Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град П., 03.06.2019година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ТРЕТИ ЮНИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА……………и в присъствието на прокурора………………………….…………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 198 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

         Постъпила е искова молба от прокурор от ОП-П. против И.Р.И.-настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания гр.Ч., в която се излагат твърдения, че ответникът с оглед на здравословното му състояние, следва да бъде поставен под пълно запрещение. В молбата се твърди, че данните за случая са получени от сигнал на В.Л.М.-М. – ръководител на центъра. Съгласно изложеното в сигнала ответникът страда от тежка умствена изостаналост – болестно умствено състояние, което не му позволява да осъзнава действията си, да има собствена воля, като е налице напълно реалната възможност същия да увреди собствените си интереси. Ответникът е роден на ***г. в гр.Ч..Настанен е на 20.02.2014г. в ЦНСДМУгр.Ч..Изоставен е от биологичното си семейство, освидетелстван е от ТЕЛК, с 95% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с диагноза :Тежка умствена изостаналост, хидроцефалия, пареза на долните крайници, некоординирана походка, не контролира тазови резервоари, не може да се самообслужва, често изпада в агресивно психическо състояние, не може да осмисля действията си.Поставен е на постоянна медикаментозна терапия с психотропни лекарствени средства. 

 Поради изложеното, представителят на прокуратурата счита, че е наложително да бъдат предприети мерки по поставянето на И.Р.И. под пълно запрещение, със съответните последици, тъй като това е единственият начин с оглед здравословното му състояние, да бъдат защитени интересите му.  За това, на основание чл.5 от ЗЛС вр. с чл. 336 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК да бъде поставен ответника под пълно запрещение. Моли да бъдат допуснати до разпит свидетелите В.Л.М.-М. – ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип-гр.Ч., М.Н.Р.-социален работник към същия център, Е.Н.Б.-мед.сестра в центъра, д-р Й.Г.Й.-личен лекар на ответника, които да бъдат призовани от посочените в исковата молба адреси.Моли да бъдат приети и приложените към молбата писмени доказателства : преписка № 333/2018г., придружаваща сигнала. 

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск И.Р.И..  

                    Заинтересованата страна Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания гр.Ч., представляван от ръководителя на центъра В.Л.М.-М. е взела становище за уважаване на молбата.

                   Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Ч. е взела становище и е изготвила социален доклад по случая.  

          В открито заседание прокурора поддържа депозираната искова молба. Ответникът не е в състояние и не изразява становище.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение, сред които е и прокурора. Следователно               молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                             

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложените с исковата молба документи и от социалния доклад, се установява, че ответникът е бил настанен за отглеждане в ДМСГД гр.П. още от раждането му. Поради нужда от специализирани медицински грижи е бил пренастанен в ДДУИ с.*** със заповед № ЗД-04-76 от 09.04.2009г., потвърдена с решение № 1175 от 15.06.2009г. на РС П.. Със заповед на директора на ДСП П. № ЗД$04-51/19.02.2014г. И. е настанен в Център за настаняване от семеен тип-Ч., като предприетата мярка е потвърдена с решение № 325/09.05.2014г. на РС-Ч.. Ответникът  е бил освидетелстван от ТЕЛК при УМБАЛ „***“ ЕАДгр.П. с 95% ТНР с чужда помощ, с експертно решение № 0496-029 от 09.02.2018г., с водеща диагноза тежка умствена изостаналост. От мотивите на решението се вижда, че се касае за тежка степен на  заболяването и че при ответника липсва говор и самостоятелност, както и че липсва вградимост в социалната среда. Видно от писмото на директора на Комплекса за социални услуги центъра до ОП-П., здравословното състояние на И.И. изисква специални грижи при отглеждането му.  Назначена му е постоянна терапия от психиатър във връзка с проявите му на агресия и автоагресия. Не може да ръководи действията си, да взема адекватни решения и да защитава интересите си. Това е мотивирало директора да иска от прокуратурата да инициира производство за уреждане на юридическия му статус, с цел адекватна защита на интересите на И.И. чрез поставяне под запрещение.

 Установява се от показанията на свидетеля М.Н.Р., че той работи като социален работник в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – гр. Ч.. Познавам И.И. от 2014 г. и работя с него, провеждат сесии, които да го приучават към елементарни битови и комунални обслужвания. Твърди, че И. е неадекватен, тъй като е с тежка умствена изостаналост.Когато е бил в с. *** той почти не е можел да ходи. В ЦНСТ са започнали да го обучават с игри, занимавки и с хващане за ръка, за да започне да ходи. Твърди, че все още не може да се обслужва, изцяло го обслужва някое лице от персонала, вкл. и той. Твърди, че И. няма гълтателен рефлекс и поради това го хранят с пасирана храна или надробена. Твърди също, че е на памперси и че поведението му се характеризира с инцидентни прояви на автоагресия.

От показанията на св.Й.Г.Й., се установява, че свидетеля е неговия личен лекар от настаняването му в Центъра. Свидетелят дава показание, че периодично извършва наблюдения върху състоянието му. Твърди, че ответника е в невъзможност да се обслужва сам, че има затруднения при храненето, тъй като не може да дъвче, яде пасирана храна. Има нужда от обгрижване 24 часа. Общото му физическо състояние за заболяването му е приемливо и не предвижда да се    влоши, ако няма някакви остри заболявания. Твърди, че е  консултиран с психиатър и е на постоянно медикаментозно лечение е с Невротоп и Хлорпротиксен. Лечението, което е поддържащо е само психиатрично.

 От показанията на св. Е.Н.Б. се вижда, че тя работи като медицинска сестра в Центъра и познавам И.И. от настаняването му. Твърди, че той е с тежка умствена изостаналост, че не може да се обслужва сам и че изцяло зависи от грижите на персонала. Твърди също, че неговият случай е по-тежък и има нужда от непрестанно обгрижване. Може да пие сам вода и понякога да си държи лъжицата, но е много нестабилен. Не дъвче, само гълта. Хапчетата ги приема с храната. Начинът да си поиска вода е да хване някои от персонала за ръката и да го заведе до кухнята. Така разбират, че иска вода, така общува с лицата, които се грижат за него, без говор, само със звуци. Свидетелката установява, че И. закача другите обитатели на Центъра, бута ги по краката, не се движи много. Бил е агресивен в самото начало, а сега понякога проявява автоагресия.

При изслушването на ответника И.Р.И., съгласно изискванията на чл.337, ал.1 ГПК, съдът доби непосредствени впечатления от неговото състояние - не отговаря на поставените въпроси, не може да бъде привлечено вниманието му и установяването на зрителен контакт е невъзможно. Седи седнал на пейката в съдебната зала, прикрепян и придържан от социален работник от Центъра. Издава нечленоразделни звуци.

 В заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, вещото лице д-р Л.Т. е констатирал, че И.Р.И. боледува от тежка умствена изостаналост. Тежката умствена изостаналост може да бъде приравнена към слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС и умствена недоразвитост по см. на чл.33 от НК. Той не разбира свойството и значението на извършеното, не може да ръководи постъпките си, не може да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Не се очаква значимо подобрение в психичното състояние на освидетелствания И.И.. Вещото лице заявява, че  познава пациента отпреди 10-12 години и е установил, че при него няма кой знае какъв значим напредък. Счита, че е налице медицинска предпоставка за поставянето му под пълно запрещение. Пояснява, че обикновено тежката умствена изостаналост върви с разстройство на поведението, поради което предписаните му медикаментите са за корекция на поведението, за да бъдат потиснати неконтролираните му импулси, автоагресията - Депакин и Хлорпротиксен – едното е тимустабилизатор, хлорпротиксена е невролептик с меко действие. Това медикаментозно лечение може да се приема безсрочно.

  От социалния доклад по делото се установява, че майката на ответника Р.И.К. се е установила трайно да живее в Испания. Поради здравословното му състояние изискващо специализирани грижи, още след раждането му, тя е изявила нежелание да го отглежда.Не са установени близки, в т.ч. и сочения за биологичен баща на ответника, които да желаят да полагат грижи за него.По време на настаняването му в с.***, майката го е посетила два пъти, а по време на настаняването му в ЦНСТДМУ-три пъти през 2014г.

При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието му, съдът приема, че ответника е с тежка умствена изостаналост, приравнена към слабоумие по см. на закона, в резултат на което е нарушена способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да се грижи за своите работи. Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответника следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят неговите интереси.  

             Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя, на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС, И.Р.И., настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания-гр.Ч., П.ска обл., ж.к. „***”, №2, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на прокурор от ОП-П..

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: