№ 247
гр. ХАСКОВО, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20245600100057 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от М.
М. П. от гр. ***, с която е предявил против Прокуратурата на Р България
обективно съединени искове на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от
ЗЗД, за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- стрес и неудобства, уронване на
авторитета в обществото, разочарование и тежко преживяно чувство на
безпомощност и усещане за несправедливост, произтичащи от незаконно
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4
и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, производството по което е
приключило с оправдателна присъда, ведно със следващата се законна лихва
върху тази сума, считано от 13.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че против него е било повдигнато обвинение по ДП №
166/2017 г. на РУ-*** за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК. По досъдебното производство бил
задържан в следствения арест на 21.04.2017 г. с постоянна мярка „задържане
под стража“. Престоял там за период от около 4 месеца, след което мярката
му била изменена в по-лека. По досъдебното производство били провеждани
разпити на обвиняемия и извършвани множество процесуални действия и е
направено изменение на първоначално предявеното му обвинение. Против
1
него бил внесен обвинителен акт в съда и образувано НОХД № 292/2022 г. по
описа на РС-***, по което дело била постановена оправдателна присъда.
Присъдата била протестирана от районен прокурор и делото изпратено на
въззивната инстанция, където с Решение № 135 от 13.07.2023 г., постановено
по ВНОХД № 242/2023 г. по описа на ХОС, въззивният съд потвърдил
оправдателната присъда. В резултата на воденото срещу ищеца наказателно
производство той претърпял значителни неимуществени вреди. В
продължение на около 6 години е бил обвиняем и го е грозяло сериозно
наказание и то за тежко от гледна точка на закона престъпление. Висящото
дело създало огромно напрежение и стрес, ходене в полицията във връзка с
действията по производството, което го травмирало сериозно. Най-тежки
последствия, разбира се, преживял в следствие на престоя си в следствения
арест. Условията там и изживяванията в психологически и физически план
променили мирогледа му и сринали нормалното му състояние за години
напред. В продължение на процеса той прекратил своята интимна връзка с
дългогодишната си приятелка и бил убеден, че в основата на разрива на
техните отношения стои именно наказателния процес. Момичето било явно
разочаровано от него, мислейки си, че той наистина се е замесил в сериозно
престъпление, в което е бил обвинен. Неговият авторитет в обществото бил
сринат. Близките и познатите му в гр.*** бързо научили новината за
образуваното дело и взели да го избягват и да говорят зад гърба му.
Съдебните заседания пред двете инстанции били многобройни, мъчителни и
изпълнени с неприятни емоции за ищеца. Горните обстоятелства били
причина и породили правния интерес ищецът да предяви настоящия иск.
Видът и характерът на причинените му неимуществени вреди следвало да
бъдат извлечени от спецификата на случая – дългото времетраене на
наказателното производство, множеството извършени процесуално-
следствени действия и последствията от всички тях върху здравето и
психиката на лицето, неговата възраст и отражението на делото върху начина
му на живот, семейното и социалното му положение, трайните негативни
последици за живота му и огромния стрес. С оглед на това моли съда да
постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България
да заплати сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, в резултата на повдигнатото му обвинение и
незаконно воденото срещу него ДП № 166/2017 г. на РУ-***, приключило с
2
оправдателна присъда по НОХД № 292/2022 г. на РС-***, потвърдена с
решение по ВНОХД № 242/2023 г. на ОС-Хасково, която сума да заплати,
ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила –
13.07.2023 г., до окончателното изплащане. Моли да бъде осъден ответникът
да заплати направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, с
който оспорва предявения иск. Ответникът счита, че предявената претенция
за неимуществени вреди по размер е неоснователно завишен и
несъответстващ на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.
Продължителността на наказателното производство, според ответника, не
може да се приеме за неразумна с оглед на фактическата и правната сложност
на делото, множеството подсъдими лица и обстоятелството, че
производството се е развило в двете му фази, като в съдебната фаза е
разгледано на две съдебни инстанции. Счита, че исковата претенция е
завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в Република България и на съдебната практика в аналогични случаи,
включително и тази на ЕСПЧ. Твърди също така, че в процесния период
срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, поради което
обвинението, предмет на иска, не е единствен увреждащ фактор и сочи на
невъзможност за разграничаване на търпените неимуществени вреди. Твърди
също, че ищецът е осъждан многократно, като съдебното минало е относимо
към интензитета на търпените вреди и според трайната съдебна практика
степента на увреждане от незаконно обвинение е по-ниска за осъжданите
лица.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Г., поддържа
подадената искова молба. Счита,че предявените обективно съединени искове
са основателни и доказани, поради което моли да бъдат уважени изцяло.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
ОП Хасково счита,че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Р България. Счита обаче, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерно завишен и моли съда да определи
обезщетение в по-малък размер. Счита,че срокът на водене на досъдебното и
съдебното производство не може да се счита за неразумен, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Освен това счита,че воденето в
3
този период от време и на други досъдебни производства против ищеца и
неговото съдебно минало, са допринесли за неговия дискомфорт, за
обществените нагласи спрямо него и че не може да се разграничат търпяните
неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск в по-нисък размер и съобразен с правилото на чл.52 от ЗЗД.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано, като се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Субект на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ може да бъде
само орган, който е оправомощен да повдига и поддържа обвинението по
наказателни дела за престъпления от общ характер, какъвто орган е
Прокуратурата на Р България. Доколкото Прокуратурата е образувала
досъдебното производство и под нейния контрол е извършено разследването,
то тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Прокурорът е
държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление,
като е длъжен да даде правилната квалификация на деянието, да извърши
проверка има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкрИ.е
на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства и
да отстоява обвинението в наказателния процес. И в този смисъл
обвинението в престъпление винаги е неоснователно, когато лицето бъде
оправдано или когато образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
4
извършеното деяние не е престъпление.
От събраните по делото доказателства безспорно се установяват
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата по предявения иск, с който иск ищецът претендира
обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Няма спор между страните, че е образувано процесното ДП № 166/2017
г. на РУ-***, което е приключило с внесен обвинителен акт в РС-*** и е
образувано НОХД № 292/2022 г. по описа на РС- ***, по което дело е
постановена оправдателна присъда, потвърдена с Решение № 135 от
13.07.2023 г., постановено по ВНОХД №242/2023 г. по описа на ОС-Хасково.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 20.04.2017
г. за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК. Направено е предложение за вземане на мярка за неотклонение „
задържане под стража“, която е взета с определение № 234/21.04.2017 г.
Определението е потвърдено с Определение № 175/27.04.2017 г. на ОС
Хасково, постановено по В.ч.н.д. № 296/2017 г. Ищецът е бил задържан за
период от около четири месеца - не са представени доказателства, кога точно
е променена мярката за неотклонение, но доколкото няма спор, съдът
приема,че периодът на задържане е продължил около четири месеца. След
това няма данни да е имал определена друга мярка за неотклонение. В
постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2020 г. е посочено,че е без
взета мярка за неотклонение / отменена/.
Изготвен и внесен на 18.05.2022 г. в РС *** е обвинителен акт и
образувано НОХД № 292 по описа на съда за 2022 г. Производството пред
първата инстанция е приключило на 09.01.2023 г. С Присъда № 3/09.01.2023
г. М. М. П. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение
за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4
от НК. Постановената по отношение на П. присъда е потвърдена с Решение №
135 от 13.07.2023 г. , постановено по ВНОХД № 242/2023 г. по описа на ХОС
Видно от представената и приета като доказателство по делото
електронна справка за съдимост е,че ищецът П. е осъждан общо седем пъти за
извършени различни по вид престъпления в периода 2009 г. – 2016 г. С
последните две присъди е наложено наказание „ лишаване от свобода“
изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от три години.
5
Няма данни по някое от тези дела да е била взета мярка за неотклонение „
задържане под стража“.
В хода на производството съдът събра гласни доказателства, по искане
на ищеца. Според показанията на св. М. Г., баща на ищеца, М. е бил с мярка
за неотклонение „ задържане под стража“ за период от около 4-5
месеца.Наказателното производство продължило шест години и няколко
месеца. След престоя в следствения арест М. бил изнервен, твърдял,че не е
виновен и не е извършил престъплението, в което е обвинен. През този
период се разделил с приятелката си, като според св. Г., причината е била
именно задържането му под стража. Не е могъл да си намери и започне работа
поради висящото дело, бил притеснен за изхода му. Ходел до Германия,
където живеела майка му,за да работи, но поради образуваното дело се
налагало много често да се връща. Много от приятелите му се отдръпнали.
Свидетелят твърди,че не му е известно синът му да е бил осъждан за други
извършени престъпления. Единствено това дело, което било по-сериозно, и за
което лежал в ареста, било коментирано в къщи.
Според показанията на св. И. М. престоят в ареста се отразил много
зле на М.. След излизането му се разделил с дългогодишната си приятелка,
спрял да спортува, не излизал с приятели, затворил се у тях. В града
започнали да приказват лоши работи за него. На св. М. също не било известно
М. да има предходни осъждания.
Според показанията на св. Д. П., след образуването на това дело и
задържането му М. се отдръпнал от приятелите си, затворил се в себе си,
виждали се по-рядко. Според него причината за прекратяване на връзката му
с приятелката му била именно образуваното дело, защото хората в града
говорели, че М. е престъпник.
Изложеното води до извода,че по отношение на ищеца М. П. е било
повдигнато и поддържано обвинение за извършено умишлено престъпление и
е образувано ДП № 166/2017 г., по което П. е бил оправдан. ДП е продължило
пет години. На 18.05.2022 г. е внесен в РС *** обвинителен акт и образувано
НОХД № 292/2022 г. На първа инстанция производството е приключило на
09.01.2023 г.,а окончателно – на 13.07.2023 г. – решение на ХОС, постановено
по ВНОХД № 242/2023 г. С Присъда № 3/09.01.2023 г. М. М. П. е признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено
6
престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.
Постановената по отношение на П. присъда е потвърдена с цитираното
решение на ХОС. Общо производството в съдебната фаза е продължило
година и шест месеца. По образуваното ДП е направено искане и взета от
съда мярка за неотклонение „ задържане под стража“, която е продължила
около четири месеца, считано от 20.04.2017 г. Т.е за периода от момента на
привличането му като обвиняем на 20.04.2017 г. до постановяване на
решението на ХОС, с което е потвърдена постановената от РС ***
оправдателна присъда по отношение на ищеца – 13.07.2023 г. , е изминал
период от около шест години и половина, през който той е бил обвиняем,
съответно – подсъдим в съдебната фаза. През това време, за около четири
месеца, ищецът е бил с взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“,
като след това няма данни по отношение на него да е била взета друга мярка
за неотклонение. Няма данни и не се твърди да са били приложени други
мерки на процесуална принуда.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 45 000 лв., които вреди се изразяват в стрес, напрежение ,
уронване на доброто му име в обществото, безпокойство от несправедливото
обвинение и грозящата го опасност за налагане на тежко наказание. Тези
вреди били в пряка последица от повдигнатото му незаконно обвинение и
взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ задържане под
стража“.
Както се посочи налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. При
определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца М. П.
неимуществени вреди, в което понятие според практиката на ВКС, се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от
време, съдът взе предвид установените увреждания, които е търпял ищеца П.,
установената продължителност на наказателното преследване и
постановените мерки на процесуална принуда, както и изхождайки от
критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът
намира, че в случая справедливият размер на обезщетението за
7
неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв. Според съда тази сума ще
компенсира претърпените от П. неимуществени вреди изразяващи се в стрес,
напрежение , уронване на доброто му име в обществото, безпокойство от
несправедливото обвинение и грозящата го опасност за налагане на тежко
наказание. За да определи този размер съдът взе предвид установените в
производството негативни изживявания за ищеца в резултат на повдигнатото
му обвинение и наложената мярка за неотклонение „ задържане под стража“
за около четири месеца и продължилото пет години ДП. Взето бе предвид
това,че след отмяната на мярката за неотклонение „ задържане под стража“
няма взета друга мярка за неотклонение и няма данни за наложени други
мерки на процесуална принуда. Видно от показанията на св. Г., М. и П., е че
през този период от време ищецът П. е бил притеснен, ограничил е
контактите с приятелите си и е бил обезпокоен относно приключването на
това производство. Това са съвсем нормални и естествени реакции,
независимо от предходните осъждания на ищеца, доколкото сега, с
предявяване на обвинението, спрямо него е била взета най-тежката мярка за
неотклонение „ задържане под стража“, самото ДП е продължило в един не
малък период от време. Независимо от това,че съдът приема с известна
степен на критичност показанията св. Г., баща на ищеца, относно това,че не е
знаел за предходните обвинения на сина си, то от друга страна житейски това
е напълно възможно и съвсем логично е предходните ДП, които са
приключили в сравнително кратък период от време и по които не са били
взети мерки за процесуална принуда, от вида на взетата по процесното ДП, да
не са дали такова отражение на психиката на ищеца и да не са били достояние
на по- широк кръг от хора. Докато вече задържането му под стража
предизвиква по-широк обществен отзвук и става достояние на по-широк кръг
от хора. С голяма степен на вероятност може да се приеме и че този отзвук в
един малък град е довел и до раздялата на ищеца с приятелката му, до
самоизолирането му и ограничаване на контактите с близки приятели. Следва
да се посочи,че от събраните по делото гласни доказателства се установява и
това,че ищецът е имал възможност да пребивава и работи в Германия, но се е
налагало често да се прибира, т.като е търсен във връзка с воденото ДП / св.
