№ 311
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110158716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е предявило иск по чл.411 КЗ срещу „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД за сумата от 406 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху товарен автомобил марка „М.“, модел „С*“
с рег. № **, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „Каско+“, настъпили при ПТП от
24.03.2022г. в гр. Панагюрище на ул. „Княз Борис I“ № 4, по вина на водача на товарен автомобил
„М.“, модел „**“ с рег. № **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата
на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 31.10.2022г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по
застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
“Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. Претендира вземане, формирано
като сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и в тази връзка оспорва твърдените
увреждания да се дължат на виновно противоправно поведение на водача на МПС „М.“, модел „**“
с рег. № **. Оспорва процесното събитие да е покрит по застраховката „каско“ риск. Възразява, че
произшествието е настъпило по вина на водача на товарен автомобил марка „М.“, модел „С*“ с рег.
№ **, като последният е допуснал нарушение на нормите на чл.20, ал.2 и чл.42, ал.2 ЗДвП. Оспорва
иска и като завишен по размер.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е ответникът и действителният размер на причинените вреди.
Съдът приема за установено, че на 24.03.2022г. камион МПС „М.“ модел „**“ с рег. № ** е бил
спрян на ул. „Княз Борис I” № 4 в гр. Панагюрище. Камионът е бил със свален до земята падащ
1
борд. По същото време водачът на тежкотоварен автомобил „М.“ модел „С***“ с рег. № ** се
движил по същата улица и е предприел маневра за заобикаляне на спрелия пред него камион „М.“
модел „**“ с рег. № **. По времето, в което водачът на МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № **
предприемал маневрата за заобикаляне, водачът на спрелия камион „М.“ модел „**“ с рег. № **
задействал механизма за вдигане на падащия борд на камиона, вследствие на което настъпил удар
между борда на камиона МПС „М.“ модел „**“ с рег. № ** и задната част на МПС „М.“ модел
„С***“ с рег. № **.
Относно механизма на настъпване на произшествието по делото като свидетели са разпитани
участниците в произшествието.
Разпитан като свидетел, И. И. – водач на камион „М.“ модел „**“ с рег. № **, съобщава за
пътен инцидент в гр. Панагюрище. Тогава управлявал автомобила по повод работата си като
куриер и разтоварвал пратка. Управляваният от него автомобил бил спрян по посоката на
движението от дясната страна на пътното платно. След разтоварването на пратката при затваряне
на борда на камиона водачът на автомобила, който се намирал зад него, решил да премине. Водачът
на автомобила, който се намирал зад него, направил опит за заобикаляне на управлявания от
свидетеля автомобил, вследствие на което се ударил в задната лява част на падащия борд на
камиона. В резултат на удара били нанесени щети върху автомобила, управляван от другия водач. В
момента на настъпване на инцидента свидетелят се намирал в товарното помещение, в т.н.
„рампа“, която затваряла фургона и свидетелят непосредствено възприел настъпването на
инцидента. Според характера на щетите този свидетел счита, че към момента на произшествието
другия водач се е движил с около 15 – 20 км/час. След произшествието другият водач излязъл от
управлявания от него, като бил видимо ядосан и съобщил на свидетеля, че последният е виновен за
инцидента, защото нямал право да спира на посоченото място. Свидетелят му отвърнал, че на
мястото, на което бил спрял, нямало забрана за спиране. По сигнал на другия водач
местопроизшествието било посетено от органи на полицията, които след извършена проверка
установили, че нито един от водачите не е употребил алкохол. Полицаите разпоредили на водачите
да съставят двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола свидетелят бил принуден да
запише, че той е виновен за произшествието, макар че не считал, че това е така, но бил уплашен и
искал безконфликтно да напусне мястото на инцидента.
Другият участник в произшествието – С. К. (водач на МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № **) при
разпита си пред съда съобщава, че си спомня за ПТП на 24.03.2022г. в гр. Панагюрище на ул. „Княз
Борис I”. При управление на автомобила установил, че на пътното платно е спрял голям камион,
който бил със свален борд на земята и било почти невъзможно да се премине покрай него.
Свидетелят решил да заобиколи камиона. В това време водачът на камиона задействал вдигането
на падащия борд и последният се забил в задната част на управлявания от свидетеля бус. Към
момента на настъпване на инцидента другият водач се намирал до камиона и вдигнал платформата.
Този свидетел сочи, че ако другият водач не бе вдигнал платформата, произшествието нямало да
настъпи. Ако платформата на камиона е била оставена спусната, свидетелят е щял да премине с
автомобила си безаварийно. За да извърши успешно заобикалянето, свидетелят се бил покачил
върху тротоара. Ударът настъпил в задната част на управлявания от свидетеля автомобил.
Платформата се забила в калника на управлявания от свидетеля автомобил, след което свидетелят
спрял автомобила, защото иначе са щели да възникват по – сериозни щети. С другия водач е имало
спор относно точния механизъм за настъпване на произшествието.
По делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което се
кредитира от съда. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че ако падащият борд на камиона се е намирал в най – ниската си точка към терена, то до
приключване на маневрата заобикаляне на същия, водачът на автомобила, предприел
заобикалянето, е могъл да мине безпрепятствено. Увредените вследствие на произшествието
детайли върху МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № ** са контактували отдясно с платформата на
камиона „М.“ модел „**“ с рег. № **.
