Р Е
Ш Е Н И Е
№ 261688/15.12.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
При участието на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4078 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ц.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. Б.
срещу ЗАД „О. “ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, с
която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 15000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП от
16.07.2019 г., настъпило на паркинга на магазин за хранителни
стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.
Св. К.
и Е.“,
по вина на водача на лек автомобил „М. С.“ с per. № ***,
Р. Ц. Д. и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
по застрахователна полица ***, издадена от ЗАД „О. “ със срок на действие от 04.04.2019
г. до 03.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди, от които претърпени загуби, както следва: 40,60 лева
за престой в отделението по „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, 105 лева за
заплатена рехабилитация и 11,97 лева
за заплатени лекарствени продукти; и пропуснати
ползи - сумата от 68,04 лева,
представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в
размер на 662,99 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в
размер на 227,56 лева, както и получената от ищеца заплата за 16 работни дни в
размер на 367,39 лева за м. юли; сумата от 309
лева, представляваща разликата между получаваното трудово
възнаграждение в размер на 662,99 лева и полученото обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 353,99 лева за м. август; сумата от 460,72 лева, представляваща
разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 662,99 лева и
полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 202,27 лева
за м. септември, ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на увреждането 16.07.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът
твърди, че на 16.07.2019 г. на паркинга на магазин за
хранителни стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.
Св. К.
и Е.“,
водачът Р. Ц. Д. на лек автомобил „М. С.“ с peг. № **,
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е оставил достатъчно
странично разстояние между автомобила и входна врата, в резултат, на което
премазал показалеца на лявата ръка на ищеца Ц.К.. Твърди се, че ищецът получил
много силни болки и посетил МБАЛ „С. А. – В.“ АД, където били направени оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник. Бил изписан от
болницата на 21.07.2019 г. Твърди, че
нараняването довело до принудителното отстраняване на част от пръст на ръката –
частична ампутация на пръст, втори в ляво, от което последвало трайно
затруднение движението на ръката за продължителен период от време. Твърди се,
че към датата на настъпване на събитието виновният
водач е имал сключена задължителна застраховка ГО при ответника със срок на
валидност до 03.04.2020 г. Твърди, че в резултат на произшествието са му
причинени имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че по повод първите ищецът е
претърпял болки и страдания, изразяващи се в силни болки в лявата ръка. Излага,
че инцидентът се отразил негативно на психическото му състояние и на
самочувствието му. Остойностява причинените му вреди на 15000лв. Твърди, че е
във влошено здравословно състояние и към настоящия момент. Сочи, че приема
болкоуспокояващи, не може да се обслужва сам и бързо се изморява. Занапред щял
да бъде органичен във възможността да полага труд. Твърди, че щяло се наложи
провеждане на допълнителни оперативни интервенции. В тази връзка излага, че до
момента е сторил разходи в размер на 1362.72лв. Увреждането на пръста му,
довело до временна неработоспособност, като с това претърпял вреди, изразяващи
се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетение за
временна неработоспособност. Подробно обосновава твърдените имуществени вреди
поотделно. При тези съображения моли за уважаване на предявените исковете и
присъждане на сторените разноски.
Претенциите
се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„О. “,
който признава иска за неимуществени вреди до размера от 10000лв., а в
останалата част – за разликата до претендираните
15000лв. и за имуществени вреди от 1362,72лв. оспорва като неоснователни.
Поддържа, че 22.10.2019 г. ответникът е изразил готовност за сключване на
извънсъдебно споразумение, като намира, че признатият размер съответства на
критерия за справедливост. На 06.11.2019 г. получил отказ от ищеца, поради
несъгласие с размера. По иска за заплащане на имуществени вреди изразява, че
същият е допустим с оглед заявената застрахователна претенция, но
неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка ГО с водача Р. Д. и факта на настъпване на
инцидента. Настоява се, че липсва медицинска документация, която да
удостоверява причините за настъпилите усложнения, поради което оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и последващите оперативни намеси. Намира, че лечението на
ищеца е приключило и не са налице данни за влошено здравословно състояние и
необходимост от допълнителни операции. Оспорва твърдението, че ищецът се нуждае
от чужда помощ и не може да се обслужва сам, както и че не може да упражнява
трудова дейност, доколкото трудовото му правоотношение с „Пр.“ ЕООД не било прекратено.
Оспорва твърденията за понесена психотравма,
продължаваща понастоящем, като настоява, че липсват доказателства за посещение
на психолог, психиатър или да е приемал медикаменти. Оспорва вида, характера и
продължителността на твърдените неимуществени вреди. Оспорва се иска за имуществени,
поради несъответствие на общия размер на претенцията и твърдените отделни
разходи. Настоява се, че в хода на застрахователната преписка и настоящото
производство не са ангажирани доказателства за сторени разходи в твърдяните размери, в това число за ползван отпуск, поради
временна неработоспособност,неговия период и размера на обезщетението. Оспорва
началния момент на претендираната законна лихва, като
счита, че най-ранният такъв е 05.12.2019г., позовавайки се на чл. 497, ал. 1 от КЗ. По тези съображения моли за
отхвърляне на предявените искове в оспорената част. Претендират се и сторените
разноски.
В
съдебно заседание ответникът поддържа направеното признание на част от иска и
направените оспорвания и настоява, че искът за неимуществени вреди е завишен по
размер и не отговаряща на критерия за справедливост, доколкото нанесените
травматични увреждания не са препятствали ищеца да води предишния си начин на
живот, а възстановителният период е продължил два месеца и половина. Претендира
се изцяло отхвърляне на иска за имуществени вреди, поради недоказаност на
същия. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна
полица ***, издадена от ЗАД „О. “
със срок на действие от 04.04.2019 г. до 03.04.2020
г..
Липсва
спор между страните, а и от представения констативен протокол за ПТП се
установява, настъпило на 16.07.2019 г. на паркинга на
магазин за хранителни стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.
Св. К.
и Ел.“ ПТП по вина на водача на лек автомобил „М.
С.“ с per. № ***, Р. Ц. Д., при което Ц.К. получил контузно-разкъсна рана на показалеца.
Не е спорно, че пред
застрахователя на виновния водач е образувана засдтрахователна
преписка по уведомление от Ц.К. и е заявена претенция от 15000лв. за претърпени
неимуществени вреди и 3500лв. имуществени вреди, входирана
при застрахователя на 05.09.2019г., видно от приложеното на л. 53 от делото
уведомление.
Видно от представения трудов договор от 02.07.2018 г. и допълнителни споразумения към
него от 02.01.2019 г. и 01.04.2019 г., ищецът полага труд при работодател „П.“ ЕООД на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ , при основно месечно
възнаграждение от 800лв.
От представената по делото епикриза от 21.07.2019 г., издадена от МБАЛ „С. А.-В.“ АД, се
установява, че Ц.К. е с поставена диагноза „травматична ампутация на друг пръст
на ръката (частична) II-ри в ляво, като
е предвидена подготовка за оперативно лечение.
Видно от епикриза
от 30.08.2019г., издадена от МБАЛ „Св.А.В.“ АД, Ц.К.
е с поставена диагноза локални инфекции на кожата и подкожна тъкан II-ри пръст
на лявата ръка.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че разликата между полученото от ищеца
трудово възнараждение
и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от
16.07.2019 г. до 30.09.2019 г. е в размер на 247,04лв. общо, или както следва:
за м.юли 2019 г. - 27,79лв, за м. август 2019г. – 75,69лв., м. септември 2019г- 143,56лв.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че на Ц.К. е причинено счупване на
крайна фаланга на показалец на лява ръка с размачкване на меките тъкани в тази
област и загуба на нокътна плочка, наложило ампутация
/отстраняване/ на голяма част от крайната фаланга на показалеца. Установената травма е резултат на притискане на показалеца на лява ръка,
съчетана с взаимно преместване на двете притискащи повърхности, което е
обусловило размачкването на меките тъкани, счупване на крайна фаланга и
изтръгване на нокътя. Установява се още от заключението, че по повод на
получената травма К. е бил двукратно на лечение в клиника по ортопедия и
травматология и е извършена двукратно оперативна интервенция с премахване на
част от крайната фаланга на показалеца на лява ръка и предприето медикаментозно
лечение, наложили се, поради спецификата на получената травма. Вещото лице
заключава, че възстановителният период след получената травма е приключил около
месец след втората операция, като крайният резултат е загуба на почти цялата
крайна фаланга на показалеца на лява ръка за цял живот. Според заключението
установената травма предизвиква силни и мъчителни болки, както към момента на
получаване така и в по-продължителен срок от време в рамките на няколко месеца.
По време на възстановителния период хватателната
функция на лява ръка е била затруднена, поради болките, които е изпитвал. През
този период К. е могъл самостоятелно да се обслужва, но в известна степен е бил
затруднен. Установява се, че към датата на изготвяне на експертизата лечебният
процес е приключил, като откъм отрязания край се е оформило бледорозово чуканче. К. е напълно работоспособен за професията на
шофьор на лекотоварен автомобил, като не се налага повече приемането на
медикаменти или лечение. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че самият
лечебен процес е приключил, в рамките на около два месеца и половина, но не и
по отношение на внезапно възникващи болки на мястото на увреждането, доколкото
нервните окончания са прекръснати на нивото на
отрязаната фаланга, като не може да се
заключи с категоричност дали същите ще продължат. Подчертава, че хватателната функция на ръката е затруднена, но не е в
невъзможност да упражнява професията си.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел при режим на водене В. Д.Б., от чиито показания се установява, че след инцидента К.
е изпитвал болки, чувствал несигурност в себе си, спаднало самочувствието му,
изпаднал в депресия, не искал да говори и да излиза навън около три седмици
след инцидента. Изпитвал притеснения за работата и доходите си, както и
приемането му от околните. При студено време травмата продължавала да го боли.
Преживял две операции, в резултат на което изпитвал болки и притеснения, поради
загуба на финансови възможности. Работодателят му предложил по-ниска длъжност
от заеманата преди инцидента, което му повлияло емоционално, поради което
напуснал работа.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове намират своето
правно основание в разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За
основателността на предявените претенции ищецът следва да докаже твърдените от
него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на „М.
С.“ с peг. № **/, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили твърдяните имуществени и неимуществени
вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер и обем. При
доказване противоправността на деянието, вината се
предполага по силата на оборима презумпция съгл. чл.
45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените
имуществени и неимуществени вреди или направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
Не е спорно между страните, а от събраните
по делото доказателства - протокол за ПТП, се установява фактът на настъпилото
произшествие и датата на настъпването му. Протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство
за факта на направени пред съставителя изявления и за „извършените от него и
пред него действия” /Решение №
15/25.07.14 г. на І т.о. по т. д. № 1506/13 г.; Решение № 98/25.06.12 г. на ІІ
т.о. по т. д. № 750/2011 г.; Решение № 73/22.06.12 г. на І т.о. по т. д. №
423/11 г.; Решение № 24/10.03.2011 г на І т.о. по т. д. № 444/10 г. и др.
Поради
това и съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и
възприетите от длъжностното лице щети и участници в произшествието.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника и водача на лек автомобил „М. С.“ с peг. № **
- Р. Ц. Д..
В
настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между
деянието и вредата.
В
случая механизмът на настъпване на ПТП не се оспорва между страните, а именно
че на 16.07.2019 г. на паркинга на
магазин за хранителни стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св. Св. К. и Е.“, водачът Р. Ц. Д. на лек автомобил „М. С.“
с peг. № **, не е оставил достатъчно странично
разстояние между автомобила и входна врата, в резултат, на което премазал
показалеца на лявата ръка на ищеца Ц.К.. Ето
защо, съдът намира, че с тези свои действия
водачът на лекия авотомобил „М.
С.“ с peг. № ** е причинил
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл. 5 от ЗДвП с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди и е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и с управляваното от него превозно средство да не
затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти. Правилата за движение
регламентират задължителни указания към участниците в пътното движение, които
следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа
на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че застрахованият
при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив, установява се, че водачът
субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при несъобразяване с
правилата за движение може с по-голяма
вероятност да причини инцидент.
Настъпилата
вреда по вид и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
произшествието се установяват по категоричен начин от събраните по делото
писмени доказателства – медицинска документация (епикризи),
гласни доказателства и съдебномедицинска експертиза. Неоснователно е
възражението на ответника, че последващите оперативни
интервенции не са били наложителни и не са във връзка с инцидента, доколкото от
заключението на вещото лице по СМЕ, се установява, че ищецът е търсил
интензивно лекарска помощ и настъпилите усложнения са с оглед спецификата на
травмата, поради което съдът приема, че е налице причинна връзка между
настъпилото увреждане и инцидента от 16.07.2019г.
С оглед да гореизложеното, съдът
приема за доказан правопораждащия фактически състав
на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е
функционално свързана с вината на деликвента, поради
което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква задължение
за обезщетяване на причинените вреди.
По претенцията за заплащане на неимуществени вреди:
Безспорно от
причинените телесните увреждания са настъпили неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, като ищецът следва да установи техния интензитет и
продължителност.
Размерът на обезщетението на
неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на
справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето
на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши
след отчитане на характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване на здравето,
морални страдания, осакатявания и др.
За обосноваване размера на
претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни
доказателства. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебномедицинска експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено и непротиворечащо на
събраните по делото доказателства, че в резултат на инцидента ищецът е получил счупване на крайна фаланга на показалец на лява ръка с размачкване на
меките тъкани в тази област и загуба на нокътна
плочка, наложило ампутация /отстраняване/ на голяма част от крайната фаланга на
показалеца. Възстановителният
процес съобразно експертното заключение приключва в рамките на около два месеца
и половина – около месец след втората операция. В случая са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Борисова, чиито показания съдът
цени като незаинтересовани и които сочат за изпитвани болки от ищеца,
непосредствено след инцидента и около два месеца след него. С оглед характера
на увреждането съдът приема, че на ищеца е нанесена травма, която несъмнено
изисква период не по-малко от два месеца за напълно възстановяване, като следва
да се направи разграничение между пълното възстановяване и така нареченото
„отшумяване на болката“. Действително болезнеността, може да е отминала в рамките
на посочения период, но неприятното усещане в областта на нанесеното
травматично увреждане несъмнено изискват по-дълг период, както посочи и вещото
лице могат а продължат до края на живота му, поради което съображенията на
ответната страна, че два месеца и половина след инцидента ищецът е възстановен
напълно, са неоснователни. Още повече, данните по делото сочат нарушен нормален
ритъм на живот и безпокойство, което сочи за период на възстановяване повече от
два месеца.
От съвкупния анализ на тези
доказателства, съдът намира, че причиненото увреждане се е отразило
неблагоприятно върху нормалния ритъм на живот на пострадалия, като му е създало
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество. Около два месеца
след инцидента ищецът е изпитвал дисконфорт и това се
е отразило на обичайния му начин на живот. Съдът кредитира като вътрешнологични и последователни показанията на свидетеля и
в частта, в която се установява, че след инцидента ищецът е изпитвал стрес и
неспокойство от случилото се с оглед възникване на финансови затруднения за
семейството, поради ограничаване на възможността за полагане на труд в този
период. Събития от подобен характер неминуемо се отразяват негативно на
емоционалното състояние на пострадалия, като обхвата на това засягане се
установи безспорно по делото.
