М О Т И В И
към Присъда № 131 от 30.06.2017 год. по
НОХД № 1549/2016 год. на СлРС
изготвени на 10.07.2017 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.И.К. за извършено
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира по отношение на подсъдимия
К. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
В
с.з. подс. И.И.К., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен
и не дава обяснения по предявеното му обвинение. В правото си на лична защита
заявява, че не е подавал документите и не е искал да има такъв достъп. Моли
съда да бъде оправдан.
Адв.
К. *** – упълномощен защитник на подс. К. пледира за оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение като счита, че обвинението не е доказано по категоричен
начин, като излага подробни съображения за това. Алтернативно пледира, ако
подс. К. бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно „Пробация” за срок от една година при
прилагане на двете задължителни пробационни мерки.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
И.И.К. е със средно образование, неженен, работи, осъждан.
Подсъдимият
И.И.К. завършил средното си образование в СОУ „Г. Каравелов” - гр. Шивачево през
2000 год. (л. 92-93 от ДП).
През
2004 год. завършил 2-годишен курс за професионална квалификация в Професионална
гимназия по горско стопанство „Христо Ботев” - гр. Велинград (л. 26-27 от ДП).
Със
Заповед № 65/08.05.2012 год. на Кмета на Община Сливен е наредено трудовото
правоотношение с подс. К. на длъжност младши специалист да премине от Община
Сливен – Дейност „Други дейности по горското стопанство” към Общинско
предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” – гр. Сливен, считано от
08.05.2012 год. (л. 34 от ДП).
На
08.05.2012 год. било сключено Допълнително споразумение № 5/05.05.2012 год. към
Трудов договор № 34/14.03.2008 год., по силата на което подс. К. бил назначен
на длъжност „горски стражар” в Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни
ресурси” - гр. Сливен, а през 2015 год. с Допълнително споразумение №
55/12.03.2015 год. бил преназначен на длъжност „техник горско стопанство” в ОП
„Земеделие, гори и водни ресурси” - гр. Сливен (л. 32-33 от ДП).
На
20.04.2015 год. подс. К. подал в деловодството на Регионална дирекция по горите
- гр. Сливен Заявление, регистрирано под № АСД-09-1133/20.04.2015 год. на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, за получаване на достъп до
информационната система на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за издаване на
позволително за сеч (л. 98 от ДП). Към заявлението си подс. К. приложил копие
на неистински официален документ – Диплома за завършено висше образование серия
ЛТУ-11, № 043422, peг. № 05018/2011 год., издадена от Лесотехнически
университет - София, специалност „Горско стопанство” (л. 99 – 102 от ДП).
Представените
от подс. К. документи, като съдържание и необходими реквизити били проверени от
свид. З.Г.А. - М. – главен експерт в РДГ - гр. Сливен, след което били
препратени в Изпълнителна агенция по горите – гр. София. Свид. М.Г.С. – експерт
в Изпълнителна агенция по горите предоставила технически достъп на подс. К.
чрез предоставяне на парола за информационната система на ИАГ.
След
получаване на паролата за достъп до информационната система на ИАГ, през
периода м. юни 2015 год. – м. декември 2015 год. подс. К. издавал позволителни
за сеч в общински гори на Община Сливен като техник „Горско стопанство” в ОП
„Земеделие, гори и водни ресурси” гр. Сливен (л. 41 – 78 от ДП).
На
18.12.2015 год. Директорът на РДГ – Сливен – свид. Г.Р., изискал справка от
Лесотехнически университет - София издавана ли е била Диплома за висше
образование на подс. К. с рег. № 05018/2011 г. и протокол от държавна комисия
623/19.09.2011 год. (л. 14 от ДП). С писмо от 23.12.2015 год. Ректорът на
Лесотехнически университет – София отговорил, че след направена проверка,
Лесотехнически университет – София не е издавал диплома за висше образование на
подс. К. (л. 15 от ДП). След получаване на отговора от Лесотехнически
университет – София, на 06.01.2016 год. Директорът на РДГ – Сливен изпратил
сигнал в ОД на МВР – Сливен за случая (л. 13 от ДП).
В
хода на разследването подс. И.К. представил копие на официален документ
Академична справка № 282 от 04 април 2016 год. (л. 111 – 112 от ДП) на
Лесотехнически университет - София, в който било преправено съдържанието,
заверен лично от него с „Вярно с оригинала”. В представеното от подс. К. копие
на Академична справка № 282 било отразено, че същият бил завършил пълния курс
на обучение 10 семестъра в Лесотехнически университет - София.
В
хода на разследването било изискана служебна справка Лесотехнически университет
– София и същата била представена с рег. № 5742/13.09.2016 год. От получената
справка се установява, че Диплома за завършено висше лесотехническо
образование, серия ЛТУ-11, № 043422, peг. № 05018/2011 год. на името на подс. И.И.К.,
не е била издавана. В справката било отразено още, че подс. И.И.К. през периода
2006 – 2009 год. е бил студент – задочно обучение, като бил записан в първи
курс през 2006 год., а за учебната 2006/2007 год. имал заверени два семестъра;
през учебната година 2008 год. подс. К. прекъснал поради слаб успех за учебната
2007/2008 год. със Заповед № 50/13.03.2008 год.; както и че през 2009 год. със
Заповед № 122/09.04.2009 год. бил отстранен. В справката било отразено още, че
през 2016 год. е била издадено Академична справка № 282/04.04.2016 год. за да
послужи за кандидатстване за работа. Към справката било приложено копие от
Академична справка № 282/04.04.2016 год., в която било отразено, че на подс. К. бил признат период на обучение от
2 семестъра през I курс, т.е. същият не е завършвал висше образование (л. 141 –
142 от ДП).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
От
показанията на разпитаната по делото свид. З.М. *** се установява, че подс. К.
е подал в деловодството на РДГ - Сливен заявление за издаване на парола за
получаване на достъп до информационната система на ИАГ, като необходимо условие
за предоставяне на такъв достъп било предоставяне на копие на диплома за висше
лесовъдско образование, както и регистрация в регистъра за частна лесовъдска
практика; както и че директорът резолирал заявлението по компетентност на
свидетелката и тя изпращала тези документи в ИАГ-София за предоставяне на
достъп до информационната система на ИАГ - София. От показанията на свид. З.М.
се установява още, че е извършила проверка по заявлението на подс. К. дали е
приложено копие от диплома за висше образование и установила, че било приложено
копие от диплома за висше образование, имало номер, печат, както и че не се
изисквало заверка за вярно с оригинала от страна на този, който подава копието
от дипломата и че оригиналът на дипломата не се представял. От показанията на
свид. З.М. се установява, че директорът на РДГ-Сливен е съобщил, че ще прави
запитване в Лесотехническия университет относно валидността на диплома на
лицензиран лесовъд на подс. И.К.; както и че имало писмо от Лесотехническия
университет, в който било написано, че дипломата е невалидна. Съдът кредитира
изцяло показанията на свид. З.М., тъй като свидетелката пресъздава това което е
възприела лично, показанията й са последователни и логични, подкрепят се от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
показанията на разпитаната по делото свид. Л.С., която от 2012 год. до април
2016 год. е била директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни
ресурси” - Сливен, се установява, че подс. К. е работел като „горски стражар” в
общинското предприятие, като е работел с дипломата си за средно образование;
както и че по времето докато била директор подс. К. е искал ученически отпуск
за да отиде на очни в Лесотехническия университет - София, но не знаела на
какъв етап е обучението му. От показанията на свид. Л.С. се установява още, че
неофициално знаела, че подс. К. имал диплома за висше образование и когато
служителят, който отговарял за всички документи свързани със „СИСТЕМ НУК” –
електронна система за цяла България, в която се качвали онлайн позволителни за
сеч, протоколи за освидетелстване на сечища и технологични планове, говорила с
подс. К. да си подаде документите за достъп до тази система. От показанията на
свид. Л.С. се установява, че е говорила с подс. К. за дипломата за висше
образование от Лесотехническия университет - София и той винаги казвал, че тази
диплома съществува и можел да го докаже; както и че с тази диплома подс. К. си
е подал документите в ИАГ-София, където му бил издаден код за достъп до „СИСТЕМ
НУК”. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Л.С., тъй като свидетелката пресъздава
това което е възприела лично, показанията й са последователни и логични,
подкрепят се от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
показанията на разпитаната по делото свид. М.С. - главен експерт в ИАГ - София,
се установява, че информационната система в ИАГ - София имала различни модули,
като един от модулите бил за издаване на позволително за сеч, до който имали
достъп частно практикуващи лесовъди, като им се давал достъп до модула; както и
че частно практикуващия лесовъд, който искал да има достъп до системата,
подавал едно типово заявление в Регионалната дирекция, където обработвали
документите, проверявали заявлението, прилагали копие от дипломата и с писмо от
директора на РДГ това заявление се изпращало до ИАГ за предоставяне на достъп
на съответното лице. От показанията на свид. М.С. се установява още, че в
рамките на три дни трябвало да предоставят достъп, да осигурят технически
достъпа до съответния модул, като по имейл изпращали потребителското име и
паролата, с което лицето е регистрирано в системата. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. М.С., тъй като свидетелката пресъздава това което е
възприела лично, показанията й са последователни и логични, подкрепят се от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
показанията на разпитаната по делото свид. Н.С. - технически сътрудник в РДГ -
Сливен от 2011 год. се установява, че документите които се подавали в РДГ -
Сливен се приемали от нея, като във входящия регистър на РДГ - Сливен
съществувала графа, в която се описвало лицето, което подава документите; както
и че във входящия регистър се попълвало името на лицето, което е посочено в
документите, които се подават. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Н.С.,
тъй като свидетелката пресъздава това което е възприела лично, показанията й са
последователни и логични, подкрепят се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
От
показанията на разпитания по делото свид. Г.Р.Г., който през 2015 год. бил
директор на РДГ - Сливен се установява, че познавал подс. К., като служител в
общинското предприятие и същият бил направил няколко нарушения, имал съставени
актове и издадени НП, поради което свидетелят Г. поискал да му види документите
за лесовъд; както и че когато видял дипломата на подс. К. със шестици и петици
се усъмнил. От показанията на свид. Г.Г. се установява още, че разговарял със
служителя Г. Д., който учел в момента и го питал за някои от предметите, защото
по тях много трудно се изкарвали шестици, на което Д. казал, че е абсурд по
тези предмети; както и че тогава написал писмо до ректора на университета за
проверка на дипломата и дошъл отговор, че лице с такава диплома не съществува,
след което информирал ИАГ и полицията. Съдът кредитира изцяло показанията на
свид. Г.Г., тъй като свидетелят пресъздава това което е възприел лично,
показанията му са последователни и логични, подкрепят се от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От
показанията на разпитания по делото свид. И.Ж. - служител в Сектор „ПИП” към ОД
на МВР - Сливен, се установява, че м. януари 2016 год. била получена преписка
по сигнал от РДГ - Сливен за диплома на служител от Общинско горско Сливен,
като дипломата била неистинска, като сигналът бил изпратен от прокуратурата в
Сливен; както и че извършил проверка по случая, като изпратил писма до
Лесотехническия университет - София, до Общинското горско - Сливен за
длъжностната характеристика на лицето, с цел да установи длъжността, която
заема и образованието, което се изисква за нея, както до РДГ, където са
установили, че дипломата е неистинска. От показанията на свид. И.Ж. се
установява още, че е снел сведения от подс. К. и разговарял с него относно
притежава ли диплом за висше образование, кога го е получил, по какъв начин,
кога е учил в университета; както и че подс. К. бил казал, че е завършил
университета, но не е получил диплома, а само копие от лице, на което подс. К.
не дал никакво описание. От показанията на свид. И.Ж. се установява, че след
като от Лесотехническия университет било получено писмо, че няма лице с такава
диплома, попитал подс. К. дали е използвал тази диплома, подс. К. казал, че е
подал заявление в РДГ да му бъде осигурен достъп до ИАГ с цел да издава
позволителни за сеч, че подал заявление до ИАГ чрез РДГ, като в РДГ подал
заявлението с копие от дипломата. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. И.Ж.,
тъй като свидетелят пресъздава това което е възприел лично, показанията му са
последователни и логични, подкрепят се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 283
от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И.И.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 20.04.2015 год. в гр. Сливен пред Регионална
дирекция по горите гр. Сливен, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ за завършено образование – Диплома за висше образование, серия ЛТУ-11,
№ 043422, peг. № 05018/2011 год., издадена от Лесотехнически университет гр.
София (представено във вид на копие), когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Диплома
за висше образование, серия ЛТУ-11, № 043422, peг. № 05018/2011 год., издадена
от Лесотехнически университет гр. София, представлява официален документ по
смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, като същата е неистинска – не е била издавана от
обозначения в нея автор, с което е осъществен състава на чл. 308, ал. 2 вр. ал.
1 от НК
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Подс. К. съзнателно се
ползвал от неистински официален документ за завършено образование – Диплома за
висше образование, серия ЛТУ-11, № 043422, peг. № 05018/2011 год., издадена от
Лесотехнически университет - София (представено във вид на копие) за да получи
достъп до информационната система на Изпълнителната агенция по горите, като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Съдът
не отчете смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете предишното му
осъждане.
При
определяне вида и размера на наказанието, които следва да се наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за
този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимия и целите на
генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи
наказание на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
за изпитателен срок от три години.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: