Присъда по дело №142/2017 на Окръжен съд - Шумен

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД№142/2017г.

Подсъдимият Д.М.А. *** роден на *** *** понастоящем живущ ***  български   гражданин, безработен, неженен. неосъждан е предаден на съд с обвинение по чл.252 ал.2 предложение първо и предложение второ от НК вр. ал.1 предложение първо от НК за това ,че през периода от началото на 2006 година до 17.12.2013 година в град Шумен като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал занятие -банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките, уведомяване на БНБ съгласно чл.3 от Закона за кредитните институции и регистрация в БНБ, съгласно чл.3а от ЗКИ, като отпуснал заеми обезпечени с ипотеки и заеми срещу лихва на различни лица като с дейността си причинил другиму значителни вреди и получил значителни неправомерни доходи в размер на 6461.23 лева.

Производството по настоящото дело се проведе по реда и при условията на чл.371 от НПК по искане на подсъдимия за разпит на част от свидетелите и вещото лице по делото и изричното искане вещото лице да бъде разпитано след разпита на свидетелите / л.2 от. Съд. п-л от 24.07.2017 год./

Разпитан на досъдебното производство, както и в съдебното подсъдимият не се признава за виновен и иска от съда да бъде признат за невинен.

ШОС след като се запозна с всички материали по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност намира за установено от към фактическа страна следното:

 Св.Х.Д. имал спешна нужда от 1500,00 лева, за да плаща разноски по водени срещу него дела ,във връзка със станало през 2008г.  ПТП с негово участие. След като съпругата му Л. И. Д.научила от своята братовчедка  И.  К. ***,че подсъдимият Д.М.А. *** дава заеми, на 19.11.2009г. Д. се срещнал с него, в присъствието на съпругата си Л. Д.и на нейната братовчедка  И. П., в дома на последната в гр.Шумен. Д.  поискал в заем сумата 1500,00 лева  за срок от четири месеца от Д.А., а подсъдимият му отговорил, че няма проблем да му даде тази сума срещу месечна лихва от 10 процента, като същевременно трябва да подпише и Запис на заповед за сума в размер на 1740,00 лева. А. заявил, че ако възникне проблем със срока ,можел да направи компромис и да изчака и по-дълъг срок ,след като семейство Д. са роднини на неговата позната И. П.. Същият ден на 19.11.2009г.Х.М.Д. подписал Запис на заповед за сума от 1740,00 лева с дата на падеж 20.03.2010г./ т.4 л.33 от сл. дело/,след което сумата от 1500,00 лева му  била предоставена лично от А.. Според свидетелските показания на Х.Д. по настоящото дело, в продължение на три-четири месеца той заплащал само минимална месечна лихва в размер на 60,00 лева, след което през м.май 2010г. се преместил да живее в гр. Гълъбово и  започнал да изплаща заетата сума по банков път. Независимо от това ,срещу него било образувано изпълнително дело ,на основание подписаната Запис на заповед. Видно от проверени по делото банкови извлечения от банковата сметка при „Уни Кредит Булбанк“ АД с титуляр Д.М.А. ,и от предоставени от Х.М.Д. банкови документи - вносни бележки ,заплатените от Д.  суми за период от година и половина са общо в размер на 4136,23 лева. Твърденията на св. Х.Д. се потвърждават  от показанията  като свидетел на  съпругата му Л. И. Д..

Подсъдимият предоставил на св. Н.М.Х. от град Шумен общо три заема в размер на 3500,00 лева през периода 2006-2009 година.

 Св.Н.М.Х. се запознала с подсъдимия Д.М.А. в началото  на 2006г. Двамата поддържали близки отношения в продължение на една година. През този период А. давал на Х. малки суми пари, които тя ползвала в ежедневието, без да му ги връща. След като се разделили, двамата останали в добри отношения. През следващите  две-три години Х. изпитвала затруднения в бизнеса си в собствения си магазин в гр. Варна.  Поради това  тя  на три пъти искала  заеми  от Д.А. за различни суми пари. Първоначално на неустановена дата в края на 2006г. началото на 2007г. поискала  от А. 500,00 лева ,които той й дал без документ и без уговорена лихва. След като върнала тези пари, Х.  поискала в заем 1000,00 лева от А., и той отново й дал исканата сума ,без лихва.  Впоследствие ,след  като върнала и този заем ,и като й потрябвали отново пари ,Х. поискала и получила от А. в заем 2000,00 лева ,за които подписала някакъв документ, според показанията й някаква бележка ,в която била написана датата и размера на сумата ,както и нейните имена като получател.  Този заем Х. върнала на А. също без лихва. По този начин през периода 2006г. –2009г. на неустановени дати  Х. получила посочените три заема от Д.А. ,които  той  й предоставил без лихва .През следващата 2010г. Н. Х. получила от А. още един заем от 13500,00 лева ,срещу ипотека на недвижим имот, тъй като изпитвала нужда от средства. По това време банките спрели да дават заеми и св. Х. прибягнала до услугите на подсъдимия А.. Заемът бил даден на два транша от подсъдимия  като, след втория транш подписали и нотариален акт за договорна ипотека/ т.ІV-л.18-19 от сл. дело/. От тук е видно ,че на 01.12.2010 година подсъдимия А., като заемодател и Н.М.Х. като заемател и ипотекарен длъжник сключили договор, съгласно който А. предоставил на Х. заем в размер на 13500,00 лева за обезпечаване на която сума Х. учредила в полза на заемодателя А. ипотека, върху собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 1240 кв.м. и построена в него къща и стопански постройки намиращ се в село Мадара, ул. „Мадарски конник” № 81  обл. Шумен. Видно от материалите по делото/ справка от службата по вписванията/ тази ипотека е била заличена на 12.09.2013 година / т.ІV л.3-4 от делото.

Подсъдимият дал един заем на св. В.К. *** в размер на 5000,00 лева обезпечен с ипотека на недвижим имот в град Шумен на 08.07.2009 година.

През 2009 година св. К. имала нужда от заем в размер на пет хиляди лева и по този повод нейни познати я запознали с подсъдимия Д.М.А., който заявил при срещата си с нея ,че за такава сума пари ще иска гаранция например автомобил или имот.Двамата се уговорили за ипотека на жилището, в което живеела К. *** и за лихва за този заем, за размера на която лихва св. К. твърди в показанията си, че не си спомня размера, но счита че тя е била 5%. Видно от нотариалния акт представен по делото/ т.ІV л.26-27 / подсъдимия предоставил на св. Х. заем в размер на 5500,00 лева, за обезпечаването на която сума свидетелката учредила в полза на заемодателя А. ипотека върху собствения си невдижим имот, представляващ първи жилищен етаж,      състоящ се от три стаи, кухня, хол и сервизни помещения на ул. « Съеденение № 153. Видно от службата по вписванията тази ипотека е била заличена на 28.12.2009 година/ т.ІV л.5,6 и л.23-24 от делото/.

Според показанията на К. тя плащала на подсъдимия А. уговорената лихва в продължение на някалко месеца, и това тя разказала на свой приятел А. К. С., който в последствие през месец май 2010 година починал. Последният и дал парите в размер на дължимата сума за да може имотът да бъде освободен от тази вещна тежест, като той лично занесъл парите на подсъдимия, след като се уверил ,че ипотеката е заличена от имота и.

През пролетта на 2011г. св. В.Б.К. ,поискала от  Д.М.А. заем в размер на 1000,00 лева. Тя се познавала с него от 2009г. когато взела от него заема срещу ипотека. Тези 1000,00 лева през пролетта на 2011г. й били необходими много спешно, за да може да откупи златото си ,което била заложила в заложна къща. А. й отговорил ,че за тази сума от 1000,00 лева ще трябва да му плаща лихва от по 50 лева на месец ,или 5% на месец. Разбрали се на 25 число на месеца ,като получи заплата да му плаща 50 лева лихва, и ако има повече пари да погасява и главницата. На следващия ден се срещнали отново на същото място ,влезли в  гараж и там А. й дал сумата от 1000,00 лева, а К. подписала някакъв документ по нейните думи от който на нея А. не дал екземпляр. Според показанията на К. ,в този документ срокът, за който получила от А. парите ,бил една година. В този документ тя попълнила лично данните си и се подписала, поради което е заявила, че предполага, че този документ е бил Запис на заповед. Впоследствие К. не спазила срока за издължаване на заема и лихвата по заема, поради което получила текстово съобщение(СМС) по телефона от Д.А., че ако не плаща редовно вноските ще я даде на частен съдебен изпълнител. Тогава  К.  разговаряла по телефона  с подсъдимия А. и го уведомила, че вече  е дадена на ЧСИ, но от банка към която имала неиздължен кредит. При това положение А. проявил разбиране и се уточнили да предоговорят кредита. След няколко дни А. посетил К. в дома й и там подписали нов документ, според К. отново Запис на заповед, но вече с данните от новата й лична карта, като договорили нов едногодишен срок, които изтичал в края на 2014г. Според К. това предоговаряне станало през месец октомври 2013г., като  документът, който тя подписала отново бил в един екземпляр и за нея нямало екземпляр. Тя продължила да плаща лихвата от по 50 лева на месец, и давала парите на А. на ръка, като той посещавал дома й за да си получи лихвата. Документ за получените пари не й давал. При последния й разпит през м. януари 2016г. К. е заявила, че  все още плащала този заем, но вече с по 25 лева лихва, и се надявала до 20 февруари 2016г. да издължи последната вноска.

През 2008г. - 2009г. на Д.М.С. й се наложило да потърси заем в размер на 400,00 лева. Тя споделила за този  й проблем с нейния познат Х.Д., който й съобщил, че има познат –Д., който давал заеми, и обещал да уреди среща с него. Срещата се състояла в заведение в близост до Хирургическия блок  в град Шумен, където Х.Д. запознал Д. с Д. (Д.).  Тя заявила, че и е необходим  заем в размер на  400,00 лева. Д.А. отговорил, че ще й даде исканата сума от 400,00 лева за срок от четири месеца, като тя трябва да му върне 560,00 лева, или четири месеца по 140 лева. Тя приела тези условия и заявила, че ще плаща месечните вноски на 25 число на месеца, когато получавала заплата. След като се договорили при тези условия, Д.С. получила в заем от Д.А. 400,00 лева. Вноските от по 140,00 лева му плащала на ръка, като рано сутринта се срещали на площад „България“ в гр. Шумен, пред кино „Херсон“, където тя чакала служебен транспорт, за да пътува до местоработата си. Там идвал Д.А., и Д.С. му давала парите на ръка, без да получи документ. По този начин  Д.С. получила искания заем от Д.А. в размер на 400,00 лева, който изплатила  с 10% лихва на месец в размер на 40,00 лева, на четири вноски –всяка по 140,00 лева.

Според показанията на Д.М.С.  през следващите няколко години тя вземала още  няколко заема от 100 до 1000 лева, за които не била подписвала никакви документи. Върнала  всички заеми, като обикновено след издължаването на съответния заем, вземала следващ заем. Последният заем изплатила  две-три години преди разпита й на 12.02.2014г., по заем от 400-500 лева, като му заплатила последна вноска от 200,00 лева, с пари, които тогава получила от рента. Тези заеми от 100 до 1000 лева не са включени в обвинението по делото.

Свидетелят М.С.С.вземал общо 6-7 пъти заеми от Д.М.А., като сумите били различни  по различните заеми – от 200-300 лева до 1000,00 лева. Всички заеми получил с устна уговорка, обикновено  за срок от 2-3 месеца, и ги връщал в уговорения срок, без да е заплащал лихви. Само при първия заем бил подписал Запис на заповед, но нямал спомен за каква сума. Издължил  взетия заем в договорения срок, и  Д.А. му върнал Записа на заповед, а С. скъсал този запис на заповед. Дължимите вноски за погасяване  на заемите, С. изплащал на ръка на А.,***, а също и по банков път с преводи на банковата сметка на Д.М.А. в  „Уни Кредит Булбанк“ АД. Видно от представената по делото справка за сметката на Д.М.А. в  „Уни Кредит Булбанк“ АД/ том І л.174-л.180 от делото/, в тази справка се съдържат данни за общо 23 превода от М.С.С.по сметката на Д.М.А. за периода от 05.08.2010г. до 24.07.2013г. ,от които през 2010г.-5 бр. преводи, през 2011г.-5 бр. преводи, през 2012г. – 6 бр. преводи, и през 2013г. 7 бр. преводи, общо в размер 17211,00 лева.

Свидетелят П. Г. Д., през периода 2006 -2008г.  работил като шофьор при Д.М.А., без договор. Разкарвал безалкохолни напитки, но не знаел на коя фирма е била тази дейност. По време на тази му работа, Д.А. казал  пред П. Д., че давал заеми срещу лихва от 10% а понякога вземал в залог злато. При  тези разговори А. заявил на Д., че на него можел да му даде заем с лихва 4%. В началото на 2008г. П. Д.  решил да вземе заем от Д.А., който му заявил, че може да му даде 500,00 лева, като за  целта трябва да му подпише Запис на заповед. На 21.03.2008г. св. П.Г.Д.подписал Запис на заповед за 500,00  лева, с падеж на 21.03.2009г. (том ІV,л.32 от делото).  Тъй като Д. не изплатил нищо от този заем – нито лихва нито главница, бил посетен от А. в дома му- във вилата в която живеел край гр. Шумен. При това посещение А. му заявил, че щом не плаща, ще му вземе вилата. Впоследствие А. се сдобил с изпълнителен лист  за сумата по Записа на заповед и завел изпълнително дело. Последвал опис на вилата, от която Д. бил собственик на 1/3. След продажбата, през м.12.2009г. Д.А. получил по изпълнителното дело 700,00 лева, а след приспадане на разноските на ЧСИ, Д. получил от ЧСИ сумата от 1164,48 лева за неговата част от продадения имот. 

През периода 2010г. - 2012г. свидетелката П.Н.Г.учила в гр. Шумен. По същото време  имала финансови затруднения  и потърсила възможност  за заем. Нейна позната от гр. Шумен  - св. И.  К.П.  я запознала с Д.А., когото  представила като лице което неофициално отпуска заеми срещу лихва. Видно от показанията на св. Г.  при разпита й на 25.03.2014г.,проведен по делегация в гр. София, тя е заявила, че  през месеците  септември или октомври 2010г. се срещнала с А. *** и поискала заем  в размер на 400,00 лева. Договорили се  А. да й даде исканата сума за срок от два месеца, при лихва от 25%  месечно, т.е. 100,00 лева месечно. Според показанията на Г.  тя  получила  в заем сумата от 400,00 лева, като подписала документ, който не съхранила. Вноските превеждала  по банков път. Видно от представената по делото справка за сметката на Д.М.А. в  „Уни Кредит Булбанк“ АД / том.І л.175 от делото/, на 12.07.2010г. П.Н.Г.превела по сметката на А.  сумата 590,00 лева.

 Видно от показанията на св. П. Г. от 15.01.2016г.,проведен  в гр. София по делегация, през м. декември 2015г. тя получила  съобщение  от Д.А., който поискал тя да му се обади на посочен в съобщението телефон. Г. се обадила и се свързала (чрез централа) с лице, което се представило за Д. *** и й казало, че  се обажда във  връзка с делото. Това лице я уведомило, че е възможно да бъде повикана отново за разпит, и я помолило  да не споменава, че и е даван заем срещу лихва. Това искане било отправено от Д.А., след като с Постановление от 08.12.2015г. на наблюдаващия прокурор са уважени исканията на А., направени при първото предявяване на разследването, между които искания и искането за допълнителен разпит на част от свидетелите, в т.ч. и на св. П. Г.. При повторния разпит тя  е потвърдила и първоначалните си показания.

През м. август 2013г. съпругът на св. Й.П.И. – св. Ж. В.И., решил да даде за печат написана от него книга. За отпечатването му поискали в печатница 5000,00 лева. Тъй като не разполагал с тази сума, Ж. И. решил да вземе заем и след като отпечатат книгата, от продажбата й да върне взетия заем. Търсейки заем, св. И. се свързал с Д.А. и поискал от него заем от 5000,00 лева. А. отговорил, че ще даде исканата сума в заем, но не на Ж. И., тъй като той бил безработен, а на съпругата му Й.П.И.,                            с поръчител дъщеря им С. Ж.И., тъй като те двете работели на трудови договори. За целта изготвили писмен Договор за  паричен заем с дата 14.08.2013г.,между Д.М.А. като заемодател и Й.П.И. като заемател, за сумата  от 5700,00 лева,                    с поръчител С. Ж.И.. Срокът за погасяване на заема бил три месеца - до 15.11.2013г.,без лихва, като при забава след този срок е договорена неустойка от 500,00 лева. След подписването на договора, съпругът на Й.  И.  -  Ж. И. получил  от  Д.  А. сумата  по договора и с нея платил отпечатването на книгата. Няма съставена разписка за получената в брой сума и точния й размер. Посочено е в договора, че договорът служи за разписка между страните и ,че парите са предадени на заемателя. Видно от приложените в делото квитанции за печат на книга / т.ІІ л.22 от делото/, св. Ж. В.И. платил авансово на 12.09.2013г. сумата 2500,00 лева и окончателно доплатил още 2435,00 лева  на 10.10.2013г., или общо 4935,00 лева за отпечатване на книгата му. Тъй като не успял да върне заема в уговорения срок, на 14.11.2013г. било сключено допълнително споразумение, с което срокът за изплащането на сумата 5700,00 лева по договора бил удължен с една година - до 15.11.2014г. Видно от приложените в делото копия от разписки, до м. април 2014г.св. Й. И. е изплатила на Д.А.  пет пъти по 230,00 лева, или общо 1150,00 лева/ т.ІV л.63-л.70 от делото/.

