Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.11.2019г. гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 383/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***********със
седалище и адрес на управление: *********, против Наказателно постановление № *******година
на Директора на *****, с което в качеството му на работодател за нарушение на
чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение
на материалноправния и процесуален
закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
В с.з., дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, се представлява от управителя, който твърди, че служителят
се явил по собствена инициатива един час по-рано на работа, като товя му
явяване не съответства на графика за работа.
Ответната по жалбата страна, редовно
уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален
представител – ю.к.К., чрез която взема становище за неоснователност на жалбата
и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 29.07.2019г. актосъставителят Н.Б.
и колегата му К./и двамата инспектори от ****/ извършили проверка на място по
спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – бистро „****“,
находящо се в с.***, общ.***, ул.“***“ №** и стопанисвано от
дружеството-жалбоподател. В хода на
проверката служителите на Инспекцията по труда установили от представената
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г. и от
собственоръчно попълнената декларация на Г.Д.В.с ЕГН ********** на длъжност „***“,
че Г.Д.В.е полагал труд на 22.07.2019г. 2-ра смяна до 24:00 часа, а на 23.07.2019г.
е започнал работа в 11:00 часа в проверявания обект, с което междудневната му
почивка между е била 11 часа. Св.Б. приел, че дружеството в качеството си на
работодател не е осигурило на служителя Г.Д.В.непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа, с което е
нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ и на 01.08.2019г. съставил против
дружеството АУАН № ******., връчен на управителя на дружеството, който го
е подписал с възражение.
В законоустановения срок
дружеството е депозирало пред АНО възражение, с което твърди, че във връзка с
така установеното нарушение, на дружеството са били дадени задължителни
предписания, свързани с разпределението на работното време, почивките и
отпуските, със срок на изпълнение до 15.08.2019г., като преди изтичането на
определения срок за изпълнение на препоръките, АНО неправилно е съставил АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и след
преценка на събраните доказателства, на 23.08.2019г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което административно-наказващият орган изцяло е
възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на чл.152 от КТ и е
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание
чл.414 ал.1 от КТ.
Видно от приложената по делото
разписка /л.12, л.28/, препис на НП е връчено на 28.08.2019г. на от управителя
на дружеството, а жалбата е депозирана
на 04.09.2019г., видно от клеймото на пощенския плик /л.19/
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал -
показанията на свидетеля Б. и обясненията на управителя на дружеството, както и писмените доказателства по АНП,
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от
лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съображенията на съда са следните:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от
компетентни лица, видно от представените по делото заповед № ****. и заповед № *****.
на Изпълнителния директор на „*****“ /л.29-30/. АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно
постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в
неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН. Допуснатата
грешка при изписването в НП на
административния номер на сградата, в която се помещава търговския обект
„***“, на ул.“****“ в село ****, общ.*** / вместо „№**“ по погрешка е изписано
„№*“/ представлява техническа грешка, която не се отразява съществено на
индивидуализацията на проверения търговския обект, доколкото същият е описан с
търговското наименование – „***“ и местоположението на същия – с.***, общ.***,
ул.“****“, което позволява безспорно да бъде индивидуализиран, поради което
тази техническа грешка в изписването на административния номер не съставлява
съществено процесуално нарушение.
От приложените по делото писмени
доказателства – собственоръчно попълнена декларация от Г.Д.В./л.24 – лице и гръб/,
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г. /л.25-26/
и събраните в хода на съдебното следствие устни доказателства – показанията на
св.Б., безспорно се установи, че служителят Г.Д.В.е полагал труд на
22.07.2019г. 2-ра смяна до 24:00 часа, а на 23.07.2019г. е започнал работа в
11:00 часа в проверявания обект, с което междудневната му почивка между 22.07 и
23.07.2019г. е била по-малко от 12 /дванадесет/ часа.
Възражението на дружеството, че
служителят Г.Д.В.се явил на 23.07.2019г. в 11:00 часа вместо в 12:00 часа, т.е.
един час по-рано от определения му график за да почисти по собствено желание
работното си място, се опровергава напълно от представените по делото таблица
за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2019г. и от
декларираните от лицето данни. В отчетната форма е отразено, че служителят Г.Д.В.е
бил на 22.07.2019г. 2-ра смяна до 24:00 часа, а на 23.07.2019г. е започнал
работа в 11:00 часа в проверявания обект в проверявания обект, с което
междудневната му почивка между 22.07 и 23.07.2019г. е била по-малко от 12
/дванадесет/ часа, т.е. служителят не се е явил по собствено желание и
усмотрение с един час по-рано на посочената дата, а е спазвал определеното му
работно време. Отчетната форма за явяване на работа е първичен документ,
удостоверяващ явяването на работника на работното място и положения от него
труд, въз основа на който се начислява и дължимото възнаграждение. Отразеното в
Отчетната форма за явяване на работа кореспондира напълно със собственоръчно
декларираните от Г.Д.В.обстоятелства пред проверяващите органи. Ето защо
възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни и се
явяват защитна версия с цел да се избегне административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по
чл.152 от КТ. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че
работодателят не е осигурил на посоченото лице междудневната почивка с минималната
продължителност от 12 часа.
Що се касае до възражението, че
на дружеството са били дадени задължителни предписания с определен срок за
изпълнение, като неправилно преди изтичането на този срок е бил издаден АУАН,
то същото е неоснователно поради следните съображения: На първо място видно от
съдържанието на дадените предписания, то същите касаят определяне във
вътрешните правила за работната заплата минималните стойности или диапазони на
работните заплати по длъжностни нива и определяне в правилника за вътрешния
трудов ред начало и край на работния ден, както и на други въпроси, свързани с
разпределението на работното време, т.е. дадените предписания касаят
определянето на срок за отстраняването на различни от констатираното нарушение
пропуски. На второ място, дори да е дадена препоръка при изготвянето на графика
на смените да се спазва изискването за осигуряване на 12 часова междудневна
почивка на служителите, то тази препоръка би се отнасяла за действия занапред и
по никакъв начин не влияе на извършено вече нарушение, което е факт от миналото и което е
констатираното в последствие при извършената от контролните органи проверка.
За така извършеното нарушение на
чл.152 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид
характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото
нарушение - нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от
миналото, който не може да бъде поправен по реда на КТ и следователно няма основание за
приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в нея кумулативно
предвидени предпоставки.
За нарушението на цитираната
по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на дружеството съгласно чл.414 ал.1 от КТ, сочещ, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО правилно е определил и
размера на наложената санкция, определяйки същата в размер малко над минималния,
а именно: в размер на 1600 лева, съобразявайки, че дружеството-работодател неправилно
разбира и неправилно прилага трудовите норми, тъй като видно от Графика за явяване и Отчетната форма
за явяване на работа за месец юли 2019г. , дружеството- жалбоподател не е
изпълнил задължението си по чл.152 от КТ и по отношение на другите служители в
проверявания обект.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ******. на Директора на ******, с което на ***********със
седалище и адрес на управление: с.*****, общ. ***, ул.“****“ № **, в качеството
му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1600 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: