Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, …………….. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-"б" въззивен състав, в открито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ИВАНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Стаевски в.
гр. дело № 202 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 25187/29.01.2019г. по гр.д. № 68320/2015г. по описа на Софийски
районен съд, 120 състав ответникът Министерство на правосъдието, е осъдено да заплати
на Ц.Ц.Д. на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за периода 08.08.2012 г. до 13.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от 08.08.2012 г. до окончателното плащане, които вреди произтичат от противоправно
поведение на ДСИ при РС – Плевен като искът над тази сума и до пълния размер от
3000 лв. и за периода от 17.06.2009 г. до 13.06.2014 г., е отхвърлен като
неоснователен. С решението е отхвърлен изцяло искът по на Ц.Ц.Д. срещу Министерство на правосъдието иск
по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 20000
(двадесет хиляди) лева, представляващи имуществени вредиза периода от датата на
подаване на заявлението - 17.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба
пред АССГ - 13.06.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума за същия
период, която главница се претендира за обезщетяване на вреди, причинени от
противоправно поведение на ДСИ при РС – Плевен, поради неоснователност на
претенцията за периода 17.06.2009 г. до 08.08.2012 г. – липса на деликт, и
поради погасяване чрез плащане на вредите от МП в хода на процеса по постигнато
Приятелско споразумение пред Европейския съд по правата на човека, като
неоснователно.
С
решението е осъдена Ц.Д.Ц. да заплати на Министерство на правосъдието сумата на
основание чл. 54 във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1000
(хиляда) лева, представляваща обезщетение, за което ищецът по иска е осъден да
заплати на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на обратния иск – 16.11.2016 г. до окончателното плащане на вземането.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач Ц.Д.Ц..
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени предявения иск за неимуществени и
имуществени вреди, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Ц.Ц.Д..
Въззивника поддържа, че органът на изпълнението не е съобразил, че органа по
изпълнението е длъжен да извърши изпълнението в срока посочен в изпълнителното
основание като е приел че за периода 15.10.2011г. – 08.08.2012г. липсва деликт.
Изтъква че за този период съдия изпълнителят не е наложил нито една глоба. Счита
че съдът е допуснал порочност в решението като е приел че искът е погасен чрез
плащане на вредите от Министерство на правосъдието, в хода на процеса по
постигнато споразумение пред ЕСПЧ. Сочи че ответника министерство на
правосъдието не е направил възражение за плащане на дълга. Сочи че по жалбата
му до ЕСПЧ са изплатени 2340 лв. Като намира че обезщетението по жалбата пред
ЕСПЧ и обезщетението предмет на настоящото производство имат различни
основания. Ето защо моли за отмяна на решението в обжалваната част.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Министерство
на правосъдието с който се взема становище за нейната неоснователност.
Срещу
решението в частта му, в която е уважен предявения иск на Ц.Д. за неимуществени,
е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Министерство на правосъдието. В отговора се
поддържа, че решението е неправилно, тъй като не било установено
незаконосъобразно принудително изпълнение. Сочи че с решение 675/03.12.2012г.
Държавна съдебно-изпълнителна служба към РС Плевен е осъдена да налага
последователни глоби на ОС „Земеделие“ гр. Долни Дъбник, а не да изпълни
решението по адм. д. № 989/2009г. по описа на Административен съд Плевен, тъй
като дължимото действие е незаместимо. Сочи че не съществува вреда от
действията на Държавния съдебен
изпълнител към РС Плевен. Неправилно не било уважено своевременно направеното
възражение за съпричиняване. Сочи че ищецът е можел да обжалва отказът на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435 от ГПК.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц.Ц.Д. с който
взема становище за нейната неоснователност.
Решението
в частта му, в която са уважени първоначалните искове и обратният регресен иск,
е обжалвано в законоустановения срок от третото лице-помагач и ответник по
обратния иск Ц.Д.Ц.. Сочи че искът е недопустим тъй като липсва пасивна
процесуална легитимация на министерството на правосъдието, тъй като Общинска
служба земеделие е към друго министерство. Изтъква че е била друга процедура
налице чрез която ищецът е могъл да се защити. Сочи че не са налице елементите
на деликта. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение в обжалваните му
части.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Ц.Ц.Д. с
който се взема становище за нейната неоснователност.
Предявени
са за разглеждане първоначални искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратен иск с правно
основание чл. 54 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е частично неправилно и
частично недопустимо.
Неоснователни
обаче се явяват възраженията за недопустимост на решението, релевирани от Ц.Д.Ц..
Съгласно
разпоредбата на чл. 441, ал.1 от ГПК Частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите
вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
Министерството на
правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди от незаконни действия
или бездействия на съдебните
изпълнители. Тези лица са в трудови правоотношения с МП, макар и
организационно да са към районните съдилища и дейността им да се финансира от
бюджета на съдебната власт. Отговорността за вреди от действията/бездействията
на съдебните изпълнители произтича от качеството на МП на възложител на
работата. В рамките на чл. 49 ЗЗД възложителят отговаря за виновно причинените
вреди в обема на възложената работа, а деликвентът лично, ако вредите не са във
връзка или по повод на извършената работа.
Това
следва от нормите на ЗСВ в частта за
държавните съдебни изпълнители, видно от чл. 265 ал.1 от ЗСВ те се назначават от
Министъра на правосъдието, и съгласно чл. 278 за неуредените въпроси се прилага
Кодекса на труда. Ето защо искът е насочен срещу надлежен ответник.
По
отношение на правилността на решението настоящият състав намира следното
Не
се спори във въззивното производство, а и от доказателствата по делото се
установя с решение по адм.д. № 989/2009 г. по описа на Административен съд
Плевен като Общинска служба по земеделие
– гр. Долни Дъбник е осъдена да проведе заседание, на което да разгледа и реши
въпроса за издаване на решение по подадено от Ц.Ц.Д. Заявление с вх. № 164/17.06.2009
г., като определя 14-дневен срок за извършване на действието, считано от
влизане в сила на решението.
На 27.10.2011г. бил издаден изпълнителен лист
в полза на ищеца. Върху изпълнителния лист е отразено, че решението е влязло в
законна сила на 10.03.2011 г. По искане на ищеца е образувано изпълнително дело
по описа на ДСИ при РС – Плевен с № 20132/2011 г. Изпълнителното производство е
образувано на 07.11.2011 г. На 18.11.2011 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до Общинска служба по земеделие – гр. Долни Дъбник, получена от
службата на 28.11.2011 г. Изпратено е обяснение от началника на Общинска служба
по земеделие – гр. Долни Дъбник в което е
посочено, че Общинска служба по земеделие – гр. Долни Дъбник не може да се
произнесе с решение по подаденото заявление до представяне от Ц.Ц.Д. на
исканите от него документи. Съдебният изпълнител е разпоредил препис от
отговора на Общинска служба по земеделие – гр. Долни Дъбник да се връчи на
взискателя. ДСИ е изискал удостоверение от Общинска служба по земеделие – гр.
Долни Дъбник относно това дали е изпълнено решение № 433 от 01.07.2010 г. по
адм.д. № 989/2009 г. на АС – Плевен и ако е изпълнено с какъв акт. При
неизпълнение – поради какви причини не е изпълнено. С отговор е посочено, че
решението не е изпълнено, като са изложени подробно причините за това, в това
число инициирането на производство за тълкуване на съдебно решение и образуване
на производство за прогласяване нищожност на договори за доброволна делба.
Посочено е също, че в периода от месец декември 2008 г. до 01.09.2010 г. Общинска
служба по земеделие – гр. Долни Дъбни не е имала състав и началник, поради
което не е имало възможност да се произнесе по заявлението на ищеца.
От
материалите по изпълнителното дело е видно, че ДСИ няколкократно е поискал
обяснение за причините, поради които Общинска служба по земеделие – гр. Долни
Дъбник не е изпълнил съдебното решение.
Ищеца
подал жалба до Административен съд Плевен като с решение от 29.06.2012 г.,
постановено по адм.д. № 447/2012 г. по описа на АС – Плевен, образувано по жалба
на ищеца срещу бездействия на държавния съдебен изпълнител по изп.д. № 20132/2011
г. да пристъпи към принудително изпълнение по делото, държавният съдебен
изпълнител към РС – Плевен е осъден да наложи последователни глоби по чл. 290,
ал. 1 от ГПК на ответника по изпълнението – Общинска служба по земеделие – гр.
Долни Дъбник по изп. д. № 20132/2011 г.
до получаване на изпълнение по решение постановено по адм.д. № 989/2009
г. на Административен съд Плевен. Определен е срок за изпълнение на решението
от 7 дни. Решението е влязло в сила на 29.06.2012 г.
С
постановление /именувано протокол/ от 08.08.2012г. Ц.Д.,*** отказала да изпълни
постановеното решение тъй като чл. 290, ал.1 от ГПК касаел произнасяне по
касационна жалба.
С
постановление /именувано протокол/ отново било отказано изпълнение на решението
поради обстоятелството, че в решението не било посочено на кои длъжностни лица
следва да наложи глоба.
С
Молба по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, ищецът е поискал тълкуване на решението
на постановеното по адм.д. № 989/2009 г. относно това на кои лица следва
органът по изпълнение да наложи глоба. В мотивите към съдебното решение
Административен съд – Плевен е посочил, че съдебният изпълнител е този, който е
длъжен да изследва въпроса кои конкретно са длъжностните лица, които
възпрепятстват изпълнението на влязло в сила съдебно решение и именно на тях да
налага съответните санкции до получаване на дължимото изпълнение. Съдът е
отразил също, че следва да се държи сметка кой представлява Общинска служба по
земеделие – гр. Долни Дъбник и кой ръководи работата й, насрочва заседания и
т.н., като всички тези лица биха подлежали на санкция, ако няма доказателства,
че са направили всичко с оглед длъжността си да изпълнят съдебното решение,
подлежащо на изпълнение.
След
постъпила молба от ищеца от 12.12.2013г. за налагане на глоба на Председателя
на Общинска служба по земеделие – гр. Долни Дъбник до изпълнение на съдебното
решение, съдебният изпълнител е изискал информация дали е проведено заседание и
как е разгледан и решен въпросът за издаване на решение по подадено от Ц.Д.
заявление вх. № 164/17.06.2009 г., съгласно издадения изпълнителен лист.
Постъпил
е отговор с който от Общинска служба по земеделие – гр. Долни Дъбник заявяват,
че поради кадрови промени не е имало състав за комисия.
С
молба от 11.02.2015 г. ищецът отново е поискал от ДСИ – към РС Плевен
изпълнение на съдебното решение за налагане на глоби на длъжника до изпълнение
на указанията за изпълнение на съдебното решение, като в отговор съдебният
изпълнител е изискал отговор относно молбата на ищеца. С Писмо от 26.03.2015 г Общинска
служба по земеделие – гр. Долни Дъбник е отговорила, че ще може да изпълни
съдебното решение след като заинтересованата страна поиска от съответни съд
коригирането му с цел прогласяване договор за доброволна делба за нищожен.
Първият
спорен въпрос е дали е налице противоправно поведение на съдебният изпълнител.
Отговорността
на държавния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 ГПК. Тя може да
бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т .е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на
действията / или бездействията / на съдебния изпълнител, трябва да бъде
установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищеца
вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Д
ържавният съдебен изпълнител отговаря за служебните си действия и чрез
работодателя си - чл. 441, изр. 2 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД.
Съдът
по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по
отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им,
но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален
въпрос за този процес /в този смисъл Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по
гр. дело № 1124/2010 г., ІІІ ГО, ГК и Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
представляващи задължителна съдебна практика/.
В
случая са налице процесуално незаконосъобразно бездействие на съдебния
изпълнител. Чл. 298, ал.1 от АПК Когато отмени обжалваното постановление, съдът
сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава
органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато
обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по
изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това.
В
случая с акт на съда е установено незаконосъобразно бездействие но съдебният
изпълнител не е изпълнил указанията в посоченото по-горе решение с мотива че е
налице техническа грешка на решението. Настоящия състав намира че въпреки
техническата грешка от решението се разбира неговият смисъл ето защо намира
отказът на съдебния изпълнител да го изпълни за незаконосъобразен.
При
това положение следва да се посочи, че е правилен извода за наличие на
незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител.
Следващият
спорен въпрос е дали е било незаконосъобразно бездействието на органа за
периода от образуването на изпълнително дело № 20132/20.11.2011г. до 08.08.2011г.
Следователно
налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД на първоначалния ответник Министерство на
правосъдието, в качеството му на работодател на държавен съдебен изпълнител Ц.Д.Ц..
Следващият
спорен въпрос е свързан с иска за неимуществени вреди и техния размер като тук
спорно е дали и от кой момент ищецът е започнал да търпи такива дали от
образуването на изпълнително дело № 20132/20.11.2011г. или от постановяването
на отказ на съдебния изпълнител да изпълни решението по чл. 298 от АПК.
Видно
от приложените документи по изпълнителното дело става ясно че по делото липсва
бездействие от съдебния изпълнител. Изпратена е покана за доброволно изпълнение
изискани са документи, предоставена е възможност на Общинска служба по
земеделие – гр. Долни Дъбник да вземе становище и да заяви дали е извършила
исканото действие.
Ето
защо настоящият състав намира че не са противоправни действията на държавният
съдебен изпълнител преди тази дата поради което дори ищецът да е претърпял
вреди за тях не може да носи отговорност ответникът.
За пълнота следва да се отбележи, че не
са представени никакви доказателства, досежно претърпените имуществени вреди.
По делото е представено заключение на агротехническа експертиза, което обаче не
е допуснато в настоящото производство и не следва да бъде разглеждано в
настоящото производство.
При това положение в тази му част
решението е правилно.
По отношение на размера на обезщетението
за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/,
като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
Причинените при деликт вреди поначало се
обезщетяват парично, като на поправяне подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства могат да
начина на извършване на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр.
В случая е налице изплатено обезщетение
на ищеца във връзка със сключено приятелско споразумение между него и Република
България.
Видно от приложените по делото документи се
установява, че ищецът подал жалба с вх. № 17203/13 от 31.01.2013г. до
Европейския съд по правата на човека със същия предмет като този в настоящото
производство. С писмо от 22.09.2014г. Европейският съд по правата на човека е
отправил предложение до Българската държава и до ищеца за сключване на
приятелско споразумение, за заплащане на жалбоподателя на всички вреди заедно с
направените разходи и разноски.
Видно от приложената декларация /на л.
482 от първоинстанционното производство с превод на л. 557/, ищецът е приел
предложението за на Държавата за изплащане на обезщетение в размер на 1200
евро, като е заявил че се отказва от правото си да води други искове срещу
България във връзка с фактите по жалбата пред ЕСПЧ.
Видно от приложеното платежно нареждане
на ищеца е изплатена левовата равностойност на 1200,00 евро или 2 347,00 лева.
При това положение предвид направеното
изявление на ищеца че счита всички претърпени от него вреди за обезщетени при
заплащането на сумата от 1200,00 евро, настоящият състав намира че ищецът е изцяло
обезщетен за претърпените неимуществени вреди поради което искът подлежи на
отхвърляне изцяло.
В тази връзка следва да се държи сметка,
че са аналогични изводите на ВКС в постановеното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ
30.01.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2016 Г., ОСГТК НА ВКС в мотивите на което се
сочи, че меродавно в случая е, че
увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него
извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на уговорения в
споразумението размер на обезщетението. С получаването на уговореното
обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното
на пострадалия с чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), пряко
право на иск срещу застрахователя на делинквента. Същевременно невъзможността
да се търси допълнително обезщетение от делинквента за същите вреди ограничава
сключването на споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен
размер на обезщетението, освобождаващо последния от отговорността му по застрахователния
договор за обезщетяване на претърпените вреди в пълен размер (до лимита на
застрахователната сума). При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от
страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен
размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се
явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е
процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Увреденото лице може да
получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това
са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или
новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на
застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато
споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде
ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително
претърпените вреди.
Въпреки че в тълкувателното решение се
касае за споразумение между застраховател и увредено лице от съществено
значение за настоящия случай е именно, че се касае изплатено обезщетение и
лицето е дало съгласие и то е обвързано от даденото съгласие.
В тази връзка настоящият състав намира
за неправилни изводите изложени в първоинстанционното решение, че изплатеното
от Държавата обезщетение е само за претърпените имуществени вреди. В самата декларация
лицето е заявило, че със сумата от 1200 евро ще бъдат обезщетени всички вреди
без да се уточнява дали става въпрос за имуществени или неимуществени.
При това положение решението следва да
бъде отменено в тази му част.
Предвид отхвърлянето на главния иск на
отхвърляне подлежи и искът за законна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По отношение на обратният иск по чл. 54
във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно установената практика на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК /виж РЕШЕНИЕ № 62 ОТ 09.08.2022 Г. ПО ГР. Д. № 2055/2021
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 51 ОТ 19.07.2017 Г. ПО ГР. Д. № 2232/2015
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 210 ОТ 27.07.2015 Г. ПО ГР. Д. № 5600/2014
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС РЕШЕНИЕ № 214 ОТ 04.09.2012 Г. ПО Т. Д. № 864/2010
Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др./ Съдът дължи произнасяне само по надлежно
предявени искове. В случаите на евентуално обективно съединяване на искове,
евентуалните такива се предявяват под условие и подлежат на разглеждане в
зависимост от произнасянето по главния иск. В случаите когато не се е сбъднало
условието под което е предявен евентуалния иск съдът не дължи произнасяне по
същия, а ако се произнесе то решението му е недопустимо и подлежи на
обезсилване от въззивната инстанция.
В случая искът на Министерство на
правосъдието по чл. 54 от ЗЗД е предявен в условията на евентуалност в случай,
че министерството бъде осъдено.
Тъй като не се е сбъднало вътрешното
процесуално условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност
иск за ангажиране на отговорността на Ц.Д.Ц. искът не е подлежал на
разглеждане.
При това положение в тази част решението
следва да бъде обезсилено.
Ето защо в тази част решението следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.
280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
При
този изход на производството право на разноски
Мотивиран от
гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
25187/29.01.2019г. по гр.д. № 68320/2015г. по описа на Софийски районен съд 120
състав В ЧАСТТА в която ответникът
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, ул. *********, е осъдено да
заплати на Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода 08.08.2012 г. до 13.06.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.08.2012 г. до окончателното плащане,
които вреди произтичат от противоправно поведение на ДСИ при РС – Плевен И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:;
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Ц.Ц.Д. искове срещу Министерство на
правосъдието гр. София, ул. *********, с правно основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, и за сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 08.08.2012 г. до
13.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 08.08.2012 г. до
окончателното плащане, които вреди произтичат от противоправно поведение на ДСИ
при РС – Плевен.
ОБЕЗСИЛВА решение №
25187/29.01.2019г. по гр.д. № 68320/2015г. по описа на Софийски районен съд 120
състав В ЧАСТТА в която Ц.Д.Ц., ЕГН **********,
адрес *** е осъдена да заплати на Министерство на правосъдието гр. София, ул. *********
на основание чл. 54 във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1000
(хиляда) лева, представляваща обезщетение, за което ищецът по обратния иск е
осъден да заплати на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на обратния иск – 16.11.2016 г. до окончателното плащане на
вземането;
ПРЕКРАТЯВА производството
по отношение на иска с правна квалификация чл.54 ЗЗД предявен като обратен по
реда на чл. 219, ал.3 ГПК от Министерство на правосъдието гр. София, ул. *********
срещу Ц.Д.Ц., ЕГН **********, адрес ***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.