№ 9
гр. Смолян, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ан. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500144 по описа за 2021 година
И
И за И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 ГПК във вр.чл.34 ГПК.
С Решение №99 от 09.08.2020 година 10011/26.01.2021 г. постановено по
429/2019година по описа на Мадански районен съд, допълнено с решение
№10011/26.01.2021 г., допълнено и поправено с решение №10022 от 15.03.2021година е
отхвърлен предявеният иск за съдебна делба от ищците С.А. А. ,ЕГН-**********,от
гр.Смолян ,ул"Ц.К. " №4, С.А. Я. ,ЕГН-**********, от с.Подвис ,общ.Смолян ,М. А. Х.
,ЕГН-**********, от с.Влахово , общ.Смолян срещу ответниците К.А. К. ,ЕГН-
**********,от с.Елховец , общ.Рудозем ,Ш. Т. К.,ЕГН-**********, от с.Войкова лъка
общ.Рудозем,ЕМ. МЛ. К. ,ЕГН-********** ,от гр.Хисаря ,ул"Х. Г. " №1 ,вх.В,ет.3,ап.5,Ф.
Ш. Х. ,ЕГН-********** ,от с.Сопотот ,общ.Рудозем С. Ш. К. ,ЕГН-********** от с.Войкова
лъка ,общ.Рудозем и Ел. Ш. К. ,ЕГН-********** ,от с.Войкова лъка ,общ.Рудозем
относно втори етаж от двуетажна жилищна сграда построена по отстъпено право на строеж
в УПИ ***-***,кв.** по плана на с.Елховец, одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година
и застроена инезастроена площ 750 кв.м, както и по отношение втори етаж от двуетажна
масивна сграда (стопанска) №110, със застроена площ 60 кв.м., построена в УПИ І-кв.17
по плана на с Елховец, одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година, със застроена е
незастроена площ 330 кв.м. и граници на сградата - на север УПИ І , на юг и запад –
улична рлегулация, на изток УПИ І,имот пл.№111,като неоснователен, както и е допусната
съдебна делба между С.А. А. , С.А. Я. , М. А. Х., К.А. К., Ш. Т. К., ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш.
Х., С. Ш. К. и Ел. Ш. К. на земеделски и горски имоти, възстановени с окончателно
решение №709/03.01.1996г. и окончателно решение №04/11.08.2000г. на ОбСЗГ гр.Рудозем
на наследодателя на страните А. Р. К. (Ас. Р. К.) както следва :
1. Използвана ливада от 0,525 дка в местността ПРИСОЙКА, имот №000448 по
картата на землището на с. Елховец, при граници: имот №009010 залесена територия на А.
Р. К., имот №001244 местен път на община Рудозем, мот №000379 залесена територия на
наследници на Р. Ас. М.
1
2. Използв.ливада от 1,180 дка в местността ПРИСОЙКА, имот №001143 по картата
на землището на с. Елховец при граници и съседи: имот №001144 Използв.ливада на
община Рудозем, имот №001244 местен път на община Рудозем, имот №001142
използв.ливада на наел.на Ф. Ишр. К. и имот №001244 местен път на община Рудозем и
3. Имот №009010 по картата на възстановената собственост на землището на с.
Елховец с площ от 1,0 дка, представляващ залесена горска територия, находящ се в
местността ПРИСОЙКА, при граници: имот №001400 Залесена територия на Държавата -
ГФ; имот №000448 Залесена територия на Ас. Р. К. и имот №001244 - местен път на
кметство с. Елховец при квоти на съделителите - С.А. А. -1/5 идеална част, С.А. Я. -1/5
идеална част, М.А. Х. -1/5 идеална част и К.А. К. 1/5 идеална част ;общо за наследниците
на починалата дъщеря на наследодателя Ф. Ас. К.а /1/5 идеална част или за всеки от за
наследниците й - Ш. Т. К. 1/25 идеална част, ЕМ. МЛ. К. 1/25 идеална част, Ф. Ш. Х. -1/25
идеална част,Е.Ш. К.а-1/25 идеална част и за С. Ш. К. 1/25идеална част.
Със същите решения е допусната съдебна делба между съделителите С.А. А. ,
С.А. Я. , М. А. Х., К.А. К., Ш. Т. К., ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и Ел. Ш. К. на първи
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м.,
построена по отстъпено право на строеж в УПИ VІІІ- 104,кв.** по плана на с.Елховец
одобрен със заповед №209/22.05.1992година,със застроена и незастроена площ 750 кв.м.,
при граници на парцелана север и изток-улична регулация,на юг УПИ ІХ 105, на запад УПИ
VІІ 103 ,както и на едноетажна масивна пристройка към сградата със застроена площ
от 42 кв.м,ведно със съответните припадащи се идеални части от правото на строеж върху
УПИ VIII-104, кв.** по плана на с. Елховец, община Рудозем. при граници на парцела изток-
улица ,запад-УПИ VІІ-103,север -улица и юг-УПИ ІХ -105 при квоти за съделителите С.А.
А. - 12/60 идеални части , С.А. Я.12/60 идеални части , М. А. Х. - 12/60 идеални
части , К.А. К. - 19/60идеални части и общо за наследниците на Ф. Ас. К.а - 5/60идеални
части, съответно за всеки един от тях - Ш. Т. К. - 1/60идеални части , ЕМ. МЛ. К. -
1/60идеални части , Ф. Ш. Х. -1/60идеални части, С. Ш. К. -1/60идеални части, ЕЛВ.
Ш. К. -1/60идеални части, както и е допусната съдебна делба между ищците
съделителите С.А. А. , С.А. Я. , М. А. Х., К.А. К., Ш. Т. К., ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш.
К. и Ел. Ш. К. на първи етаж от стопанска постройка, представляваща двуетажна
масивна сграда построена в УПИ І-кв.17 по плана на с Елховец,одобрен със заповед №209
от 22.05.1992година, със застроена е низестроена площ 330 кв.м, със застроена площ 60
кв.м. №110, и граници на сградата -на север УПИ І , на юг –улична регулация, на изток
УПИ І,имот пл.№111, на запад –улична регулация при квоти както следва : за С.А. А. -
12/60 идеални части, за С.А. Я.12/60 идеални части, за М. А. Х. - 12/60 идеални
части, за К.А. К. - 19/60идеални части, общо за наследниците на Ф. Ас. К.а -
5/60идеални части,съответно за Ш. Т. К. - 1/60идеални части, ЕМ. МЛ. К. - 1/60идеални
части, Ф. Ш. Х. -1/60идеални части, С. Ш. К. -1/60идеални части и за ЕЛВ. Ш. К. -
1/60идеални части .
Недоволни от така постановените решение № 99 от 09.08.2020г. , постановено по гр.
д. № 429/2019г., допълнено с решение №10011/26.01.2021 г., допълнено и поправено с
решение №10022 от 15.03.2021година са останали ищците С.А. А.,С.А. Я. и М.А. Х..
Решенията се атакуват в частта, с която е отхвърлен иска за делба на ВТОРИ ЕТАЖ от
двуетажна масивна сграда (стопанска) №110, със застроена площ 60 кв.м., построена в
УПИ І-кв.17 по плана на с Елховец,одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година, със
застроена е незастроена площ 330 кв.м. и граници на сградата - на север УПИ І , на юг –
улична регулация, на изток УПИ І,имот пл.№111, на запад –улична регулация, както и в
частта, в която не е допуснат до делба ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ 89кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на
строеж върху УПИ VIII-104, кв. ** по плана на с. Елховец, община Рудозем, при граници на
парцела: изток - улица, запад - УПИ VII-103, север - улица и юг - УПИ IX-105.
Развива се оплакване, че неправилно Маданският районен съд е приел, че ответникът
Кр. К. е придобил ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 89кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху
УПИ VIII-104, кв. ** по плана на с. Елховец, община Рудозем, при граници на парцела:
изток - улица, запад - УПИ VII-103, север - улица и юг - УПИ IX-105, поради което го е
изключил от делбата. Поддържа се също така,че майката на страните Ф. К.а умира на
23.07.2010г. и до смъртта си нито е обещавала, нито е прехвърлила частта си в
съпружеската имуществена общност на децата си, жалбоподателките, които не живеят в
Елховец били съгласни брат им и семейството му да живеят на втория етаж, като приемали
2
за съвсем естествени и предприетите от него ремонти за поддържавено на сградата и
подобренията, които се ползвали предимно от тях, но в които с финансови средства
участвували предимно родителите им и е недоказано твърдението на Кр. К.,че ремонтите на
втория етаж от жилищната сграда са извършвани с негови средства. Направено е оплакване,
че до смъртта на родителите ответникът Кр. К. не е демонстрирал собственически права
върху втория етаж, като единствено спрямо жилищната сграда близнак е претендирал
собственически права, поради което тя е изключена от наследството. Едва през 2014г. -
2015г., когато Кр. К. предприема разрушаване на преградни стени на първия етаж от
жилищната сграда, той демонстрира собственически права върху втория и част от първия
етаж, въз основа на полученото от бащата дарение, с която определя на сестрите си реална
част от сградата, съответстваща на наследствената част от майка им и им показва нот.акт за
дарението. Твърди се също така,че родителите на страните са предоставили на сина си,
ответника Кр. К. ползването на втория етаж, но нито майката до смъртта си, нито бащата до
2011 г. са считали този етаж за негов, тъй като след смъртта на майката, всяко от децата й е
декларирало наследствения си дял от цялата жилищна сграда и е плащало данъци за него,
така и от предприетото от бащата през 2011 г. дарение на собствените му 7/12 идеални части
отново от цялата жилищна сграда и цялата пристройка. Дори да се приеме, че между
родителите и ответника Кр. К. е постигнато съгласие за последващо прехвърляне на
собствеността въху втория етаж от сградата, това не променя уговорката за ползване.
Обещавайки да прехвърлят собствеността в един бъдещ момент собствениците не променят
собственото си отношение към вещта, нито предполагат,че държателят ще промени своето,
като се позовават на практика обективирана в Решение на ВКС № 159/14.06.2013 г. по гр.д.
№ 1492/2013, II г.о. Решение на ВКС №270/20.05.2010г, постановено по гр.д. №1**2/2009г.,
II г.о. на ВКС, с което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. Прието есъщо
така,че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.
Позовава се и на решение №145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/210г. на I ГО на
ВКС, Решение № 115/28.10.20** г. по гр.д. № 977/20** г., II г.о., Решение № 291/ 09.08.2010
г. по гр. д. № 859/2009 г. на II г.о. и Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на II
г.о., в която практика е застъпено становището, че за да промени държанието във владение
като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика, за да се
обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си.
Съобразно дадените в тази насока универсални ръководни указания в ТР № 1/ 06.08.2012 г.
на ОСГК, след като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава
правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по
давност правото на собственост, е необходимо да се приедприемат едностранни действия, с
които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота
за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собствениците. В
противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не
е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по
чл.79 ЗС. Считат също така,че след като бащата Асен К. през 2011 г. дарява на ответника
7/12 идеални части от цялата сграда, а Кр. К. приема дарението до този момент ответникът
не е имал намерение за своене на част от сградата, не е заявявал нито пред родителите си,
нито пред сестрите си собственически права, което изключва изцяло субективния елемент
на давностното владение, а именно анимуса, намерението за своене, какното намерение не е
заявено и в процеса по гр.д. № 210/2015г. по описа на PC Мадан, както и пред Окръжен съд
Смолян по в.гр.д. 250/20**г. Решението на Смолянският окръжен съд е влязло в законна
сила и е валиден и стабилен съдебен акт, който ги легитимира като собственици на
идеалните части, с които е намалено дарението на ответника. До този момент те са
реализирали наследствените си права чрез ползването на първия етаж, след влизане в сила
на решението на Смолянския окръжен съд,в какъвто смисъл е Решение № 76 от 08.06.2015
г. по гр. д. № 6647 / 2014 г. на ВКС, 2-ро г.о.
По отношение двуетажната масивна(стопанска)сграда се поддържа,че на въпроси
по реда на чл.176 ГПК, ответникът Кр. К. не установява факта на деклариране на двуетажна
масивна сграда със застроена площ от 60 кв.м. в УПИ I, с площ 330 кв.м. в кв.17 по ЗРП на с.
Елховец на свое име, а че след смъртта на баща му всеки си е плащал дела от стопанската
3
постройка на свое име. Заплащане на припадащата се на останалите съделите част от
данъците за имотите в регулация е безспорно установено обстоятелство от издадените
удостоверения за данъчни оценки, приложени по делото. Поддържа се също така, че в
противоречие със собствените си мотиви, Маданският районен съд е постановил решение, с
което е отхвърлил иска за делба на стопанската сграда, визирайки само втория й етаж
(„ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна сграда (стопанска) със застроена площ 60 кв.м.
Предлага съдът да приеме , че до 2011 г. ответникът Кр. К. е бил държател на втори етаж от
жилищната сграда, а на стопанската постройка и до настоящия момент, което изключва
придобиването им по давност, като се иска въззивният състав да отмени решението на
Маданския районен съд в обжалваните му части и постанови решение, с което допусне
делба на недвижимите имоти по отношение ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА (в т.ч. първи и втори етаж) със застроена площ 89кв.м, ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ПРИСТРОЙКА към сградата със застроена площ 42кв.м., ведно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ VIII-104, кв. ** по плана на с. Елховец,
община Рудозем, при права на съделителите съответно - С.А. А.- 5483.60(1/12)-4952-
10435.60/65803 ,С.А. Я. -5483.60(1/12)-4952- 10435.60/65803,М.А. Х.-5483.60(1/12)-4952-
10435.60/65803, К.А. К. - 5483.60(1/12)-23529-29012.60/65803, ОБЩО ЗА НАСЛЕДНИЦИ
НА Ф. Ас. К.А 5483.60(1/12) 5483.60/65803 в т.ч. Ш. Т. К. 1096.72 (1/60) 1096.72/65803, ЕМ.
МЛ. К. 1096.72 (1/60) 1096.72/65803, Ф. Ш. Е. Х. 1096.72 (1/60) 1096.72/65803, С. Ш. К.
1096.72 (1/60) 1096.72/65803 и ЕЛВ. Ш. К. 1096.72 (1/60) 1096.72/65803 ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА СГРАДА със застроена площ бОкв.м., построена в поземлен имот пл. № 110 с
площ 60 кв.м., с административен адрес - с. Елховец, община Рудозем, участвуващ в УПИ I с
площ 330 кв.м. в кв. 17 по ЗРП на с.Елховец- С.А. А.1/5,С.А. Я.1/5, М.А. Х.1/5,К.А. К.1/5,
ОБЩО ЗА НАСЛЕДНИЦИ НА Ф. Ас. К.А в т.ч.1/5,Ш. Т. К.1/25, ЕМ. МЛ. К.1/25, Ф. Ш.
Х.1/25, С. Ш. К.1/25 и ЕЛВ. Ш. К.1/25.
В писмения отговор Кр. К., чрез пълномощника си адв.Д.К. поддържа
неоснователност на жалбата, като счита, че макар в постановеното решение са налице
фактически грешки, които водят до противоречие между мотиви и диспозитив, от събраните
в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че двата етажа на
двуетажната жилищна сграда в УПИ VIII-104, кв. ** по плана на с. Елховец са обособени
като самостоятелни обекти, без връзка между тях и с отделни входове, а от материалите по
гр.д.№210/2015 г. по описа на PC Мадан и представеното с исковата молба решение по
в.гр.д.№250/20** г. на СмОС се установява, че пристройката между къщата и подпорната
стена се ползва за складово помещение. Твърди се още,че доводите в жалбата, че Кр. К. е
осъществявал държане, а не владение върху вторият жилищен етаж, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите (водени както от
ищците, така и от ответника К.) и обясненията на страните (А. и К.) дадени по реда на
чл.176 от ГПК по категоричен начин се доказва, че вторият етаж се владее от съделителя
К.А. К., а първият етаж, в който са живели родителите до смъртта им, не се ползва от
никого, като владението на втория етаж е предадено от наследодателите приживе, още през
1979 - 1980 г. и това владение е явно, трайно, спокойно, непрекъснато и безспорно. Това
владение, продължава и след смъртта на наследодателите и до днес, като в етажа в момента
живее синът на Кр. К.. Твърди се също така, че в периода 2002-200 г. вторият етаж основно е
ремонтиран, като е подменен гредореда между първия и втория етаж с бетонна плоча,
подменен е покрива на сградата, извършено е и пристрояване на къщата, като е изградена
нова стена и е увеличена площта на етажите в южна посока с по 6 кв.м. или общо 12 кв.м.,
подменени са инсталациите, сменена е дограмата и обзавеждането на вторият етаж, които
фактически действия са извършвани със знанието и без противопоставянето на родителите
на Кр. К., които към този момент са били живи. Следователно този етаж, който е реална част
от жилищната сграда и самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ и чл. 101, ал. 1
от Наредба № 7/2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, на основание чл.79, ал.1 от ЗС е индивидуална собственост на К.А. К. и
неговата съпруга и правилно не е допуснат до съдебна делба. Позовава се на съдебната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 3 от 19.01.20** г. по гр. д. №
3973/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 32 от 08.02.20** г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, I
г. о., решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 60 от
07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 619/2019 г., I г. о., ГК. , съгласно която когато владението е предоставено от
собственика и лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното
ползване на имота могат да се квалифицират като владелчески, и ако собственика и не се
противопоставя и не препятства в продължение на 10 години упражняването на фактическа
4
власт, да придобиване на имота по давност. Тъй като не се касае за правна сделка,
предаването на владението със съгласието на досегашния владелец може да бъде
обективирано чрез фактически действия. Ако наследодателят приживе е изразил воля да
предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството
негов наследник по закон, какъвто е настоящият случай, се приема, че още от момента на
предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с
намерение за придобиване на собствеността. В тази хипотеза действа презумпцията на чл.
69 ЗС. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок,
фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от
сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на
наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не е длъжен да демонстрира
по отношение на останалите наследници последваща промяна в намерението, с което
упражнява фактическата власт след откриване наследството. Поддържа се също така, че
правилно е и постановеното решение в частта, с която е отхвърлен иска относно вторият
етаж на стопанската сграда, със застроена площ от 60 кв.м. построена в поземлен имот с пл.
№110 с административен адрес с.Елховец общ.Рудозем участващ в УПИ I, с площ 330 кв.м.
в кв.17 по ЗРП на с.Елховец. От показанията на свидетелите и основно на воденият от
ищците св.Х. М. се установява, че сградата е обща и се състои от две части. Тя е построена
като стопанска (обор – сеновал),с масивен първи етаж и дървена конструкция на втори етаж,
като част от нея с площ около 32 кв.м е негова собственост, а другата част със същата площ
се владее от Кр. К.. През 2001 г. Кр. К. е направил основен ремонт на неговата част, като е
отлял колони, нова бетонова плоча над първия етаж, подменил е покрива и е обособил
втория етаж за гаражи. Тези фактически действия също са извършвани със знанието и без
противопоставянето на родителите му, които по това време са били живи. На основание
чл.79, ал.1 от ЗС тази реална част от сградата с площ 32 кв.м. е индивидуална собственост на
К.А. К. и неговата съпруга,като се твърди,че правилно не е допуснат до съдебна делба,в
какъвто смисъл е и цитираната по-горе съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК.
Недоволен от постановеното първоначално решение, допълнено и изменено от
районен съд е останал и Кр. К.. С въззивна жалба вх.№10629 от
28.09.2021година,депозирана чрез пълномощника му адв.Д.К. атакува постановените
решения в частта, с която е допусната съдебна делба на първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м. ,построена в ПИ № и на
едноетажна масивна пристройка към сградата със застроена площ от 42 кв.м,ведно със
съответните припадащи се идеални части от правото на строеж върху УПИ VIII-104, кв.**
по плана на с. Елховец, община Рудозем.
Направено е оплакване за неправилност на решението в тези обжалвани части, като
се поддържа материална незаконосъобразност и необоснованост,както и нарушение на
съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя неправилно са определени квотите
на съделителите и не е съобразено извършеното дарение в полза на Кр. К. с нотариален акт
вх.рег.№183 от 21.04.2011година,акт№126,томІ,н.д.81/2011година по описа на службата по
вписвания Мадан, както и влязлото в сила решение № 68/12.05.20**година, постановено по
гр.д.№210/2015година по описа на Мадански районен съд, изменено с решение №
460/10.10.20**година постановено по в.гр.д.№250/2015година по описа на Смолянският
окръжен съд, с което е възстановена запазената част на ищците С.А. А.,С.А. Я. и М.А. Х.
във връзка с извършеното в полза на Кр. К. дарение в общ размер 7/12 идеални части, както
и не е съобразено, че наследниците на Ф. Ас. К.а не са оспорили дарението, поради което по
силата на чл.19ал.1 ЗН запазаената част на всички наследници е 2/3 идеални части и
разполагаемата -1/3 идеална част от наследството, която 1/3 идеална част наследодателят е
дарил в полза на сина си Кр. К., като счита,че квотите,при които следва да се допусне до
5
съдебна делба първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ 89
кв.м и едноетажната масивна пристройка към сградата със застроена площ 42 кв.м ведно с
припадащите се идеални части от правото на строеж върху УПИ VІІІ 104,кв.** по плана на
гр.Рудаозем,с.Елховец,при граници на парцела изток-улица ,запад-УПИ VІІ-103,север -
улица и юг-УПИ ІХ -105 са съответно за ищците С.А. А.,С.А. Я. и М.А. Х. по 29/180
идеални части, за Кр. К. -78/180 идеални части,общо за наследниците на Фахприе Асанова
К.а 15/180 идеални части или по 3/180 идеални части за всеки от тях – Ш.Т. Кехайов, ЕМ.
МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и ЕЛВ. Ш. К..
В съдебно заседание за жалбоподателите С.А. А.,С.А. Я. и М.А. Х., редовно и
своевременон призовани се явява адв.М.М.,която поддържа изцяло подадената въззивна
жалба.
Жалбоподателят Кр. К. се явява лично и чрез пълномощника си адв.Д.К., който
поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна по
съображенията изложени в писмения отговор.
Въззиваемите ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и ЕЛВ. Ш. К. редовно и своевременно
призовани не се явяват и не се ангажират със становище по въззивните жалби.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията във въззивните
жалба,писмения отговор,съобрази следното:
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същите са подадени в срок, от
процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение и постановените допълнителни
решения са валидни, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустими.
При извършване на въззивания контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства,
съобрази следното:
От събраните доказателствата по делото пред първоинстанционния съд съдът приема
за установена следната факстическа обстановка:
А. Р. К.,( бивш жител на с. Елховец, община Рудозем, починал на 20.01.2015г. ), по
време на брака си с Ф. А. К.а (починала през 2010година) построили въз основа на
отстъпено право на строеж двуетажна жилищна сграда с пристройка в режим на СИО, УПИ
***-***, кв. **, в която отгледали синовете и дъщерите си – Ф. Ас. К.а, С.А. А., С.А. Я.,
К.А. К. и М.А. Х.(починала преди образуване настоящето дело).
С нот. акт за дарение на недвижим имот вх. рег. № 183 от 21.04.2011 г, акт № 126, т. I,
дело № 81/2011 г. по описа на Служба по вписванията - Мадан, бащата А. Р. К. е дарил на
6
сина си - К.А. К. притежаваните от него 7/12 идеални части от двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ 89кв.м. и едноетажна масивна пристройка към сградата със
застроена площ 42кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху
УПИ ***-***, кв. ** по плана на с. Елховец, община Рудозем, при граници на парцела: изток
- улица, запад - УПИ VІІ-103, север -улица и юг - УПИ ІХ-105.
С влязло в сила решение № 68/12.05.20**година, постановено по гр.д.
№210/2015година по описа на Мадански районен съд, изменено с решение №
460/10.10.20**година постановено по в.гр.д.№250/2015година по описа на Смолянският
окръжен съд е възстановена запазената част на ищците С.А. А., С.А. Я. и М.А. Х. във
връзка с извършеното в полза на Кр. К. дарение в общ размер 7/12 идеални части, от
наследството на А. Р. К., с по 4952/38385 ид. ч. за всяка от ищците от недвижим имот –
7/12 ид. ч. от имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
89 кв.м. и едноетажна масивна пристройка към сградата със застроена площ 42 кв.м., ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ ***-***, кв. ** по плана на
с. Елховец, община Рудозем, при граници на парцела: изток - улица, запад - УПИ VІІ-103,
север - улица и юг - УПИ ІХ-105, обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот вх.
рег. № 183 от 21.04.2011г, акт № 126, т. I, дело № 81/2011 г. по описа на Служба по
вписванията-Мадан, чрез НАМАЛЯВАНЕ на извършеното на 21.04.2011г. дарение в полза
на К.А. К., ЕГН ********** с. Елховец, община Рудозем, общо за трите ищци с 14
856/38385 ид. ч.
При разглеждане на делото от районен съд е разпитан свидетелят Смилец Бозов,който
установява, че наследодателите на страните построили двуетажна къща, с отделни входове,
в която на втория етаж живее синът им Кр. К., който правил плоча на част от втория етаж.
Според свидетеля родителите на страните са построили и стопанска сграда,която се намира
под пътя срещу къщата, в която отглеждали крави, овце и кокошки. Преди да почиат
родителите му Кр., махнал гредореда на стопанската сграда, направил плоча и построил два
гаража.
Свидетелят Х. М. установява,че селскотопанската постройка е построена от
родителите на Кр. през 1975 година, към която е долепена неговата стопанска сграда,
построена една година преди това. Според свидетеля на първия етаж селскостопанската
постройка е камък, а нагоре блокчета. Свидетелят твърди,че никой от родителите не е
твърдял, че всичко е за Кр., установява, че къщата е построена през 1975 година и от 1979-
1980 година, след женитбата си Кр. живее в етажа, като преди 15 години построил къща,
долепена до нея и сега си живее в нея, а в етажа живее неговият син.Свидетелят установява
също така, че родителите не са се противопоставяли на извършвания ремонт от Кр. на
къщата, както и че никоя от сестрите му не е живяла в етажа.
Според свидетеля Ш. К. двата етажа са самостоятелни, не помни кога е построена
къщата, като Кр. правил ремонт на втория етаж - первази, прогонки, брави, остъкляване през
2000-2003година, когато родителите са били живи и не са се противопоставяли, както и е
правил плоча на част от втория етаж, през 2010година правил ремонт, както и направил на
7
родителите си стопанска постройка в дере, а другата стопанска постройка, залепена до
стопанската постройка на Х. М. задигнал, като построил на втория етаж два гаража.
Свидетелят Н. К., втори братовчед на страните установява също така, че родителите на
Кр. построили къщата, майка му и баща му живеели на първия етаж, а той със съпругата си
на втория, където живял около двадесет години, а след това около 12-13години в етажа
живее неговия син. Свидетелят установява,че сестрите не са помагали и не са се
противопоставяли на извършвания ремонт.
На въпроси по реда на чл.176 ГПК Кр. К. сочи, че не е декларирал втория етаж от
къщата, след смъртта на родителите си декларирал в данъчно целия имот, а след 2015
година след смъртта на бащата на страните за първия етаж дяловете си са плащали сестрите
му, а за втория етаж и останалото е плащал той, като до 2015година имота се водел на баща
му, макар че той плащал данъците и до сега.
На въпроси по реда на чл.176 ГПК С.А. установява, че брат й живее на втория етаж от
1975 година, твърди ,че родителите им не са му подарили етажа, както и че извършения от
брат й ремонт е приживе на родителите им - отливане плоча на втория етаж,покрив,
извършен със средства на майка й.
Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано само по отношение
допуснатата съдебна делба по отношение на земеделските земи притежавани от
наследодателя и в частта, с която е допуснатата съдебна делба на първи етаж от двуетажна
масивна сграда(стопанска),построена в ПИ пл№110 с площ 60кв.м и административен адрес
с.Елховец Община Рудозем, участващ в УПИІ с площ 330 кв.м,кв.17 по ЗРП на с.Елховец.
Имуществено – правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по
отношение на делбените имоти на общо основание се определят от основанието и момента
на придобиване на правото на собственост.
От обсъдените по- горе доказателства се установява, че А. Р. К., ( бивш жител на с.
Елховец, община Рудозем, починал на 20.01.2015г. ), по време на брака си с Ф. А. К.а
(починала през 2010година) построили въз основа на отстъпено право на строеж двуетажна
жилищна сграда с пристройка в режим на СИО, в която отгледали петте си деца – Ф. Ас.
К.а, С.А. А., С.А. Я., К.А. К. и М.А. Х.(починала преди разглеждане делото). Установено е
също така,че през 2011година бащата А. Р. К. е дарил на сина си - ответника в
производството пред районен съд К.А. К. притежаваните от него 7/12 идеални части от
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 89кв.м. и едноетажна масивна
пристройка към сградата със застроена площ 42кв.м., по отношение на който имот с
решение по гр.д.№210/2015година по описа на Мадански районен съд, изменено с решение
№ 460/10.10.20**година постановено по в.гр.д.№250/2015година по описа на Смолянският
окръжен съд е възстановена запазената част на ищците С.А. А.,С.А. Я. и М.А. Х. във
връзка с извършеното в полза на Кр. К. дарение в общ размер 7/12 идеални части, от
наследството на А. Р. К., с по 4952/38385 ид. ч. за всяка от ищците.
8
Настоящият състав счита, че с обжалваните актове районният съд е допуснал
нарушение на чл. 297 ГПК като не е зачел влязлото в сила решение, с което е извършено
намаляване на дарението в полза на Кр. К. и е възстановена запазената част на наследниците
С.А. А.,С.А. Я. и М.А.. Предмет на съдебна делба в настоящето производство е имот,
принадлежал на същия наследодател, като при определяне на участниците в
съсобствеността и техните дялове следва да бъде съобразено извършеното намаляване на
дарението. Искът за възстановяване на запазена част от наследството е конститутивен иск,
пораждащ в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена субективното
преобразуващо право да иска намаляване на даренията и завещателните разпореждания,
направени приживе от наследодателя до размера, необходим за допълване на запазената му
част. Начинът на определяне размера на запазената част съгласночл.31 ЗН в случаите на
завети или дарения на отделни имущества от наследството налага извода,че запазената част
е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване
регламентираните в закона действия, поради което в тези случаи съдебното решение се
ползва със сила на пресъдено нещо досежно размера на наследствената маса, респективно на
запазената част и сумата необходима за допълването й, в какъвто смисъл е решение №209
от 29.10.2010година по гр.д.№1048/2009 година на ВКС,второ г.о. Определянето размера на
запазената част на наследника, предпоставя образуване на наследствена маса, включваща
всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на
неговите задължения, както и на увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН. Към
общата маса се прибавят и даренията, според тяхното състояние по време на подаряването и
според стойността им към момента на откриване на наследството, с изключение на
обичайните такива. Колкото повече имущество е притежавал наследодателят към момента
на откриване на наследството, то толкова по - голяма е и вероятността наследникът със
запазена част да попълни същата от наличното имущество, без да се налага намаляване на
дарственото разпореждане.
С цитираното решение е прието също така,че запазените части на ищците не могат да
бъдат попълнени със стойността на пристройката и не са налице основанията на чл.34 ЗН.
От обсъденото по-горе решение на районен съд Мадан изменено от въззивния съд е
видно, че масата по чл. 31 от ЗН възлиза на 40 845 лева, от които 38 365лева -7/12 идеални
части от жилищната сграда и пристройката и 2 460лева земеделските имоти и гори.
Изчислена е разполагаемата част съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН - в размер на 1/3 или
13 615лева от посоченото имущество и 2/3 запазена част за всички наследници на
Асен(Асан) К.. Прието е също така,че с извършеното дарение на стойност от 38 385 лева
запазената част на Асен Табаков е 27 230 лева общо за петте наследника или за всеки един
от тях -5 446 лева, от която сума е приспадната 1/5 от стойността на земеделските и горски
имоти и е направен извод, че с 4 952лева е накърнена запазената част от имота за всяка от
трите ищци или общо 14 856 лева. Доколкото цялата стойност на имота към момента на
откриване на наследството е в размер на 65 803 лева (аргумент 2/3 идеални части са 43 868
лева), то тези 14 856 лева възлизат на 38.70 % идеални части от имота. Районен съд не е
9
съобразил,също така, че наследниците на Фахрие А. К.а не са оспорили дарението, поради
което правата на съделите, при които следва да се допусне съдебна делба по отношение на
този имот са за всяка от съделителките Ф. Ас. К.а, С.А. А., С.А. Я. по 29/180 идеални
части, за К.А. К. – 78/180 идеални части и наследниците на М.А. Х.(починала преди
разглеждане делото)- общо 15/180 идеални части или по 3/180 идеални части за всеки от
наследниците й - Ш. Т. К., ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и ЕЛВ. Ш. К.. Тъй като
междувременно в хода на въззивното производство на 15.03.2021година е починал
съпругът й – Ш. Т. К., неговите наследствени части уголемяват тези на останалите законни
наследници –двете им дъщери и двамата сина.
При това положение според въззивният съд делбата по отношение двуетажната
масивна жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м и пристройката към нея със застроена
площ 42 кв.м следва да се допусне при права на съделителите както следва - по 1**/720
идеални части за всяка от съделителите Ф. Ас. К.а, С.А. А., С.А. Я.,312/180 идеални части за
Кр. К. и общо за наследниците на М. Х. – Ш. Т. К. 60/720 идеални части или по 15/720
идеални части за всеки от съделителите ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и ЕЛВ. Ш. К..
Според настоящия състав делбата следва да се допусне при посочените квоти както
по отношение на първия, така и на втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда и пристройката към нея и не се съгласява с приетото от районен съд, че вторият
жилищен етаж е придобит от Кр. К. на основание изтекла в негова полза придобивна
давност. Вярно е, че по делото има данни за осъществявана фактическа власт върху
придобития в режим на СИО жилищен имот на родителите на страните още през 1979 и до
настоящия момент,тъй като от данните по делото е установено, че от около 12-13 години
Кр. живее в построената от него нова жилищна сграда, а в етажа живее неговия син, в
каквато насока има депозирани гласни показания, които настоящият състав кредитира.
Наведените и поддържани пред районен и въззвен съд доводи, че извършените от него
ремонти и подобрения в имота приживе на родителите му представляват демонстриране
собственическо намерение не се споделят от настоящия състав. Въззивният съд приема, а в
този смисъл е и практиката на ВКС, че при извършване преценка дали един от наследниците
е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател
имот следва да вземе предвид и наличие на предварителна уговорка за предаване владението
и ако се установи,че наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху
имота на свой родственик, който след смъртта му има качество на негов наследник по закон,
следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване собствеността. В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №3/19.01.20**година, постановено по гр.д.
№3973/2015година ,Іг.о на ВКС, в което е прието, че когато владението е установено чрез
предаване владението от предишния собственик или владелец, или чрез предаване
фактическата власт и няма данни да е отнета,действа презумцията на чл.69 ЗС и на чл.83
ЗС,като се приема,че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
В настоящата хипотеза обаче не е налице установена самостоятелна фактическа
10
власт върху процесния втори жилищен етаж и пристройка, тъй като общияj наследодател
през 2011 година(след смъртта на съпругата си през 2010година) е дарил на сина си Кр. К.
притежаваните от него 7/12 идеални части от целия жилищен имот и пристройка към
него,ведно с идеалните части от правото на строеж и с факта на приемане дарението
навежда на извод, че до този момент ответникът не е имал намерение за своене на
обособената самостоятелна част – втори етаж от жилищната сграда. До този момент той не е
заявявал нито пред родителите си, нито пред сестрите си собственически права, което
изключва изцяло субективния елемент на давностното владение, а именно анимуса,
намерението за своене. Такова намерение не е заявено, нито демонстрирано и в процеса по
гр.д. № 210/2015г. по описа на PC Мадан, както и пред Окръжен съд Смолян по в.гр.д.
250/20**г. Освен това решението на Смолянският окръжен съд е влязло в законна сила и е
валиден и стабилен съдебен акт, който легитимира Ф. Ас. К.а, С.А. А., С.А. Я. като
собственици на идеалните части, с които е намалено дарението на ответника. Нещо повече в
хода на производството по иска за намаляване дарението Кр. е твърдял единствено, че
жилищната сграда е била с гредоред, той е отливал бетонни плочи над първия и втория етаж,
ремонтирал е покрива на сградата,подменил е целите ел. и ВиК инсталация, поставил е нова
дограма и подови настилки, като не е релевирал твърдения за манифестирано от него
намерение за своене на имота пред другите наследници. Такива обстоятелства относно
предаване владението със съгласие на досегашния владелец не установяват и разпитаните в
хода на разглеждане делото от районен съд свидетели на ищеца и ответника чрез
фактически действия. Следователно независимо, че извършените подобрения след 2000-
2004година са съществени и надхвърлят произтичащите от държането на втория етаж от
процесния жилищен имот и пристройка правомощия да си служи с общата вещ, не може да
се приеме съгласно разясненията дадени в т.1 от ППВС6/1974година за променено
намерение да упражнява фактическата власт от държане във владение, поради което
практиката, на която Кр. К. се позовава в цитираните в писмения отговор на въззивната
жалба решения на ВКС(решение №32 от 08.02.20**година по гр.д.№4951/2015година на
ВКС,Іг.о,решение №73 от 03.08.2018година по гр.д.№2244/2017година на ВКс,Іг.о,решение
№60 от 07.06. по гр.д.№2420/2017година на ВКС и решение №2 от 12.03.2020година на ВКС
по гр.д.№61982019година Іг.о., не е приложима в настоящия случай.
Предвид гореизложеното и поради направени изводи различни от изложените от
районен съд, ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно постановеното от районен
съд първоначално и изменилите го допълнителни решения касателно отхвърляне иска за
съдебна делба по отношение втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда
и вместо него следва да се допусне до съдебна делба и на този втори жилищен етаж.
С оглед несъобразяване от районен съд със задължителното за съдилищата влязло в
законна сила решение за възстановяване запазената част от наследството на Ф. Ас. К.а, С.А.
А., С.А. Я., както и факта,че не е намалено дарението спрямо починалата сестра М.
Х.,включая и придобитите идеални части от Кр. К., представляващи разполагаема част на
общия наследодател, неправилно са определени квотите на съделителите. Ще следва да се
11
отмени атакуваното решение и допълнителните такива постановени в частта, с която е
допусната съдебна делба по отношение на първия жилищен етаж и пристройката към него,
като се допусне съдебна делба на двуетажната жилищна сграда и пристройката към нея
съобразно посочение по-горе квоти на съделителите.
Освен това настоящият въззивен състав констатира от оскъдните данни в настоящето
производство развило се пред районен и окръжен съд, както и в производството по гр.д.
№210/2015година по описа на МРС, че двуетажна масивна сграда, със застроена площ 60
кв.м, построена в ПИ пл.№110, участващ в УПИ І с площ 330 кв.м,кв.17 по ЗРП на
с.Елховец играници-на УПИ-на север –улична регулация,на юг-улична регулация и на запад
улична регулация, извършено съгласно твърденията в молба от 14.02.2020година(л.23,24 и
34) през седемдесетте години в земеделска територия, включени в урбанизирана
територия със ЗРП от 1992година и от 1996 година са станали общинска собственост.
По делото не се установи, процесния имот да е бил лична собственост, съгласно
чл.2 от ЗС (в редакцията му към 1990г.), за да може да бъде обект на придобивна давност.
Налице са доказателства процесната сграда да е стопанска, с непроменено към момента
предназначение . Поради това следва да бъдат разгледани законовите разпоредби по
отношение на придобиване на държавна собственост чрез давностно владение в тяхната
последователност в периода, през който се претендира текло давностно владение, а именно
от 1992г. до 31.05.2006г., от която дата действа мораториума установен с § 1 от ЗР на ЗД на
ЗС, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен в
последствие до 31.12.2022г. Така в чл.86 от Закона за собствеността (в редакцията му от
изменението с ДВ, бр.31 от 1990г.) се е предвиждало, че не може да се придобие по давност
вещ, която е държавна или общинска собственост. Разграничението на собствеността на
държавна и общинска, публична и частна е направено с изменение на чл.86 от ЗС с
последваща редакция, приета с ДВ, бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г. е в смисъл, че не
може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска
собственост.
Или след 1996 г. редакцията на чл. 86 ЗС е позволявала придобиване по давност на
държавна или общинска частна собственост. С § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, обн. ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 01.06.2006г. се спира за срок от 7 месеца,
считано от 31 май 2006г., давността за придобиване на частни държавни и общински имоти.
Разпоредбата претърпява множество редакции, като сега действащата редакция (изм. д.в.,
бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017г.) е, че давността за придобиване на имоти частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г. Следователно в
конкретния случай от 01.06.1996г. до 01.06.2006г. не са изтекли пълни 10 години,
необходими по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване право на собственост на
основание прекъснато владение. В този смисъл са Решение №127 от 25.11.2014г. по гр.д. №
3190/2014г., II г.о., Решение № 4** от 09.08.2010г. на ВКС по гр.д. № 953/2009г., I г.о. ,
Решение № 119 от 28.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 839/2012г., I г.о. , Определение № 19 от
20.01.2009г. на ВКС по гр.д. № 3942/2008г. IV г.о., Определение № 119 от 28.02.2017. по
12
гр.д. № 4043/20**г., I г.о. и други, поради което решението, с което е отхвърлен иска за
съдебна делба по отношение на втория етаж от масивната стопанска сграда,преустроена в
два гаража, като краен резултат е правилно постановено, но по съображенията изложеин от
въззивният съд,че процесната стопанска сграда е построена в имот общинска собственост,
без строителни книжа и не може да бъде придобивана по давност.
Следователно предвид гореизложеното като краен резултат решението, в частта с
която е отхвърлен иска за съдебна делба на втори етаж от стопанската сграда следва да бъде
потвърдено като се имат превид съображенията, че нито наследодателите на страните, нито
Кр. К. се легитимират като собственици на сграда, построена в имот общинска собственост
поради изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл.79 от ЗС. По отношение
обаче на допуснатия до съдебна делба първи етаж от процесната стопанска сграда
независимо, че решението в тази част е незаконосъобразно по изложените вече мотиви,
същото не е обжалбано и е влязло в законна сила.
За първи път в пледоарията по същество адв.М. възразява,че квотата на съделителя
Кр. К. е завишена за сметка наследниците на починалата сестра. Следва да бъде
отбелязано,че въззивният съд съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е
ограничен до релевираните своевременно с въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Следователно предмет на
въззивна проверка са само въведените своевременно във въззивното производство
оплаквания.
С оглед изхода на спора разноските ще следва да останат за страните така както са
направени и не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложените съображения Смолянският окръжен съд в настоящия
си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №99 от 09.08.2021година, постановено по гр.д.№429/2019
година по описа ан мадански районен съд, допълнено с решение №10011/26.01.2021 г.,
допълнено и поправено с решение №10022 от 15.03.2021година е отхвърлен предявеният
иск за съдебна делба от съделителите С.А. А. ,ЕГН-**********,от гр.Смолян ,ул"Ц.К. "
№4, С.А. Я. ,ЕГН-**********, от с.Подвис ,общ.Смолян ,М. А. Х. ,ЕГН-**********, от
с.Влахово , общ.Смолян срещу К.А. К. ,ЕГН-**********,от с.Елховец , общ.Рудозем ,Ш.
Т. К.,ЕГН-**********, от с.Войкова лъка общ.Рудозем,ЕМ. МЛ. К. ,ЕГН-********** ,от
гр.Хисаря ,ул"Х. Г. " №1 ,вх.В,ет.3,ап.5,Ф. Ш. Х. ,ЕГН-********** ,от с.Сопотот
,общ.Рудозем С. Ш. К. ,ЕГН-********** от с.Войкова лъка ,общ.Рудозем и Ел. Ш. К. ,ЕГН-
13
********** ,от с.Войкова лъка ,общ.Рудозем, изцяло по отношение на втори етаж от
двуетажна жилищна сграда построена по отстъпено право на строеж в УПИ ***-***,кв.** по
плана на с.Елховец, одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година, застроена и
незастроена площ 750 кв.м, както и в частта, с която е допусната съдебна делба на първи
етаж от същата двуетажна масивна жилищна сграда и пристройката към нея,със
застроена площ 42 кв.м,построени в УПИ ***-***,кв.** по плана на с.Елховец, одобрен със
заповед №209 от 22.05.1992година, застроена и незастроена площ 750 кв.м, въз основа на
отстъпено право на строеж,при граници на парцела – на север и изток улична регулация на
юг-УПИ-ІХ 105 и на запад УПИ VІІ-103 ОТНОСНО КВОТИТЕ на съделителите и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между от съделителите С.А. А. ,ЕГН-**********,от
гр.Смолян ,ул"Ц.К. " №4, С.А. Я. ,ЕГН-**********, от с.Подвис ,общ.Смолян ,М. А. Х.
,ЕГН-**********, от с.Влахово , общ.Смолян, К.А. К. ,ЕГН-**********,от с.Елховец ,
общ.Рудозем, ЕМ. МЛ. К., ЕГН-********** ,от гр.Хисаря ,ул"Х. Г. " №1 ,вх.В,ет.3,ап.5, Ф.
Ш. Х. ,ЕГН-********** ,от с.Сопотот ,общ.Рудозем, С. Ш. К. ,ЕГН-********** от с.Войкова
лъка ,общ.Рудозем и Ел. Ш. К. ,ЕГН-********** ,от с.Войкова лъка ,общ.Рудозем изцяло
по отношение цялата двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от първи и
втори жилищен етаж, ведно с пристройката към нея, със застроена площ 42 кв.м,
построени въз основа на отстъпено право на строеж в УПИ ***-***,кв.** по плана на
с.Елховец, одобрен със заповед №209 от 22.05.1992година, застроена и незастроена площ
750 кв.м и граници на парцела – на север и изток улична регулация, на юг-УПИ-ІХ 105 и на
запад УПИ VІІ-103, при права на съделителите както следва:
за всеки от съделителите С.А. А., С.А. и М. А. Х. по 1**/720 идеални части, за
К.А. К. 312/780 идеални части, за наследниците на починалата дъщеря на общия
наследодател Ф. Ас. К.а общо 60/720 идеални части (или по 15/720 идеални части за всеки
от съделителите ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и Ел. Ш. К.).
ПОТВЪРЖДАВА Решение №99 от 09.08.2021година, постановено по гр.д.
№429/2019 година по описа на Мадански районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за
съдебна делба на втори етаж от двуетажна масивна(стопанска)сграда№110, със застроена
площ 60 кв.м, построена в УПИ-І, със застроена и незастроена площ 330 кв.м,кв.17 по ЗРП
на с.Елховец,одобрен със заповед заповед №209 от 22.05.1992година, при граници на
сградата –на север УПИІ, на юг и запад –улична регулация, при граници на УПИ І- на
север,юг,изток изапад-улична регулация като правилно постановено краен резултат.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред В К С в
едномесечен срок от съобщението на страните, при наличие на основанията на чл.280 ал.1 и
2 ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15