Р Е
Ш Е Н
И Е
№50
Гр.Каварна, 12.05.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Шопова, като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. №102/2016г. по описа на КРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
възведен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Постъпила е искова молба с вх.№995/31.03.2016г.,
подадена от Г.Г.Щ. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Х.Д. ***,
съдебен адрес:***, срещу Л.К.И. с ЕГН ********** ***, Е.К.Г. с ЕГН ********** ***,
П.Ж.С. с ЕГН ********** ***, Д.П.С.И. с ЕГН ********** ***, К.П.Д. с ЕГН **********
*** и с Разпореждане №773 от 01.07.2016г., съдът е конституирал като ответник в
производството Н.Л.И., като наследник на Е.Д.И., починала на 29.08.2010г.
Ищецът
излага, че съгласно Нотариален акт №67 от 08.08.1991г. на
РС Каварна е собственик на дворно място, цялото с площ от 4 085 кв.м. по
кадастралната основа на с.***, урегулирано
в парцели: ІV –ти целия с площ от 1 360 кв.м., в който собственикът
участва с 900 кв.м., парцел V с площ от 860 кв.м., който е изцяло собственост
на ищеца, парцел VІ с площ от 815 кв.м. изцяло негова
собственост и парцел VІІ целия с площ от 820 кв.м. от
които 470 кв.м. на ищеца, всичките парцели от
планоснимачен номер 170 в кв.21 по плана на с.***, общ.Шабла, при граници на
имота: К.С., празно място. Излага още, че през годините
парцели V и VІ били обединени в един общ парцел с площ от 1675 кв.м., към
настоящия момент имот с идентификатор ***291, като в него е построил къща. На 27.06.1996г. ищецът продал на Л.К.И.
дворно място с урегулирана повърхност от 830 кв.м., представляващо парцел ІV с
пл. №170 в кв.21 по регулационния план на с.***
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба №98, том ІІ, дело №1680 на РС
Каварна.
С Нотариален акт №29, том ІХ, дело №***г. ответниците Е.К.Г. и П.К. С. са признати за собственици на
недвижим имот, придобит по наследство - дворно място с площ от 5 105 кв.м.,
представляващо парцел ІV- с площ от 1430 кв.м., парцел … с площ от 1360 кв.м.,
пл.№81 в кв.22 по плана на с.***, ведно с построената в парцел ІV къща и стопански
сгради, парцел ІІІ с площ от 1400 кв.м. и парцел ІV с
площ от 1 315 кв.м. с пл.№79 в кв.21 по плана на
с.Тюленоно. Към настоящия момент П.К. С. е починал и
негови наследници са ответниците П.Ж.С., Д.П.С. и К.П.Д..
Ищецът твърди, че е подал заявление до СГКК Добрич за снабдяване
със скица за собствения си имот с идентификатор ***291, но установил, че в
скицата като съсобственик бил вписан Л.К.И. за имот с площ от 2 020кв.м. и в
който имот била разположена построената от ищеца сграда. Твърди, че в скицата
било отразено, че номерът на имота по предходен план бил в кв.21, парцел ІV,
което предполагало грешка при заснемането на кадастралните карти и регистри,
тъй като след продажбата той не бил собственик на парцел ІV, а такива били
ответниците. Според ищеца била налице грешка при заснемането на кадастралната карта , която засягала неговия имот, имота
на Л.К.И., на Е.К.Г. и на наследниците на П.К. ***
Ищецът подал заявление за
изменение на кадастралната карта на с.*** относно
неговия и на ответниците имот, но първоначално получил отказ от агенцията, тъй
като ответника Л.И. направил възражения. След разговори с
него ищецът подал ново заявление за промяна на КК, но този път било депозирано
възражение от наследниците на П.К. С. и отново бил постановен отказ.
Ищецът счита, че е налице
грешка при графичното определяне на границата между неговия имот с идентификатор***291
в с.*** и на ответниците, същата била изменена и
несъответствала на действителния обем от права, който ищецът притежавал. Счита,
че е налице правен интерес от водене на настоящия иск, тъй като била допусната
грешка, касаеща неправилно заснета граница между имоти с идентификатори ***291
и ***290 в с.***, с което бил нарушен действителния
обем от права и създадена несъществуваща съсобственост.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи по отношение на ищеца и ответниците, че
е допусната грешка в кадастралната основа при заснемането на границите на
поземлени имоти с идентификатори ***291 и ***290 в ******, общ.Шабла и
постанови правилното нанасяне на границата между имотите. В с.з. ищеца лично и чрез упълномощения адв.Д.
поддържа исковата молба.
Ответникът Л.К.И.
в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника си адв.К.М.М. ***. Счита
предявения иск за допустим и основателен. Сочи, че по
силата на Нотариален акт №98, том ІІ, дело №***. на
КРС е закупил от Г.Г.Щ. дворно място с урегулирана повърхност от 830 кв.м.,
представляващо парцел ІV с пл.№170 в кв.21 по регулационния план ан с.***. Посочва още, че след подаване на заявлението пред СГКК Добрич от
ищеца за започване на процедура по изменение на кадастралната карта, засягаща
имоти ***256, ***291 и ***290 установил, че притежавания от него имот не е
посочен с идентификатор и не бил отразен в кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед №РД-18-28/30.03.2006г. на
ИД на АГКК гр.София.
Ответника
сочи, че в продължение на двадесет години е собственик на имот с пл.№170 в
кв.21, представляващ парцел ІV с площ от 830 кв.м. и
придобит чрез възмездна сделка от ищеца, декларирал го е и е заплащал данъци за
него. Поради това и ответникът Л.И. бил депозирал писменото възражение при
подаденото заявление от ищеца Щ. и направил искане притежавания от него имот да бъде
отразен с идентификатор съобразно притежавания от него документ за
собственост. Освен това за ответника
било изненадващо обстоятелството, че имот с идентификатор ***291 бил вписан
като съсобствен между него и ищеца с обща площ от 2020 кв.м.,
в който имот било построена сградата на ищеца.
Ответникът
счита, че е допусната грешка при заснемането на кадастралните карти и регистри,
която грешка засяга него, ищеца и останалите ответници. Ответникът посочва, че дори
се разбрали с ищеца да
предприемат нова процедура пред СГКК, но последвали възражения от Е.Г. и
наследниците на П.К. ***
Ответника счита, че е налице
грешка при графичното определяне границите на имотите им находящи се в с.***, като неговия имот изобщо не е индивидуализиран, поради
което счита и иска за основателен и моли да бъде уважен.
Ответникът Н.Л.И. след конституирането й като ответник
/представено Удостоверение за наследници на Е.Д.И. – съпруга на Л.К.И./ депозира отговор чрез адв.М.,
счита иска за
допустим и основателен по съображения напълно идентични с тези на ответника Л.К.И..
В с.з. двамата ответници представлявани от
адв.К.Малачкова поддържат отговорите на исковата молба и настояват иска за бъде
уважен.
С молба
депозирана на 16.11.2016г. по ел.поща и преди първо с.з. адв.М.
предявява инцидентен установителен иск, с който иска съда да приеме за
установено по отношение на Г.Г., Е.К.Г., П.Ж.С., Д.П.С.-И. и К.П.Д., че Л.К.И.
и Н.Л.И. са собственици на дворно място с урегулирана повърхност от 830 кв.м.,
представляващо парцел ІV с пл.№170 в кв.21 по регулационния план на с.***,
общ.Шабла, пирдобет чрез покупко-подажба, съгласно нотариален акт …, видно и от
скица и план-извадка по действащия план за улична регулация, утвърдена със
Заповед №30/30.11.1990г., за парцел с пл.№ІV, кв.21 по пллана на с.***, където
имота е записан на името на Л.К.И., като имота бъде индивидуализиран и коректно
посочен в граници и към момента на одобрение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, когато е допусната грешка касаеща неправилното заснета
граница между поземлените имоти с идентификатори ***291 и ***290 в с.***,
общ.Шабла.
С Определение в о.с.з. , съдът не е приел молбата на
адв.К.М., като преклудирана и след срока по чл.131 от ГПК.
Ответникът К.П.Д. е депозирала
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез адв.М.К..
счита иска за недопустим, тъй като бил предявен от
страна, която няма правна и
процесуална легитимация, а по същество счита иска и за неоснователен.
Навежда
твърдения, от които става ясно, че ищецът не е представил доказателства, от
които черпи правата си на собственост. Освен това твърди, че не е
представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
регулация №63, том ІV, дело №1403/1992г. на
БРС, от който било видно, че от имота на ищеца се взема площ и се придава към
имота на наследниците на К.Т. *** Твърди, че в исковата молба не бил посочен
способа за установяване на граници от ищеца. От петитума се навеждало на иск по
чл.53 /сега 54/, ал.2 от ЗКИР, но този установителен иск бил към един минал
момент – момента на изготвяне на кадастралната основа, а за с.***
кадастралната карта била одобрена 2006г. със Заповед
№РД-18-28. Този иск според ответника бил допустим само при
наличие на грешка в кадастралната основа, свързан със спор за материално право.
