Р Е Ш Е Н И Е
№9
гр. Габрово, 10.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела Караджова и с
участието на прокурор от Окръжна
прокуратура
Габрово Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. №
190 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба от „**************“
ЕАД гр. София, с
пълномощник юрисконсулт А.И., против Решение № 124 от 25.10.2022 година по АНД
№294/2022 г. на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено наказателно
постановление № Р-0051903 от 25.03.2022 г. издадено от от Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита
на потребителите, с което на касационния жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева, на осн. чл. 233 ал. 2 от ЗЗП, за нарушение на
чл. 210в от ЗЗП.
Решението се обжалва, като неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател счита, че е
налице неправилна правна квалификация на извършеното нарушение, тъй като според
изложените мотиви от административнонаказващия орган, недобросъвестността на
търговеца се изразява в проява в прилагане на нелоялни търговски практики
спрямо възрастен потребител и затова преценката следва да бъде извършена
съобразно специфичните елементи на фактическия състав на чл.68г, ал.2 ЗЗП, а не
както е прието от органа - в хипотезата и при съобразяване изискванията на
чл.68г, ал.1 ЗЗП. Съставът на чл.210в ЗЗП е приложим
при неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, каквито нарушения в хода на
административною производство не са установени и не се съдържат и в мотивите на
обжалваното НП. В процесния случай,
АО не е обосновавал, че посочената практика е специално насочена към
„възрастни“ потребители. Констатациите в оспореното НП са
генерализирани и не съдържат факти, а мотивите са бланкетни и формални. АО не е
ангажирал доказателства и не установено кои конкретни действия от страна на
служителите на Оператора при сключване на договорите противоречат на
изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, как и по какъв
начин Операторът умишлено се е възползвал от уязвимостта на потребителя, как и
по какъв начин прилаганата от Оператора нелоялна практика е променила
съществено икономическото положение на потребителя като лице от особено уязвима
група потребители. По сключения от потребителя
договор, е изготвено текст на резюме, който отговаря на нормативните изисквания
и дава възможност на потребителя, преди подписване на договора, да се запознае
по кратък и разбираем начин за съществените условия на договорите преди тяхното
подписване. Не е взето предвид, че предложения на потребителя абонаментен план
е цена по-ниска от заплащаната до момента и условия, които са по добри, като
месечно потребление и цена на услугите.
АО не е посочил в съдържанието на НП, а и не е
доказано в първоинстанционното производство, какво точно поведение на дружеството
е установено с него, в какво точно се изразява нелоялната практика. PC Габрово неправилно е приел, че е доказано по несъмнен
вмененото на жалбоподателя нарушение. Неговата административнонаказателна
отговорност е била ангажирана неправилно, поради което обжалваното наказателно
постановление неправилно е потвърдено. При определяне на този размер на
санкцията, АНО не е взел предвид смекчаващи отговорността обстоятелства,
съответно неправилно е преценен размера на наложената санкция.
Въз основа на изложеното се прави искане
касационната инстанция да отмени оспорения съдебен акт, като постанови нов
такъв, с който да отмени издаденото наказателно постановление, а в условията на
алтернативност се иска да бъде намалена наложената имуществена санкция до
предвидения в чл.
210в от ЗЗП законов минимум от 3
000 лв.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите /КЗП/,
редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Д.С., която представя
писмено становище, в което излага съображения за неоснователност и недоказаност
на касационната жалба.
Прокурорът изразява заключение за неоснователност на
жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Габрово, като взе предвид
събраните доказателства, наведените касационни основания и становищата на
страните, провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, при което прие за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, РС Габрово се е
основал на събраните по делото доказателства – писмените доказателства,
представени с наказателното постановление и приобщени по реда на чл.
283 от НПК, както и свидетелските
показания на актосъставителя Д.Б. и З. Д., също служител в КЗП, РД Русе. Въз
основа на тях е обосновал правния извод, че касаторът е извършил вмененото му
административно нарушение, а в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Пред настоящата касационна инстанция не са
ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.
219, ал. 1 от АПК. В съответствие с
разпоредбата на чл.
220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на редовно събраните по делото писмени и
гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че със
Заповед № 35 от 15.01.2015 г. на председателя на КЗП, оставена в сила с Решение
№ 4752/04.20.2016г. по адм. д. № 10515/2015 г. на ВАС, на „************“ ЕАД /с
предишна фирма „************“ ЕАД/ е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона
за защита на потребителите, а именно: Извършване на действия от страна на
търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото
поведение на средния потребитиел, когото засягат или към когото са насочени, в
случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора.
Във връзка с постъпила в КЗП РД Русе жалба от потребителя Е. Г. М., заведена под № Р-03- 978/09.09.2021 г., на 15.09.2021
г. свидетелите - служители на дирекцията са извършили проверка в магазин в гр. *******, бул. „*******" № **, стопанисван от търговеца. Жалбоподателката, на 69 г., е
посочила, че на 08.09.2021 г. посетила посочения магазин, за да презареди карта
за предплатена услуга за номер ***********, който е
регистриран на нейната дъщеря. Служител
на оператора обаче я мотивирал да подпише договор по абонаментна програма със
срок 24 месеца, като заявил, че ако остане на предплатена услуга, ще заплаща
значително по-висока сметка. Впоследствие жалбоподателката
и дъщеря й посетили заедно магазина и поискали разваляне на договора, но
служителите отказали да сторят това. Потребителката твърди, че договорът е подписан с
неразбиране, тъй като служителите на търговеца говорили бързо и неразбрано,
като поставили сим - картата в телефон, който й се бил полагал. Приложени
са копия на сключения с потребителя договор за мобилни услуги от 08.09.2021 г.,
с първоначален срок на действие 24
месеца и месечна такса за този срок в размер на 8,99 лв., търговска гаранция и касов бон на стойност 9,98лв. за закупен по
силата на същия договор мобилен апарат.
С жалбата е направено искане горепосоченият
телефонен номер да бъде върнат отново за ползване като предплатена услуга.
На 15.09.2021
г. в обекта била на търговеца била извършена проверка от св. Д. Б., на длъжност
гл. инспектор в КЗП, РД – Русе, за която е съставен неоспорен от дружеството
констативен протокол от същата дата. Отразена е констатацията, че към датата на
сключване на договора за мобилни услуги с потребителя, подал жалба до КЗП,
същият е нов абонат и до този момент не е ползвал предплатени услуги или
абонаментни програми към него. Констатирано
е, че в обекта се предлагат за продажба предплатени пакети за мобилни услуги,
като условията за ползване са описани в/у опаковката, както и на официлната
страница на *********** Управителят на магазина
е заявил, че съгласно вътрешните правила и процедури, лицето ползвател на номер
по предплатена услуга, може при желание да сключи договор за номера по
абонаментна програма. Представени са вътрешни правила, в които е отразено, че е
възможно прехвърляне на предплатен номер на друго лице, без присъствието на
титуляря - ако при проверката в ЕПОС, изрично е отбелязано, че номерът може да
смени своя собственик без такова присъствие. Представена била писмена предварителна
информация с условията на абонаментната програма, който се отнасяла само за
клиенти на предплатени услуги. Писмените условия клиентът получавал след
администриране на договора, след нанасяне в системата на имената и ЕГН и нямало
възможност преди администриране да се предоставят на потребителите, но клиента
можел да се запознае с договора преди да го подпише. Представени били Общи
условия за взаимоотношение с потребителите на електронни съобщителни услуги 14
страници, формат А5, дребен шрифт.
На 20.09.2021г. на електронната поща на КЗП е постъпило
становище от „*************" ЕАД във връзка с извършената проверка, с което се
потвърждава, че на 08.09.2021 г. потребителят е посетил магазина с желание да презареди
предплатен номер *************, който използва. Предложено
му било номерът да премине от предплатен план към абонаментен план, като е
пропусната проверката на кое име се води номерът и същият е прехвърлен на подалото
жалбата до КЗП лице, като е сключен договор по абонаментна програма. След
установяване на грешката, номерът е възстановен на собственика, на предплатен
план при условията, на които е бил номера.
На 30.09.2021г. постъпило допълнение към изпратеното
становище на 20.09.2021 г., с което се завява че на интернет страницата на
оператора е публикувана информацията, която е необходима, за да се осъществи
преминаването от предплатен план към абонаментен план, а относно искането на
копие от договор за мобилни услуги с потребителя, е обърнато внимание, че към
момента няма действащ договор за номер ***********, тъй като същият е анулиран и номерът е на предплатен
план на трето лице.
На 04.10.2021 г., с неоспорен по делото констативен
протокол № К-2714798, във връзка с представеното допълнително становище е
извършена проверка на официалния интернет сайт на търговеца - *************
При изписване в лентата за търсене в сайта „Преминаване от предплатен план към
абонаментен план“, се отваряла страница с информация, включваща услуги,
въпроси и отговори, включително „Ако ползвам предплатен план, мога ли да
премина към абонаментна програма". При
избор на въпроса, в падащ прозорец е публикуван отговор, чието съдържание е
идентично с представеното становище вх. № Р-03-978/30.09.2021 г. и което съдържание не кореспондирало с
вътрешните правила/процедури, които трябва да следват служителите на» ************», представени при проверката с КП № К-
2714788/15.09.2021 г. На сайта, при избор на меню „Предплатени пакети",
подменю „Регистриране на потребители за предплатени услуги" бил
публикуван формуляр за регистриране на потребителите, в който липсва позиция,
на която да може да се направи отметка за съгласие или несъгласие на
собственика, че номерът може да смени своя собственик без присъствието на
титуляря.
След изпратена до изпълнителния директор на дружеството
покана от 15.11.2021 г., на 08.12.2021 г. свидетелката Д. Б., в присъствието на св. З. Д., е съставила акт за установяване на административно
нарушение № К – 0051903 срещу «******в който е изложила горепосочената фактическа обстановка, като
приела, че при сключването на договора на 08.09.2021г. търговецът прилага
нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл 68в във връзка с чл. 68г,
ал.1 от ЗЗП. Действията на търговеца противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е
възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител,
когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима категория
потребители - възрастно лице, при сключване на договори. Приела е, че недобросъвестността на търговеца се проявява в
следното: От жалбата на потребителя и от събраните доказателства е видно, че
липсва разбиране към възрастните хора като самостоятелна група, уязвима поради
своята възраст и доверчивост, а умишлено се използва тяхната уязвимост:
Договорната информация - 10 страници е предоставена по сложен и трудно
възприемчив начин на потребителя, изискващ повече време за прочитане и
разбиране на написаното. С тази информация
потребителят не е могъл да се запознае предварително, преди да бъде обвързан с
договора, тъй като абонаментния план Тотал+ 8.99 лв. не се предлага за всички
потребители, а само за определена категория потребители на предплатена услуга,
в зависимост от историята на абоната към оператора. В конкретния случай в
информационната система на оператора, няма данни за такава история, напротив
потребителят е нов. От жалбата е видно, че договорът е подписан под уплаха, че
в бъдеще ще е необходимо няколкократно зареждане на предплатената карта в
месеца, което ще навреди на икономическото състояние на потребителя. Очевидно
е, че възрастните хора се нуждаят от доста време, за да се запознат с всички
получавани документи и информацията в тях. През цялото това време те трябва да
са напълно концентрирани върху изписаното на документите и да вложат усилия за
да преосмислят предложеното им съдържание.
В търговския обект едва в хода на проверката е
заявено, че при поискване от клиента се предоставят стол, който се съхранява в
склада. Твърде вероятно е възрастните потребители да не се възползват от този
стол, но дори и да се възползват, то едва ли биха се чувствали удобно през
цялото време, което е необходимо за запознаване с документите и разбиране на
съдържанието им. Възрастните хора се нуждаят и от време да съгласуват решенията
си с хора /близки/, на които могат да се доверят, а такава възможност в случая
не е предоставена. Напротив, дори след съгласуването и посещението на магазина
на потребителя с лицето собственик на номера /което в случая е дъщеря/, т.е. с
близък, служителите не са подходили индивидуално и въпреки, че номерът, за
които е сключен договора е прехвърлен без съгласието на титуляря на
предплатената услуга /дъщеря/, договорът не е прекратен. Потребителят
действително е удостоверил волята си с положен подпис, като е трудно да се
докаже, какъв точно разговор е проведен и с какъв стимул е бил подведен,
подтикнат или заблуден.
Очевиден е компромисът с етичните принципи.
Търговецът има вътрешни правила/ стъпки които служителите следва да изпълняват,
когато обслужват ползватели на предплатени пакети, който противоречат на
принципите за добросъвестност а именно: „Важно. Възможно е клиентът, който стои
пред вас и желае да направи преминаване към сметка да не е собственик на
предплатения номер. В този случай са възможни два варианта: 1. Да бъде
прехвърлен номера на новия собственик на сметка, без присъствието на титуляря.
Това е възможно само ако при проверката в ЕПОС, изрично е отбелязано, че
номерът може да смени своя собственик без присъствието на титуляря; 2. Да бъде прехвърлен номера на новия собственик на сметка,
задължително с присъствието на настоящия титуляр».
При проверката на интернет сайта на дружеството ************ е установено, че във формуляра за регистрация на
потребители на предплатен пакет липсва позиция, на която да може да се направи
отметка за съгласие или несъгласие на собственика, че номерът може да смени
своя собственик без присъствието на титуляря, т.е. такава информация вероятно
има само в системата на оператора /ЕПОС/ и отметката изцяло от волята на
служителите на оператора. В конкретния случай
дори не е направена проверка, съгласно представеното становище от оператора.
Търговецът е наясно, че договорът може да бъде
разтрогнат само по съдебен път и разчита на доверчивостта на възрастните хора и
на това, че не разполагат със средства за водене на съдебни дела. Възрастните
хора са уязвими поради много причини - здравословни, лекомислие и доверчивост,
расли са в два строя с различен начин на организация на икономиката и в тази
възраст е много трудно да се адаптират към пазарните условия и др„ поради което
без специфичен подход или чрез „подтикване" търговецът може да засегне тяхното
икономическо поведени. Липсата на индивидуален подход към възрастните
потребители реализира предвидените два критерия за оценка на това дали една
търговска практика е нелоялна: противоречи на изискванията на „дължима
професионална грижа" и съществено изменя или е възможно да измени
съществено икономическото поведение на средния потребител от групата на
възрастните хора. Подтикването
на потребител, който може да се причисли към уязвима група по белега
„възраст", противоречи на дължимата добросъвестност и професионална грижа
към възрастните хора, а обратното действие - подпомагане съответства на
дължимата грижа, защото иначе може да настъпи „съществено изопачаване на
икономическото поведение на потребителя" и това от своя страна би
означавало използване на търговска практика, която значително накърнява
способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, принуждаваща
потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други
обстоятелства.
Прието е, че дружеството уврежда икономическите
интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП.
Поведението на търговеца противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност по смисъла на пар. 13, т.28 от ДР на ЗЗП.
Посочено е, че относно същата нелоялна търговска
практика е издадена Заповед № 35 от 15.01.2015 г. на председателя на КЗП, с
оглед на което е прието, че е извършено нарушение по чл. 210в от ЗЗП, като е
посочено, че същото е извършено за първи път.
Съставеният на осн. чл. 40 ал. 2 от ЗАНН АУАН от
08.12.2021 г. е подписан от актосъставителя и свидетеля, и е връчен на
24.01.2021 г. на управителя на магазина на дружеството, който се подписал за
получаването му.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № Р-0051903 от 25.03.2022г. от Директора на РД за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол
на пазара” към КЗП, с което на „***********” ЕАД гр. София, на осн. чл. 233 ал.
2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за извършено
нарушение на чл. 210в от ЗЗП, изразяващо се в увреждане на икономическите
интереси на потребителите и осъществяване състава на нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68в във вр. с чл. 68г ал. 1 от ЗЗП, в неизпълнение
на цитираната заповед на председателя на КЗП. В наказателното постановление е преповторена
описаната в съставения АУАН фактическа обстановка.
От правна страна, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, РС Габрово е приел, че АУАН и обжалваното пред него НП са
обосновани и законосъобразни, осъществен е състава на нарушението по чл. 210в
от ЗЗП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя на осн. 210в от ЗЗП. Затова е
потвърдил като правилно и законосъобразно издаденото наказателно постановление.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, от
правна страна Административен съд Габрово приема следното:
Касационната жалба е подадена преди изтичане на
14-дневния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК - решението е съобщено на касационния жалбоподател на
31.10.2022 г., а жалбата е подадена на 11.11.2022 г. Жалбата изхожда от
надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, същата се явява частично
основателна. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, постановено при
правилно установена фактическа обстановка, но неправилно.
Настоящият касационен състав, намира, че установяването
на административното нарушение и налагането на административното наказание са
осъществени от компетентните контролни органи на основание чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП /приложени по делото заповеди/. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Въз основа на събраните доказателства правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, поради което
неоснователни се явяват наведените в този смисъл възражения в касационната
жалба.
С разпоредбата на чл.
210в ЗЗП /в редакцията, действаща към
момента на установяване и санкциониране на нарушението/, е предвидена
имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв. за юридическите лица и
едноличните търговци, които не изпълнят заповеди по чл.
68л, ал. 1 ЗЗП. Безспорно такава в
случая е Заповед № 35 от 15.01.2015 г. на председателя на КЗП, потвърдена с
Решение № 4752/04.20.2016г. по адм. д. № 10515/2015 г. на ВАС, с която на
касационния жалбоподател е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите, изразяваща се в извършване на действия от страна на
търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в
случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора. Така наложената
със заповедта принудителна административна мярка има освен преустановителна и
превантивна функция, имаща за цел да бъде предотвратено за в бъдеще прилагането
на същата практика, като действието й не е ограничено с определен срок и
нейният адресат е задължен да се въздържа изобщо занапред от прилагането на
тази практика по установения от контролния орган начин.
В разглеждания случай безспорно е установено, че подалата
жалба до КЗП Е.Г. М. е посетила магазина на на „***********“ ЕАД /с предишна фирма „**********“ ЕАД/ с намерение да закупи ваучер за зареждане на
предплатена услуга, която не е регистрирана на нейно име, т.е. между нея и
дружеството не са съществували отношения по повод на телефонен номер +*********** който е регистриран на дъщеря й. Безспорно е също, че
след посещението в магазина, между Е.М. и «*****» ЕАД е сключен приложения по
административно-наказателната преписка договор за мобилни услуги от 08.09.2021
г., с първоначален срок на действие 24
месеца и месечна такса за този срок в размер на 8,99 лв., търговска гаранция и
касов бон на стойност 9,98лв. за закупен по силата на същия договор мобилен
апарат.
Предложението за сключване на договора е било на
служителите на търговеца, което не се оспорва от дружеството, а се потвърждава
в негово писмо, изпратено до актосъставителя на 30.09.2021 г., по повод
съставения констативен протокол от 15.09.2021 г. В същото писмо е потвърдено,
че служителите на дружеството-мобилен оператор са пропуснали да извършат
проверка относно това на кое лице е регистриран посочения телефонен номер и
същият е «прехвърлен на г-жа М.», съгласно цитираното писмо.
Съгласно т. 28 от ДР на ЗЗП добросъвестност и
професионална компетентност е степента на специални познания, умения и грижи,
които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо
потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност
в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.
С цитираното писмо касационният жалбоподател на
практика е потвърдил изложените в жалбата на потребителя до КЗП обстоятелства.
Описаните действия на неговите служители покриват определението на чл. 68г от
ЗЗП за нелоялна търговска практика, тъй като същите не са проявили
притежаваните от тях познания, умения и грижи, за да установят, че потребителят
не е титуляр на номера по предплатената услуга. А това е поведение, което е
напълно в рамките на почтените пазарни практики и очакваното от тях, и наред с
това съответства на принципа за добросъвестност в сферата на действие на
търговеца – мобилен оператор, предвид възможностите на служителите в магазина
за достъп до съхраняваната в базата данни на дружеството информация и личните
данни на потребителя, предоставени им от него. Противоречи на принципа на
добросъвестността и последвалият първоначален отказ за разваляне на договора от
страна на служителите, след като потребителят и предишният титуляр на номера са
ги уведомили за допуснатата грешка. А
съвкупната преценка на тези факти води до несъмнен извод, че договорът с потребителя
е сключен по инициатива и настояване на представителите на санкционираното
дружество, като в стремежа си да мотивират на всяка цена Е. М. към сключване на договора служителите не са отделили
необходимото време за да изяснят за себе си всички относими към договора факти,
а от това може се заключи, че не са представили по разбираем и добросъвестен
начин релевантните за сключване на договора факти и на лицето, с която са
договаряли.
Безспорно е и, че вследствие на описаното поведение на
служителите на търговеца за потребителя е възникнало задължение за заплащане на
месечни такси за срока на договора, което представлява
съществена промяна в икономическото му поведение.
Действително, както е посочено и в касационната жалба,
разпоредбата на чл. 68г ал. 2 от ЗЗП урежда търговската практика, проявена към
особено уязвими потребители, към която категория в случая АНО е приел, че
принадлежи потребителя, поради напредналата си възраст. Но следва да
се посочи, че по идентичен начин е формулирана и наложената със Заповед № 35 от
15.01.2015 г. на председателя на КЗП принудителна административна мярка. Отделно
от това, разглежданото нарушение на санкционираното юридическо лице е такова,
че засяга икономическото поведение на сключилото договор лице и в случай, че не
бъде взето предвид допълнителното му качество по чл. 68г ал. 2 от ЗЗП, а бъде
разглеждано като среден потребител по смисъла на ал. 1.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че поведението на
дружеството спрямо Е. Г. М. безспорно
представлява нелоялна търговска практика, забранена от нормата на чл. 68в от ЗЗП и изрично адресирана към „*********“ ЕАД с
цитираната заповед на Председателя на КЗП. Отговорността на санкционираното
дружество е обективна и безвиновна, но следва да се посочи, че от
доказателствата по делото може да се направи извод, че в него не са въведени
вътрешни правила /а не се и представят доказателства за обратното/, които в
достатъчна степен да гарантират спазването на почтените пазарни практики и/или
принципа за добросъвестност при отношенията с клиентите в сферата му дейност.
Отговорността на дружеството е ангажирана на
основание разпоредбата на чл.
210в ЗЗП, като му е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв., за обосноваване на която в наказателното
постановление е посочено, че нарушението не е извършено за първи път, докато в съставения
АУАН е посочено обратното. Не е взета предвид и констатираното и отразено в
АУАН и НП обстоятелство, че в хода на проверката търговецът е възстановил
първоначалното положение, като номерът е върнат на предишния му титуляр, на
предплатен план, при условията на които е бил.
В тази връзка въззивния съд е следвало да извърши
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и да измени
размера на наложената санкция
При така установеното, настоящият касационен състав
счита, че административнонаказващият орган неправилно е определил размера на
имуществената санкция от 10 000 лв., без да отчете, че от страна на АНО не са
представени доказателства за друго подобно извършено нарушение от дружеството,
поради което единственият обоснован извод е, че разглежданото нарушение е
първо от подобен вид. Изложените в НП обстоятелства,
обосноваващи завишаване на размера над минималния, касаещи наличието на
множество обекти на търговеца, не са относими към разглеждания случай,
доколкото не е установено, че се касае за повтаряща се практика. Следвало е да
бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство, че дружеството
е отстранило възникналите вредни последици за икономическото състояние на
потребителя. Затова следва да се приеме, че липсват доказателства, които да
обосновават по-висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
Съгласно чл.
27 от ЗАНН, административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, въз основа на аргументите
по-горе и за постигане на целите на административните наказания, визирани в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на касатора следва да бъде определен размер на наложената
санкция в минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 210в от ЗЗП, а именно - 3000 лв.,
при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства и наличието на няколко
смекчаващи отговорността такива. Този размер, според настоящият състав, е подходящ да осъществи функциите на административното
наказване, свързани със специалната и генерална превенция. В
случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин, тъй
като не се променят фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава
касатора и правото му на защита не е нарушено.
Доколкото направените от Габровски районен съд
изводи /макар и твърде лаконично мотивирани/ съответстват на фактическата
обстановка и не са налице основанията на чл.
63в от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК, то настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба следва да бъде
уважена като частично основателна и обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено, а вместо него постановено друго, с което да се измени размера на
наложената имуществена санкция от 10 000 лева на 3 000 лева.
При този изход на делото, настоящият съдебен състав
намира, че и двете страни имат право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивната и касационната инстанция, съобразно частичното потвърждаване на обжалваното НП, респ.
частичното уважаване на подадената касационна жалба. Затова и на осн. чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП, съдът ще осъди «Йеттел България» ЕАД да заплати на КЗП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. – по 80.00 лв за всяка от
двете инстанции. КЗП ще бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател–
юрисконсултско възнаграждение в същия размер.
По
изложените съображения и на осн. чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 124,
постановено на 25.10.2022 г. по АНД №294/2022г. на Районен съд – Габрово, с
което е потвърдено наказателно постановление № Р-0051903 от 25.03.2022 г.
издадено от от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на
пазара" към Комисията за защита на потребителите, с което на «*********» ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление гр. ******, ж.к. „**********”, ************ сграда ***,
е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на осн. чл. 233 ал. 2
от ЗЗП, за нарушение на чл. 210в от ЗЗП, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № Р-0051903 от 25.03.2022 г. издадено от от Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита
на потребителите, с което на «**********» ЕАД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление гр. *********, ж.к. „*********”, ********* сграда ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева, на осн. чл. 233 ал. 2 от ЗЗП, за нарушение на
чл. 210в от ЗЗП, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 3 000,00 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ж.к. „*******”, **********, сграда ***, да
заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – гр. София разноски във
въззивната и касационната инстанция в общ размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – гр. София да заплати
на „*************“ ЕАД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление гр. ********, ж.к. „*******”, ********** сграда ***, разноски по делото в
размер на разноски във въззивната и касационната инстанция в общ размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галин Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Диян Атанасов/
2.
/Даниела Гишина/