При кредитиране на заключението на вещото лице съдът дава вяра на показанията на
свидетеля С. К. (водач на МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № **) относно механизма на настъпване на
събитието, защото показанията му съответстват на извода на вещото лице, че ако към момента на
2
извършване на маневрата от страна на водача на МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № ** – заобикаляне
на спрелия пред него камион - МПС „М.“ модел „**“ с рег. № **, водачът на камиона не е бил
задействал вдигането на падащия борд, преминаването на водача на МПС „М.“ модел „С***“ с рег.
№ ** е щяло да бъде безпрепятствено. Конфликтната точка е настъпила между задния калник на
МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № ** и платформата на МПС „М.“ модел „**“ с рег. № ** в
момента, в който водачът на камиона - МПС „М.“ модел „**“ с рег. № **, е задействал затварянето
на падащия борд на камиона. При това съдът не кредитира показанията на водача на МПС „М.“
модел „**“ с рег. № **, в частта, в която съобщава, че в условия на вече предприето вдигане на
падащия борд на камиона, водачът на другия автомобил е предприел заобикалянето на спрелия
камион. Към момента на произшествието водачът на камиона МПС „М.“ модел „**“ с рег. № ** е
имал видимост към другия автомобил, което безспорно следва от показанията на двамата водачи.
При това водачът на камиона МПС „М.“ модел „**“ с рег. № ** е могъл да предотврати
произшествието, като предприеме вдигането на падащия борд на камиона, след като изчака
завършване на маневрата заобикаляне от страна на водача на движещия се зад камиона МПС „М.“
модел „С***“ с рег. № **.
Относно установяване на механизма на събитието съдът не цени приетия като доказателство
по делото двустранен протокол за ПТП, защото свидетелят И. И. (водачът на камиона) съобщи, че
се е чувствал принуден да запише, че той е виновен за произшествието, макар да е считал това за
невярно. От разпита на двамата водачи се установи, че след инцидента между тях е възникнал спор
за това кой е виновен за произшествието и между тях този спор не е бил преодолян.
Противоправното поведение на водача на МПС „М.“ модел „**“ с рег. № ** в причинна връзка с
настъпване на произшествието съдът намира за доказано не въз основа на отбелязването върху
двустранния констативен протокол относно това чия е вината за произшествието (който текст не е
бил доброволно изписан), а въз основа на кредитираните от съда показания на водача С. К., които
кореспондират с изводите на вещото лице по изслушаната съдебно - автотехническа експертиза.
Предвид горното съдът намира, че произшествието е възникнало поради противоправното
поведение на МПС „М.“ модел „**“ с рег. № **, който е нарушил нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП. Не
се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да изключват вината – арг. чл.45, ал.2 ЗЗД.
Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на водача на камиона МПС „М.“ модел „**“ с рег. № ** е бил
ответникът.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на
водача на „М.“ модел „С***“ с рег. № **. Не се доказа по делото (при тежест на ответника за това –
чл.154, ал.1 ГПК) водачът на „М.“ модел „С***“ с рег. № ** да е имал поведение, с което се
обосновава възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, а именно не се доказва водачът да е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, защото от показанията на другия водач – свидетелят И. И.,
водачът на „М.“ модел „С***“ с рег. № ** се е движил с около 15 – 20 км/час, която скорост предвид
установените обстоятелства не може да се приеме за несъобразена с пътните условия по смисъла
на чл.20, ал.2 ЗДвП. Недоказано е възражението и за допуснато нарушение на чл.42, ал.2 ЗДвП,
вменяващо задължение на водач, който предприема изпреварване, по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство. В случая извършваната от водача на „М.“ модел „С***“ с рег. № ** маневра към момента
на произшествието е заобикаляне на спряло на пътното платно МПС, а не изпреварване на МПС,
което е в движение, поради което в настоящата хипотеза нормата на чл.42, ал.2 ЗДвП е
неприложима.
От приетата по делото като доказателство двустранно подписана застрахователна полица №
440122123000565 (л.102 от делото) и Общи условия към нея се установява, че към датата на
настъпване на произшествието товарен автомобил „М.“ модел „С***“ с рег. № ** е бил обект на
сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ при клауза „пълно каско“, както и че
настъпилото събитие е покрит при застраховката риск.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета,
образувана във връзка с процесното събитие, МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № ** е бил
отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 391 лева.
3
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията
по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало
заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на
вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите,
нанесени вследствие на процесното събитие върху МПС „М.“ модел „С***“ с рег. № ** възлиза на
сумата от 540,60 лева. При недоказано съпричиняване няма основание за намаляване на дължимото
обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Платеното от ищеца застрахователно обезщетение е в по
– нисък размер от дължимия, поради което в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало в
вземане в размер на платеното обезщетение заедно с ликвидационни разноски от 15 лева (чийто
размер е доказан посредством заключението на вещото лице) или вземане в размер на
претендираната сума.
Предвид горното искът е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи така,
както е предявен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото само ищецът има право на разноски, на който съгласно представен
списък по чл.80 ГПК следва да се присъди общо сумата от 630 лева за направените разноски, за
извършването на които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Зaстрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на
основание чл.411 КЗ сумата от 406 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху товарен автомобил марка „М.“, модел „С*“
с рег. № **, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „Каско+“, настъпили при ПТП от
24.03.2022 г. в гр. Панагюрище на ул. „Княз Борис I“ № 4, по вина на водача на МПС „М.“, модел „
**“ с рег. № **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от 31.10.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 630 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG94 UBBS
8888 1000 2905 44, BIC : UBBSBGSF при „Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5