Счита, че са
налице противоречиви твърдения в исковата молба, а не бил посочен и момента на
допуснатата грешка в кадастралната карта при заснемането на имотите, което
обстоятелство било важно с оглед на търсената правна
защита. На
последно място ответника прави възражение за придобивна давност и добросъвестно
владение в продължение на десет години от влизане на кадастралната карта за с.*** – 30.03.2006г. до предявяване
на исковата молба – 31.03.2016г. Моли за отхвърляне на
исковата претенция.
Ответниците Е. к. И., П.Ж.С. и Д.П.С.-И. са
депозирали писмен отговор чрез адв.М.К. ***. Наведените твърдения са същите
като тези на ответника К.П.Д.. Молят за отхвърляне на исковата
претенция.
В с.з. чрез упълномощения адв.М.К. счита иска за основателен по отношения на
неправилното заснемане на кадастралната карта и правилното и отразяване според
заключението на съдебно-техническата експертиза.
Каварненският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, наследство и доброволна делба №67, том VІІІ, дело №****г.
на Балчишки районен съд се установяване, че ищеца Г.Г.Щ. е признат за
собственик на дворно място цялото с площ от 4085 кв.м. по кадастралната основа
на с.***, съставляващо парцели ІV целия
с площ от 1360 кв.м., в който собственика участва с 900 кв.м., парцел V целия с
площ от 860 кв.м. в който собственика участва изцяло, VІ, целия с площ от 815
кв.м., в който парцел собственикът
участва изцяло и VІІ целия с площ от 820 кв.м., в който парцел
собственикът участва с 470 кв.м., всичките парцели от имот планоснимачен номер 170 в кв.21 по плана на с.***,
общ.Шабла, при граници на имота: К.С. и празно място.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот №98,
том ІІ, дело №1680/1996г. на Каварненски районен съд Г.Г. продава на Л.К.И.
следното дворна място с урегулирана повърхност от 830 кв.м., представляващо
парцел ІV с пл.№170 в кв.21 по регулационния план на с.***, общ.Шабла.
Съобразно този акт ответника е декларирал имота си в Община Шабла, за което е
издадено Удостоверение изх.№1453-1/14.06.2016г. и от което е видно, че същия
редовно заплаща задълженията си за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци от момента на декларирането до 2016г. и за земя с площ от 830кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство №29, том ІХ, дело №2603/1991г. на БРС, наследниците на К.Т.
С., б.ж. на с.***, общ.Шабла Е.К.Г. и П.К. С. са признати за собственици по
давностно владение и наследство върху следните имоти: - дворно място с площ от
5105 кв.м., представляващо парцел ІV с площ от 1430кв.м, парцел V с площ от
1360 кв.м., пл.№81 в кв.22 по плана на с.***, ведно с построената в парцел ІV
къща и стопански сгради, парцел ІІІ с площ от 1400 кв.м. и парцел ІV с площ от
1315 кв.м. пл.№79 в кв. 21 по плана на с.***. С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по регулация №63, том ІV, дело №1403/1992г. на
БРС, Е.К.Г. и П.К. С. са признати за собственици по регулация на празно място с
площ от 290 кв.м., държавна собственост и празно място от 170 кв.м., което се
взема от имот с пл.№170 в кв.22 по рег.план на с.***, собственост на Г.Г..
С отказ изх.№17-382-15.10.2015г. на АГКК е отказано
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на ПИ ***291,
***290 и ***256 и 73780.16.22, тъй като Л.К.И. е депозирал възражение. Отказ е приложен и от 2016г. по отношение на
същите имоти, но въз основа на възражение от Е.К.Г. и Д.П.С.-И..
Положени са скица на поземлен имот с идентификатор ***291
и данъчна оценка за същи имот.
От изготвената и приета СТЕ по делото се установява,
че първия регулационен план на с.***, общ.Шабла е приет 1950г. – за улична и
дворищна регулация. По този план имотите на ищеца са записани с пл.№80, а в
разписния лист на н-ци на Щ. Г. и имот с пл.№79, записан в разписния лист на К.Т.
*** Двата имота са в най-източната част на селото и за тях няма отредени
парцели, включени са в терен за залесяване.
През 1986г. е изработен кадастрален план, в който
имотите не са заснети, тъй като не са имали материализирани граници. През
1990г. е одобрен нов ЗРП на с.***, а през 1997г. по програма „Фар“ е изработен
кадастрален план на с.с. В този план процесните имоти не са заснети, тъй като
не са били оградени и били записани в имотния регистър на Община Шабла. През
1991г. въз основа на Решение на ДОС е извършено нанасяне на имот с пл.№170 в
ЗРП на с.*** от 1990г., който е действащ към него момент и са образувани
парцели – ІV-170, V-170, VІ-170 и VІІ-170 в кв.21. Това са имотите на Г.Г.. През
1992г. по молба на Е.К.Г., П.К. С. и Г.Г.Щ. е извършена промяна на границите на
съседните парцелите, като се намалява площта на парцел ІV-170 в кв.21 /на Г.Г./
и се увеличава площта на парцел ІІІ в кв.21, т.е парцела на ответниците Е.К.Г.
и наследниците на К.Т. С. и съответно
стават: парцел ІІІ в кв.21 с площ от 1977 кв.м.; парцел ІV в кв.21 – 863 кв.м.
и парцел V в кв.21 с площ от 1798 кв.м. По този изменен план Г.Г. продава на Л.И.
малкия парцел ІV с площ от 830 кв.м.
Според вещото лице и по поставения въпрос дали е
налице грешка в заснемането на границите на поземлени имоти с идентификатори ***291
и ***290, като уточни и колко метри са придадени или отнети един от друг от
имотите, отговаря, че в действащата кадастрална карта между тези два имота е нанесена граница, която не е съществувала
по нито един от плановете. При изработване на кадастралната карта не е взето предвид
действащата регулация, както и имотните граници на имоти с пл.№80 и 79, за
които са отредени съответни парцели в кв.21 и, които са нанесени в действащия
ЗРП, а е нанесена съвсем друга граница, която се вижда на скица №5.
Според заключението на вещото лице налице е грешка в
кадастралната карта по отношение на имотната граница между имоти с №501.290 и
501.291. същата граница не съществува на место, както и не е съществувала по
някой от старите регулационни и кадастрални планове.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Той е специален установителен иск – за установяване правото на
собственост към минал момент – на одобряване на кадастралната карта и кадастралния
регистър, и в които се поддържа, че е налице грешка или непълнота, свързана със
спора за собствеността. Правната последица, която се цели с успешно
реализираната защита със специалния установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е
нанасянето на имота в кадастралния план като собствен на ищеца. Грешка в плана
ще бъде налице при разминаване между отразеното в плана и действителното правно
положение на имота досежно неговите технически характеристики – като граници и
площ или между заснемането на имота в кадастралната карта и отразяването му в
кадастралния регистър като собственост на лице, което не е действителния
титуляр на правото на собственост. За основателност на предявения иск, в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице влязъл в сила кадастрален или регулационен
план, наличие на грешка или непълнота в този план, от вида, посочен в исковата молба,
наличие на правен спор с ответника върху частта от имота и границите му,
засегнати от непълнотата или грешката, да докаже правото си на собственост
върху имота, засегнат от грешката или непълнотата към момента на одобряване на
плана. За правилното разрешаване на основния спорен въпрос в исковото
производство по чл.54, ал.2 от ЗКИР – за вярната имотна основа, е необходимо не
само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на
кадастралната основа, но и проследяването в предходни моменти /преди
одобрението на процесния план/, включително чрез проследяване движението на процесния
имот по нанасянето му във всички действали във времето планове. Това е
необходимо, за да се прецени дали е налице отчуждаване на части от имота по
тези планове, респ. придаването към съседни имоти и ако бъде доказано такова,
дали придадените части са завзети. Въпросът за приложението на регулационните
планове има съществено значение при произнасянето по основния релевантен въпрос
в исковото производство по чл.54, ал.2 от ЗКИР – за вярната имотна основа – тя
е тази по „приложения” регулационен план, респ. при липса на такъв – това ще
бъде имотната граница към момента на първото заснемане и нанасяне на имота в
първия план.
От събраните в съдебното производство писмени
доказателства безспорно се установи, че ищецът Г.Г. е собственик на имота /с
отредени парцели/ описан в нотариален акт за собственост №67/1991г. на БРС.
Установи се също така, че ищеца е продал на ответника Л.К. 830 кв.м. с
нотариален акт за покупко-продажба, представляващи парцел ІV с пл.№170 в кв.21
по регулационния план на с.*** и след направена промяна на действащия ЗРП през
1992г. Промяната е извършена по отношение на парцели ІІІ, ІV и V в кв.21, като
парцел ІІІ-ти се увеличава за сметка на парцел ІV-ти. Като безспорно се
установи, че този парцел ІV-ти не е нанесен в новата кадастрална карта одобрена
през 2006г. Въпреки, че проц.представител на ответниците Л.К. и Н.Л.И. пропусна
срока да предяви инцидентния установителен иск за установяване правото на
собственост върху този парцел и правилното му нанасяне в кадастралната карта с
отделен идентификатор, следва да се отбележи, че проц.представител на ищеца е
заявил такова искане и съда следва да го вземе предвид, като при постановяване
на решението следва да се поризнесе по отношение и на непълнотата на този план.
От заключението по допуснатата и приета съдебно-техническа
експертиза се установи безспорно, че е налице грешка в кадастралната карта по
отношение на имотната граница между имоти 501.290 и 501.291, тъй като същата не
е материализирана на место, но е съществувала по действащия регулационен план
на с.***. при нанасяне на имотите същата не е взета предвид.
Съгласно чл.14 от Наредба №3/28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри е отбелязано, че границите на поземлените имоти се установяват
приоритетно (според т.4) от регулационните планове, одобрени по реда на
отменения ЗТСУ – за имотите с приложена регулация, границите на които не са
материализирани. Т.е. при изготвяне на кадастралната карта и регистри е
следвало да се вземе предвид действащия регулационен план от 1990г., който да
бъде нанесен в кадастралната карта. Този пропуск следва да бъде поправен с
настоящото решение.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск с
правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни
разноски, които съгласно приложен списък, представен по реда на чл.80 от ГПК са
в общ размер на 1465 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса, 15.00
лева такса съдебни удостоверения, 1200.00 лева адвокатски хонорар и 200 лева
депозит за вещо лице. В заседанието по същество на делото, проц.представител на
част от ответниците, адв.М.К. е направила възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца, който е 1200.00 лева. Съдът счита искането за
основателно, като взе предвид, че към момента е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС и според същото, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба №1/ 2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.Съдът намира,че в случая са
налице предпоставките за намаляване на адвокатския хонорар до посочения по-горе
минимален размер, като за да достигне до този извод съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
казуса, поради което в уговорения и изплатен размер от 1200.00лева хонорарът се
явява прекомерен с оглед положените от защитата усилия при упражняване на
процесуалните права. Ето защо по реда на чл.78,ал.5 от ГПК размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размера на сумата от 600.00
лева, т.е разноските които следва да се присъдят на ищеца са в размер на 865.00
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на Л.К.И. с ЕГН ********** ***,
Н.Л.И. с ЕГН ********** ***, Е.К.Г. с
ЕГН ********** ***, П.Ж.С. с ЕГН ********** ***, Д.П.С.И. с ЕГН ********** ***,
К.П.Д. с ЕГН ********** ***, че Г.Г.Щ. с ЕГН ********** *** е собственик на недвижим
имот, представляващ част от ПИ с идентификатор ***291, включващ парцели: парцел
V-ти с площ от 860 кв.м., парцел VІ-ти с площ от 815 кв.м., парцел VІІ-ми целия
с площ от 820 кв.м., от които 470 кв.м. собственост на ищеца, всичките парцели
с пл.№170 в кв.21 по регулационния план на с.*** от 1990г., които към момента на одобрение на кадастралната карта със
Заповед №.РД-18-28/30.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София неправилно е заснет като част от имота на
ответниците Е.К.Г., П.Ж.С., Д.П.С.И. и К.П.Д. и представляващ ПИ с
идентификатор ***.290, като е нелице непълнота в кадастралната карта относно
парцел ІV-ти, пл.№170 в кв.21 по
регулационния план от 1990г. с площ от 830 кв.м., който е собственост на Л.И.К. и Н.Л.И., заснет като
част от ПИ с идентификатор ***291 по КККР на с.*** и същия следва да бъде
индивидуализиран с отделен идентификатор.
ОСЪЖДА
Л.К.И. с ЕГН ********** ***, Н.Л.И.
с ЕГН ********** ***, Е.К.Г. с ЕГН **********
***, П.Ж.С. с ЕГН ********** ***, Д.П.С.И. с ЕГН ********** ***, К.П.Д. с ЕГН **********
***, да заплатят на Г.Г.Щ. с ЕГН **********
***, сумата от 865.00 (осемстотин шестдесет и пет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщаването за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………