РЕШЕНИЕ
№ 2449
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело №
20231100102522 по описа за 2023 година
Иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за
собствеността.
Предявен от Е. П. Л., ЕГН ********** от гр.София против М. М.,
родена на **********г, с постоянен адрес: Федерална Република Германия,
гр. Берлин - Централен район. Моли съда да постанови решение, с което да я
признае за собственик на АПАРТАМЕНТ в гр.София, ул. „В*********,
състоящ се от две стаи, дневна и кухня, със застроена площ от 70,36кв.м., при
съседи: изток - ул. *********“, от запад - ап. № 24 на В.Д., от север - ап.№ 22
на МВП, от юг - ул.„Борис Новански“, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10
при съседи: изток - коридор, запад - коридор, север - мазе № 32 на МВР, юг -
обща тоалетна и мивка, както и заедно с 2,245/100 ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на
комплекса - държавна земя, парцел XI, кв. 129 по плана на гр. София, м.
„Подуяне - център“.
Ответницата М. М. не взема становище по иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
В подадената искова молба ищцата твърди, че процесният апартамент
бил собствен на братовчед й С.И.В., на основание на договор за покупко-
продажба със задължение за издръжка и гледане, сключен с дядо му И. Н.Й.,
1
като бил съставен нотариален акт № 79, том LXXXV, дело 16958/95г. на
нотариус В.А. при Нотариалната служба при Софийски районен съд.
Братовчед й В. се разболял от рак на мозъка, като тя и семейството й се
грижили за него и поради това живеели заедно в апартамента, но той починал
на 31.08.2008г, удостоверено с акт за смърт № 425. От тази дата до настоящия
момент, повече от 20 години, тя ползвала апартамента, като се била свързала с
вторият мъж на майката на братовчед й - С.И.Н. – М., който първоначално
заявил, че едноутробната сестра на С. В. - М. М., родена и живееща в
Германия, няма претенции за апартамента, но след това заявил, че тя желае да
се ползва от правата си на наследник и поради това планира посещение в
РБългария, каквото не било осъществено. От 2008г ищцата владяла
апартамента необезпокоявано от трети лица до момента на предявяване на
исковата молба, като заплащала данъци и такси, включително била направила
цялостен ремонт.
Ищцата счита, че правата й на собственик се оспорват, без
отношенията да са уредени и за нея е налице правен интерес от предявяване
на установителен иск за собственост спрямо ответницата. Според ищцата тя е
владяла имота необезпокоявано повече от 10 години и поради това е станала
собственик.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, преведени на немски
език са връчени на ответницата чрез съдебна поръчка по Регламент (ЕС) №
2020/1784 на ЕС и на Съвета, чрез Формуляр А, като в определения й от съда
едномесечен срок отговор по делото не постъпи.
Поради това съдът изготви проект за доклад, в който разпредели
доказателствената тежест между страните, като указа на ищцата, че е в нейна
тежест да докаже упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение над
10 години за посочения от нея период и конкретните действия, чрез които е
демонстрирала пред трети лица намерението, че свои апартамента, както и
твърдението си, че е заплащала разходите за имота, за което не представя
доказателства.
Съдът указа на ответницата, че е нейна тежестта да докаже, че е
пречила и оспорвала владението на ищцата, като посочи и конкретните
действия, за които липсват твърдения и не се сочат доказателства.
Препис от проекта за доклад и призовка, образец по чл.142 от ГПК –
2
Наредба № 7 от 22.02.2008 г. бяха преведени на немски език и връчени на
ответницата чрез съдебна поръчка по Регламент (ЕС) № 2020/1784 на ЕС и на
Съвета, като от нея по делото не постъпи становище.
С оглед разпределената доказателствена тежест от ищцата бяха
представени и приети писмени доказателства и конкретно платежни
документи за заплащане на местен данък за апартамента за 2016г, 2017г,
2018г, 2019г и 2021година по партида на името на С. В..
Бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.М. П.,
която познава ищцата за период от над 20 години, през който те са поддържали
непрекъснати отношения. Свидетелката посочва, че се е запознала с ищцата в
гр.София, при честите гостувания при братовчед си С., който живеел сам и на
когото дядо му – бащата на неговия баща, му бил предоставил собствеността
на процесното жилище. На свидетелката й е известно, че през 2008 г. С.,
тогава на на 33 години, бил диагностициран с рак на мозъка, който
прогресирал много бързо и тъй като ищцата била най-близкия му човек се
наложило тя, заедно с майка си да дойдат в гр.София и да се грижат за него. С.
бил неподвижен и това правило обслужването му много тежко, поради което
съпругът на ищцата също се наложило да пристигне в гр.София. Те се
установили в апартамента на С., поради нуждата от денонощното му
обгрижване, ситуацията била много тежка, било една трагедия и поради това
макар С. да искал да дари на ищцата този апартамент, защото я чувствал като
сестра, тя отказа по чисто морални съображения, за да не го занимава с
материални въпроси, когато той „бере душа“. Ищцата знаела от С., че
родителите му са разведени, като майка му се била установила Германия и
създала ново семейство, но била починала. С. знаел, че има природена сестра,
но той не поддържал отношения с тях и между тях имало уговорка „нито той
да търси наследство от Германия, нито пък те да търсят наследство от
България“, тъй като искали да прекъснат всякакви връзки. Волята на С. била
да остави този апартамент на ищцата, като по негови думи „никой няма да има
претенции към този апартамент, някога така сме се разбирали“.
След смъртта му ищцата единствена ползвала апартамента, но той бил
в много лошо състояние, свидетелката го видяла и изглеждал така, сякаш
вътре никога нищо не е ремонтирано, мебелите били наистина много стари,
всичко било порутено, банята била в ужасно състояние, но ной-големият
3
проблем била дограмата - стара дървена дограма, от която влизала вода при
дъжд. Ищцата започнала ремонт по апартамента, като изтеглила кредит, който
след това два пъти рефинансирала, но ремонтът вървял поетапно, стая по стая,
тъй като семейството на ищцата се установило да живее в апартамента.
Първото, което направили било да сменят дограмата, след това ремонтирали
две стаи, като им оправили стените, сложили нова подова настилка -
ламиниран паркет, поставили нови мебели и два климатика, за да отопляват
жилището. На следващия етап ремонтирали коридора като поставили нова
подова настилка - теракота и оправили стените. След това ремотирали
кухнята и там поставили нова подова настилка – теракота, ремонтирали
стените и поставили изцяло нови мебели за кухня, с вградена фурна и
вградени котлони и електроуреди - хладилник, пералня и кухненски ъгъл, като
мебелите за кухнята ищцата избирала заедно със свидетелката в мебелен
магазин „Виденов“, на бул. „Сливница“ в гр.София. Най-накрая планували да
ремонтират банята, която струвала най-скъпо и пак двете избирали и купили
плочките от магазин „Практикер“, но се наложило да извършат спешен
ремонт, тъй като от тяхната баня протекло в долния апартамент и това създало
голям проблем. В банята били поставени изцяло нови фаянс, теракота и
аксесоари. След това ремонтирали още една стая, в която се влизало през
кухнята и която била преустроена за втора спалня, за да може всяко от двете
деца на ищцата – момче и момиче да имат отделни стаи – там отново били
оправени стените и била сложена нова подова настилка - ламиниран паркет,
чисто нови мебели и трети климатик за отопление. Най-накрая, през 2024г,
ремонтирали двата балкона, които имали обратен наклон и поради това водата
се събирала към стената, от което се появявали влага и мухъл, затова оправил
наклона на балконите, сложили плочки да се оттича водата и измазали
стените. Свидетелката посочва, че за целия период от 2009г до момента
ищцата заплащала и извършените основни ремонтни дейности по общите
части на входа на сградата и заплащала месечните такси за поддръжка.
Предвид така дадените подробни, ясни и последователни свидетелски
показания, които съответстват и на приетите по делото писмени доказателства
за заплатени от ищцата разходи за поддръжка на апартамента, съдът намира,
че след смъртта на братовчеда на ищцата С. В. тя е установила явна
фактическа власт върху апартамента, предоставен й от нейния братовчед, за
което тя уведомила наследника по закон на С. В., а именно – ответница, без от
4
нея да са предприети действия по доброволно уреждане на отношенията им,
макар да е заявила, че ще упражни правата си на собственост по отношение на
апартамента, на основание наследственото правоприемство. Ответницата не
ангажира по делото доказателства, от които да се установи, че тя ефективно е
предприела действия, с които да цели да отблъсне или да преустанови
ползването на жилището от ищцата, в който смисъл съдът изрично й даде
указания с изготвения по делото проект за доклад. Напротив, през целия този
период, от 2008г до момента на предявяване на иска ищцата е предприела
редица съществени действия по ремонт и поддръжка на жилището и общите
части, които е и заплатила, без изразена от ответницата воля да поеме
поддръжката на апартамента, тъй като го счита за свой, а не на ищцата.
Поради това ищцата доказа по делото, че от 2008г е установила
фактическата власт върху имота, като от следващата 2009г е демонстрирала и
довела до знанието на ответницата намерение за своене чрез явни,
недвусмислени, постоянни и несмущавани от никого действия, т.е. ищцата е
поставила началото на владение по смисъла на чл.68 от Закона за
собствеността. Същото е продължило непрекъснато за целия период от 2009г
до датата на приключване на съдебното дирене по делото – 11 март 2025г,
следователно е налице осъществено владение от повече от 10г, с изтичане на
който срок разпоредбата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността предвижда
придобиване на правото на собственост от владелеца върху владяния от него
недвижим имот. Изтичането в полза на ищцата на 10-годишна придобивна
давност я легитимира като негов собственик, с което предявеният от нея иск
като основателен следва да бъде уважен.
От ищцата изрично е заявено, че не не претендира присъждане на
съдебни разноски по делото, поради което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос и не присъжда такива в нейна полза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М., родена на
**********г, с постоянен адрес: Федерална Република Германия, гр. Берлин -
5
Централен район, че Е. П.Л., ЕГН ********** от гр.София е собственик, на
основание изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, на
АПАРТАМЕНТ в гр.София, ул. *********“ № *********, етаж VI, ап. № 23,
състоящ се от две стаи, дневна и кухня, със застроена площ от 70,36кв.м., при
съседи: изток - ул. *********“, от запад - ап. № 24 на В.Д., от север - ап.№ 22
на МВП, от юг - ул.„Борис Новански“, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10
при съседи: изток - коридор, запад - коридор, север - мазе № 32 на МВР, юг -
обща тоалетна и мивка, както и заедно с 2,245/100 ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на
комплекса - държавна земя, парцел XI, кв. 129 по плана на гр. София, м.
„Подуяне - център“.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – на ищцата
чрез пълномощник, а на ответницата – по реда на Регламент (ЕС) № 2020/1784
на ЕС и на Съвета, придружено с надлежен превод на немски език.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6