МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 2396/2020 г. по описа на ПОС
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала пред Окръжен съд
Пловдив обвинение спрямо подсъдимия З.П.Г. за престъпление по чл.343 ал.1
б.”В” вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК за това, че на 01.06.2019 год. в село ***обл.
Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
“Мерцедес S 500” с peг. № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата: “Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”,
чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата: “Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”,
чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата: “Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”,
чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности в km/h”... Пътно превозно средство
от категория “В” е забранено да превишава стойността на скоростта в населено
място до 50 km/h”,
чл.73
ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата: „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h”...
Пътно превозно средство от категория “В” е забранено да превишава стойността на
скоростта в населено място до 50 km/h” и
чл.116 от Закона за
движението по пътищата: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора”,
и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Б.А.
с ЕГН ********** ***.
Съдебното следствие се проведе по
реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
По делото не е приет за
съвместно разглеждане граждански иск.
Като частни обвинители по
делото са конституирани свидетелите Д.А.А., М.А.П., В.Б.Б., Д.В.П.-Л., Н.В. З., Х.В.П.-П.
и А.Д.А..
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив поддържа обвинението спрямо подсъдимия З.П.Г. по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието, като счита това обвинение за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Иска се от съда да наложи на подсъдимото лице наказание
лишаване от свобода в размер към средния, предвиден за престъплението, при
ефективно изтърпяване – при общ режим, както и да се наложи наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство в размер, който да надвишава
поне с две години размерът на наказанието лишаване от свобода. Изразява се
станавище и относно веществените доказателства – една част за връщането им на
подсъдимото лице, друга за унищожаването им, както и за разноските по делото –
за възлагането им в тежест на подсъдимия.
Частните
обвинители Д.А.А., М.А.П., В.Б.Б.,
Д.В.П.-Л., Н.В. З., Х.В.П.-П. и А.Д.А. не се явяват в
съдебно заседание, представляват се от упълномощен процесуален представител –
адв. Л. В. от АК София. Чрез процесуалния представител се изразява твърдение за
доказаност извършването на престъплението от
подсъдимия Г.. Не се заявява конкретно желание за размер на наказание лишаване
от свобода за подсъдимия, като се предоставя на преценката на съда, а относно
наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се иска
да бъде в максималния възможен размер. Претендира се присъждането на разноски
по процесуалното представителство на частните обвинители от адвокат.
Упълномощеният защитник на
подсъдимото лице адв. И.Д. *** не оспорва нито извършеното от страна на клиента
му противоправно деяние, нито правната квалификация
на същото. Не се и прави конкретно искане относно вид и размер на дължимото се
наказание, но се акцентира при оценката на съда относно обстоятелства от
значение за наказателната отговорност – да се вземе предвид мястото и начина на
навлизане на пътното платно на пострадалото починало лице. Изразява се съгласие
с представителя на държавното обвинение относно ефективното изтърпяване при общ
режим на следващото се за налагане наказание лишаване от свобода, както и
относно разноските по делото и почти изцяло и за веществените доказателства –
за част от последните се иска предаването им на собственика им, а не на
подсъдимото лице. Заявява се основателност на претенцията на частното обвинение
за присъждане в тежест на подсъдимия на направените разноски за процесуалното
им представителство.
Подсъдимият З.П.Г. се явява в съдебно заседание, признава се за
виновен, признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази желание да не се
събират доказателства за тях. Изказа се съжаление. Иска се от съда да постанови
„по-малка“ присъда.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият З.П.Г. е роден на *** ***, обл. Пловдив, ул. „****, българин, български
гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С Определение по НОХД № 6/2013 г. по описа на Окръжен съд Смолян, влязло в
сила на 14.03.2013 г., подсъдимият Г. бил признат за виновен за извършено на
22.09.2012 г. престъпление по чл.242 ал.1 б.Д вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК и
му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година,
изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години.
С Определение по НОХД № 5329/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив,
влязло в сила на 17.08.2018 г., подсъдимият бил признат за виновен за извършено
на 14.08.2018 г. престъпление по чл.234 ал.1 от НК и за извършено на 14.08.2018
г. престъпление по чл.345 ал.1 от НК, за които на Г. било наложено на основание
чл.23 от НК едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на
една година, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК
с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на определението
на съда, а за престъплението по чл.234 ал.1 от НК му било наложено освен
наказание лишаване от свобода и наказание глоба в размер на пет хиляди лева.
Подсъдимият З.П.Г. е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 2008 г. с придобити категории „В“, „С“, „М“, „СЕ“, „АМ“, „ТКТ“. Той
бил наказван многократно по административен ред за различни нарушения по Закона
за движение по пътищата, като до м. юни 2019 г. спрямо него били издадени
осемнадесет наказателни постановления и седемнадесет фиша за нарушени правила
за движение.
На 01.06.2019
г. около 18.30 ч. подсъдимият З.П.Г. управлявал
лек автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** в с. ***обл.
Пловдив по улица „***“, движейки се в посока запад-изток. Лекият автомобил бил
регистриран на името на Р.М.И. от с. ***обл.
Пловдив ул. „***. Пътното платно било с широчина 8,20
м., асфалтирано, сухо, без видима хоризонтална маркировка.
Участъкът от пътя бил хоризонтален, равен и прав. От двете му страни имало
тротоари. Времето било облачно, но имало нормална видимост.
Подсъдимият Г.,
въпреки че бил в населено място при управлението на автомобила „Мерцедес“ –
моторно превозно средство /МПС/ от категория „В“, не се съобразил с
нормативната забрана за скорост на движение, възведена в чл.21 ал.1 от ЗДВП и
чл.73 ал.1 от ППЗДВП – да не превишава скорост до 50 км./ч., и управлявал
автомобила в дясната половина на платното за движени със скорост около 80
км./ч. При такава несъобразена скорост се създавали пречки и опасности за
движението, поставяли се в опасност живота и здравето на хората – други
участници в движението.
На предна дясна
седалка в управлявания от подсъдимия автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** се возил свидетелят И. С.Х..
По същото време в
района на жилищен дом № 26 на ул. „***“ възрастната Н.Б.А. ***, на възраст 88 години, предприела
пресичане на пътното платно от север на юг със забързана крачка. Мястото, на
което жената тръгнала да пресича пътното платно, не било обозначено със
светлинна, вертикална или хоризонтална маркировка като място за пресичане от
пешеходци. В този момент подсъдимият З.Г. бил на по-голямо разстояние от 81-82 метра,
не реагирал незабавно като да задейства спирачната система на автомобила, за да
може да спре при възникналата опасност за движението, доколкото и скоростта му
на движение била несъобразена, като да може да спре, като така не проявил и
нужното внимание и предпазливост към появилия се на пътното платно уязвим /с
оглед напредналата възраст на жената/ участник – пешеходецът Н. А.. Водачът на
автомобила навил волана надясно, за да предотврати евентуалния сблъсък с
пешеходеца А., но с предна лява част на купето на автомобила блъснал Н. А.,
която паднала на пътното платно. След удара подсъдимият установил автомобила на
пътното платно.
Свидетелят Ю.Н.Г.,
който живеел на ул. „***“ до мястото на пътния инцидент, започнал да вика към
подсъдимия, че бил блъснал човек, при което Г. върнал на заден ход автомобила –
на около 4-5 метра от тялото на блъсната жена, и слязъл. Заявил, че не бил
видял Н. А.. Свидетелят Г. взел телефона на подсъдимия и съобщил на телефон 112
за случилото се.
Свидетел на пътния
инцидент станала и малолетната свидетелка К. Т.П..
Малко преди пътния
инцидент подсъдимият минал покрай заведение „Оазис“, което се намирало на
главния път в селото – на ул. „***“. В това заведение сред посетителите бил
свидетелят Х. В. С.. Той заедно с други хора гледали мач, като били седнали в
двора на заведението. Св. С.чул от случаен минувач, че бил блъснат човек.
Свидетелят се огледал и забелязал проснат по гръб човек на пътното платно. На
мястото вече се били насъбрали хора. С. незабавно се обадил на телефон 112, за
да сигнализира за случилото се. Тъй като линейката не дошла в рамките на
10-тина минути, той отново се обадил на тел. 112, откъдето операторката го
уверила, че към мястото пътува „Спешна помощ“ и полиция. Тогава св. С. отишъл
до мястото на инцидента и видял лежащата на платното пострадала, на която
поставил под главата възглавница, подадена му от живуща в близост до мястото на
пътното произшествие жена. Виждайки спрения в близост до ударената жена
автомобил, свидетелят С. констатирал, че това бил същият автомобил, който малко
преди това минал покрай заведението и който по преценка на свидетеля се движел
със скорост над 50 км./ч.
Малко по-късно пристигнал
медицински екип на Спешна помощ, като лекарите констатирали смъртта на Н. А..
На място пристигнал и полицейски патрул.
Подсъдимият З.Г. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с
фабричен номер ARSM – 0111, и за
употреба на наркотични вещества и техни аналози – с „Драгчек
3000“ ARLF-0361, като и двете проби не отчели положителен резултат. На подсъдимия били
издадени талони за медицинско изследване с бланков № 0041031 и № 0041032.
Свидетелката В.Б.Б. – сестра
на Н. Б.А., живуща *** село, стояла на пейка по времето на пътния инцидент пред
дома си, като видяла полицейските служители, които започнали да отбиват
движението. Тя чула от някой, че кака й била блъсната от кола и се насочила към
местопроизшествието. По телефон св. Б. потвърдила пред свидетелката М.А.П. –
дъщеря на Н. Б.А., че майка й е починала. Св. М.П. веднага потеглила за с. ***от
гр. Пловдив, като на място установила, че линейката вече си била тръгнала и че
пристигналият преди това лекар бил установил смъртта на майка й. Впоследствие
били уведомени свидетелите Д.А.А. – син на Н. Б.А., и
Б. Т. А. – племенник на Н. Б.А..
При удара на Н. Б.А. от управлявания от подсъдимия З.Г.
автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** на пострадалата жена й
били причинени множество травматични увреждания, някои от които несъвместими с
живота. Било й причинено мастна емболия на белите дробове, петна на Тардьо под плеврите на белите дробове, белодробен оток, оток на мозъка, счупване на двете кости на лявата подбедрица, счупване на множество ребра в двете гръдни
половини по различни линии, счупване на дясна ключица, счупване на таза,
контузия на хилусите на двата бели дроба, разкъсване
на левия бял дроб, контузия на мозъка в лява челна област, кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка, разкъсване на перикарда,
контузия на дясно предсърдие, непълно разкъсване на
стената на дясна камера, разкъсвания на черния дроб, 200 мл. кръв в коремната
кухина, контузия на слезката, контузия на бъбреците,
разкъсване на десния бъбрек, контузия и непълно разкъсване на стомашната стена,
кръвонасядане на мезентериума
на тънкото черво, пълно разкъсване на диска между 8-ми и 9-ти гръдни прешлени,
непълно разкъсване на диска между 6-ти и 7-ми шийни
прешлени, кръвонасядания на меките черепни обвивки,
оток и кръвонасядане в тилната област, охлузване на
челна област, кръвонасядане на горния и долния клепач
на дясното око, кръвонасядане и охлузване на носа, кръвонасядане на горната устна, охлузване на гръдния кош,
охлузвания на корема, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане и охлузвания в поясната
област, кръвонасядане и охлузвания на дясна мишница, лакътна става и предмишница, разкъсно-контузна рана на дясна мишница, разкъсно- контузна рана на дясна лакътна става, охлузване на лява лакътна
става, охлузване на лява предмишница, кръвонасядане на таза, охлузване и кръвонасядане
на дясното бедро, кръвонасядане и охлузвания на дясна
коленна става, охлузване на лява колянна става, кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица,
кръвонасядане на ляво бедро, колянната
става и подбедрица, охлузване на лява подбедрица, глезен и ходило, разкъсно-
контузна рана и охлузване на ляво ходило, дълбоко кръвонасядане на меките тъкани на дясната коленна става, кръвонасядания на предна кръстна връзка на лявата коленна
става.
На мястото на пътното
произшествие след идване на разследващ орган бил извършен оглед /протокол за
оглед на местопроизшествие – л.5 и л.6 том І от досъдебното производство/. При
огледа били иззети и така приобщени към материалите по делото като веществени
доказателства лек автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** с един брой контактен
ключ за него, 1 бр. бял хартиен плик с надпис
„парчета гума“, 1 бр. бял хартиен плик с надпис
„част от странично предно ляво огледало“ и един брой част от странично предно
ляво огледало, удостоверение за технически преглед на лек автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № ***, знак за първоначален технически преглед № ****,
приходна квитанция серия ББ17 № ****/14.08. 2017 г., 2 бр. вносни бележки от
23.04.2018 г., 1 брой фискален бон от 01.02.2018 г., 1 бр. контролен отрязък от
винетен стикер, 1 бр. холограмен
стикер, договор за покупко-продажба на МПС от 07.12.2017 г. свидетелство за
регистрация на МПС част I № ****, приходна квитанция от 21.03.2019 г., полица
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 13.03.2019 г. и 1
бр. зелена карта за лек автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № ***.
Като веществено доказателство по
делото чрез доброволно предаване /протокол за доброволно предаване – л.32 том І
от досъдебното производство/ била приобщена остатъчна касета от техническо средство „Драгчек
3000“ ARLF-0361.
Според заключението
на вещото лице по изготвената химическа експертиза /л.72 том І от досъдебното
производство/ в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето З.Г. не
се е доказало етилов алкохол.
Според заключението
на вещите лица по изготвената съдебна химикотоксикологична
експертиза /л.80 и 81 том І от досъдебното производство/ от извършените
изследвания на предоставените проби кръв и урина от З.П.Г. не се е установило
присъствие на наркотични вещества.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп /л.89-л.94 том І от досъдебното
производство/ при огледа и аутопсията върху трупа на Н. Б.А. на 88 г. е
установено: мастна емболия на белите дробове,
петна на Тардьо под плеврите на белите дробове,
белодробен оток, оток на мозъка, счупване на двете
кости на лявата подбедрица, счупване на множество
ребра в двете гръдни половини по различни линии, счупване на дясна ключица,
счупване на таза, контузия на хилусите на двата бели
дроба, разкъсване на левия бял дроб, контузия на мозъка в лява челна област,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, разкъсване на перикарда,
контузия на дясно предсърдие, непълно разкъсване на
стената на дясна камера, разкъсвания на черния дроб, 200мл кръв в коремната
кухина, контузия на слезката, контузия на бъбреците,
разкъсване на десния бъбрек, контузия и непълно разкъсване на стомашната стена,
кръвонасядане на мезентериума
на тънкото черво, пълно разкъсване на диска между 8-ми и 9-ти гръдни прешлени,
непълно разкъсване на диска между 6-ти и 7-ми шийни
прешлени, кръвонасядания на меките черепни обвивки,
оток и кръвонасядане в тилната област, охлузване на
челна област, кръвонасядане на горния и долния клепач
на дясното око, кръвонасядане и охлузване на носа, кръвонасядане на горната устна, охлузване на гръдния кош,
охлузвания на корема, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане и охлузвания в поясната
област, кръвонасядане и охлузвания на дясна мишница, лакътна става и предмишница, разкъсно-контузна рана на дясна мишница, разкъсно- контузна рана на дясна лакътна става, охлузване на лява лакътна
става, охлузване на лява предмишница, кръвонасядане на таза, охлузване и кръвонасядане
на дясното бедро, кръвонасядане и охлузвания на дясна
коленна става, охлузване на лява колянна става, кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица,
кръвонасядане на ляво бедро, колянната
става и подбедрица, охлузване на лява подбедрица, глезен и ходило, разкъсно-
контузна рана и охлузване на ляво ходило, дълбоко кръвонасядане на меките тъкани на дясната коленна става, кръвонасядания на залавните места
на предна кръстна връзка на лявата коленна става, микроскопски признаци за
травматичен шок; сраствания в дясната половина на гръдната кухина, генерализирана
атеросклероза. Причината за смъртта на Н. Б.А. е остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност в следствие на мастна емболия на белите дробове,
доказана на микроскопско изследване на хистологичните препарати от бял дроб
оцветени по Судан III, с тежък оток на мозъка и белите дробове, петна на Тардьо под плеврите на белите дробове. Мастната емболия на белия дроб е вид емболия, получаваща
се след тежко травматично увреждане, като счупване на кости, най-вече дълги
кости, богати на костен мозък или размачкване на меки тъкани богати на мастна
тъкан. При травмата мастните капки от костния мозък или мастната тъкан навлизат
във венозните съдове и чрез кръвообращението достигат до всички органи.
Най-често те се отлагат в разклоненията на белодробната артерия и водят до тежко нарушение на циркулацията на
кръвта и преноса на кислород. Установените травматични увреждания са причинени
по механизма на удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното
ПТП и настъпилата смърт. Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения
според експерта, съответства на смърт от първо денонощие /огледът и аутопсията
на трупа са извършени на 02.06.2019 г./.
Според заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза /л.98-л.113 том І от досъдебното
производство/ ударът е настъпил на платното за движение
в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира: по дължина на
около 10 - 12 м. западно от
Ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 4,5 - 5,5 м. южно от
северната граница на платното за движение на ул. „***”. Скоростта на движение
на л. а. „Мерцедес S 500” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 80
км./ч. В анализираната пътна ситуация от момента, в който пешеходката Н. Б.А. е
навлязла на платното за движение, водачът на л. а. „Мерцедес S
500” при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Водачът на
автомобила е при имал техническа възможност да избегне удара със скоростта, с
която се е движел, при своевременна реакция и задействане на спирачната система
при навлизане на пешеходката на платното. Най-вероятен от техническа гледна точка е следният според експерта
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът З.П.Г. е
управлявал л. а. „Мерцедес S 500” по платното за движение на ул. „***” в с. ***в посока от
запад на изток. През това време пешеходката Н. Б.А. е била на левия (северния)
тротоар. Когато л. а. „Мерцедес S 500” е бил на най-малко 81 - 82 м., пешеходката Н. Б.А. е предприела пресичане на
платното за движение в посока от север на юг, от ляво на
дясно пред автомобила. Водачът на автомобила не е реагирал своевременно чрез
задействане на спирачната система и така след около 3,7 сек.
е настъпил удар в предната лява
част на л. а. „Мерцедес S500”. След удара автомобилът е спрял, след което е бил преместен назад до мястото
и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След удара Н. Б.А. се е установила на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е, че водачът на л. а. „Мерцедес S 500” З.П.Г. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката, която е пресичала платното за движение пред автомобила.
В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена и
допълнителна автотехническа експертиза /л.14-л.39 том ІІ от досъдебното
производство/, според заключението
на вещото лице по която експертиза при определяне на мястото на удара следва да се имат предвид както
свидетелските показания, така и протоколите за оглед т. е. обективните данни.
Мястото на удара по дължина следва да се намира преди мястото на трупа, преди
мястото на чехлите и преди мястото на червеното петно. Същевременно следва да
се имат предвид показанията на свидетелите за мястото на пресичане на
пешеходката Н. Б.А., което е било от северния към южния тротоар, като мястото
на пресичане следва да се съобрази с наличните тревни площи на южния тротоар и
двата прохода за гаражи, от който западния се явява преди трупа. Това определя
най-вероятното място на пресичане на пешеходката Н. Б.А. срещу този проход, ако
се приеме, че тя е пресичала така, че да не навлезе в тревните площи. Мястото
на удара по широчина се определя от разположението на автомобила с десни колела
върху следата от гума и от мястото на удара спрямо него, което е в предна лява
част. Ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която се намира: по дължина на 13 - 14 м. източно от Ориентира приет в протокола за оглед; по
широчина на 5 - 5,5 м. южно от северната граница на
платното за движение на ул. „***”. Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес S
500” непосредствено преди задействане
на спирачната му система е била около 80 kм./ч.
Скоростта на движение на автомобила е определена на база на обективните данни
по делото, а именно следа от гума. В анализираната пътна ситуация от момента, в който пешеходката Н. Б.А. е
навлязла на платното за движение, водачът на л. а. „Мерцедес S 500” при движение
със скорост от 20 kм./ч. до 100 kм./ч.
при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на
автомобила. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да избегне удара със скоростта, с която се е движел, като
анализът е извършен за скорост от 20 kм./ч. до 100 kм./ч., при своевременна реакция и задействане на
спирачната система при навлизане на пешеходката на платното. Най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие: Водачът З.П.Г. е управлявал л. а. „Мерцедес S
500” по платното за движение на ул. „****”
в с. ***в посока от запад на изток. През това време пешеходката Н. Б.А. е била
на левия (северния) тротоар. Когато л. а. „Мерцедес S
500” е бил на най-малко 81 - 82 м.,
пешеходката Н. Б.А. е предприела пресичане на платното за движение в посока от
север на юг, от ляво на дясно пред автомобила. Водачът на автомобила не е
реагирал своевременно чрез задействане на спирачната система и така след около
3,89 сек. е настъпил
удар в предната лява част на л. а. „Мерцедес S 500”. След удара автомобилът е спрял, след което е бил
преместен назад до мястото и в положението отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието. След удара Н. Б.А. се е установила
на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието. Основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на л. а. „Мерцедес S
500” З.П.Г. не е реагирал своевременно
на опасността от удар с пешеходката, която е пресичала платното за движение
пред автомобила.
При управление на лекия автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** подсъдимият З.П.Г.
е нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.5 ал.1
т.1 от Закона за движение по пътищата: “Всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.”, чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата: “Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”, чл.20 ал.2 от Закона
за движение по пътищата: “Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.”, чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности в km/h”... Пътно превозно средство от категория “В” е
забранено да превишава стойността на скоростта в населено място до 50 km/h”, чл.73 ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата: „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h”...
Пътно превозно средство от категория “В” е забранено да превишава стойността на
скоростта в населено място до 50 km/h” и чл.116 от Закона за
движението по пътищата: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.”.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно и категорично доказана въз основа на:
признанието на подсъдимия З.П.Г. на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на разпитаните
пред разследващия орган свидетели И. С.Х., Д.А.А., М.А.П.,
В.Б.Б., К. Т. П., С. Н. Х., Б. А. Х., Ю.Н.Г., Р.Д. Г.,
Х.В. С., Б.Т.А. – също ползвани
на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК като подкрепящи самопризнанието
на подсъдимия на изложените в обвинителния акт обстоятелства, от заключенията
на вещите лица по химическа експертиза /л.72 том І от досъдебното
производство/, съдебна химикотоксикологична
експертиза /л.80 и 81 том І от досъдебното производство/, съдебномедицинска
експертиза на труп /л.89-л.94 том І от досъдебното производство/, автотехническа
експертиза /л.98-л.113 том І от досъдебното
производство/, допълнителна автотехническа експертиза /л.14-л.39 том ІІ от досъдебното
производство/, от приложените множество писмени доказателства – протоколи за оглед на
местопроизшествие, фотоалбуми, талони за изследване, копие на свидетелство за
управление на МПС и на свидетелство за регистрация част ІІ, кардиограма, фиш за
спешна медицинска помощ, справка в Централна база-КАТ, протокол за доброволно
предаване, копие на протокол за извършване проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, справка за съдимост, характеристична справка, справка за нарушител/водач, протоколи за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, протокол за предаване и приемане на
проби за химико-токсикологичен анализ, удостоверения за съпруг/а и родствени
връзки, препис-извлечение от акт за смърт, метеорологична справка, удостоверение
за наследници, справка за получени сигнали на ЕЕН112, разписка,
приемно-предавателни протоколи, копие на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, справки за лица, справки за пътуване на лице-български
гражданин, удостоверения за постоянен и за настоящ адрес, от веществените
доказателства по делото – лек автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** с един брой контактен
ключ за него, един брой част от странично
предно ляво огледало и един брой бял хартиен плик с надпис „част от странично
предно ляво огледало“, намиращи се на съхранение в РУ Стамболийски при ОД на
МВР гр. Пловдив, един брой бял хартиен плик с надпис „парчета гума“, намиращо
се на л.21 том І от досъдебното производство, намиращи се на л.22 том І от досъдебното производство, договор за покупко-продажба на МПС от 07.12.2017 г.,
свидетелство за регистрация на МПС част I № ****, приходна квитанция от
21.03.2019 г., намиращи се на л.23 том І от досъдебното производство, полица за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 13.03.2019 г. и 1
бр. зелена карта за лек автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № ***, намиращи се на л.24 том І от досъдебното производство,
остатъчна касета от техническо средство „Драгчек
3000“ ARLF-0361, намираща се на л.34
том І от досъдебното производство, и един бр. магнитен носител – компактдиск, намиращ се на л.131 том І от
досъдебното производство.
Съдебният състав ползва на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК самопризнанието от подсъдимия З.П.Г. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, доколкото същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, анализът пък на които доказателства – поотделно и в съвкупността
им, не насочва към различни от признатите от подсъдимия и изложени и в
обвинителния акт, и във фактическата описателна част на настоящата присъда
факти и обстоятелства, които са от значение за правната им оценка с оглед на
повдигнатото обвинение.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото –ползваните на
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК – на свидетелите И. С.Х., Д.А.А., М.А.П., В.Б.Б., К. Т. П., С.
Н. Х., Б. А. Х., Ю.Н.Г., Р.Д. Г., Х. В. С., Б. Т. А., като последователни,
логични, кореспондиращи си и допълващи се с останалите писмени и веществени доказателства,
невнасящи съмнение относно основните факти, касаещи престъпната дейност на З.Г.,
залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати изцяло от
подсъдимия. Само относно показанията на разпитаната свидетелка К. П., доколкото
свидетелката е била малолетна, съдебният състав прие да допълни, че
процесуалното действие разпит е сторено и при спазване на специфичните с оглед
възрастовите особености на Петкова изисквания – на чл.140 от НПК.
Изцяло се кредитират от съда
заключенията на вещите лица по изготвените и приети експертизи – химическа
експертиза, съдебна химикотоксикологична експертиза,
съдебномедицинска експертиза на труп, автотехническа
експертиза и допълнителна
автотехническа експертиза, като
компетентни, всички те изготвени с нужния професионален опит и познания в
съответната за експертите област, съответстващи на останалия доказателствен
материал. Никое от експертните заключения не се оспори от която и да е от
страните в настоящото производство, а и настоящата инстанция не отчете
основания за съмнение в обективираните изводи на
експертите по тях.
При така възприетата и очертана
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият З.П.Г. с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1
б.”В” вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 01.06.2019 г. в село ***обл.
Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
“Мерцедес S 500” с peг. № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от
Закона за движение по пътищата: “Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.”, чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата: “Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”, чл.20 ал.2 от Закона
за движение по пътищата: “Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.”, чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата: При избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности в km/h”...Пътно превозно средство от категория “В” е
забранено да превишава стойността на скоростта в населено място до 50 km/h”, чл.73 ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата: При
избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h”...Пътно
превозно средство от категория “В” е забранено да превишава стойността на
скоростта в населено място до 50 km/h”, и чл.116 от Закона за
движението по пътищата: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.”, и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Б.А. ЕГН **********
***.
От обективна
страна подсъдимият З.П.Г. е правоспособен
водач на моторни превозни средства, притежаващ придобити категории „В“, „С“, „М“, „СЕ“, „АМ“, „ТКТ“.
На 01.06.2019
г. около 18.30 ч. подсъдимият Г. управлявал
лек автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** –
регистриран на името на Р.М.И. от с. ***обл.
Пловдив, в с. ***обл. Пловдив по улица „І-ва“, движейки
се в посока запад-изток. При управлението на моторното превозно средство лек
автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № *** –
пътно превозно средство от категория „В“ /чл.150А ал.2 т.6 от Закона за
движение по пътищата/, той нарушил въведената в чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДВП/ и чл.73 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона
за движение по пътищата /ППЗДВП/ забрана да не се превишава стойност на
скоростта на движение в населено място 50 км./ч., като се движел в дясната
половина на пътното платно със скорост около 80 км./ч. Тази висока скорост на
движение се явявала несъобразена и с оглед на условията на конкретното място и
всички други обстоятелства от значение за безопасното управление на пътното
превозно средство по начин позволяващ на водача да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие – нарушено изискване за избиране скоростта на
движение от страна на подсъдимия Г. и по чл.20 ал.2 от ЗДВП /„Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”/. Такова предвидимо препятствие за водача на пътното превозно
средство Г. била пострадалата Н. Б.А. – жена на 88 години от с. ***обл.
Пловдив, предприела по същото време на движение на управлявания от подсъдимия
автомобил по ул. „І-ва“ пресичане на пътното платно
по същата улица „І-ва“ на място, което не било
сигнализирано с хоризонтална или вертикална маркировка или със светлинни знаци
като място за пресичане от пешеходци – от място срещу жилищен дом на № 26 от
улицата, в посока от север на юг. Възрастта на жената от 88 години, независимо
от наличните гласни доказателства по делото за нейната активност /обслужвала се
сама, енергична била, грижела се за двора си и насажденията в него, подтичвала
при предприетото пресичане на пътното платно/ я определят като особено уязвим
участник в движението – пешеходец, престарял човек. Когато пешеходката Н. Б.А.
предприела пресичането на пътното платно от северния /ляв/ тротоар в посока
север-юг, падайки се от ляво на дясно на приближаващия автомобил, същият този
автомобил „Мерцедес S 500“ с peг. № ***, управляван от
подсъдимия З.Г. бил на разстояние най – малко 81-82 метра от жената. Шофирането
с несъобразената скорост създавало опасност за живота и здравето на хората – в
случая за пешеходеца Н. А., като при това управление в населеното място и в
този пътен участък при тези условия самият подсъдим се лишил от възможността си
да прояви внимание и предпазливост към уязвимия участник в движението каквато
се явява А. – управление на моторното превозно средство от страна на Г. в
нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП /“Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.”/, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДВП /“Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.”/ и на чл.116 от ЗДВП /“Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора.”/.
Като последица от това
поведение на подсъдимия З.П.Г. като водач на моторно превозно средство и при
нарушаване на посочените правила за движение настъпило пътнотранспортно
произшествие по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП, като подсъдимият не реагирал своевременно
чрез задействане на спирачната система на автомобила, въпреки че е имал
техническа възможност да избегне евентуален удар със скоростта му на движение,
и след около 3,9 секунди от предприетото пресичане на пътното платно от
пешеходката А. настъпил удар в предната лява част на управлявания от Г. автомобил
„Мерцедес S 500“ с peг. № *** с пешеходеца Н. Б.А..
В резултат на пътнотранспортното
произшествие на пешеходеца Н. Б.А. били причинени
множество травми – мастна емболия на белите дробове, петна на Тардьо
под плеврите на белите дробове, белодробен оток, оток
на мозъка, счупване на двете кости на лявата подбедрица,
счупване на множество ребра в двете гръдни половини по различни линии, счупване
на дясна ключица, счупване на таза, контузия на хилусите
на двата бели дроба, разкъсване на левия бял дроб, контузия на мозъка в лява
челна област, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, разкъсване на перикарда, контузия на дясно предсърдие,
непълно разкъсване на стената на дясна камера, разкъсвания на черния дроб, 200
мл. кръв в коремната кухина, контузия на слезката,
контузия на бъбреците, разкъсване на десния бъбрек, контузия и непълно
разкъсване на стомашната стена, кръвонасядане на мезентериума на тънкото черво, пълно разкъсване на диска
между 8-ми и 9-ти гръдни прешлени, непълно разкъсване на диска между 6-ти и
7-ми шийни прешлени, кръвонасядания
на меките черепни обвивки, оток и кръвонасядане в тилната
област, охлузване на челна област, кръвонасядане на
горния и долния клепач на дясното око, кръвонасядане
и охлузване на носа, кръвонасядане на горната устна,
охлузване на гръдния кош, охлузвания на корема, кръвонасядане
на гръдния кош, кръвонасядане и охлузвания в поясната област, кръвонасядане и
охлузвания на дясна мишница, лакътна става и предмишница, разкъсно-контузна
рана на дясна мишница, разкъсно- контузна
рана на дясна лакътна става, охлузване на лява лакътна става, охлузване на лява предмишница,
кръвонасядане на таза, охлузване и кръвонасядане на дясното бедро, кръвонасядане
и охлузвания на дясна коленна става, охлузване на лява колянна
става, кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица, кръвонасядане на ляво
бедро, колянната става и подбедрица,
охлузване на лява подбедрица, глезен и ходило, разкъсно- контузна рана и
охлузване на ляво ходило, дълбоко кръвонасядане на
меките тъкани на дясната коленна става, кръвонасядания
на предна кръстна връзка на лявата коленна става. Тежките травми на пострадалата Н. А., в
това число и несъвместимите с живота остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност в следствие на мастна емболия на белите дробове, доказана на
микроскопско изследване на хистологичните препарати от бял дроб оцветени по
Судан III, с тежък оток на мозъка и белите дробове, петна на Тардьо под плеврите на белите дробове довели до настъпване на смърт на
лицето – починала на място.
Поведението на подсъдимия Г. като водач на пътно превозно
средство – на моторно превозно средство лек автомобил
“Мерцедес S 500” с peг. № ***, по нарушаване на посочените правила
за движение чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДВП, чл.20 ал.2 от ЗДВП, чл.21 ал.1 от ЗДВП, чл.73 ал.1 от ППЗДВП и чл.116 от ЗДВП има като пряка непосредствена последица настъпилия съставомерен престъпен резултат на деянието по чл.343 ал.1
б.”В” вр. с чл.342 ал.1 от НК – смърт на лице – на Н. Б.А..
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина – непредпазливост, а именно подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така приетото за извършено
престъпление от страна на подсъдимия З.П.Г. и определената правна квалификация
на деянието – по чл.343 ал.1 б.”В” вр. с чл.342 ал.1 от НК, при обсъждане
на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на
същото, настоящият съдебен състав е задължен да определи наказанието при
условията на чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373
ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе
съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.343 ал.1 б.”В” вр. с чл.342
ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до шест години, а разпоредбата пък на чл.58А
ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието
лишаване от свобода с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на
Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е предвидена възможност за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице
основанията за прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно
за дееца.
В настоящия случай съдебният
състав като съобрази определящите отговорността обстоятелства прецени, че
наказанието, което следва да получи подсъдимия за извършеното от него
престъпление, следва да се определи при условията на чл.58А от НК, но не и при
условията на чл.58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като счете, че не е налице
нито значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но пък
същите да са многобройни или пък да е налице изключително такова, така че и най
– лекото предвидено наказание /в случая лишаването от свобода под минимално
предвидения размер от две години – т. е. най – малко в размер на три месеца,
изводимо от чл.39 ал.1 от НК/, независимо от редуцирането съобразно
приложението на чл.58А ал.1 от НК, ще се окаже несъразмерно тежко.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се приеха направеното признание на вина, трудовата ангажираност,
изразеното съжаление за стореното.
Настоящият съдебен състав взе
предвид и стореното поведение на
пострадалото починало лице Н. А. като участник в движението – пешеходец, при
пресичането й на ул. „****“ до административен адрес № 26 в с. ***– че е в
нарушение на правилата за движение – на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДВП /при пресичане
на пътното платно не се е съобразила с приближаващите пътни превозни средства
преди да навлезе на платното за движение/, но счете, че това поведение на А. не
може да бъде водещо и определящо за смекчаване следващата се за дееца
наказателна отговорност, респ. за по-ниска степен на общественоопасния
характер на инкриминираното деяние. Жената не е пресичала правилно пътното
платно, но и при такова неправилно пресичане и то на такова разстояние от
идващото пътно превозно средство /най-малко 81-82 м./, ако поведението на
подсъдимия Г. бе съобразено с изискванията на ЗДВП – посочените по-горе
нарушени правила за движение, леталния резултат за пешеходеца А. нямаше да е
налице.
Като отегчаващи пък наказателната
отговорност обстоятелства се приеха лошите характеристични данни,
охарактеризиращи подсъдимия като лице с повишена обществена опасност и нагласа
за противоправни постъпки, включително и като водач
на пътни превозни средства – изведени от миналите осъждания на подсъдимия – С Определението по НОХД № 6/2013 г. по описа на ОС Смолян
и с Определението по НОХД № 5329/2018 г. по описа на РС Пловдив – за умишлени
престъпления от общ характер, с налагани наказания лишаване от свобода, и от
доказателствата за многобройните му наложени административни наказания за
нарушаване на правилата за движение – до м. юни 2019
г. спрямо него били издадени осемнадесет наказателни постановления и
седемнадесет фиша за нарушени правила за движение. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство се отчете и това, че при процесното инкриминирано
поведение Г. е нарушил и не малко правила за движение по пътищата, всички те в пряка причинна връзка
с настъпилия престъпен резултат.
Като се води от горното и
приемайки наличие на баланс в смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът счете да определи на извършителя З.Г. наказание при
условията на чл.58А ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на четири години,
който съобразно реда на провеждане на съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от
НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, и задължението по чл.373 ал.2 от НПК вр.
чл.58А ал.1 от НК редуцира с една трета и така да наложи на извършителя
наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца.
За постигане целите на
наказанието, както по отношение на индивидуалната, така и на генералната
превенция, съдебният състав прие, че следва така определеното и наложено на
подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем
месеца да бъде търпяно ефективно – при първоначален общ режим – съобразно чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС. За ефективното изтърпяване на определеното и наложено
наказание лишаване от свобода основен аргумент съдът извлича от наличието на
постановен осъдителен и влязъл преди извършването на инкриминираното деяние в
сила съдебен акт за Г., с който му е било наложено наказание лишаване от
свобода за извършено престъпление от общ характер – с Определението по НОХД № 5329/2018 г. по описа на РС
Пловдив, влязло в сила на 17.08.2018 г. – за извършени на 14.08.2018 г.
престъпления по чл.234 ал.1 от НК по чл.345 ал.1 от НК е било наложено едно
общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година с
отложено изпълнение за срок от четири години, както и наказание глоба в размер
на пет хиляди лева. Наличието на осъждането по НОХД № 5329/2018 г. препятства
приложението на чл.66 ал.1 от НК – за отлагане на изпълнението на наказанието
лишаване от свобода. По отношение на застъпеното от част от страните евентуално
произнасяне за приложението на чл.68 ал.1 от НК – относно привеждане за
ефективно изпълнение на наказание лишаване от свобода по осъждането по НОХД №
5329/2018 г., настоящият съдебен състав прие да не обременява настоящия си
съдебен акт с такова произнасяне, а това да стори съдът в нарочно производство
по реда на чл.306 ал.1 т.3 от НПК вр. чл.68 ал.1 от НК, в което производство да
бъдат събрани всички необходими релевантни с оглед на особеното производство доказателства,
вкл. и за евентуалното приложение на чл.25 ал.2 от НК.
Законодателят в разпоредбата на
чл.343Г от НК е предвидил, че във всички случаи на осъществяване на
престъпление по чл.343 от НК съдът постановява и лишаване от право по чл.37 т.7
от НК – в случая това е лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за определен от съда срок. В настоящия казус съдът прие, че
подсъдимият З.П.Г., с оглед обществената опасност на деянието и дееца и отново
водейки се от обстоятелствата от значение за реализацията на наказателната
отговорност и за постигане целите на наказанието, следва да получи наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство в размер на четири
години. Това наказание и в този му размер се прие за справедливо и
целесъобразно с оглед извършеното и личността на извършителя, а искането на
процесуалния представител на частните обвинители да се определи и наложи
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
максимален срок /в случая при така определеното и наложено на подсъдимото лице
наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца и при
съобразяване с повелята на чл.49 ал.2 от НК този размер би бил от пет години и
осем месеца/ се счете за неоснователно. Както се посочи и по-горе Г. като водач
на моторни превозни средства е наказван многократно, което насочва за една недисциплинираност при
спазване на правилата за движение по пътищата, но наказанието лишаване от право
да управлява моторно превозно средство в размер на четири години се счете за
достатъчно откъм постигане и на индивидуалната, и на генералната превенция.
По отношение на веществените доказателства лек автомобил марка „Мерцедес С 500“ с peг. № ***, 1 бр.
контактен ключ за лек автомобил марка „Мерцедес
С 500“ с peг. № *** и един
брой част от странично предно ляво огледало, намиращи се на съхранение в РУ
Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, съдебният състав прие, че следва да се върнат на правоимащото
лице – собственика им Р.М.И. от с. ***обл. Пловдивска
ул. „***, след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства удостоверение за технически преглед на лек
автомобил „Мерцедес С 500“ с peг. № ***, знак
за първоначален технически преглед № ****, приходна квитанция серия ББ 17 № ****/14.08.2017 г., 2 бр. вносни бележки от
23.04.2018 г., 1 бр. фискален бон от 01.02.2018 г., 1 бр. контролен отрязък от винетен стикер и 1 бр. холограмен
стикер, намиращи се на л.22 том І-ви от досъдебното производство, договор за
покупко-продажба на МПС от 07.12.2017 г., свидетелство за регистрация на МПС
част I № и приходна квитанция от
21.03.2019 г., намиращи се на л.23 том І-ви от досъдебното производство, и
полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 13.03.
2019 г. и 1 бр. зелена карта за лек
автомобил с peг. № ***,
намиращи се на л.24 том І-ви от досъдебното производство, съдът прие, че следва
да се предадат също на собственика на автомобила с peг. № *** Р.М.И.
след влизане на присъдата в сила.
Относно веществените доказателства остатъчна касета от техническо средство
„Драгчек 3000“ ARLF-0361,
намираща се на л.34 том І-ви от досъдебното производство, 1 бр. бял хартиен плик с надпис „парчета гума“, намиращо
се на л.21 том І-ви от досъдебното производство, и 1 бр. бял хартиен плик с
надпис „част от странично предно ляво огледало“, намиращо се на съхранение в РУ
Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, настоящата инстанция прие с присъдата си,
че следва да се постанови унищожаването им като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – 1 бр. магнитен носител – компактдиск, намиращ
се на л.131 том І-ви от досъдебното производство, се прие, че следва да остане
към материалите по делото.
По делото в хода на неговата
досъдебна фаза са направени разноски в общ размер на 1241,20 /хиляда двеста четиридесет и един лев и двадесет стотинки/ лева /за
експертизи/, като с оглед изхода на производството и на основание чл.189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия З.П.Г. да ги заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив.
На същото основание – чл.183 ал.3
от НПК, и пак все с оглед изхода на съдебното производство по делото съдебният
състав присъди в тежест на подсъдимия З.Г. да заплати на всеки от частните
обвинители Д.А.А., М.А.П., В.Б.Б.,
Д.В.П.-Л., Н.В. З., Х.В.П.-П. и А.Д.А. направените по
делото разноски за процесуалното им представителство от адвокат – за всеки от
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Л. В. от АК София,
съобразно отразеното като направени реални разноски в договорите за правна
защита и съдействие, респ. съобразно НЗПП там, където не е наличен писмен
договор за правна защита и съдействие. Така подсъдимият Г. с настоящата присъда
бе осъден да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК следните разноски: на
частния обвинител Д.А.А. направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева /по договор за
правна защита и съдействие от 10.06.2019 г. – л.55 том І-ви от досъдебното
производство/, на частния обвинител М.А.П. – 500 /петстотин/ лева /по договор
за правна защита и съдействие от 10.06.2019 г. – л.57 том І-ви от досъдебното
производство/, на частния обвинител В.Б.Б. – 200
/двеста/ лева /по договор за правна защита и съдействие от 10.06.2019 г. – л.59
том І-ви от досъдебното производство/, на частния обвинител Д.В.П.-Л. – 200 /двеста/ лева /по договор за правна
защита и съдействие от 10.06.2019 г. – л.77 том ІІ-ри от досъдебното
производство/, на частния обвинител Н.В. З.– 200 /двеста/ лева /по договор за
правна защита и съдействие от 10.06.2019 г. – л.79 том ІІ-ри от досъдебното
производство/, на частния обвинител Х.В.П.-П. – 200 /двеста/ лева /по договор
за правна защита и съдействие от 10.06.2019 г. – л.73 том ІІ-ри от досъдебното
производство/, и на частния обвинител А.Д.А. – 150 /сто и петдесет/ лева
/съобразно чл.17 т.2 от НЗПП/.
По изложените мотиви съдът
постанови Присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: