Решение по дело №27107/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15164
Дата: 18 септември 2023 г.
Съдия: Светлана Йорданова Бъчева
Дело: 20211110127107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15164
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110127107 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от „фирма против
И. Х. К. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на
задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за топлоснабден имот с абонатен номер 32889,
находящ се на посочен адрес, за които задължения по ч.гр.д 31185/2020 г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 1302,05 лв.
претендирани като стойност на топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.07.2020 г. до окончателното плащане; 212,42 лв. – законна
лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 07.07.2020 г. върху главницата за топлинна
енергия, сумата от 44,39 лв. – такса за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.07.2020 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 8,89 лв. – законна лихва върху задължението за заплащане
на такса за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 01.07.2017 г. –
07.07.2020 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които и че
имотът не е топлоснабден, както и възражение за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „фирма е заявено становище, че не е
извършвал услугата дялово разпределение за процесния период и клиент –
обстоятелство, което не се оспорва от страните и се потвърждава от заключението на
назначената СТЕ. Тъй като не е извършено по-рано, отмяна на определението, с което
„фирма е конституирано като трето лице-помагач, ще бъде извършена с настоящото
решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
1
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът има качеството на клиент, тъй като съгласно представения
договор за доброволна делба (л.21-24) през 2001 г., ответникът И. Х. К. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот, който тогава е бил с адрес: (адрес),
която улица през 202 г. , съгласно представеното по делото удостоверение (л.25), е
преименувана на ул. „улица“. От страна на ответника не е оспорена представената по
делото Молба-декларация (л.19), видно от която през 2002 г. ответникът е подал молба
му бъде открита партида в ищцовото дружество и е декларирал, че семейството му се
състои от двама души. Облигационната връзка в случая е възникнала по силата на
закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда
като условие да има изразена от страните по сделката воля. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 221/11.07.2011 г. по т.д.
№ 5/2010 г. на ВКС, според която собственикът или титулярът на вещното право на
ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите
части на сградата топлинна енергия. Поради това, ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, отчитането
на топлинна енергия в абонатната станция за процесния период се е извършвало чрез
общ топломер, който регулярно е преминавал необходимите метрологични проверки,
според резултатите от които уредът съответства и е годно средство за търговско
измерване. Дяловото разпределение в сградата-етажна собственост е извършено от
(фирма).
По данни от ФДР за първия отчетен период - отоплителния сезон 2017/2018 г., в
процесния апартамент е имало 3 бр. радиатори с монтирани индивидуални
разпределители на разходите за отопление /ИРРО/, както и тръбна лира с ИРРО.
Поради неосигурен достъп за отчет на уредите, за което има надлежно съставени
протоколи (което обстоятелство ответникът не оспорва), за този отоплителен сезон
2017/2018 г. на абоната за имота е начислена топлинна енергия по максимален
специфичен разход на сградата, като изчислените от вещото лице стойности съвпадат с
отразените в изравнителните сметки на ФДР. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба №
16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да
осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия
като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката
това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната
мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния
специфичен разход на сградата. Ответникът като клиент, неосигурил достъп, е имал
право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител, но Отговорът не съдържа твърдение,
съответно не са налице доказателства ответветникът да се е възползвал от това свое
право.
2
За отоплителния сезон 2018/2019 г. отново не е бил осигурен достъп, но
топлинният счетоводител е приел, че радиаторите и лирата в имота са демонтирани,
поради което на абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, а
само такса „сградна инсталация“. За сградната инсталация плащане е било дължимо.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си), остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. На абоната не е начислявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, въпреки липсата на достъп, което
представлява нормативно нарушение, но ползва ответника като клиент.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на
задълженията, изискуеми към 15.07.2017 г. – три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно общите условия на топлопреносното
предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-от
датата на публикуването на задълженията на интернет страницата на „фирма“, като
това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения
срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент
на погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е
приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз
основа на Таблица 1 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза и като се
има предвид, че процесните задължения за топлинна енергия касаят периода
01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. , съдът намира, че няма погасени по давност задължения за
топлинна енергия. Давността за вземанията спира с подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ако впоследствие бъде предявен иск, както е в случая, тъй като
искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението (чл. 422, ал. 1 ГПК), а с
предявяването на иска давността се спира (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В случая заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.07.2017 г. и тъй като началото на
процесния период е м. 07.2017 г. към датата на подаване на заявлението погасителната
давност за дължимите суми не е изтекла. Следва, че дължимите от ответника суми за
топлинна енергия са в размер на претендираните от ищеца, които съответстват и
на установените от СТЕ, а именно – 1302,04 лв.
Относно иска за заплащане на законна лихва върху главницата за топлинна
енергия:
Както се посочи по-горе, съгласно общите условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия на „фирма на битови клиенти в гр.
София, в сила от 12.08.2016 г., дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се
заплащат в 45-от датата на публикуването на задълженията на интернет страницата на
„фирма“, като това правило важи и за прогнозните сметки. Ответникът не спори, че
прогнозните задължения са ежемесечно публикувани в присъствието на нотариус,
както се твърди в исковата молба, поради което и при съобразяване, че според т. 33, ал.
4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
/общите фактури/, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Неоспореното експертно
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза установява по-висок
дължим размер законна лихва (222,57 лв.), но произнасянето на съда е ограничено от
3
претенцията, поради което това задължение се приема за установено до претендирания
размер - 212,42 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 07.07.2020 г.
върху главницата за топлинна енергия. Няма изтекъл 3-годишен давностен период до
датата на подаване на заявлението, поради което няма погасени по давност задължения
за лихви.
По отношение на иска за заплащане на цена за услугата „дялово
разпределение“:
С исковата молба ищецът претендира заплащане на сумата от 44,39 лв.
като цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец, от която клауза следва, че тази услуга подлежи на заплащане към „фирма
София” ЕАД. От доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е
обективно извършена - от представения по делото договор (л.14-15) се установи, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с (фирма) лице,
регистрирано по чл. 139а ЗЕ, а от заключението на съдебно-техническата експертиза
(л.78) се установява, че тази услуга е реално извършвана от (фирма). Съгласно
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за
обосновано и кредитира направените от него изводи, за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. следващата се сума за имота на ответника за услугата „дялово
разпределение“ е в размер на 44,39 лв.
Относно възражението за погасяване по давност на задълженията за дялово
разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал. 2 от ОУ, редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. Съгласно клаузата на т. 5.1 от договора,
сключен между ЕС и (фирма), едногодишната абонаментна такса за снемане на
показанията е платима в 3-дневен срок от деня на извършване на годишното отчитане
на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от
предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е
изискуема в 3-дневен срок от деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането на
вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и също
основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и давността за
вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на издаване
на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
15.07.2017 г., когато се счита да е предявен искът, в погасителна давност са само
задълженията за дялово разпределение за м. 05.2017 г. и м.06.2017 г. - на обща
стойност от 3,59 лв. съгласно таблица 3 от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза (л.87).
4
Предвид изложеното, искът за заплащане на цена за услугата „дялово
разпределение“ следва да бъде уважен за сумата от 40,80 лв. и за периода 01.07.2017 г.
– 30.04.2019 г., а за разликата над сумата от 40,80 лв. до пълния предявен размер
от 44,39 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г. искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност. Върху сумата от 40,80 лв. се дължи и законна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.07.2020 г. до окончателното плащане.
За забава относно плащането на сумата 40,80 лв. и за забава в периода
01.07.2017 г. – 07.07.2020 г., законната лихва за забава е в размер на 12,51 лв., което
следва при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления. До размера на
претенцията – искът подлежи на уважаване за претендирания по-нисък размер -8,89
лв. законна лихва за забава за периода 01.07.2017 г. – 07.07.2020 г. върху
задълженията за услугата „дялово разпределение“.

Относно разноските:
При този изход на спора претенцията на ищеца за разноски е частично
основателна: за сторените в исковото производство разноски – за 1068,26 лв. (от общо
сторени в размер на 1070,72 лв.); за сторените в заповедното производство разноски –
за сумата 81,17лв. (от 81,36 лв., посочени в заповедта).

Процесуалният представител на ответника е заявил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв, определено въз основа чл.7,ал.2,т.2
НМРАВ, възлиза на 556,47 лева, от които, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на процесуалния представител се следва сумата от 4 лева, които следва му се
присъдят.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, определението, с което „фирма е
конституирано като трето лице-помагач на страната на „фирма.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Х. К. с ЕГН **********,
че има парични задължения към „фирма, ЕИК: ........: в размер на 1302,04 лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.07.2020 г. до окончателното плащане, 212,42 лв. – законна лихва за
забава за периода 15.09.2018 г. – 07.07.2020 г . върху главницата за топлинна енергия;
сумата от 40,80 лв. – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.07.2017 г.
– 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.07.2020 г. до окончателното плащане, 8,89 лв. -
законна лихва за забава за периода 01.07.2017 г. – 07.07.2020 г. върху задълженията за
услугата „дялово разпределение“ – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.
5
31185/2020 г. на СРС, II ГО, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирмапротив И. Х. К. с ЕГН ********** иск за
установяване на задължение за цена на услугата „дялово разпределение“– за
разликата над 40,80 лв. до 44,39 лв.

ОСЪЖДА И. Х. К. с ЕГН ********** да заплати на „фирма, ЕИК: ........, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от за 1068,26 лв. - разноски за исковото
производство, както и 81,17 лв. разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „фирма СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ........ да заплати на адвокат А. Ч., САК
сумата 4 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника по гр.д.№ 39823/2020г.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6