Съвкупната преценка на изложените
факти и при отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на
правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането налага
извода, че справедливият размер на паричното обезщетение за установените
неимуществени вреди от причиненото увреждане е в признатия от ответника размер
от 10000 лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищеца
негативни емоции и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Действително,
причинените увреждания са затруднили ежедневието на ищеца, но както се установи
от съдебномедицинската експертиза, основаната хватателна
функция на ръката не е нарушена, като загубата на пръста не препятства
възможността да се упражнява професия на шофьор, като при упражняване на други професии,
ищецът би имал известни затруднения, но не и невъзможност да ги упражнява. Още
повече, се установи, че понастоящем не се налагат допълнителни оперативни
интервенции и прием на медикаменти, като наличието на внезапно възникващи болки
е предполагаемо, но не и категорично, поради което изводът на съда не може да
почива на предположения.
По изложените съображения искът за
неимуществени вреди е основателен до размера от 10000лв. като за разликата до претендирания от 15000лв. следва да се отхвърли.
С оглед уважаване на иска за неимуществени
вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск
за мораторна лихва.
Съобразно трайната съдебна
практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г.
на ВКС, II т.о.).
От събраните по делото доказателства се установи, че
застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 05.09.2019
г., поради което мораторната лихва се дължи от тази
дата до окончателно изплащане на сумата, като за периода от датата на
увреждането 16.07.2019 г. до 04.09.2019 г. искането за присъждане на лихва е
неоснователно и следва да се отхвърли.
В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е
регламентирана дължимостта от застрахователя на
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, която
обаче касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента
и обема регресни права, и не е свързана с отговорността
към третото лице, на което са причинени вредите /така
решение по т.д. № 3137/2014г. на ВКС, I т.о, Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, I т.о. /, поради което възраженията на ответника в тази насока за начален
период на забавата за заплащане на застрахователното обезщетение са
неоснователни.
По претенцията за заплащане на имуществени вреди:
Спорният по делото въпрос е относно
дължимостта и размера на застрахователното обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно трайната съдебна практика размерът на дължимото обезщетение следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието.
В случая се
претендират претърпени загуби – разходи свързани с лечението на причиненото
увреждане и пропуснати ползи – разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособсност.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства съдът намира претенциите за заплащане на
сумите от 40,60 лева за престой в отделението по
„Ортопедия и травматология“ при МБАЛ „Св. А.-В.“ АД, 105 лева за
заплатена рехабилитация и 11,97 лева за заплатени лекарствени продукти, за
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. По делото не са ангажирани
доказателства за реално сторени разходи от твърдяния
вид и размер, така както е и разпределена доказателствената
тежест в процеса и е указано на страната, поради което искането за присъждането
им следва да бъде отхвърлено.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена, се
установява, че разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 16.07.2019 г. до 30.09.2019 г. е в размер на
247,04лв. общо, или както следва: за м.юли 2019 г. - 27,79лв, за м. август
2019г. – 75,69лв., м. септември 2019г-
143,56лв. Съдът намира, че така посочените размери съставляват реално
пропусната полза, доколкото данните по делото сочат за налично трудово
правоотношение, като през процесния период същият е получавал по-ниски доходи в
резултат на инцидента. Следва да се вземат нетните стойности, посочени в
експертното заключение, доколкото обезщетението се дължи за реално настъпили
вреди.
По тези съображения на ищеца следва да се присъдят следните суми: за м.юли
2019 г. - 27,79лв, за м. август 2019г. – 75,69лв., м. септември 2019г- 143,56лв, а за разликата до претендираните такива, както следва: 68,04
лева за м. юли; 309 лева за м. август; 460,72 лева за м. септември 2019г., исковете следва да
се отхвърлят.
По идентични по-горе
съображения основателен се явява искът за присъждане на законна лихва от момента на уведомяване на
застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие - 05.09.2019 г., поради което същата се дължи от тази дата до окончателно изплащане
на сумата, като за периода от датата на увреждането 16.07.2019 г. до 04.09.2019
г. искането за присъждане на лихва е неоснователно и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива (доказателства за заплатен депозит
за СМЕ от 100 лв.) на ищеца се
следват сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете (изчислено по формулата 100х10247,04/15995.33),
т.е. в размер на 64,06 лева. Въпреки
направеното признание на иска в размер на приетата за основателна сума, в
тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски,
доколкото същият, отказвайки да изплати каквато и да е обезщетение, е дал повод
за завеждане на делото за този размер.
В
полза на ищеца е представена безплатна адвокатска защита на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което съобразно уважената част от иска в полза на
адв. Б. следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 672,66лв. (изчислено по формулата 1050х10247,04/15995.33).
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
държавна такса следва да бъдат присъдени в
полза на съда съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 450 лева на осн.
чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, както и депозити за СМЕ и ССчЕ, съобразно отправеното искане и представените
доказателства. Ето защо с оглед отхвърлената част от исковете и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 549,84лв.
(изчислено по формулата 1530х5748,29/15995,33).
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗАД „О. “ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 10000лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП от 16.07.2019 г.,
настъпило на паркинга на магазин за хранителни стоки на
фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.
Св. К.
и Е.“,
по вина на водача на лек автомобил „М. С.“ с per. № ***,
Р. Ц. Д. и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
по застрахователна полица ***, издадена от ЗАД „О. “ със
срок на действие от 04.04.2019 г. до 03.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
уведомяването – 05.09.2019 г., до
окончателното й изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 10000лв.
до пълния му размер от 15000лв., както и за
законна лихва за забава за периода от датата на увреждането – 16.07.2019 г. до 04.09.2019
г.
ОСЪЖДА
ЗАД „О. “ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляваща
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност, както следва: сумата от 27,79лв. (двадесет и седем лева и
седемдесет стотинки) за м.юли 2019 г.;
сумата от 75,69лв. (седемдесет
и пет лева и шестдесет и девет стотинки) за м. август 2019г., сумата от 143,56лв. (сто четиридесет и три лева и
петдесет и шест стотинки) за м. септември 2019 г., вследствие
на ПТП от 16.07.2019 г., настъпило на паркинга на
магазин за хранителни стоки на фирма „М. и К.“ ООД в к.к. „Св.
Св. К.
и Е.“,
по вина на водача на лек автомобил „М. С.“ с per. № ***,
Р. Ц. Д. и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
по застрахователна полица ***, издадена от ЗАД „О. “ със
срок на действие от 04.04.2019 г. до 03.04.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на уведомяването – 05.09.2019 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за имуществени вреди, както следва:
за сумата от 40,60
лева за престой в отделението по „Ортопедия и
травматология“ при МБАЛ „Св. А.-В.“ АД, за сумата от 105 лева за заплатена рехабилитация; за сумата от 11,97 лева за заплатени лекарствени
продукти; за разликата над сумата от 27,79лв. за м.юли 2019 г. до претендираната
сума от 68,04лв.; за разликата над сумата 75,69лв.
за м. август 2019г. до претендираната сума от 309лв., за разликата над
сумата от 143,56лв. за м. септември 2019 г. до претендираната
сума от 460,72лв., както и за законна
лихва за забава за периода от датата на увреждането – 16.07.2019 г. до 04.09.2019
г.
ОСЪЖДА ЗАД „О. “ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 64,06 лева (шестдесет и четири лева и шест стотинки), представляваща сторени по делото разноски - разходи
за депозит за вещо лице, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „О. “ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Б.Н.Б., ЕГН **********, сумата от 672,66лв. (шестстотин седемдесет и два лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.
38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „О. “ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, сумата от 450
лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 вр. ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.К.К., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „О. “ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,, сумата от 549,84лв (петстотин четиридесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща разноски за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените
по решението суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени по банков път на следната банкова
сметка: *** ***, BIC: ***,
с титуляр при Ц.К.К., ЕГН
**********, при „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението
може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :