№ 14007
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110100975 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация
София“ ЕАД съществува вземане от В. Т. Б. за сумата от 1738.94 лева, представляваща
неизплатена част от цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2016г. до м.
04.2019г. в имот, представляващ апартамент 63, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 74495/2019г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, за което дължал и
обезщетение за забава. Твърди, че в хода на процеса клиентът извършил частични плащания
1
за погасяване на дълга си за исковия период, поради което в настоящото исково
производство претендира единствено непогасената част от цената на топлинната енергия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който от името на ответницата са изложени твърдения, че на 13.06.2024г. същата
сключила писмено споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД за изплащане и на
процесната сочена като непогасена част от главницата, на законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба до датата на сключване на споразумението, както и на
заплатената от ищеца държавна такса за разглеждане на предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ. Въз основа на така
сключеното споразумение на 14.06.2024г. ответницата заплатила в полза на
топлофикационното дружество сумата от 757.49 лева- авансова вноска по споразумението.
При тези твърдения и признавайки съществуването на задълженията- предмет на
споразумението, заявява искане за прекратяване на настоящото производство.
С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение искането на ответника в
последния смисъл е оставено без уважение, като е изяснено, че само по себе си признанието
на съществуването на процесното задължение, както и твърденията за сключено с ищеца
споразумение за доброволно уреждане на спора помежду им и за извършено въз основа на
него частично плащане не съставляват основание за прекратяване на настоящото
производство, а имат отношение към основателността на предявения иск, доколкото
новонастъпилите в хода на процеса обстоятелства от значение за спорното право следва да
бъдат взети предвид от съда съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С молба от 04.04.2025г. ищецът е изложил твърдения, че всички задължения, предмет
на настоящото производство- претендираната като неизплатена част от цената на
топлинната енергия за исковия период и законната мораторна лихва върху тази цена, както и
държавните такси за заповедното и исковото производство са погасени чрез плащания от
ответника въз основа на сключеното между страните извънсъдебно споразумение, поради
което в настоящото производство се претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
негови праводатели, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да достави съответното количество
топлоенергия до имота.
В случая ответникът е заплатил предявеното по делото вземане за неизплатената част
от цената на топлинната енергия за исковия период, както и законната лихва за периода, за
който ищецът е претендирал такава, за което от името на ответницата в първото по делото
открито съдебно заседание са представени платежни нареждания, като плащанията и
техният погасителен ефект са изрично потвърдени от ищеца както с писмена молба от
04.04.2025г., така и от процесуалния му представител в проведеното на 30.04.2025г. открито
съдебно заседание. Извършеното извънсъдебно погасяване на процесното задължение
представлява по правната си същност конклудентно признание на неизгодно за страната
2
обстоятелство- съществуването на главен дълг, възникнал на поддържаното в исковата
молба основание и в посочения в същата размер. А признанието на неизгодни за страната
факти представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския
граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички
събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда
да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ са осъществени. Освен това, в
случая извършеното извънсъдебно конклудентно признание се потвърждава и от изричните
признания на ответницата- съдебно и извънсъдебно, на съществуването и размера на
останалата към датата на образуване на настоящото производство непогасена част от цената
на топлинната енергия за процесния период, съдържащи се съответно в отговора на исковата
молба и в сключеното между страните споразумение от 13.06.2024г., представено с
последния.
Ето защо, съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени
във фактическия състав, пораждащ процесното вземане.
Наред с горното, с оглед конкретните твърдения в отговора на исковата молба с
доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи
спорното материално право обстоятелства.
По делото не се спори относно датите на извършените плащания- 12.07.2024г.,
16.08.2024г., 17.09.2024г., 15.10.2024г., 13.11.2024г.- всички след образуване на
производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право, предявеният иск следва да бъде отхвърлен в цялост поради
погасяване чрез плащане на задължението, негов предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. Само по себе
си обстоятелството, че ответникът е сключил споразумение с ищеца, което е изпълнил, не е
годно да обоснове извод в обратен смисъл, доколкото това споразумение е сключено, респ.
плащанията по него са извършени след образуване на делото, за което по изложените вече
мотиви следва да се приеме, че повод е дала ответницата, тъй като не е спазила установените
по договорното правоотношение срокове за изпълнение на паричните си задължения за
исковия период.
С оглед на това и доколкото от представените документи за плащане не се установява
погасяване на вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, а такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да
бъде присъдена сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от
процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за
обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено, че в правната сфера на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, съществува вземане от В. Т. Б., ЕГН **********, за
сумата от 1738.94 лева, представляваща неизплатена част от цена на топлинна енергия,
потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. в имот, представляващ апартамент 63,
находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично
притезание по ч. гр. дело № 74495/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
***, сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4