Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 314
13.07.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Г. Динкова КАН дело № 277 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Стара Загора против Решение № 260171 от 22.04.2021 г.,
постановено по АНД № 136/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено наказателно
постановление № 349а-1467 от 05.10.2020
г. издадено от Директора на ОД на МВР-Стара Загора,
с което на ответника по касация Д.А.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. В жалбата се сочи, че решението
е незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се
извода на съда за липса на конкретизация на мястото на извършване на
нарушението, както и доводите за правния характер на заповедта на министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки, като се твърди, че
същата не представлява подзаконов нормативен акт, поради което не е приложимо
изискването на чл.78, ал.2 АПК и чл.5, ал.5 от Конституцията на Република
България за обнародването в Държавен вестник. Моли за отмяна на решението на
районния съд и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Направено
е искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В случай, че от
ответника се претендират разноски за процесуално представителство от
оправомощен адвокат, при условия на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба Д.А.М., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара дава
заключение, че решението на Районен съд – Казанлък е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. Счита за неправилен довода на въззивния съд за липса на конкретизация
на мястото на нарушението. Според прокурора с посочването на парк „Розариум“ в
гр.Казанлък е спазено изискването на закона за ясна и точна индивидуализация.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Производството пред
Районен съд – Казанлък се е развило по жалба от Д.А.М., ЕГН – **********, с
адрес: ***, против Наказателно постановление № 349а-1467 от 05.10.2020 г. на Директора на ОД на
МВР-Стара Загора, издадено въз основа на АУАН № 284а-1784/14.05.2020 г., с което на Д.М. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 19.04.2020 г.около 12:25 ч. Д.А.М.
посещава обществено място – парк „Розариум“, находящ се в град Казанлък, като
се разхожда, с което не е изпълнил въведената в т.I, подточка 1 от Заповед № РД –
01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидимична мярка
по чл.63 от Закона за здравето.
За да отмени НП, районният съд е
изложил съображения, че от описаната фактическа обстановка безспорно е
установено по делото, че на посочените в наказателното постановление дата и час
Д.М. се е намирал на територията на парк
„Розариум“ в град Казанлък, но в НП не е направено пълно и ясно определяне на
мястото на нарушението, което води до невъзможност за индивидуализиране на
конкретното деяние. Отделно е прието, че Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г на
Министъра на здравеопазването има характер на нормативен административен акт,
който не е породил правно действие и нормите й не могат да попълнят бланкета на
чл.209, ал.1 от Закона за здравето. На това основание е приета
незаконосъобразност на НП и то е отменено.
Така постановеното решение е
неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на Д.А.М. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Съгласно първоначалната
редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./,
отговорност се предвижда за субект, който наруши или не изпълни въведени с акт
на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, като се наказва с глоба в
размер на 5000лв. С изменение ДВ, бр.34 от 2020г, в сила от 09.04.2020г текстът
придобива следната редакция: който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ
бр.44 от 2020г в сила от 14.05.2020г нормата гласи: Който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Заповедите на министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки по своята правна
природа представляват общи административни актове, чиято задължителна сила
произтича от Закона за здравето. Поради
това изричното отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от
привлеченото към отговорност лице /в случая т.I, подточка 1 от Заповед №
РД-01-143/ 20.03.2020г на Министъра на здравеопазването със словесно
възпроизвеждане на съдържанието на точката/ покрива състава на сочената за нарушена разпоредба на чл.
209, ал. 1 от Закона за здравето.
Не се споделя и изводът на съда за
допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на НП, свързано с
неопределеност и неяснота на мястото на извършване на нарушението. В процесното
наказателно мястото на извършване на нарушението, описано като: „Парк
„Розариум“ в гр.Казанлък“, е в
необходимата и достатъчна степен ясно и конкретно, позволяващо на
санкционираното лице да разбере обвинението и да организира защитата си. В град
Казанлък съществува един парк с наименование „Розариум“, като е без правно
значение за отговорността на дееца точното местонахождение в този парк,
доколкото всяка част от парка е била забранена за посещение съгласно въведената
с т.I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка.
Предвид изложеното
касационната инстанция счита, че решението на Районен съд Казанлък, с което е
отменено атакуваното пред него НП, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се
налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено
друго решение по съществото на спора. Процесното НП е издадено от компетентен орган, в
изискуемата форма, със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства /докладна записка от
19.04.2020г – л.7 по АНД № 136/ 2021г./ по безспорен и категоричен начин се
установява извършването на нарушение, вменено на ответника, което правилно е
квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. В случая не се сочат,
нито установяват никакви обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на
деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска
степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с
незачитане на нормативните задължения по спазване заповедите на органите на
държавно управление при това в условия на извънредно положение поради епидемия.
По тези съображения
настоящият съдебен състав намира Наказателно постановление № 349а-1467 от 05.10.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР
гр.Стара Загора, за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и
своевременно направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за
осъществена юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване
с фактическата и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка
инстанция, общо 160лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260171 от
22.04.2021 г., постановено по АНД № 136/ 2021г. по описа на Районен съд Казанлък, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 349а-1467 от 05.10.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР
Стара Загора, с което на Д.А.М., ЕГН ********** ***, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300лв.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР Стара Загора сумата 160 /сто и шестдесет/лв разноски за две
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.