Решение по дело №14/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция “Инспекция по труда”– гр. Силистра против Решение № 200 от 30.11.2023 г. по АНД № 515 по описа на Районен съд - Силистра за 2023 година, с което е отменено Наказателно постановление № 19-2300138/11.07.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Изтъква, че в наказателното постановление са посочени достатъчно ясно фактическите основания, даващи яснота относно текста, по който е санкциониран нарушителят, като допуснатата техническа грешка не може да бъде тълкувана по начина, по който е възприел първоинстанционният съд. Моли се за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна „СТРОЙ-МАЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, не се е възползвала от възможността да представи писмен отговор и да изпрати представител в съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Силистра изразява становище, че решението на районния съд е неправилно, тъй като извършването на нарушение от страна на дружеството е безспорно установено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С наказателно постановление № 19-2300138/11.07.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) на „СТРОЙ-МАЛ“ ЕООД с. Слънчево е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000. 00 лева за нарушение, изразяващо се в това, че в качеството на работодател е допуснал изкачването и слизането на работници по необезопасено с монтирани стълби скеле на строителен обект, находящ се в гр. Силистра, по ул. „Бойка войвода“ № 11. В наказателното постановление деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (по долу посочена само като Наредба № 2 от 22.03.2004 г.).

За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е приел, че установените по случая факти очертават, че не е било спазено изискването на чл. 93, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г., повеляващо, че „изкачване и слизане по скеле се допуска само по обезопасени проходи чрез стълби, които са елемент на скелето“. Приел е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН. За да отмени санкционния акт, съдът е посочил, че АНО е подвел установените по случая факти под неправилна правна норма, квалифицирайки деянието като нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., въвеждащ изискване за осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети при работа на височина. Приел е, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между факти и квалификация, което е рефлектирало върху правото на защита на санкционираното лице, поради обективна неяснота срещу какво точно обвинение следва да се защитава.

Съдът е коментирал, че допуснатото процесуално нарушение е от категорията на абсолютните и не може да се отстрани в съдебната фаза на производството, тъй като съдът не може да замести волята на АНО, в чиито правомощия е да формулира и повдига административното обвинение и да преценява какво наказание се следва за конкретната административна простъпка. Посочил е, че визираното процесуално нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като е отбелязал, че в НП липсва конкретно посочване на други нарушения, които да се били взети предвид от АНО досежно размера на наказанието в настоящия случай, като същевременно във волята му е налице неяснота за критериите за определяне на този размер. По тези съображения санкционния акт е отменен.

Настоящият състав преценява като основателни изложените в касационната жалба доводи. Принципно правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в наказателното постановление са изложени фактически основания, които биха могли да квалифицират нарушението единствено като такова по чл. 93, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. и същото погрешно е било квалифицирано по чл. 61 от същата наредба. При констатация обаче, че при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, оспореният акт следваше да бъде изменен. Възприетият от съда подход за пълно освобождаване от административнонаказателна отговорност на нарушителя при доказаност на извършено административно нарушение от фактическа страна очевидно противоречи на целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН. За да бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране на административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на обвинението. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай въззивната инстанция е следвало да измени дадената квалификация в съответствие с правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Поради пълната идентичност на обстоятелствата, при които първоначално е било привлечено към отговорност лицето, и обстоятелствата по прецизираната правна квалификация, правото му на защита не би било накърнено. Като е пропуснал да прецени предпоставките за изменение на квалификацията на деянието първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, рефлектирало върху материалната законосъобразност на постановеното решение. Доколкото касационната инстанция не разполага с правомощието да измени НП като преквалифицира извършеното нарушение (т. 2 от цитираното Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия), обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Силистра, който да изпълни задължението си за извършване на преценка за наличие на основание за упражняване на правомощието по чл. чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за изменение на наказателното постановление.

За прецизност следва да се коментира и изложения от първата инстанция довод, че в НП липсва конкретно посочване на други нарушения, които да се били взети предвид от АНО при определянето на размера на наказанието, поради което е налице неяснота за критериите за определяне на този размер. Този извод не може да бъде споделен. На първо място следва да се акцентира върху това, че съдържанието на наказателното постановление е нормативно установено от разпоредбата на чл. 57 ЗАНН и видно от текста на тази разпоредба, законодателят не задължава АНО да мотивира размера на наложената санкция, а само да посочи нейния вид и размер (чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН). С оглед на това е напълно допустимо пред въззивната инстанция да се представят доказателства относно факти, които обосновават размера на санкцията, въпреки че въпросните факти не се съдържат в мотивите на наказателното постановление. В изложените мотиви от първата инстанция не са отчетени спецификите на правилата на ЗАНН, предвиждащи по-ниска степен на формалност спрямо правилата на наказателния процес. В тази връзка отнасянето на наказателнопроцесуални изисквания към съдържанието на наказателното постановление, които са субсидиарно неприложими поради наличието на специална регламентация в действащата административнонаказателна уредба, се явява неправилно.

В заключение на изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът, след анализ на всички събрани по делото доказателства, следва да извърши преценка за наличие на основание за упражняване на правомощието по чл. чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

По претенцията за разноски на процесуалния представител на касатора, в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 200 от 30.11.2023 г. по АНД № 515 по описа на Районен съд - Силистра за 2023 година.

ВРЪЩА делото на Районен съд Силистра за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: