Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян
Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №10136 по описа за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.04.2018
год., постановено по гр.дело №25559/2017 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Г.Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
509.94 лв. – главница, представляваща неизплатена стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.август 2013 год. до м.април 2015 год. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.*****, секция А, ап.6, абонатен №351508, сумата от 15.84 лв. – стойност на
услугата дялово разпределение /за същия период, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №52623/2016
год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в – 17.09.2016 год. до окончателното изплащане,
сумата от 107.80 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия и сумата от
2.09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение, за периода от
30.09.2013 год. до 09.09.2016 год., като исковете са
отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът Б.Г.Г. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 108.65 лв. и
направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., а ищецът е
осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 333.67 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД /правоприемник на „Д.“ ЕООД/.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че представените и приети по делото доказателства
по своето правно естество били частни документи. Частните документи, които били
подписани от лицата, които ги били издали, съставлявали доказателство, че
изявленията, които са направени в тях, изхождат тъкмо от тези лица.
Разпоредбите на ГПК и нормата на чл. 55 ГПК установявали едно изключение от
това правило – редовно водените книги на търговеца можели да служат като
доказателство в негова полза, като
същите се преценявали от съда с оглед на всички доказателства по делото.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислени по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 71 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването.
За имота на ответника били издадени изравнителни сметки. От същите било видно,
че потреблението на топла вода било определено по показанията на водомер за
топла вода, независимо от това какво потребление било заявено от потребителя. Сумите
за топлинна енергия били начислени по действителен разход, като първоинстанционният съд следвало да кредитира заключението
на вещото лице, тъй като не разполагал със специални знания в областта на
топлотехниката. Освен това по делото липсвали данни за извършена рекламация в
предвидения в нормата на чл. 70, ал. 6 от посочената наредба 30-дневен срок.
Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата Б.Г.Г. счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че като потребител дължи само
стойността на доставената му топлинна енергия за сградна
инсталация съгласно чл. 153, т. 6 ЗЕ. Не следвало обаче да се ангажира
отговорността му за заплащане на стойността на топлинната енергия за битово
горещо водонабдяване, тъй като консумираната вода в процесния апартамент №6 се отчитала по уредите
/водомерите/, монтирани в друг имот, а именно апартамент №4, собственост на
търговско дружество, на което бил едноличен собственик на капитала. Това
обстоятелство било известно на ищеца и той не го бил оспорил. Поради това и
липсвало основание за отчитане на количеството топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на база тричленно семейство. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Безспорно е по
делото, че процесният имот е бил топлофициран, че сградата – етажна собственост /в която се намира
този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответникът е собственик на
апартамент №6, находящ се в гр.*****, секция А и се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 год./, респ. има качеството на битови клиенти по смисъла на
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, както и че през исковия период между страните по делото е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Спорният между
страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали ответникът дължи стойността на доставената в
имота топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/
и в действалата към процесния период Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 140а от закона, общото количество топлинна енергия в сграда –
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление. Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда – етажна
собственост се разпределя между клиентите при условията и по реда на
горепосочената наредба.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредбата, в
сграда – етажна собственост, в която се въвежда системата за дялово
разпределение, респ. вече е въведена тази система, клиентите са длъжни да
инсталират средства по реда на чл. 52, респ. да комплектуват имотите си със
средства по реда на чл. 52 – в т.ч. индивидуални водомери за топла вода на
всички отклонения от сградната инсталация за горещо
водоснабдяване към имотите на клиентите. В случаите, когато от топлопреносното предприятие/доставчика или от лицето по чл.
139б ЗЕ е констатирано, че срокът на съответствие на индивидуалните водомери,
определен със Закона за измерванията, е изтекъл или същите са повредени,
клиентът се уведомява писмено да ги приведе в съответствие в тримесечен срок от
уведомяването, като ако клиентът не изпълни тези свои задължения в посочения
срок, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2
и на т. 7.3.1 от приложението – чл. 52, ал. 7 и 8 от наредбата /в редакция към
исковия период/.
Количеството топлинна енергия,
доставено в сградата – етажна собственост, се разпределя според различните
видове потребление – за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и
климатизация – чл. 66 от наредбата. Количеството топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване в сграда – етажна собственост се определя по реда на чл.
68 от наредбата и се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от
тях количества гореща вода по начина, посочен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 –
1/ по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички
отклонения от сградната инсталация за горещо
водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла
вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 и 2/ при норма
за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие
– когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен
достъп за отчитане.
В разглеждания случай е установено по
несъмнен начин по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства – контролен лист от 16.02.2010 год., изравнителни
сметки, отчетна квитанция, документ за услуга на „Т.С.“ ЕООД, в който е
отразено, че процесният апартамент №6 се захранва с
топла вода от апартамент №4, и на заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство първоначална и
допълнителна съдебно-технически експертизи, които при преценката им по реда на
чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че на 16.02.2010 год. съответно в банята и
кухнята на апартамент №4 в процесната сграда, са били
монтирани водомери, захранващи водочерпните прибори в
банята и кухнята на този имот, както и в банята и кухнята на процесния апартамент №6 /намиращ се над него/. Консумацията
на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за апартамент №6, се отчитала
от водомерите в апартамент №4 – за последния при ищеца била открита клиентска
партида №351506, с титуляр „БГ Комерс“ ЕООД. Стойността на топлинната енергия
за битово горещо водоснабдяване за двата апартамента в общ размер на 687.14 лв.
била начислена от ищеца на абонатен №351506 /като поради липсата на контролни
водомери не можела да се разграничи поотделно консумацията за всеки един от
двата имота/
При тези данни, въззивният
съд счита, че не са налице основания са ангажиране на отговорността на ответника
за претендираната стойност на доставената топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, респ. за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва /което вземане има акцесорен
характер/, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд.
Несъмнено е, че както на ищеца, така и
на третото лице-помагач е било известно обстоятелството, че макар в процесния апартамент да е имало потребление на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, нейното разпределение е следвало да се
извършва по показанията на индивидуалните водомери за топла вода, монтирани в
друг имот в същата сграда, чийто собственик е трето за спора лице, респ. при
неосигурен достъп за отчитане – по реда, установен в нормата на чл. 69, ал. 2,
т. 2 от наредбата. С начисляването на стойността на доставената топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване в двата топлоснабдени
имота – апартамент № 4 и апартамент №6, на титуляра
на клиентска партида №351506 – „БГ Комерс“ ЕООД, който се е съгласил да монтира
в своя имот средства за отчитане на количеството на изразходваната гореща вода
в друг имот, топлопреносното предприятие /ищецът/ е
приело, че задължено лице за заплащането на този вид потребление е именно горепосоченото
дружество. Съответно за последното е възникнало и договорното задължение да
осигурява достъп до имота си за извършването на отчет на водомерите, поради
което и неизпълнението му не би могло да се вмени във вина на ответника и да
влече неблагоприятни за него последици по смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредбата.
А и да се приеме противното би означавало да се наруши основния принцип за
недопустимост на неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на друго, т.е.
да се позволи на топлопреносното предприятие да
претендира и получи цената на една доставка от двама различни клиенти.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника
действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.04.2018 год., постановено по гр.дело
№25559/2017 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Б.Г.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в
размер на 200 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/