Р E Ш Е Н И Е
№ 350
гр.Плевен, 23.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 337 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 32 от 23.01.2020 г., постановено по НАХД №
2169 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 746/04.10.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите –
гр. Ловеч, с което на Г.Д. ***, за нарушение на чл.263 ал.1 т.2 от Закона за
горите /ЗГ/, във вр. с чл.12 ал.1 предл.
второ от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, на основание чл.263 ал.1 т.2 от ЗГ е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална
дирекция по горите – Ловеч, чрез ст. юрисконсулт С.Т., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Счита се, че твърденията на съда, че за
установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 746/30.04.2019г., в негово отсъствие, удостоверено
с подпис на свидетел, не отговоря на обективната истина, обусловено от
писмените и гласните доказателства събрани в хода на делото. Твърди се, че процесният АУАН е съставен в присъствието на нарушителя Г.Д.
В. и в присъствието на И.М.Р. и А.В.В., свидетели на
извършване, установяване на нарушението и на установяване на извършителя. В
тази връзка се посочва, че веднага след съставяне на констативен протокол №
025196/16.04.2019 г. на същото място в сградата на ДГС-Плевен в присъствие на
жалбоподателя е съставен и АУАН серия „СЗДП 201 г.” № 112869 от 16.04.2019г. в
22.40 часа, като така съставения АУАН е бил предявен на жалбоподателя за
запознаване, като последният е отказал да го подпише и получи екземпляр от
него. Твърди се, че до този момент на жалбоподателя са били съставени АУАН
серия „СЗДП 201 г.” № 112866 от 16.04.2019г. в 22.00 часа, рег.№
743/25.04.2019г. и АУАН серия „СЗДП 201 г. № 112867 от 16.04.2019г. в 22.15
часа, рег.№ 744/25.04.2019г., по които същият направил обяснения — „ нарязах ги
за лични нужди” подписал и получил
препис от тях, удостоверено с подписа му. Посочва се, че след
съставянето в негово присъствие и на АУАН серия „СЗДП 201 г. №112800 от
16.04.2019 г. в 22.20 часа и след предявяването му жалбоподателя заявил, че повече няма да
подписва актове и не пожелал да получи препис от същия. Не се споделят мотивите
на съда, че свидетелят А.В.е взел участие при съставяне на АУАН едновременно
като свидетел на извършване на нарушението, така и на отказа на нарушителя да
подпише акта, с което е допуснато нарушение на процесуалните правила - чл.43
ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че актът е съставен на 16.04.2019г., в деня на
установяване на нарушението. Сочи се, че НП е издадено в сроковете по чл.34,
ал.1 от ЗАНН, като в процесния случай е установено,
че нарушението е извършено на 16.04.2019г. и едновременно с това е установен и
извършителя, АУАН е съставен на същата дата
16.04.2019г., тоест в тримесечния срок от откриване на извършителя, като са спазени
и сроковете по чл. 34, ал.З от ЗАНН.Сочи се още, че наказателното постановление
е издадено на 04.10.2019г. т.е. в шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
Счита се, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в процедурата по ангажиране на админстративно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Счита се още, че правилно е приложен материалния закон, като извършеното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните
нарушения от същия вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че приложената
административна санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца. Твърди
се, че през 2019г. срещу жалбоподателя има съставени още четири броя АУАН за
нарушения на Закона за горите в т.ч. и извършване на незаконна сеч в частен
имот, без издадено позволително за сеч. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд или алтернативно, ако съдът прецени,
че е налице такава необходимост, да върне делото за ново разглеждане от PC - Плевен.
От ответника не е подаден отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът
Регионална дирекция по горите – Ловеч, не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище с доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд,
като се иска неговата отмяна и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът – Г.Д. В. се явява
лично и счита решението за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение
неправилно и следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на В. за това, че на 16.04.2019г. в
землището на с.Брестовец, общ.Плевен, отдел 274 подотдел „ф” –частна горска
територия, се движи с моторно превозно средство „******.” без рег.номера, без
да притежава разрешително за достъп. Нарушението е квалифицирано по чл.263 ал.1
т.2 от Закона за горите вр. с чл.12 ал.1 предл. второ от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.
За да отмени изцяло наказателното постановление районният
съд е приел, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които опорочават и самото НП, като спора по същество не
е разглеждан. Посочил е, че е налице нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН, тъй като
св.Вълев е взел участие при съставяне на АУАН едновременно като свидетел на
извършване на нарушението и като свидетел на отказа на нарушителя да подпише
акта, което нарушение е съществено и води до отмяна на НП. На следващо място е
приел, че не е налице единство между акта и НП по отношение на правната
квалификация на нарушението. В тази връзка е посочил, че в АУАН като нарушена
правна норма е отразено чл.148 ал.1 от ЗГ, съобразно който товарни превозни
средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в
горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на
горскостопански, селскостопански и ловностопански
дейности, а в НП правната квалификация е по чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите
вр. с чл.12 ал.1 предл.
второ от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, които правни норми не съответстват на описаната фактическа
обстановка. Съдът е направил извод, че по този начин е нарушено правото на
защита на В., тъй като е в невъзможност да узнае за какво нарушение е
ангажирана отговорността му.
Решението е правилно. Фактите са установени в пълнота
от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, с което е ограничено правото на
защита на наказаното лице. Фактическите констатации и правните изводи в тази
насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради
което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. В
действителност описаното в АУАН нарушение е квалифицирано по чл.148 ал.1 от ЗГ,
а в НП наказващият орган е посочил съвсем нови и различни по състав правни
норми, които не съответстват на описаното като факти. Т.е. не е налице правно
единство между акта и НП от една страна, а от друга В. е в невъзможност да
узнае за какво нарушение му е потърсена административно-наказателна отговорност.
Ето защо правилно районният съд е счел, че е нарушено правото на защита на лицето
и правилно е отменил НП само на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32 от 23.01.2020 г.,
постановено по НАХД № 2169 по описа за 2019г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/