 През м. юли 2009г. св. А.Е.С. имал нужда от пари  за да пътува до Англия за да си получи забавена заплата  от предишен работодател. Поради това търсел от къде да вземе спешно 2000,00 лева на заем, за срок от един месец. Потърсил съдействие от свой приятел св. С. Г. Г.от гр. Шумен, който му обещал да уреди среща с един мъж, който давал кредити. Срещата се провела пред кино „Херсон“ в гр. Шумен, където Станислав Георгиев  запознал А.С. с един мъж когото представил като Д..  А.   С. обяснил на Д., че са му необходими 2000,00 лева за срок от един месец. Д. отговорил, че може да му даде в заем исканата сума, но срещу месечна лихва от 300 лева(15%). А.С. се съгласил и двамата отишли в  офис на адвокат  до бившия ресторант „Балкан“ в гр. Шумен, където бил изготвен договор в два екземпляра. Двамата подписали договора и взели по един екземпляр от него, след което Д.А. дал на  А.  С. сумата от 2000,00 лева. С тези пари А.С. заминал  за Англия. Върнал се след 12 дни  и седмица след това върнал на Д.А. дължимата сума от 2300,00 лева, след което и двамата унищожили екземплярите си от договора за този заем.

След около един месец на А.Е.С. отново му потрябвали пари  и се обадил на Д.А.. Двамата се срещнали в центъра на гр. Шумен и А.С. поискал отново 2000,00 лева в заем. Д.А. се съгласил веднага да му даде исканата сума, но отново с месечна лихва от 300,00 лева / 15% /. Договорили се и Д.А. му дал 2000,00 лева веднага на улицата, без да подписват договор или друг документ. След            5-6 дни  А.С. поискал още 500,00 лева и Д.А. му дал и тази сума, но този път за лихва върху тези 500,00 лева не говорили нищо. А.С. предположил, че няма да му иска лихва за последните 500,00 лева, тъй като той връщал парите на 20-я ден, а не след един месец. Така и направил, след 20 дни върнал на А. 2800,00 лева. Тогава Д. казал, че му дължи още 200,00 лева лихва за допълнителните 500,00 лева, на което А.С. му отговорил, че не са говорили за такава лихва и ,че други пари не му дължи. След около месец отново се срещнали случайно  на пазара в гр. Шумен и Д. казал на А.С. ,че  неплатената лихва от 200,00 лева вече нараснала на 1000,00 лева, ако трябвало да си продаде колата, но да издължи лихвата от 1000,00 лева. А.С. отговорил, че повече пари няма да му даде, че всички  пари е платил според уговорката и ако трябва ще се оплаче в Полицията, но други пари не му дължи. След този разговор  А.С.  не бил притесняван повече от Д.А..

През 2010г. св. Д.К.Ж.  и бившата му съпруга решили да купят жилище на детето си в гр. Варна. Не им стигали  наличните пари и им били необходими 20000,00 лева. Св. Железов и брат му  С. К. Ж.притежавали недвижим имот в с. Мадара ,обл. Шумен, но опитите им да го продадат  в кратък срок, се оказали неуспешни. Тогава Д. Ж.се срещнал с Д.М.  А., с когото се познавали от ученическите си години. При този разговор А. като научил за притесненията на  Д. Ж., сам му  предложил да му даде необходимата му сума пари, но като гаранция поискал ипотека на имота им в с. Мадара. Д. Ж.разговарял с брат си С. Ж.и последният се съгласил да подпише за такава ипотека.

Видно от представения по делото нотариален акт за договорна ипотека / /т.ІV л.20-л.23 от делото/ ,на 19.10.2010г. Д.М.  А. като  заемодател и Д.К.Ж. и С. К. Ж.като заематели и собственици на имота, сключили договор, съгласно който А. предоставил на Д.К.Ж. и С. К. Ж.заем в размер на 20000,00 лева, без лихва, за обезпечаване на която сума Д.К.Ж. и С. К. Ж.учредили в полза на заемодателя А. ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 950 кв.м и построена в него жилищна сграда- вила със застроена площ 44 кв. м.,находящ се в с. Мадара ,обл. Шумен. Видно от справката от Службата по вписванията –гр. Шумен тази ипотека е била заличена  на 08.01.2013г. / т.ІV л.5 от делото/.

Свидетелката С.С.Ч. и съпругът й С. Й.С. от гр. Омуртаг се познавали с Д.М.А. *** от повече от 10 години, тъй като С. и С. продавали обувки на пазара в гр. Шумен, където Д. също търгувал. През пролетта на 2012г., при контактите си, С. С.  споделил с Д.А., че трябва да вземат нова стока, но нямат налични пари. Тогава Д.А. предложил да им даде пари в заем. След като обсъдили това предложение, С. и С. решили да вземат заем от Д.А.. Договорили се с Д.А. да им даде 18500,00 лева, без лихва. Срок за заема не уговорили, но уговорили месечни вноски от 500 или 1000 лева, в зависимост от наличността на пари през съответния месец. За този заем Д.А. поискал като гаранция да бъде ипотекирана къщата на С. Ч. в гр. Омуртаг на ул.“Трапезица“ №78. За целта Д.А. отишъл в гр. Омуртаг и там при нотариус подписали на 07.05.2012г. Нотариален акт за договорна ипотека. След като подписали договора, Д.А. дал на С. С. Ч. и на съпруга й сумата от 18500,00 лева. През следващите месеци С. Ч. и съпругът й С. С. плащали ежемесечно различни суми на Д.А., като към датата на разпита на Ч. на 10.12.2014г. същата е заявила, че дължат още  около 2000,00 лева на Д.А..

 През 2013г. съпрузите Б.Й.Б.и А.Х.Д.от гр. Шумен решили да потърсят пари в заем, за да започнат  бизнес, тъй като и двамата били съкратени от работа. По същата причина, тъй  като били безработни не можели да вземат заем от банка. Б. Б.се консултирал с фирма, дали могат да продадат недвижим имот, който били закупили в гр. Шумен през 1999г.,съборили  намиращата се в него стара къща и започнали да строят нова, но не успели да я построят.  При тези консултации не намерил възможност за бърза продажба на този имот,               но се запознал с Д.А., когото срещнал в офиса на фирмата за недвижими имоти, и той му предложил да му даде заем, срещу ипотека на имота. Б.  заявил, че му трябват 8000,00 лева и Д.А. обещал да му даде тази сума След като и съпругата на Б.  – А. Д.дала съгласие да вземат заем от 8000,00 лева срещу ипотека на парцела им в гр. Шумен, семейството и Д.А. посетили адвокат, който им подготвил документите  за договорна ипотека. За целта следвало да бъдат платени всички данъци и глоби, които Б. Б.не бил плащал няколко години и били нараснали на около 1800,00  - 2000,00 лева. Б. Б.и Д.А. се уговорили тези данъци и глоби да бъдат заплатени от сумата по заема, като бъдат приспаднати от заема от 8000,00 лева. Двамата отишли в Община Шумен и там А. заплатил всички тези данъци и глоби. После с договора  за ипотека отишли при нотариус, където подписали Нотариален акт за договорна ипотека. 

Видно от представения по делото нотариален акт за договорна ипотека /т.ІV л.8-л.9 от делото/ ,на 17.12.2013г. Д.М.  А. като  заемодател и Б.Й.Б.и А.Х.Д.като заематели и собственици на имота, сключили договор, съгласно който А. предоставил на Б.Й.Б.и А.Х.Д.заем в размер на 11360,00 лева, със срок за връщане на заема 17.12.2014г., като лихва не е договаряна, но е договорена месечна неустойка при закъснение - от 280,00 лева. За обезпечаване на сумата 11360,00 лева Б.Й.Б.и А.Х.Д.учредили в полза на заемодателя А. ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот по кадастралната карта на гр. Шумен,                с площ 334 кв. м.,ведно със сграда  със застроена площ 52 кв. м. на един етаж с предназначение жилищна сграда еднофамилна, находящ се в гр. Шумен на ул.„Зелена гора“  №17. Видно от показанията на Б.Й.Б.и А.Х.Д., от уговорената първоначално сума по заема от 8000,00 лева са били приспаднати заплатените данъци и такси в размер общо на 1800,00 - 2000,00 лева. и след заплащане на всички  такси за адвокат и за нотариус за изготвяне на договора  за  ипотеката на имота,                    те  получили остатъка около 5800,00-6000,00 лева, като не си спомнят точния размер на сумата. Според показанията на Б. Б. , преди подписването на договорната ипотека, А. го уведомил, че ще получат 8000,00 лева, но в договора ще бъде записано, че  са получили и дължат, и следва да върнат за една година  11360,00 лева, и че ако са съгласни  при тези условия ще получат заема от 8000,00 лева, ако не са съгласни няма да получат тези пари. Тъй като на Б.  му трябвали тези пари, те се съгласили и подписали договора. Според него тази разлика от 3360,00 лева се явявала лихва върху получените 8000,00 лева.  При  последните им разпити през м. април 2016г. Б. Б.и А. Д.са заявили, че до този момент не са правили никакви плащания по заема, даден им от Д.А., и не са му давали никакви пари, и имота им още не е продаден.

Изложената по-горе фактология се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.

 Видно от назначената по делото счетоводна експертиза и след нея още две допълнителни счетоводни експертизи, и конкретно на заключението по последната допълнителна счетоводна експертиза  от 15.02.2017г. общият размер на разликата между отпуснатите от Д.М.А. суми и тези, върнати от съответните кредитополучатели, е в размер на 6461,23 лева. Това всъщност е и размерът на общата сума, получена от Д.М.А. като доход, представляващ разлика между предоставени парични заеми и върнати заеми  - 6461,23 лева. Съпоставен с минималната работна заплата  към  довършването на деянието в  края на 2013г.,която до 31.12.2013г. е била 310,00 лева, този доход надхвърля значително над 14 пъти минималната работна заплата, поради което съставлява получени значителни неправомерни доходи от Д.А.. Същото се отнася и за  размера на причинените вреди на кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на следващи се лихви съобразно среден годишен лихвен процент за банкови институции за процесния период и заплатени от кредитополучателите суми за лихви, на  общо 5031,23 лева.  

Видно от представеното от Териториално поделение – гр. Шумен  на                   Националния осигурителен институт (НОИ) Писмо от 06.03.2014г.                   /т.ІV л.45 от делото/, подсъдимият А. за периода от 01.01.2008 година до 31.12.2013 година не е бил регистриран в ТП на НОИ – град Шумен и не е получавал парично обезщетение за безработица. За посочения период лицето няма и отпусната лична пенсия за инвалидност.

         По така описания начин,  подсъдимият А. ***, през периода от началото на 2006г. до 17.12.2013г. в гр. Шумен,  като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова  разрешение, съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките /в сила до 31.12.2006г./; уведомяване на БНБ, съгласно чл. 3 от Закона за кредитните институции /в сила до  30.03.2009 г./, и регистрация в БНБ, съгласно чл.3а. от ЗКИ /в сила  от 31.03.2009 г./,                    а именно, като:

 = отпуснал обезпечени с ипотека заеми, както следва:

 - един заем в размер на  13 500,00 лв. на Н.М.Х.;

 - един заем в размер на 5 500,00 лв. на В.Б.К.;

 - един заем в размер на  20 000,00 лв. на Д.К.Ж.;

 - един заем в размер на 18 500,00 лв. на С.С.Ч.;

 - един заем в размер на 8 000,00 лв. на Б.Й.Б.и А.Х.Д.,

  = и отпуснал заеми срещу лихва, както следва:

  - един заем на Х.М.Д. в размер на  1 500,00 лв.;

  - три заема на Н.М.Х. общо в размер на 3 500,00 лв.;

  - един заем на В.Б.К. в размер на 1 000,00 лв.

  - един заем на Д.М.С. в размер на 400,00 лв.;

  -седем заема на М.С.С.общо  в размер на            17211,00 лв.;

  - един заем на П.Г.Д.в размер на 500,00 лв.;

  - един заем на П. Николаeва Г. в размер на 400,00 лв.;

  - един заем на Й.П.И. в размер на 5 700 лв.;

  - два заема на А.Е.С.  общо  в размер на 4 500,00 лв.,

като с дейността си причинил другиму значителни вреди и  получил  значителни неправомерни доходи общо в размер на 6461,23 лева 

–ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.252 ал.2,предл.първо и предл.второ от НК, вр.ал.1, предложение първо от НК.

Престъплението, извършено от подсъдимия А.  се доказва от събраните в хода на разследването и приложени в делото писмени доказателства заключения по назначените по делото  счетоводни  експертизи и две допълнителни счетоводни експертизи, от справката за съдимост, от показанията на свидетелите, в това число разпитаните и пред първата инстанция свидетели по искане на подсъдимия, както и от приобщените към делото писма и документи. По искане на подсъдимия  и неговият защитник пред първата инстанция съдът допусна до разпит шест свидетели. От тях  четирима дадоха показания / св.Х.М.Д., св.В.Б.К., св. Д.М.С., и св. Х.М.А.-брат на подсъдимия А.. Показанията на останалите двама свидетели, а именно св. А.Е.С. и св. З.П.З. се прочетоха по реда на чл.281 ал.1 т.4 предл.1 от НПК.

Събраните гласни доказателства по делото както на досъдебното производство така и тези от съдебното са безпротиворечиви и водят до един единствен извод доказващ авторството на А. в извършване на престъпление по чл.252 ал.2 предложение първо  и второ от НК вр. с ал.1 предложение първо от НК.

По отношение на веществените доказателства по делото, а именно: пари на стойност 4940.00/ четири хиляди деветстотин и четиридесет / лева съдът постанови да бъдат пазени до влизане на присъдата в сила, след което да бъдат върнати на подсъдимия. Както на досъдебното така и в съдебното производство не се събраха доказателства ,че тези пари  са в резултата на престъпната дейност на подсъдимия.

На 17.09.2014 година е извършено претърсване в дома на подсъдимия, при което са намерени и иззети 148 броя банкноти на обща стойност 4.940.00 лева. С постановление от 11.11.2014 година както и с депозитна разписка/ т.І- л.50-53/ парите са предадени за пазене в ТБ „ОББ” – град Шумен, до окончателното приключване на делото.

 От обясненията на подсъдимия, както и от показанията на св. А. е видно, че тези пари по никакъв начин не могат да се свържат с извършваната престъпна дейност от А., тъкмо обратното това са лични пари на подсъдимия, неговия брат и тяхната майка, както и средства от получавана от тях рента за наем на земеделска земя. В протокола от извършеното претърсване никъде не е посочено от къде е иззета чантичката  където са се намирали част от парите, нещо повече нито един от разпитаните свидетели участвали в това процесуално следствено действие не можа да посочи къде е намерена чантичката от която са иззети парите. Твърдението на подсъдимия е ,че чантичката е предадена доброволно както и парите съдът намира за достоверно. Освен това нищо от това което са търсили разследващите органи и за което са поканили подсъдимия да предаде доброволно не е открито. Иззети са само парите.

Съдът намира, че липсват каквито и да било доказателства тези пари да са резултата от извършваната престъпна дейност на подсъдимия и поради това съдът постанови същите да му бъдат върнати след влизане на присъдата в сила. В тази връзка липсват и основанията  посочени от прокуратурата за прилагането на чл.53 от НК

От субективна страна, престъплението   е  извършено от  подсъдимия А.  виновно, умишлено, при пряк умисъл.

         Разпитан в качеството на обвиняем Д.М.А.                       при предявяването на окончателното му обвинение на досъдебното производство  е заявил, че разбира обвинението и ще се възползва от правото си да не дава обяснение по обвинението. В обясненията си пред съда подсъдимия  не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.

         Като причини за извършване на престъплението съдът приема незачитането от страна подсъдимия на правовия ред в страната относно паричната и кредитната система в България, както и стремежа му за придобиване на доходи и лични облаги по неправомерен начин.

         Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие престъпната упоритост на подсъдимия. Видно е от предявените обвинения на  подсъдимия ,че същият е предоставял кредити на много лица и то по неправомерен начин. Тази престъпна упоритост се потвърждава и от отношението на подсъдимия към извършеното, като той счита, че това което е извършил не съставлява престъпление поради това ,че той просто помагал на свои познати и приятели, а това не било забранено от закона.

         Съдът отчете като смегчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия А..

Като го взе предвид всичко гореизложено ШОС определи наказание на подсъдимия А. от три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет години.

На основание чл.189 ШОС осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата деловодни разноски в размер на 887.00 от които 421 по сметка на ОД на МВР-Шумен и 466.00 по сметка на ШОС в полза на бюджета на съдебната власт.

В този смисъл съдът постанови своя съдебен акт.

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

 

                                        /С. Стефанов /