чл. 100, ал.
1, т. 3 от ЗДвП е да носят документ за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно
средство, което управляват. Следователно преди да започне да управлява МПС,
независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това
моторно превозно средство има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и да вземе със себе си документа, удостоверяващ този факт. Дали за
управлявания от него автомобил има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ касаторът не само е могъл да узнае /още повече предвид
претенцията му, че е едноличен собственик на капитала на дружеството в чийто
патримониум е собствеността на превозното средство/, но е бил длъжен по силата
на закона да провери това обстоятелство и противното е резултат от неговото
бездействие.
Неоснователен
е доводът на касатора за липса на посочване на нарушената материалноправна
разпоредба. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ съдържа в себе си както
хипотезата на изпълнителното деяние, което ако бъде осъществено ще доведе до
реализиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице,
така и самата санкция, която следва да изтърпи нарушителят, ако бъде осъществен
предвиденият фактически състав на нарушението. Касае се за специфично структурирана
правна норма, в която се съдържат както хипотезата, така и санкцията и като е
посочил като нарушена точно тази норма и е посочил същата и като основание за
налагане на санкцията за така извършеното административно нарушение,
административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон. Правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е
нарушено, доколкото адекватно и в пълнота последното се е възползвало от всички
процесуални способи да брани правата си.
Юридическото лице „Инструмент“ ЕООД,
макар и да е с едноличен собственик на капитала В.Ф., е различен правен субект
от физическото лице В.Ф.. Това дружество притежава своя собственост, част от
която е и процесният автомобил, поради което той като движима вещ не се явява
собственост на едноличния собственик на капитала на дружеството, а на самото
дружество.
Правилно районният съд е приел, че
извършеното от В.Ф. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и
субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в
управление от несобственик на МПС без валидна към момента застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобила. Нарушението е извършено виновно,
осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното
постановление норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ и представлява основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Наложеното наказание по вид и размер съответства с предвиденото такова
в закона, поради което неоснователно се явява алтернативното искане на касатора
за изменение на наказателното постановление.
Цитираната от касатора съдебна практика
на различни районни и административни съдилища няма задължителен характер и не
обвързва настоящата инстанция, доколкото не попада в обсега на решенията и
постановленията по чл. 130 от Закона за съдебната власт. По тези съображение и
доколкото се придържа към възприетата от АСВТ практика, настоящата инстанция не
дължи обсъждане на изброените решения.
Обжалваното съдебно решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски, поради
което такива не следва да се присъждат
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 59 от 12.02.2021
г. по НАХД № 1309/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.