Г. и св.М./, което също е допринесло за преживяване на негативни емоции.
Именно това и продължителността на ДП мотивира съда да определи
обезщетение в посочения размер. Доказателства обосноваващи изводи за
8
претърпени неимуществени вреди с по-висок интензитет не са ангажирани,
поради което и не са налице основания за присъждане на обезщетение в по-
висок от посочения размер.
Съдът приема за недоказано твърдението,че в резултат на
повдигнатото обвинение не е могъл да започне работа в казино в гр. ***.
Действително образуваното ДП би се явила пречка за това, но дори и да не бе
образувано процесното ДП, то вероятността ищеца да започне работа в
казино, предвид предходните му осъждания е минимална. Съдът приема за
недоказано и твърдението на ищеца,че съдебното производство е продължило
в многобройни и мъчителни заседания, доколкото в тази връзка не са
представени писмени доказателства. Приключилото съдебно производство на
две инстанции за период от година и половина, не е неразумен срок за
разглеждане на наказателното дело.
Съдът намира за недоказано и това,че в резултат на образуваното ДП и
задържането му под стража е уронено доброто му име в обществото. От една
страна събраните по делото гласни доказателства не дават основание за
категоричен извод в тази насока, въпреки,че съдът отчита това, което бе
посочено и по-горе, че в един по-малък град задържането под стража има по-
голям обществен отзвук. От друга страна обаче, следва да бъдат отчетени
предходните му осъждания, които са общо седем, както и това,че в периода,
когато е било образувано процесното ДП, против ищеца П. е имало
образувани и други ДП, приключили с осъдителна присъда. Т.е не би могло
категорично да се приеме, че е уронено доброто му име в обществото и че
това е именно в резултат на образуваното ДП, приключило с присъда, с която
е оправдан по предявеното му обвинение.
С оглед на изложеното съдът намира,че до този размер искът е
основателен и доказан, като в останалата му част до пълно предявения размер
от 45 000 лв.искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и
следва да се отхвърли. Върху присъдената сума ответникът дължи заплащане
на законна лихва, считано от 13.07.2023 г. до окончателното заплащане на
сумата.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски в
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. По делото са
9
представени доказателства за извършени от ищеца разноски в размер на 10
лв. – платена ДТ 5 000 лв. – платено възнаграждение на адвокат – договор за
правна защита и съдействие от 04.01.2024 г., установяващ плащането на
сумата. Или общо направените в производството разноски възлизат на 5 010
лв. Съобразно уважената част на иска ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 2 226,67 лв. направени в производството разноски.
Съдът намира за неоснователно направеното от ОП Хасково
възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение. Договореното и заплатено такова в размер на 5000 лв. е
почти в минимума, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде
намален.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, ****, на основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ , ДА ЗАПЛАТИ на М. М. П., ЕГН **********, от гр. ***,
****, със съдебен адрес гр. ***, ***, адв. Г.Г. сумата от 20 000 лв. / двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, по което с
Присъда № 3/09.01.2023 г. М. П. е признат за невиновен и оправдан по
предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4
и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, която присъда е потвърдена с Решение №
135/13.07.2023 г. на ХОС, постановена по ВНОХД № 242/2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2023 г. до окончателното й
изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 45
000лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, ****, на основание чл.2 ал.1
10
т.3 от ЗОДОВ , ДА ЗАПЛАТИ на М. М. П., ЕГН **********, от гр. ***,
****, със съдебен адрес гр. ***, ***, адв. Г.Г. сумата от 2 226,67 лв. ,
направени по делото разноски, съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
11