О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 113
гр. Перник, 08.02.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 583 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по
молба от 11.01.2019 г. на ответницата А.Г.В. с искане за изменение на
постановеното по делото решение от 14.12.2018 г. в частта за разноските.
Релевирани са
доводи, че с решението не е определен правилно размерът на присъдените й
разноски за държавна такса и такса банков превод по въззивното производство и
за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по исковото производство и заповедното
такова, предвид изхода на делото. Претендира присъждане в нейна полза на останалата
част от направените разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
молбата – ищецът Топлофикация Перник АД, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е
подал отговор.
Пернишки окръжен
съд, след преценка на данните по делото, намира следното:
Поради спазването
на едномесечния срок от постановяването на въззивното решение, което е
необжалваемо, и представянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК от ответника
и въззивник А.В., въззивният съд приема, че искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
обективирано в молбата от 11.01.2019 г., на молителката е процесуално допустимо.
Разгледано по
същество искането е частично основателно.
Претенцията за
разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна
последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено,
че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта
му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена
отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246
от ГПК.
С решение от 14.12.2018
г., постановено по делото, настоящата съдебна инстанция е приела, че решението
на първоинстанционния съд в обжалваната му част е недопустимо, поради което е
обезсилил същото в тази му част и е прекратил производството по делото относно
нея поради недопустимост на предявените установителни искове. Приела е също, че
предвид изхода на делото и по арг. от чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК
право на разноски има само ответникът и въззивник в настоящото производство А.В.,
но не е взела предвид направените от нея искания за присъждане на сторените разноски
по исковото производство и заповедното производство и уговореното и заплатено
от нея адвокатско възнаграждение от по 400 лева за защитата и съдействието по
всяко от производствата, поради което в случая е налице втората хипотеза на чл.
248, ал. 1 от ГПК.
С договори за
правна помощ и съдействие от 02.01.2018 г. и от 08.05.2018 г. страните по тях –
ответницата А.В. и адв. Б.В., са уговорили адвокатско възнаграждение от 400
лева за защита и съдействие по заповедното производство, съответно адвокатско
възнаграждение от 400 лева за изготвяне на отговор на исковата молба и
процесуално представителство по исковото производство, или общо адвокатски
възнаграждения от 800 лева за един адвокат в исковото производство пред първата
инстанция и в заповедното производството, които според направените вписвания в
договорите са платени изцяло. Част от тези възнаграждения, съответно в размер
на 200 лева и 129.56 лева, са присъдени на молителката с решението и
определението по чл. 248 от ГПК, постановени от първоинстанционния съд, като
останалата част от тях, съответно в размер на 200 лева и 270.44 лева, е следвало
да се присъдят с въззивното решение, предвид изхода на делото пред въззивната
инстанция и отговорността за разноските съобразно правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Разноските по
въззивното производство и присъдените такива с въззивното решение са правилно
определени от настоящата съдебна инстанция. Интересът, за който ищецът е търсил
защита с исковата молба, е един, тъй като претендираните от него вземания са за
парични суми, които се основат изцяло на идентични факти, изразяващи се в неизпълнение
на задължение по правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия и свързаните с него последици, поради което по арг. от чл. 72,
ал. 1 от ГПК - ДВ, бр. 86 от 2017 г., дължимата държавна такса върху
защитавания интерес е една. С оглед на тези съображения дължимата държавна
такса за образуваното в случая производство по въззивното обжалване на решението
на Пернишки РС възлиза на 25 лева - арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 18
и чл. 1 от Тарифата, разноските за която са присъдени с въззивното решение. Таксата
за банков превод не представлява разноски по производството, поради което и тя
не е присъдена с въззивното решение.
Ето защо, решението
в частта за разноските следва да бъде изменено, като ищецът и въззиваем в
настоящото производство бъде осъден да заплати на ответника и въззивник А.В. още
сумата 200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по исковото
производство пред първата инстанция, и сумата 270.44 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по заповедното производство. Искането в останалата му част е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложеното
съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 405 от 14.12.2018 г., постановено по в.гр.д. №
583/2018 г. по описа на Пернишки окръжен съд, в частта относно разноските, като ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА Топлофикация Перник АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да
заплати на А.Г.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, още сумата 200 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по исковото производство пред първата инстанция, и сумата 270.44 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по заповедното производство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в останалата
му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 248,
ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.