М О Т И В И
По НОХД №885/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим Я.А.Б.
Срещу подсъдимия Я.А.Б. е внесено
обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал.4 вр. ал.3, пр.4-то, 5-то, 6-то и 7-мо, б.”а”, пр.2-ро и 3-то и б.”б”,
пр.2-ро вр. ал.1, б.”в” вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 93, т.8 НК.
С протоколно определение от 16.09.2016г.
като частни обвинители по делото са конституирани:
- А.Т.Б., Б.А.Б. и А.П.Б., а адв.Р.У.
като техен повереник.
- Д.С.И., А.С.К. - чрез своя родител и законен
представител П.Д., П.Й.Д.
и Е.К.К.,*** Н.-К. като техен повереник.
С протоколно определение от 16.09.2016г.
е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от С.Т., с който се
иска подсъдимият Я.А.Б. да бъде осъден да й заплати сумата от 25 000 евро с
левова равностойност 48 895, 75 лева, представляваща обезщетение за
причинени й в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването му - 22.08.2015
година до окончателното й изплащане, като С.Т. е конституирана като граждански
ищец по делото, а адв.Д. като нейн повереник.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден
на съд, като му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 години,
който да бъде редуциран с 1/3 на осн. чл.58А, ал.1 НК, и бъде постановено
изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия да бъдат
възложени направените по делото разноски. МПС-тата - веществени доказателства
по делото, да бъдат върнати на собствениците им.
Частните обвинители А.Б. и Б.Б.
се явяват лично в съдебно заседание, а А.Б. не се явява. Повереникът им адв.Р.У.
изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като му бъда наложено
наказание по вид и размер, посочено от представителя на държавното обвинение.
Частните обвинители П.Д. и Е.К.
се явяват лично в съдебно заседание, а Д.И. и А.К. не се явяват. Повереникът им адв.С.Н.-К. изразява
становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение и му бъде наложено наказание в размер към предвидения в закона
максимален такъв.
Подсъдимият Я.Б. се явява лично в
съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му
бъде наложено условно наказание. Упълномощеният му защитник адв.С.А. моли съда
да признае подзащитния й за виновен в извършване на транспортното престъпление,
за което е обвинен, но като приеме, че не се касае за особено тежък случай и в
този смисъл оправдае същия по тази по-тежка квалификация. За същото предлага да
му бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК, а ако бъде прието, че не
са налице предпоставките за това, наказанието да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и на осн. чл.66, ал.1 НК бъде отложено
изпълнението му.
Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
Я.А.Б. е роден на *** ***, област П., българин, български
гражданин, с начално образование, безработен, женен, ЕГН *********.
От приложената справка за съдимост
/л.42 СПво/ се установява, че подсъдимият е неосъждан.
Съгласно характеристичната справка
/л.173 ДПво/, показанията на съпругата му А. Б. и представената медицинска
документация /л.156-170 СПво/, подсъдимият понастоящем е безработен и полага
грижа за трите им деца. Дъщеря им Д. А.
страда от неалергична астма от около 2 години, като от установяване на
заболяването са й извършвани редица
изследвания и прегледи, като е назначавана терапия.
Макар и да не притежавал
свидетелство за управление на МПС и в този смисъл да е неправоспособен водач на
такова /справка на л.169 ДПво/, на
03.07.2015г. в сектор ПП при ОД на МВР подс.Я.Б. регистрирал на свое име лек
автомобил „БМВ” мод. 316 с peг. № ******-транзитен, с рама № ********/справка л.172
ДПво/. До 22.08.2015г. в системата на
МВР не били налични данни същият да е наказван по административен ред за
нарушения на ЗДвП /справка на л.169
ДПво/.
На 22.08.2015г. около 19.00 часа свид.Х.Т.Т.
управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес" с peг. № *****в района на
път ****** от републиканската пътна мрежа, обл. П., в посока изток-запад /към
гр. П./. На предната дясна седалка на МПС-то пътувала съпругата му свид.С.Т., а
на задната седалка - синът им свид.О.Т.. Всички били с поставени предпазни
колани. Времето било облачно, като валяло дъжд със средна интензивност, поради
което видимостта била ограничена. Асфалтовата пътна настилка била мокра, но без
нарушена цялост на пътното покритие и по същата нямало локви. В тази посока -
по северното платно за движение имало колона от превозни средства, които се
движели с намалена и съобразена с атмосферните условия скорост. На около
100-120 метра след лекия автомобил на ***** граждани, в лек автомобил „Фолксваген
Голф” пътували свид.И.И. и съпругата му.
В горепосочените ден и час, в
обратна посока /запад-изток/, по южната лента за движение в лек автомобил „Фолксваген
Голф” с peг.№ *******пътували С. К. и А.Б.. Водачът на МПС-то А.Б.,
съобразявайки се с ограничената видимост и мократа пътна настилка, управлявал същото
със скорост, по-ниска от разрешената в този пътен участък. По това време в
същата посока /запад-изток/, по южната лента за движение с лек автомобил „БМВ”
мод. 316 с транзитен peг. №***** се движел подс.Б. със скорост 91 км/час при
ограничение по закон в този участък - 90 км/час. След като приближил лекия
автомобил, в който пътували А.Б. и С. К., подс.Б. не реагирал на
непосредствената опасност от удар и без да намалява скоростта блъснал колата им,
като ударът между МПС-тата настъпил в предната част на лек автомобил „БМВ” 316
и в задната част на лек автомобил „Фолксваген Голф”. В резултат на същия „Фолксваген
Голф” се отклонил наляво и в резултат на привходящите инерционни моменти се
завъртял около вертикалната си ос и навлязъл в лявата /насрещна-северна/ лента
за движение, където настъпил неизбежен удар в насрещно движещото се МПС
„Мерцедес", управляван от свид.Х.Т.. Отклоняването на превозното средство
на Б. И К. към северното пътно платно започнало, когато лекият автомобил на
свид. Т. бил на разстояние около 10-12 метра, което изключило възможност за
каквато и да било реакция от страна на последния за предотвратяване на
очерталия се неизбежен сблъсък. Ударът бил в задната част на лек автомобил „Фолксваген
Голф” и в предната част на лек автомобил „Мерцедес”. След удара двете МПС-та
преустановили движението си.
Свид.И.И., който се движел след МПС-то
на ******* граждани, станал очевидец на случилото се, поради което слязъл от лекия
си автомобил и позвънил в Центъра за спешни повиквания на тел. 112, като съобщил за настъпилото ПТП с
множество пострадали. Към мястото на инцидента били насочени екипи на ЦСМП,
РЗПАБ и МВР. Пристигналият медицински екип констатирал, че С. К. и А.Б. са
починали /л.114 и л.115 ДПво/. Свид.С.Т. била с тежка травма, което наложило
транспортирането й до лечебно заведение за оказване на спешна медицинска помощ.
От своя страна, въпреки настъпилия
удар подс.Б. продължил движението и спрял лекия си автомобил на около 200 метра
разстояние, като го паркирал в храстите извън пътното платно. По този начин напуснал местопроизшествието,
след което предприел действия по
заличаване на следите, които биха могли да го свържат с авторство на тежкия
пътен инцидент. В изпълнение на взетото решение, подс.Я.Б. с неустановено в
хода на разследването превозно средство се придвижил до намиращия в близост до
мястото на ПТП-то комплекс „*****", където на автомивка за товарни
автомобили работел родственикът му свид.В.Б.. На същия споделил, че е ударил МПС-то
си в дърво и му поискал съдействие за прибиране на лекия автомобил от района на
произшествието. Двамата се отправили към указаното място с МПС-то на свид.В.Б.,
но когато пристигнали, заварили полицейски служители и екипи на спешна
медицинска помощ. Свидетелят решил, че при тази ситуация е по-добре да откаже
обещаното съдействие, казал на подсъдимия
да се оправя, обърнал посоката за движение и потеглил обратно към
работното си място. След прибирането на свид.Б. *** вече се говорело, че „Я.
бил виновен за катастрофата”.
След неуспешния първи опит да
изтегли лекия си автомобил от района на местопроизшествието и по този начин да
изключи участието си в инцидента, подсъдимият се насочил към дома на брат си
свид.А.Б. ***. Обяснил му, че е ударил лекия автомобил, без да уточнява
подробности и му поръчал да намери начин да го прибере. В изпълнение на поетия
ангажимент, свид.А. Б. потърсил съдействието на свид.Ф.М. ***, след което двамата
с превозното средство на последния отпътували за посочения от подсъдимия район.
Пристигайки, провели разговор с полицейските служители, между които и свид.И. ***,
сектор „Престъпления по пътищата”. Последният малко преди това забелязал на
банкета паднала табела за временна регистрация на МПС № ********, която не
принадлежала на нито едно от намиращите се на местопроизшествието превозни
средства. Свид.А. Б. съобщил на служителите на реда, че са изпратени от брат му
Я.Б., МПС-то на когото било ударено и трябвало да го приберат. До този момент
на следствено-оперативната група не било известно, че в пътния инцидент е участвало
и трето МПС. При извършения обход на пътя, лекият автомобил на подсъдимия бил
открит.
Едва на следващия ден - 23.08.2015г.
в 13.50 подс.Б. се явил пред органите на
реда, като бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
На 22.08.2015г. бил извършен оглед
на местопроизшествието, при което действие по разследването като веществени
доказателства били иззети : леки автомобили „Фолксваген Голф” с peг. № ****** и
„Мерцедес” с peг. № ********, както и регистрационна табела ********-транзитна.
Като веществено доказателство по делото, след проведен оглед, бил иззет и лек
автомобил „БМВ” мод. 316. с peг. № ********-транзитен с рама № ***********
/л.2-3 ДПво/.
На горепосочената дата бил извършен отново
оглед на местопроизшествието, при който били намерени и иззети като веществени
доказателства: 4 броя парчета с неправилна форма с оранжев цвят, представляващи
пластмаса; 1 брой детайл, наподобаващ пластмаса, бял на цвят; 1 брой пластмасов
детайл, черен на цвят с надпис „********”, 1 брой черен детайл с неправилна
форма, с изрязан фрагмент; 1 брой черен детайл пластмасов и 1 брой детайл
прозрачен, с неправилна форма, наподобяват пластмаса /л.16-17 ДПво/.
На 25.08.2015г. бил извършен оглед
на леки автомобили: „Фолксваген Голф” с
peг. № ******, „БМВ” мод. 316. с peг. №********транзитен
с рама № *******и „Мерцедес” с peг. № ******** /л.28-31 ДПво/. Като веществени
доказателства по делото от превозните средства били иззети следните вещи: обект
№1-останки от боя, полепнала по задната част на лек автомобил „Фолксваген Голф”
с peг. № ******, обект №2 - контролна боя от задната част на лек автомобил
„Фолксваген” с peг. № *******, обект №3- пластмасов детайл от преден ляв
пътепоказател на лек автомобил „БМВ” с регистрационна табела *****; обект №4 -
пластмасов детайл от преден ляв фар на лек автомобил „БМВ”; обект №5 - част от
пластмасов детайл от мястото за
поставяне на регистрационната табела на предната част от лек автомобил „БМВ” с
peг. №*******; обект №6 - контролна люспа от боя от преден капак на лек
автомобил „.БМВ” с peг. № *******-транзитен; обект №7 - пластмасов детайл с
жълт и червен цвят от преден капак на лек автомобил „Мерцедес” с peг. № ********,
обект №8 - люспа от боя от преден капак на лек автомобил „Мерцедес” с peг. № **********.
На 01.09.2015г. бил извършен оглед
на леки автомобили „БМВ” мод. 316 с peг. № *******-транзитен, „Фолксваген” с peг.
№****** и „Мерцедес” с peг. № ******* със задача фиксиране и документиране на
наличните по превозните средства повреди в резултат на транспортното
произшествие /л.30-31 ДПво/.
От заключенията по назначените в хода на досъдебното производство
експертизи се установява следното :
1.съдебно-трасологическа експертиза
/л.159-163 ДПво/:
-представеният за изследване
декоративен капак се монтира в левия отвор на предни брони; предназначен е за
халоген на леки автомобили „BMW”, модел „Е 46” производство от 1998г. до 2006г.
Липсата на частни признаци не дава възможност да се отговори категорично дали е
бил монтиран в предния ляв отвор, предназначен за халогена, на представения за
изследване лек автомобил „BMW” с peг. №*********; възможно е същият да е бил
монтиран към предната броня на автомобила;
-представената за изследване
декоративна лайсна с обозначение „www.hochglanzprofi.сom” е предназначена за
монтиране към държачи на регистрационни табели; декоративната лайсна е
идентична по размери, вид и обозначения с декоративната лайсна, която е
монтирана към задния пластмасов държач на регистрационната табела на
представения за изследване лек автомобил „BMW” с peг. ******;
-представените за изследване два
броя държачи за регистрационна табела /единият свален от предната броня на
представения за изследване лек автомобил при оглед на МПС от 25.08.2015г., а
другият - иззет при оглед на местопроизшествие от 22.08.2015г.г/ и декоративната
лайсна с обозначение „www.hochglanzprofi.com” са били едно цяло преди тяхното разделяне
и същите са били монтирани към предната броня на представения за изследване лек
автомобил „BMW" с peг. №*********;
-в съвместено и сглобено състояние
изследваните два броя държачи и декоративната лайсна с обозначение „www.hochglanzprofi.com” са идентични с
държача на регистрационната табела и декоративната лайсна, които са монтирани
към задния капак на представения за изследване л лек автомобил „BMW” с peг. № *******.
2.химически експертизи /л.135 и
л.145 ДПво/ -в изследваните кръвни проби на свид.Х. Т. и на подс.Б. не е установено наличието на
алкохол;
3.съдебно-медицинска експертиза на
труп /л.123-127 ДПво/ - при настъпилото
на 22.08.2015г. ПТП на А.Б. е било причинено: пълно травматично прекъсване на
аортата в гръдния отдел на диафрагмата; наличие на масивен кръвоизлив в
гръдната и коремна кухина - около 2 750 мл. течна кръв; масивно кръвопропиване
в меките тъкани около прекъсването на аортата; разкъсване на околосърцевата
торбичка и кръвоизлив в нея /хемоперикард/; разкъсване на левия купол на
диафрагмата; счупване на множество - всички ребра двустранно /по две линии
отдясно и косо отляво/; пълно прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък
между 2-3-ти прешлен с отваряне на диска и кръвонасядане в мускулатурата; обширни
кръвонасядания в мускулатурата на предната гръдна стена и около счупените
ребра; контузия на белите дробове, аспирация на кръв в дихателните пътища; кръвонасядания
в хилусните области на белите дробове и по хода на аортата; разкъсване на
слезката; разкъсване на черния дроб; кръвоизлив в извънперитонеалното
пространство; кръвонасядане по меките черепни покривки на главата; гънки
кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и около малкия мозък; контузия
на мозъка; кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета; счупване на тазовите кости
с кръвонасядане в мускулатурата; счупване на лявата бедрена кост и на двете
кости на дясната подбедрица; кръвонасядания по дясната лицева половина; кръвонасядания
и охлузвания по кожата на гръдния кош; охлузвания по горните крайници. Непосредствена
причина за смъртта на А.Б. е тежката и несъвместима с живота гръдна травма, с
пълно травматично прекъсване на аортата и масивен кръвоизлив в гръдната и
коремна кухина - от около 2 750 мл. течна кръв, довело до бързо настъпила остра
кръвозагуба и последвала остра сърдечно-съдова недостатъчност. При тези тежки
травматични увреждания смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Всички травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд предмет и
отговарят да са получени при автомобилна травма вътре в купето на лекия
автомобил. Настъпилата смърт е в резултат на получени тежки травматични
увреждания на жизненоважни органи и е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то
на 22.08.2015г;
4.съдебно-медицинска експертиза на
труп /л.129-133 ДПво/ - при настъпилото
на 22.08.2015г. ПТП на С. К. е било причинено: пълно травматично прекъсване на
аортата в гръдния отдел на нивото на 6-ти гръден прешлен; масивен кръвоизлив в
плевралната кухина - хемоторакс от около 3 литра течна кръв; кръвопропиване в
меките тъкани около разкъсването на аортата; счупване на 7-10 ребро в лявата
гръдна половина и на първо ребро отдясно; кръвонасядане в мускулатурата на
предната гръдна стена и около счупените ребра; аспирация на кръв в дихателните
пътища; кръвонасядания в хилусните области на белите дробове и по хода на
аортата; разкъсвания на слезката и на черния дроб; кръвонасядане по меките
черепни покривки на главата; разкъсно-контузни рани по главата отдясно; тънки
кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка,
кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета; счупване на тазовите кости; луксация /изкълчване/
на лявата лакътна става, охлузвания по кожата на гръдния кош и тазовата област;
охлузвания по кожата на гръдния кош, тазовата област и десния горен крайник. Непосредствена
причина за смъртта на С. К. е тежката и несъвместима с живота гръдна травма, с
пълно травматично прекъсване на аортата и масивен кръвоизлив в гръдната кухина
- от около 3 литра течна кръв, довело до бързо настъпила остра кръвозагуба и
последвала остра сърдечно-съдова недостатъчност. При тези тежки травматични
увреждания смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Всички травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд предмет и
отговарят да са получени при автомобилна травма вътре в купето на лекия
автомобил. Настъпилата смърт е в резултат на получени тежки травматични
увреждания на жизненоважни органи и е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то
на 22.08.2015г.;
5.съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.249-252 ДПво/ -
при ПТП-то на 22.08.2015г. на С.Т. е било причинено: счупване на ребрата вляво
от пето до десето включително; контузия на гръдния кош и на корема; контузия на
лява гривена става. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общ
механизъм - на действие на удар с или върху твърд предмет и е напълно възможно
да са били причинени при ПТП. Всички описани травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП-то на 22.08.2015г. Счупването на ребрата вляво
от пето до десето е причинило трайно затрудняване движението на снагата по
смисъла на чл.129 НК, а именно за повече от 30 дни. Контузията на гръдния кош и
на корема, както и контузия на лява гривена става са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно по смисъла на чл.130,
ал.1 НК;
6.автотехническа експертиза /л.227-246
ДПво/ :
-ударите между превозните средства
са настъпили на платното за движение в конфликтна точка на първоначален
контакт, които приблизително се намират:
първият удар между лек автомобил „БМВ 316” и лек автомобил „Фолксваген
Голф” : ПО ДЪЛЖИНА на около 18 - 20 м западно от ориентир №2, приет в протокола
за оглед, а ПО ШИРОЧИНА на около 0,8 - 2 м южно от разделителната линия между
двете ленти, а вторият удар -между лек автомобил „Фолксваген Голф” и лек
автомобил „Мерцедес” : ПО ДЪЛЖИНА на около 12 - 14 м източно от ориентир №2,
приет в протокола за оглед, а ПО ШИРОЧИНА на около 0,9 - 2,2 м северно от
разделителната линия между двете ленти;
-скоростта на движение на лек автомобил
„БМВ 316” в момента на удара е била около 91 км/ч. Скоростта на движение на лек
автомобил „Фолксваген Голф” в момента на първия удар е била около 52 км/ч, а в
момента на втория удар е била около 49 км/ч. Скоростта на движение на лек
автомобил „Мерцедес” в момента на удара е била около 72 км/ч. В анализираната
пътна ситуация, водачът на лек автомобил „БМВ 316” е имал техническа възможност
да избегне удара, като намали скоростта си до тази на лек автомобил „Фолксваген
Голф”, но ако бе реагирал, когато дистанцията между тях е била около и над
24,37 м. Водачът на лек автомобил „Мерцедес” е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране;
-най-вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: водачът
Я.Б. е управлявал лек автомобил „БМВ” 316 по платното за движение на пътя гр. П.
- гр. Х. в посока от запад на изток. През това време водачът А.Б. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф” по платното за движение на същия път, в същата
посока пред лек автомобил „БМВ", а водачът Х.Т. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес” по платното за движение на същия път, в посока от изток на запад
срещу лек автомобил „БМВ" и лек автомобил „Фолксваген Голф”. Когато лек
автомобил „БМВ 316 е настигнал лек автомобил „Фолксваген Голф”, водачът лек
автомобил. „БМВ 316” не е реагирал на опасността от удар и така е настъпил удар
между двата леки автомобила в предната част на лек автомобил „БМВ 316” и в
задната част на лек автомобил „Фолксваген Голф”. След удара лек автомобил „БМВ
316” е продължил движението си, след което е спрял на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. От
удара лек автомобил „Фолксваген Голф" се е отклонил наляво и се е завъртял
около вертикална ос, като така е навлязъл в лявата лента, където е настъпил
неизбежен удар в задната част на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Голф”
и в предната част на лек автомобил „Мерцедес”. След удара леките автомобили
„Фолксваген Голф” и „Мерцедес” са спрели на местата и в положенията, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
лек автомобил „БМВ” 316 – Я.Б. не е реагирал своевременно на опасността от удар
с движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф”, както и не е осигурил
безопасна дистанция между двете МПС.
Съдът възприема изцяло заключенията
по горепосочените експертизи като обективно и компетентно изготвени. Същите не
се оспорват от страните.
Съпричиняване е налице, когато е
извършено друго нарушение на правилата за движение по пътищата, което има
принос към злополуката. При положение, че самите пострадали не са осъществили
нито едно нарушение на правилата за движение, то не може да се приеме, че е
налице от тяхна страна съпричиняване на съставомерния резултат, което от своя
страна да бъде отчетено като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство.
Фактът, че един от очевидците на
ПТП-то свид.И.И. не е видял наличието на МПС, което да се е движело след
„Фолксваген Голф”, не обосновава извод за отсъствието на такова. Самият
свидетел неколкократно при разпита си е отбелязал, че изцяло е насочил
вниманието си към катастрофиралите два леки автомобила. Участието на подсъдимия
в ПТП-то с управлявания от него лек автомобил е безспорно установено от
доказателствената съвкупност по делото, посочена по-долу.
По изложените съображения съдът
намира за неоснователни направените в съдебно заседание възражения от защитника
на подсъдимия. Основателно обаче се явява посоченото такова относно липсата на
категорични данни подсъдимият да се е намирал в пияно състояние към
инкриминираната дата. Действително
разпитаният свид. Б. е посочил, че когато подсъдимият е пристигнал при него на
автомивката в комплекс „******”, му е
лъхал на алкохол, но действия по разследването в тази насока с оглед
установяване наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия са предприети едва ден
по-късно - на 23.08.2015г., след като се е явил пред органите на реда чрез
извършването на химическа експертиза, показала отрицателен резултат в тази
насока.
Така установената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното самопризнание от страна на подсъдимия, в подкрепа на което са събраните по делото:
-писмени доказателства
и писмени доказателствени средства /протоколи за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбуми /л.2-27 ДПво/ и
протоколи за оглед, ведно с фотоалбум /л.28-43 ДПво/, фишове за спешна
медицинска помощ /л.114-115 ДПво/, справка за нарушител /л.168 ДПво/, справка
от сектор ПП при ОД на МВР-Пловдив /л.169 ДПво/, справка за собственост на МПС
/л.172 ДПво/, характеристична справка
/л.173 ДПво/, справка за съдимост /л.42 СПво/ и медицинска документация
/ /л.156-170 СПво/;
-веществени
доказателства: лек автомобил „БМВ” мод. 316, с рег. № *******-транзитен
с рама № *********, лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № ********* с рама №*********, лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № *******, регистрационна табела *******,
регистрационна табела ******* и части от леки автомобили /4 броя парченца с
неправилна форма с оранжев цвят; 1 брой детайл, бял на цвят, наподобяващ
пластмаса; 1 брой пластмасов детайл, черен на цвят с надпис „Hochglanzprofi”.com; 1 брой черен детайл с неправилна
форма с изрязани орнаменти; 1 брой черен детайл, пластмасов; 1 брой детайл, с
неправилна форма, наподобяващ пластмаса; люспи от боя от л.а.”Фолксваген Голф”
с рег. № ********; контролна боя от задната част на л.а. „Фолксваген Голф” с
рег.№ *******; оранжев детайл от преден ляв пътепоказател от л.а. „БМВ” с рег.№*******; пластмасови
детайли от преден ляв фар на л.а. „БМВ” с рег. №******; пластмасов детайл от
мястото на поставяне на предна регистрационна табела на л.а.”БМВ” с рег.№ *******;
контролна боя /люспа/ от преден капак на л.а.”БМВ” с рег.№ ******; пластмасови
детайли с жълт и черен цвят от преден капак на л.а. „Мерцедес” с рег.№ ***** и
люспи от боя на преден капак на л.а. „Мерцедес” с рег.№********/.
-заключения
по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, посочени по-горе;
-гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Х.Т., С.Т., О.Т., В.Б., И.И., К.
А., А. Б., Е.В., Ф.М. и И.Д., на които показания съдът дава вяра като
обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
От заключението по автотехническата
експертиза се установява, че от техническа гледна точка основна причина за
настъпване на ПТП-то е, че водачът на лек автомобил „БМВ 316”, а именно подс.Б.
не е реагирал своевременно на опасността от удар с движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф”, както и
не е осигурил безопасна дистанция между двата леки автомобила. Безспорно това му
неправомерно поведение представлява нарушение на правилата за движение по
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и
по чл.23, ал.1 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.” Ето защо съдът
прие, че подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава на
престъплението, тъй като при управление на горепосоченото МПС не е реагирал
своевременно на възникналата опасност за движението, а именно такава от удар с движещия се пред него лек автомобил
„Фолксваген голф” чрез намаляване на скоростта, а при необходимост и спиране,
както и не се е движел на безопасна дистанция от това МПС, с което виновно е
нарушил правилата за движение, установени в отбелязаните разпоредби, като
именно в резултат на тези нарушения на правилата за движение е настъпил
съставомерният резултат.
Нормата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП не
съдържа императивно правило за поведение за водачите на МПС и в този смисъл
нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия.
Съгласно заключението по
автотехническата експертиза, скоростта на лек автомобил „БМВ 316” в момента на удара
е била 91 км/ч. В този смисъл същата безспорно е над разрешената скорост за движение извън
населеното място –91 км/ч, установена в чл.21, ал.1 ЗДвП /предвид липсата на
пътен знак, сочещ друга стойност на скоростта, която не трябва да
се превишава в района на местопроизшествието/ и следователно
при управлението на лекия автомобил подс.Б. е нарушил и това правило за
движение, но това нарушение не се намира в причинна връзка с причинения
съставомерен резултат. До този извод води посоченото в заключението по автотехническата
експертиза, че подсъдимият би имал техническа възможност да избегне удара, като
намали скоростта си до тази на „Фолксваген
Голф” – 52 км/ч, но само ако бе реагирал, когато дистанцията между двете МПС-та
е била около и над 24,37 м. Следователно настъпването на престъпния резултат не
се намира в причинно-следствена връзка с нарушение на задължението за движение
с разрешена скорост. Същевременно, след като водачът е избрал скорост, която е
по - висока от разрешената такава, както е в настоящия случай, то движението с
несъобразена скорост по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП е недопустимо да се отчита.
Като участник в настъпилото ПТП подс.Б. е следвало да преустанови
движението на управлявания лек автомобил и да остане на местопроизшествието до
пристигането на контролните органи, като не премества МПС-то, стига то да не
пречи на движението. Напускането на същото без уважителни причини с цел да се
укрие и заличи участието си в престъплението или да укрие доказателства
представлява бягство от местопроизшествието. От доказателствената съвкупност се установява по несъмнен
начин, че след настъпване на ПТП-то подсъдимият не е преустановил движението на
управлявания лек автомобил, а е продължил и спрял същия на около 200 метра
разстояние, като го е паркирал в храстите извън пътното платно, след което е успял
да се придвижи до комплекс „*****",
където е потърсил съдействието на свид.В.Б. за прибиране на МПС-то му. При последвалия
отказ на свид.Б. за оказване на помощ /на самото място на настъпване на ПТП-то/
подсъдимият не е останал на това място, а е поискал помощ от брат си свид.А. Б., който
заедно със свид. Ф.М. е отишъл до местопроизшествието, където след проведен разговор
със служителите на реда било открито МПС-то на подс.Б.. Последният се е явил пред
полицейските органи в деня, следващ ПТП-то. Изложеното обосновава несъмнен
извод за липса на каквито и да било уважителни причини за напускане на
произшествието от страна на подсъдимия. Самото напускане е осъществено именно с
оглед постигането, макар и временно, на първите две от посочени по-горе цели.
Бягството на подс.Б. от местопроизшествието след извършване на престъплението
води до извод, че последното е осъществено при това квалифициращо
обстоятелство. Ето защо съдът счете за неоснователно направеното възражение от самия
подсъдимия, че не е спрял след
настъпването на инцидента, тъй като било необходимо да занесе помпичка за
астмата на дъщеря си. Изложената причина не съставлява уважителна такава, а от
друга страна, събраните доказателства сочат, че непосредствено след ПТП-то подсъдимият
е търсил на два пъти съдействие да
изтегли лекия си автомобил от местопроизшествието, а не да се е насочил към
дома си, за да занесе въпросната помпичка.
Разпоредбата на чл.93, т.8 НК установява, че „особено
тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства
разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Във връзка със същата е необходимо да бъде посочено, че съгласно т.4, б.к от
ППВС №1/1983г., при ПТП-та, представляващи „особено тежък случай” е необходимо общественоопасните
последици да са по-тежки от тези за обикновения квалифициран състав на това
престъпление, например да са увредени или причинена смърт на повече от двама
души или да е налице освен това и пияно състояние или деецът да е избягал от
местопроизшествието. Такива са още и многото груби нарушения на правилата за
движение, броят на жертвите или телесно увредените, отрицателните данни за
личността на дееца, предишни осъждания, административни наказания за нарушения
на правилата за движение или за експлоатация, ремонт и др. Особено тежкият
случай предполага едновременната наличност на високата обществена опасност на
деянието и на дееца, тежки последици, както и други обстоятелства, които сочат
на тежка укоримост на поведението на дееца.
В настоящия случай подсъдимият е
нарушил две правила за движение – по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и по чл.23, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост, при наличието на две
квалифициращи обстоятелства, е причинил престъпния резултат, който е изключително
тежък с оглед тежкото засягане на човешкия живот /два смъртни случая и нанесена
една средна телесна повреда/. Изложеното категорично обосновава извод за тежест на инкриминираното деяние, която
надхвърля и то значително обикновения случай на същото престъпление и в този
смисъл обуславя изключително висока обществена опасност на самото деяние.
В практиката си върховната съдебна
инстанция многократно е отбелязвала, че за наличието на изключително висока
степен на обществена опасност и на дееца е необходима констатация за
многобройни и груби нарушения на правилата за движение или по-малко на брой
такива, но сами по себе си съдържащи изключително висока степен на обществена
опасност от настъпване на ПТП. От друга страна, освен с характера на
допуснатите нарушения на правилата за движение, изключително високата степен на
обществена опасност на дееца се определя още и от предходното му поведение като
участник в движението, характеристичните му данни като водач и гражданин,
съдебно минало и т.н.
Съобразявайки се с горепосоченото,
съдът счете, че в настоящия случай констатираните нарушения на правилата за
движение не сочат на трайна престъпна упоритост и константно незачитане от
страна на подсъдимия на правилата, които регулират движението по пътищата.
Същият е с чисто съдебно минало, като до 22.08.2015г. не е санкциониран за нарушения
на ЗДвП макар и като неправоспособен водач, както и е с добри характеристични
данни предвид липса на криминални прояви и социалното му положение – съвместно
съжителство, а понастоящем и сключен брак с А. Б., с която имат три деца,
едното от които страда от неалергична астма, за отглеждането на които той полага
грижи. Отбелязаното категорично не очертава подсъдимия като личност с утвърдени
престъпни наклонности и в този смисъл същият не се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
Предвид изложените съображения съдът
счете, че в случая е налице единствено висока степен на обществена опасност на
деянието, но не и на дееца, което от своя страна е основание да се приеме, че
реализираното от подс.Б. престъпно посегателство не представлява „особено тежък
случай” на транспортно престъпление.
От субективна страна
подсъдимият е извършил престъплението по
непредпазливост под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди, че такива ще
настъпят, без да е необходимо конкретни представи за престъпния резултат, а
най-общи такива за това, което върши, за обстановката и за опасните възможности.
Като е нарушил горепосочените правила за движение, същият се е отклонил от дължимото поведение, поради което за него
е възниквало задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици
от своето деяние. От друга страна, престъплението е извършено през деня, като
видимостта е била ограничена предвид облачното време и наличието на дъжд със
средна интензивност, но не се установява наличието на каквито и да било съществени
пречки подсъдимият да управлява МПС-то си на безопасна дистанция, както и да
реагира своевременно на възникналата опасност от удар с движещия се пред него
лек автомобил „Фолксваген голф” чрез намаляване на скоростта, а при
необходимост и спиране.
Предвид гореизложеното, съдът призна
подсъдимия за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, пр.4-то, 5-то,
6-то и 7-мо, б. «а», пр.2-ро и б. «б»,
пр.1-во вр. ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 НК, а именно за това, че на 22.08.2015 година на път ******** при км.
*******м., обл. П. от републиканската пътна мрежа, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „БМВ” с рег. № *******, е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно:
- чл.20, ал.2,
изр.2 ЗДв.П: «Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” и
- чл.23, ал.1 ЗДв.П: «Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко”
и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице– на две лица :
на С. И.К., ЕГН ********** и на А.А.Б., ЕГН ********** - починали на 22.08.2015
година, както и телесна повреда на едно лице - средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК на С.Т., родена на *** година в Р.Т.,
изразяваща се в счупване на ребрата вляво от 5 до 10 /пето до десето/
включително, довело до трайно затрудняване движението на снагата, като деецът е
избягал от местопроизшествието и е управлявал без необходимата правоспособност,
като го призна за
НЕВИНЕН в това по непредпазливост да е причинил смъртта на повече от
едно лице – на две лица: на С. И.К., ЕГН ********** и на А.А.Б., ЕГН **********
- починали на 22.08.2015 година и телесна повреда на едно лице - средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК на С.Т., родена на *** година в
Р. Т. и вследствие на
нарушаване на правилата за движение по пътищата по: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП -
„Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди."; чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП - „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие." и чл.21,
ал.1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час – за
пътно превозно средство от кагегория „В” в извън населено място – 90 км/ч, както и в това случаят да е
особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 НК.
Предвиденото наказание за
престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен, към момента на
извършването му /22.08.2015г./ е „лишаване от свобода” за срок от 3 до 10
години. С ДВ бр.74/2015г., в сила от 30.09.2015г., е увеличен максимумът му,
като понастоящем същият е 15 години. В този смисъл настъпилото изменение в
закона в частта, касаеща санкцията, не е по-благоприятен за дееца закон, поради
което и не е приложим в настоящия случай на осн. чл.2, ал.2 НК.
Съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК предвид проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58А НК, съдът счете, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде определено на осн. чл.55 НК. При индивидуализиране на наказанието съдът констатира баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства. От първата категория са: чистото му съдебно
минало и положителни характеристични данни предвид липсата на криминални прояви
и семейното му положение /съвместно съжителство с А. Б. /понастоящем вече негова
съпруга/, от което имат три деца, едно от които страда от неалергична астма, за
които той полага грижи/, както и изказаното съжаление. Като отегчаващи такива
следва да бъдат отчетени : наличието на две квалифициращи обстоятелства, както
и висока степен на обществена опасност на самото престъпление, но не предвид
тежкия престъпен резултат /същият е обективен признак от състава на
престъплението и не може да бъде ценен като отегчаващо отговорността
обстоятелство/, а с оглед тежестта на допуснатите макар и само две нарушения на
правилата за движение, в резултат на които е причинена смъртта на 44- и 45-годишни
мъже, тоест намиращи се в активна възраст, и средна телесна повреда на
45-годишна жена. Въз основа на преценката за баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление следва да бъде определено на ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като съдът намира, че същото не само успешно би
реализирало целите на индивидуалната превенция по чл.36 НК, но се явява и
справедливо възмездие за засегнатите на защитените от закона обществени
отношения. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК,
след редукцията по чл. 58А, ал.1 НК с 1/3, подсъдимият следва да изтърпи
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Срокът наказанието след извършената
редукция се явява пречка на осн. чл.66, ал.1 НК да бъде отложено изпълнението
му. От друга страна, следва да се посочи, че дори и да бяха налице формалните
предпоставки за това, то с оглед конкретиката на случая в условията на висок
ръст на транспортни престъпления с
причиняване на смърт, институтът на условното осъждане е неприложим, тъй като
специалната и генералната превенция не могат да бъдат постигнати без известен
период от време подсъдимият да бъде изолиран от обществото с оглед отнемане на
възможността както да извърши нови престъпни посегателства, така и да бъдат
предупредени той и останалите членове на обществото за нетърпимостта към
подобно престъпно поведение.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 и т.2 НК съдът
приспадна от срока на така наложеното наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА времето, през което Я.А.Б. е бил задържан, както следва : по реда на
ЗМВР, считано от 23.08.2015г. до 24.08.2015г., с постановление на ОП – Пловдив,
считано от 24.08.2015г. до 27.08.2015г., с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 27.08.2015г. до 18.12.2015г., както и с мярка за
неотклонение „Домашен арест”, считано от 19.12.2015г. до 19.01.2016г., като
един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода” и два дни
„домашен арест” се зачетат за един ден „лишаване от свобода”.
Настоящото осъждане е за извършено
от страна на подсъдимия непредпазливо престъпление, поради което и на осн.
чл.59, ал.1 вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС съдът постанови изтърпяване на наказанието в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, съдът не наложи на същия наказание
лишаване от право да управлява МПС, предвидено в чл.343Г НК като кумулативно
наказание за престъплението, за което бе признат за виновен.
Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск:
Приетият за съвместно разглеждане
граждански иск съдът счете за изцяло доказан по основание, тъй като именно в
резултат на противоправното поведение на подсъдимия /нарушаване на правилата за
движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП/ е настъпил
противоправният резултат, част от който е и нанесена средна телесна повреда на С.Т.,
свеждаща се до счупване на ребрата вляво от 5 до 10
включително, довело до трайно затрудняване движението на снагата. Следователно безспорно
за нея са настъпили увреждания от физическо
естество. В този смисъл е заключението по съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни. От страна на гражданския ищец не бяха ангажирани доказателства в
насока обосноваване пълната основателност на претенцията за обезвреда, поради
което на осн. чл.52 Закон за задълженията и договорите размерът й следва да
бъде определен от съда по справедливост. Не се констатира значителност, респ.
чрезвичайност на търпяните болки и страдания, поради което отчитайки характера,
степента и продължителността на търпените болки и страдания, съдът прие, че
предявеният граждански иск е частично доказан по размер, тъй като в рамките на възстановителния
период не се установява да е било необходимо оказване на специални медицински
грижи на пострадалата, поради което и за причинените на С.Т. с горепосоченото
престъпление неимуществени вреди следва да й заплатено от подсъдимия
обезщетение за такива в размер на 5000 лева. За разликата от 5000 лева до
пълния размер на претендираното обезщетение – 48 895,75 лева, претенцията
се явява прекомерно завишена и в този смисъл неоснователна.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана,
тоест искането на гражданския ищец за присъждане на законна лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, се явява
основателно.
С оглед гореизложеното съдът осъди Я.А.Б. да заплати на С.Т.
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени й с
престъплението по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, пр.4-то, 5-то, 6-то и
7-мо, б. ,,а”, пр.2-ро и б. ,,б”,
пр.1-во вр. ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на престъплението – 22.08.2015 година до окончателното й изплащане,
като отхвърли предявения граждански иск за разликата от 5000 лева до
48 895,75 лева.
Вещественото доказателство – лек
автомобил „БМВ” мод. 316, с рег. № *********-транзитен с рама № ********- собственост на подсъдимия, макар и
средство за извършване на престъплението,
не подлежи на отнемане, доколкото е послужило за извършването на
непредпазливо престъпление. С оглед на това съдът постанови връщането му на
подс.Б..
Останалите веществени доказателства
не са нито предмет, нито средство за извършване на престъплението, което
обстоятелство, както бе посочено, всъщност е ирелевантно, доколкото същите не
подлежат на отнемане, тъй като се касае за непредпазливо престъпление. Ето защо
съдът постанови ДА СЕ ВЪРНАТ на:
- Х.Т.Т. -лек автомобил „Мерцедес”,
с рег. № ******* с рама №*******;
- на наследниците на А.Б. : Б.Б., А.Б.
И А.Б. - лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № *******;
- на сектор ПП при ОД на МВР-Пловдив
- регистрационна табела ******,
както и ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност части от леки автомобили:
4 броя парченца с неправилна форма с оранжев цвят; 1 брой детайл, бял на цвят,
наподобяващ пластмаса; 1 брой пластмасов детайл, черен на цвят с надпис „Hochglanzprofi”.com; 1 брой черен детайл с неправилна
форма с изрязани орнаменти; 1 брой черен детайл, пластмасов; 1 брой детайл, с
неправилна форма, наподобяващ пластмаса; люспи от боя от л.а.”Фолксваген Голф”
с рег. № *****; контролна боя от задната част на л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№
*******; оранжев детайл от преден ляв пътепоказател от л.а. „БМВ” с рег.№******; пластмасови
детайли от преден ляв фар на л.а. „БМВ” с рег. №******; пластмасов детайл от
мястото на поставяне на предна регистрационна табела на л.а.”БМВ” с рег.№******;
контролна боя /люспа/ от преден капак на л.а.”БМВ” с рег.№ *******; пластмасови
детайли с жълт и черен цвят от преден капак на л.а. „Мерцедес” с рег.№ *******;
люспи от боя на преден капак на л.а. „Мерцедес” с рег.№ *******.
На осн. чл.189, ал.2 НПК направените в хода на досъдебното производство
разноски за преводач в размер на 360 лева съдът постанови да останат за сметка
на съответния орган, а именно ОД на МВР-Пловдив.
На осн. чл.189, ал.3 НПК в тежест на
подсъдимия бяха възложени направените разноски в хода на производството, от които:
-965, 70 лева да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Пловдив, тъй като са направените в досъдебното производство /за изготвените
експертизи/ и
-в полза на ВСС, по сметка на
Окръжен съд – Пловдив направените такива в съдебното производство в размер на:
*235 лева, 45 лева от които изплатени
на вещите лица за явяването им в съдебно
заседание и 190 лева от които изплатени за изготвените преводи на документи,
изпратени на пострадалата С.Т. в Г. - 160 лева /л.49 НОХД 2018/2015г. по описа на
ПОС и 30 лева /л.21 СПво по НОХД №885/2016г. по описа на ПОС/ и
*
200 лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
От страна на частните обвинители не
се направи искане за присъждане на направени от тях разноски нито в съдебно
заседание, нито в депозираните молби за конституирането им в това качество
/л.47-47а и л.78 СПво/.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: