Определение по дело №41189/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30150
Дата: 9 ноември 2022 г. (в сила от 9 ноември 2022 г.)
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20221110141189
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30150
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Частно
гражданско дело № 20221110141189 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.420 ГПК.
Образувано е по предявената с възражението, вх. № 209521/06.10.2022г. молба на
длъжника К. К. Т. чрез пълномощника му – адвокат ......... за спиране на незабавното
изпълнение на издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл.417,т.2,предл.2
ГПК с вх. № 22579/08.08.2022г. , допълнена с писмени молби от 10.10.2022г. и 17.10.2022г.
Според пълномощника на длъжника главното и лихвеното вземания , за които е издадена
заповед за изпълнение, са погасени по давност, като освен това клаузата за договорна лихва
е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 ЗЗП и извършените по нея
плащания обуславят неправилност на определения от банката-заявител размер на
неплатените вземания, което обосновава спиране на незабавното изпълнение по
чл.420,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
Заявителят „..........”АД оспорва молбата по чл.420 ГПК видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 01.11.2022г. писмен отговор. Сочат се доводи за липса
на материално-правните предпоставки по чл.420 ,ал.1 и ал.2 ГПК за спиране на незабавното
изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК, като се обосновава сТ.ище за неоснователност на
възражението за изтекла погасителна давност , за неравноправност на клаузата за лихва и за
неправилност на размера на претендираните вземания.
Софийски районен съд , 68 състав като провери наличието на предпоставките по
чл.420,ал.1 и ал.2 ГПК , намира за усТ.ено следното :
Молбата по чл.420 ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА. В конкретния случай не са налице
нито предпоставките по чл.420,ал.2 ГПК, нито условията на чл.420 ,ал.1 ГПК.
Длъжникът не е представил с искането за спиране по чл.420 ГПК нито писмени
доказателства за възраженията му (чл.420,ал.2 ГПК), нито обезпечение по реда на чл.180 и
чл.181 ЗЗД (чл.420,ал.1 ГПК).

1
Относно наличието на предпоставките на чл.420 ,ал.1 ГПК :
Както бе посочено , по настоящото дело длъжникът не е представил обезпечение по
чл.180 и чл.181 ЗЗД с искането за спиране на незабавното изпълнение.
За да настъпи спиране по чл.420,ал.1 ГПК на допуснато незабавно изпълнение на
заповед по чл.417 ГПК , е необходимо длъжникът реално да представи обезпечение по
чл.180 и чл.181 ЗЗД със самото искане по чл.420 ГПК.
Общо изразената от длъжника недоказана готовност за представяне на
неконкретизирано обезпечение е ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНА и не обуславя спиране по
чл.420,ал.1 ГПК. Това е така , тъй като законът (ГПК) не урежда процедура, по която съдът
в производството по чл.420,ал.1 ГПК да дава указания на длъжника за допълнително
представяне на обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД. Законът не регламентира и „условно”
спиране по чл.420,ал.1 ГПК на незабавно изпълнение– при условие , че длъжникът представи
определено от съда обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Тъй като с искането за спиране на принудителното изпълнение не е представено
реално надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ГПК от длъжника , не са налице условията
по чл.420 ,ал.1 ГПК.
Относно наличието на предпоставките на чл.420 ,ал.2 ГПК :
С молбата по чл.420 ГПК и с двете уточнения към нея адвокатът на длъжника не е
представил никакви доказателства , обосноваващи основателност на възраженията му и
наличие на обстоятелства по смисъла на чл.420,ал.2,т.1 ГПК (недължимост на
претендираните от заявителя вземания) , чл.420, ал.2, т.2 ГПК (неравноправност на клауза ,
на която се основават претендираните вземания) и чл.420,ал.2, т.3 ГПК (неправилно
изчислен размер на претендираните везмания).
По делото няма представени никакви документи от длъжника във връзка с
твърденията на адвоката му в молбата му по чл.420 ГПК и в двете допълнения към нея.
Възражението за погасителна давност не касае изпълнителната сила на
изпълнителното основание по чл.417,т.2 ГПК (извлечението от сметка) , а материално-
правните отношения между страните. Съдът може да се произнесе по възражението за
давност само в исков процес (по който се изследват материално-правните отношения между
страните), но не и по заповедното производство по чл.417 ГПК (предмет на което е само
изпълнителната сила на съответния документ- изпълнително основание по чл.417 ГПК) ,
включително и по реда на чл.420 ГПК.
В конкретния случай длъжникът не е представил убедителни писмени доказателства
за твърдяното от него погасяване по давност на процесните вземания, което се оспорва от
заявителя. Възражението за погасителна давност е недоказано. Спорът относно
погасяването по давност на ваземанията не може да бъде разрешен в производство по
чл.420 ГПК , а само в исков процес по иск по чл.422 ГПК .


2


Недоказано е твърдението на длъжника за плащане на част от претендираните
вземания. С молбата по чл.420 ГПК не са представени никакви доказателства за извършени
от длъжника плащания на веманията , за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК.
Възражението на длъжника за нищожност на клаузата за договорна лихва в
процесния договор е бланкетно – не е посочена нито конкретната договорна клауза , чиято
нищожност се твърди, нито конкретни причини за неравноправността й , а само се цитира
рдзакцията на чл.143, т.5 ЗЗП , без да се посочва в какво конкретно се състои „необсновано
високото обезщетение и неустойка”, водещо до „значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя” .
Длъжникът не е представил и никакви доказателства за неправилност на размера на
претендираните от заявителя вземания , за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК по
насотящото дело.
В производството по усТ.яване препоставките на чл.420 , ал.2 ГПК съдът не
извършва служебни проверки на твърдените от длъжника обстоятелства, а усТ.ява
наличието им само според представените от длъжника писмени доказателства с молбата по
чл.420 ГПК. В конкретния случай длъжникът не е представил никакви доказателства за
възраженията му , предявени с молбата по чл.420 ГПК и с двете уточняващи молби към
нея.
По гореизложените причини, тъй като не са представени писмени доказателства за
възраженията на длъжника , не са налице и предпоставките по чл.420, ал.2 ГПК за спиране
на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта по чл.417, т.3,предл.2 ГПК.
Доколкото не са налице условията на чл.420,ал.1 и ал.2 ГПК молбата на длъжника за
спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената по настоящото дело заповед
за изпълнение следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената с възражението, вх. № 209521/06.10.2022г.
молба на длъжника К. К. Т., със съдебен адрес : гр. ............ „.......” , офис ............. , чрез
адвокат ........., за спиране на незабавното изпълнение на издадената по същото дело
заповед за изпълнение по чл.417,т.2,предл.2 ГПК с вх. № 22579/08.08.2022г. , допълнена с
писмени молби от 10.10.2022г. и 17.10.2022г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 7-дневен срок от
съобщенията до страните (чл.420,ал.3 ГПК).


3
ДА СЕ ИЗПРАТИ на всяка от страните заедно със съобщението и препис от
настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4