№ 51
гр. Габрово, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101881 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Родопи" № 16, вх. В,
ап. 3, предявена срещу „МЕГАСТРОЙ 2014" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Спортна" № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 7.
В исковата молба се твърди, че на 29.05.2020 г. страните сключили договор за
производство и доставка на метална конструкция тип „САРМ" за обект:
"Възстановяване на разрушен мост и оформяне на подходите към него в землището на
гр. Дряново", по който договор ищецът заплатил авансово половината от дължимото
възнаграждение, а именно 27600 лева. Металната конструкция обаче не била
изработена. Поради неизпълнението на договора от страна на изпълнителя, ищецът
развалил сключения договор, като поканил ответника да му възстанови авансово
получената сума, както и да му заплати неустойка в размер на 2760 лева по силата на
чл. 17 ал.2 от сключения договор. Ответникът върнал на ищеца сумата от 27600 лева,
но отказал да заплати претендираната неустойка. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2760 лева,
представляваща неустойка по чл. 17 ал.2 от сключения договор за производство и
доставка на метална конструкция № 2/29.05.2020 г..
Ответникът, „МЕГАСТРОЙ 2014" ООД оспорва предявения иск, с възражението,
че именно ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е представил на
ответника необходимата проектна документация за изработването на металната
конструкция. Също така ищецът не бил изградил своевременно бетонов фундамент
върху който да се монтира металната /мостова/ конструкция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
1
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения договор за производство и доставка на метална
конструкция, на 29.05.2020 г. между ищеца, в качеството му на възложител и
„МЕГАСТРОЙ 2014" ООД, в качеството на изпълнител, възникнало облигационно
правоотношение със съдържание задължението на изпълнителя да изработи и достави
метална конструкция тип „САРМ” с приблизително тегло 20000 кг. за обект:
"Възстановяване на разрушен мост и оформяне на подходите към него в землището на
гр. Дряново", срещу задължението на възложителя да заплати цена от 55200 лева,
платима на 2 равни вноски, уговорени в чл. 7, ал. 1 от договора, както следва: а) 27600
лева - авансово, в срок до 7 работни дни, считано от датата на подписване на договора.
б) 27600 лева, в срок до 7 работни дни след подписване на приемо-предавателен
протокол за извършената работа и/или актуване на извършената работа. Съгласно чл.
3, ал. 1 срокът за изпълнение на договора е 80 календарни дни и започва да тече от
датата на заплащане на авансовата вноска по чл. 7, ал. 1 , б „а” от договора. Страните
се съгласили плащанията да се извършват по посочената банкова сметка на
изпълнителя, като приели, че задължението на страната-възложител да заплати цената
се счита изпълнено в деня на заверяване на банковата сметка на изпълнителя с
постъпилата сума. В чл.17, ал. 2 от договора страните предвидили, че при неспазване
на сроковете за изпълнение по вина на изпълнителя, същият дължи на възложителя
неустойка в размер на 0,5 % от стойността на неизпълнените видове работи, но не
повече от 5 % от стойността на договора. В чл.19, ал. 1 от договора страните
уговорили, че договорът се прекратява в следните случаи: а) с изпълнението му; б) по
взаимно писмено съгласие на страните, а ал. 2 предвижда, че всяка от страните, в
случай, че е изправна страна по договора, има право да развали договора по реда на чл.
87 и чл. 88 ЗЗД.
От представената фактура № **********/02.06.2020 г., издаването на която не се
оспорва от ответника, се установя, че на 02.06.2020 г. ищецът заплатил в полза на
дружеството авансово сумата от 27600 лева.
С писмо, изпратено по електронен поща, ищецът уведомил ответното дружество,
че срокът за изпълнение на договора бил изтекъл към месец септември 2020 г., като
последният не е изпълнил задължението си. С писмото ищецът уведомил ответника, че
счита договора за прекратен към 21.10.2021 г., като го поканил в 7-дневен срок да
върне авансово получената сума по договора и да заплати неустойка в размер на 5 % за
неизпълнение на задължението му по договора, както и да върне всички документи -
чертежи и ситуации, собственост на ищцовото дружество. Видно от писмо-отговор от
„МЕГАСТРОЙ 2014" ООД писмото е получено от адресата на 22.10.2021 г. С писмото
ответното дружество е уведомило ищеца, че авансово платената сума ще му бъде
възстановена, но не поради обстоятелството, че има някаква вина, а поради това, че не
желае да участва в съдебни спорове и да работи повече с ищеца. Посочил е още, че
никакви документи, чертежи и ситуации не може да върне на ищеца, тъй като такива
не му били предоставени, а това било начално условие за изпълнение на металната
конструкция. С писмото от ответника е обективиран отказ да изплати неустойка на
ищеца тъй като се счита за изправна страна по договора.
Не е спорно между страните и от представеното кредитно известие
№**********/28.10.2021 г. се установява, че ответното дружество е върнало на ищеца
авансово заплатената цена по договора.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
2
свидетелите П.Р.Я. и Г.И.И., които обаче не следва да се обсъждат, тъй като не
установяват факти от предмета на доказване.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне всяко от
съдебно предявените вземания е необходимо да са осъществени предпоставките:
наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното (обезпечено) задължение.
Не се спори относно сключения договор, съставляващ източник на облигационно
правоотношение, както и обстоятелството, че впоследствие договорът между страните
е прекратен (развален) с обратна сила.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на
кредитора да очаква един обещан от длъжника резултат (материално благо), чието
съдържание при отношения, произтичащи от договор се определя от страните.
Предмет на облигационното отношение е онова, за което длъжникът се е задължил.
При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска
отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Ако
престацията е още възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното
време, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от
забавата (мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо изпълнение
(компенсаторни вреди). Той може и да развали договора, с което да прекрати
облигационното отношение заедно със задължението на длъжника.
При настъпил преобразуващ ефект на развалянето, кредиторът не може да търси
реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение, съответно компесаторно
обезщетение (за неизпълнение) при запазване дължимостта на собствената си
престация. При развалянето кредиторът, ако сам не е престирал, се освобождава от
собственото си задължение (при двустранните договори) и има право само на
обезщетение за засегнат (нарушен) негативен интерес.
В Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с
развалянето на договорите, е разяснено, че следва да се провежда разграничение между
"основанието" за разваляне на двустранен договор, от една страна, и "обезщетяването
на вредите" от неизпълнението на договора - от друга. Неизпълнението на
задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение,
може да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил
надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово
съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от
цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика между
фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора и,
фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като - съгласно
3
чл. 88, ал. 1 ЗЗД - кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от
неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната
страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и
ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр. неточно изпълнение по
количество, по качество или заради некомплектност, изправната страна не би могла да
търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до
неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно
изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо
да се претендира само в съчетание с изпълнението. Не на последно място, при липса на
изпълнение би се оказало лишено от смисъл търсенето на неустойка за забава при
развален договор без ограничение във времето, респ. до изтичане на общата
погасителна давност при направено възражение за това, тъй като е невъзможно да се
определи до кой момент продължава състоянието на забава. В действителност
потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за
продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна
сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко
изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.
В заключение в цитираното ТР е прието, че не се дължи неустойка за забава по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена.
В чл. 17, ал. 2 страните са уговорили именно мораторна неустойка за забавено
изпълнение, но в случая ищецът не може да претендира такава при положение, че сам
твърди с едностранно волеизявление да е развалил договора, който не е за
продължително или периодично изпълнение, с което е прекратил облигационното
отношение с ответника. Както беше разяснено при настъпил преобразуващ ефект на
развалянето, т.е. при отпадане на облигационното отношение с обратно действие,
кредиторът не може да търси мораторно обезщетение - при развален договор няма вече
късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е
мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. Уговорената в чл. 17, ал. 2
от договора неустойка не представлява неустойка за разваляне на договора и съответно
не попада в изключението посочено в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. По изложените съображения предявения иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1
ЗЗД е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на присъждане на разноски се поражда за
ответника, който е доказал извършени такива в размер на 400 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ищеца,
в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Родопи" № 16, вх. В, ап. 3, срещу
„МЕГАСТРОЙ 2014" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
Габрово, ул. „Спортна" № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 7, иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на сумата 2760 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лева,
представляваща неустойка по чл. 17 ал.2 от сключения договор за производство и
доставка на метална конструкция № 2/29.05.2020 г..
ОСЪЖДА „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Родопи" № 16, вх. В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на
“МЕГАСТРОЙ 2014" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул. „Спортна" № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата 400 лева - разноски за
производството, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5