Решение по дело №383/2019 на Районен съд - Царево

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

 

 

№                                    18.11.2019г.                 гр.Царево

 

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                          наказателен състав

На двадесет и девети октомври                  две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: Мария Москова

 

секретар Стефка Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 383/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***********със седалище и адрес на управление: *********, против Наказателно постановление № *******година на Директора на *****, с което в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение на  материалноправния и процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

В с.з., дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от управителя, който твърди, че служителят се явил по собствена инициатива един час по-рано на работа, като товя му явяване не съответства на графика за работа.

Ответната по жалбата страна, редовно уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален представител – ю.к.К., чрез която взема становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 29.07.2019г. актосъставителят Н.Б. и колегата му К./и двамата инспектори от ****/ извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – бистро „****“, находящо се в с.***, общ.***, ул.“***“ №** и стопанисвано от дружеството-жалбоподател. В хода  на проверката служителите на Инспекцията по труда установили от представената таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г. и от собственоръчно попълнената декларация на Г.Д.В.с ЕГН ********** на длъжност „***“, че Г.Д.В.е полагал труд на 22.07.2019г. 2-ра смяна до 24:00 часа, а на 23.07.2019г. е започнал работа в 11:00 часа в проверявания обект, с което междудневната му почивка между е била 11 часа. Св.Б. приел, че дружеството в качеството си на работодател не е осигурило на  служителя Г.Д.В.непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа, с което е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ и на 01.08.2019г. съставил против дружеството АУАН № ******., връчен на управителя на дружеството, който го е  подписал с възражение.

В законоустановения срок дружеството е депозирало пред АНО възражение, с което твърди, че във връзка с така установеното нарушение, на дружеството са били дадени задължителни предписания, свързани с разпределението на работното време, почивките и отпуските, със срок на изпълнение до 15.08.2019г., като преди изтичането на определения срок за изпълнение на препоръките, АНО неправилно е съставил АУАН.

 Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 23.08.2019г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на чл.152 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

Видно от приложената по делото разписка /л.12, л.28/, препис на НП е връчено на 28.08.2019г. на от управителя на дружеството, а  жалбата е депозирана на 04.09.2019г., видно от клеймото на пощенския плик /л.19/

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетеля Б. и обясненията на управителя на дружеството,  както и писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда са следните:

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от компетентни лица, видно от представените по делото заповед № ****. и заповед № *****. на Изпълнителния директор на „*****“ /л.29-30/. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН. Допуснатата грешка при изписването в НП на  административния номер на сградата, в която се помещава търговския обект „***“, на ул.“****“ в село ****, общ.*** / вместо „№**“ по погрешка е изписано „№*“/ представлява техническа грешка, която не се отразява съществено на индивидуализацията на проверения търговския обект, доколкото същият е описан с търговското наименование – „***“ и местоположението на същия – с.***, общ.***, ул.“****“, което позволява безспорно да бъде индивидуализиран, поради което тази техническа грешка в изписването на административния номер не съставлява съществено процесуално нарушение.

От приложените по делото писмени доказателства – собственоръчно попълнена декларация от Г.Д.В./л.24 – лице и гръб/, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г. /л.25-26/ и събраните в хода на съдебното следствие устни доказателства – показанията на св.Б., безспорно се установи, че служителят Г.Д.В.е полагал труд на 22.07.2019г. 2-ра смяна до 24:00 часа, а на 23.07.2019г. е започнал работа в 11:00 часа в проверявания обект, с което междудневната му почивка между 22.07 и 23.07.2019г. е била по-малко от 12 /дванадесет/ часа.

Възражението на дружеството, че служителят Г.Д.В.се явил на 23.07.2019г. в 11:00 часа вместо в 12:00 часа, т.е. един час по-рано от определения му график за да почисти по собствено желание работното си място, се опровергава напълно от представените по делото таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г. и от декларираните от лицето данни. В отчетната форма е отразено, че служителят Г.Д.В.е бил на 22.07.2019г. 2-ра смяна до 24:00 часа, а на 23.07.2019г. е започнал работа в 11:00 часа в проверявания обект в проверявания обект, с което междудневната му почивка между 22.07 и 23.07.2019г. е била по-малко от 12 /дванадесет/ часа, т.е. служителят не се е явил по собствено желание и усмотрение с един час по-рано на посочената дата, а е спазвал определеното му работно време. Отчетната форма за явяване на работа е първичен документ, удостоверяващ явяването на работника на работното място и положения от него труд, въз основа на който се начислява и дължимото възнаграждение. Отразеното в Отчетната форма за явяване на работа кореспондира напълно със собственоръчно декларираните от Г.Д.В.обстоятелства пред проверяващите органи. Ето защо възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни и се явяват защитна версия с цел да се избегне административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.

 В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по чл.152 от КТ. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че работодателят не е осигурил на посоченото лице междудневната почивка с минималната продължителност от 12 часа.

Що се касае до възражението, че на дружеството са били дадени задължителни предписания с определен срок за изпълнение, като неправилно преди изтичането на този срок е бил издаден АУАН, то същото е неоснователно поради следните съображения: На първо място видно от съдържанието на дадените предписания, то същите касаят определяне във вътрешните правила за работната заплата минималните стойности или диапазони на работните заплати по длъжностни нива и определяне в правилника за вътрешния трудов ред начало и край на работния ден, както и на други въпроси, свързани с разпределението на работното време, т.е. дадените предписания касаят определянето на срок за отстраняването на различни от констатираното нарушение пропуски. На второ място, дори да е дадена препоръка при изготвянето на графика на смените да се спазва изискването за осигуряване на 12 часова междудневна почивка на служителите, то тази препоръка би се отнасяла за действия занапред и по никакъв начин не влияе на извършено вече нарушение,  което е факт от миналото и което е констатираното в последствие при извършената от контролните органи проверка.

За така извършеното нарушение на чл.152 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото нарушение - нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от миналото, който не може да бъде поправен по реда  на КТ и следователно няма основание за приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в нея кумулативно предвидени предпоставки.

За нарушението на цитираната по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна отговорност на дружеството съгласно чл.414 ал.1 от КТ, сочещ, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО правилно е определил и размера на наложената санкция, определяйки същата в размер малко над минималния, а именно: в размер на 1600 лева, съобразявайки, че дружеството-работодател неправилно разбира и неправилно прилага трудовите норми, тъй като  видно от Графика за явяване и Отчетната форма за явяване на работа за месец юли 2019г. , дружеството- жалбоподател не е изпълнил задължението си по чл.152 от КТ и по отношение на другите служители в проверявания обект.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******. на Директора на ******, с което на ***********със седалище и адрес на управление: с.*****, общ. ***, ул.“****“ № **, в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: