Решение по дело №5242/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 09.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

   мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 5 442..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „О.– С“ ООД, с която обжалва решение № 185 486 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 23 699/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. В жалбата се твърди от въззивника, че не следва да се ангажира отговорността на работодателя, с оглед събраните по делото доказателства, от които се установява, че починалия е нарушил правилата за движение и е причинил катастрофата, при която е загинал. Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ. Твърди, че ако съдът приеме, че същата е неприложима, то е налице съпричиняване от страна на пострадалия, като в тази връзка твърди, че приноса е над приетия от първоинстанционния съд от 70%. Твърди, че съдът е определил размера на обезщетението, като не се съобразил с принципа на справедливостта. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение, като претендира и разноски.

                        Ответниците по въззивната жалба И.Т.Х., лично за себе си и като законен представител на малолетния Г.Г.П. оспорват същата. Твърдят, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Твърдят, че от доказателствата по делото се установява, че е налице трудова злополука. По отношение на наведения довод за съпричиняване твърдят, че доказателства за проявена груба небрежност не са събрани. Оспорват и наведените доводи за неправилно определяне на обезщетението. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, в тази част, като претендират и разноски.

                        С насрещна въззивна жалба  И.Т.Х., лично за себе си и като законен представител на малолетния Г.Г.П. оспорват решение № 185 486 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 23 699/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Твърдят, че по делото не са събрани доказателства за проявена груба небрежност от страна на пострадалия, даваща основание да се приеме, че е налице съпричиняване. В тази връзка твърдят, че работодателят не е установил този факт, при условията на пълното и главно доказване. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да се уважат претенциите в пълен размер. Претендират разноски.

                        Ответникът по насрещната въззивна жалба „О.– С“ ООД оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, при присъждане на разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 185 486 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 23 699/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, че съдът е осъдил „О.- С“ ООД да плати на И.Т.Х. на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 36 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.10.2014 г., при която е настъпила смъртта на Г.П. Г., ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева; осъдил е  „О.- С“ ООД да плати на Г.Г.П., действащ чрез своята майка и законен представител И.Т.Х., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 51 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.10.2014 г., при която е настъпила смъртта на Г.П. Г., ведно със законната лихва от 27.04.2015г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева; осъдил е „О.- С“ ООД да плати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3 685.32 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС; осъдил е И.Т.Х. да плати на „О.- С“ ООД, на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от на 960 лева – разноски; осъдил е Г.Г.П., действащ чрез своята майка и законен представител И.Т.Х., да плати на „О.- С“ ООД на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от на 735 лева – разноски и е осъдил „О.- С“ ООД да плати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 3 588.75 лева - разноски.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че Г.П. Г. е работил по трудов договор при ответника на длъжността „строителен електротехник“. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че е починал при трудова злополука на 23.10.2014 г., призната за такава с разпореждане № 17 400 от 02.12.2014 г. на НОИ, ТП - София - град. Видно от представеният акт, злополуката е станала през време и по повод извършваната работа - пътуване със служебен автомобил за отстраняване на повреда на светлинно табло, при което поради загуба на контрол върху управлявания от работника автомобил е настъпило ПТП.

            Не се спори, а се установява и от представеното влязло в сила решение от 07.08.2015 г. по гр.д. № 305/2015 г. на Окръжен съд – Шумен, че е признато за установено, че загиналият Г.П. Г. е баща на малолетния ищец Г.П..

            В показанията си свидетелят ТТ.(баща на ищцата И.Х.), твърди че ищцата се запознала Г. Г. през 2007 г. във връзка с работата им, като първоначално отношенията им били приятелски, постепенно са премилани във връзка и от 2011 г. двамата заживели заедно на съпружески начала в дома на майка му. Описва починалия като „добро момче“, което помагал в домакинството, готвел чудесно. Твърди, че през 2013 г. се родило първото им дете - Д.. Свидетелят посочва, че двамата живеели в разбирателство, не е чувал да имат конфликти, освен дребни неразбирателства. Планирали да имат още деца, да си купят самостоятелно жилище, като събирали пари за това. След смъртта на Г. Г. ищцата изпаднала в шок, било й много тежко, затворила се в себе си. Изпитвала силни притеснения от това, че сама трябвало да отглежда двамата им сина - Д.и Г.. Този свидетел посочва, че него децата наричали „тате“.

            В показанията си свидетелката С.П.(приятелка на ищцата И.Х.), твърди че през 2011 г. ищцата и Г. Г. заживели като съпрузи. Живеели в разбирателство и имало загриженост помежду им. След смъртта на Г. Г. ищцата само плачела, непосредствено след това не можела да говори, само повтаряла, че не е дошло времето да си отиде. Вземала леки успокоителни. Била отпаднала поради загубата на близкия човек. Налагало и се да ходи на чести изследвания за проследяване на бременността поради опасения, че може да загуби бебето.

            От показанията на свидетелят Х.Х.(брат на ищцата И.Х.) се установява, че тя и Г. Г. заживели на съпружески начала от 2011 г. Не му е известно да е имало кавги или проблеми помежду им. Преди смъртта на Г. Г. имали планове да заживеят в собствено жилище, където да отглеждат децата си. Ищцата споделяла притесненията си за това как ще обясни на децата си какво се е случило с баща им. Преди била много лъчезарен и усмихнат човек, а след смъртта на Г. Г. станал затворена, не споделяла, както преди.

            От показанията на свидетелят П.П.се установява, че ищцата И.Х. и Г. Г. живеели на съпружески начала в дома на последния. На погребението на Г. Г. ищцата била съкрушена, не можела да говори. Към настоящия момент не била превъзмогнала загубата му.

            От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че от смъртта на Г. Г. ищцата И.Х. е развила депресивна реакция, която частично продължава и към настоящия момент. От настъпилото събитие у нея е останало чувство за тъга, което може да продължи дълго време.

            Не се спори между страните, а като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че причина за настъпване на инцидента е поведение на починалия - управление на автомобил при превишена скорост при мокра пътна настилка, както и за механизма на настъпване на ПТП -  пострадалият е пътувал със служебен автомобил по пътя от гр. Търговище към гр. Омуртаг, след като е отстранил повреда на светлинно табло на търговски обект. Навлизайки в завой, поради това, че ищецът се е движил със скорост над максималното допустимо ограничение за съответния пътен участък и при мокра пътна настилка, не е успял да овладее управлявания от него автомобил, в резултат на което последният се е завъртял и е на влезнал в пътното платно за насрещно движение, където е бил ударен челно от правомерно движещия се в това платно товарен автомобил.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 200 от  КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука.

            С атакуваното решение № 185 486 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 23 699/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, съдът е осъдил „О.- С“ ООД да плати на И.Т.Х. на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 36 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.10.2014 г., при която е настъпила смъртта на Г.П. Г., ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева; осъдил е  „О.- С“ ООД да плати на Г.Г.П., действащ чрез своята майка и законен представител И.Т.Х., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 51 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.10.2014 г., при която е настъпила смъртта на Г.П. Г., ведно със законната лихва от 27.04.2015г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева; осъдил е „О.- С“ ООД да плати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3 685.32 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС; осъдил е И.Т.Х. да плати на „О.- С“ ООД, на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от на 960 лева – разноски; осъдил е Г.Г.П., действащ чрез своята майка и законен представител И.Т.Х., да плати на „О.- С“ ООД на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от на 735 лева – разноски и е осъдил „О.- С“ ООД да плати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 3 588.75 лева - разноски.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна и насрещна въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба и насрещна такава, съдът в настоящия си състав намира, че същите са допустими. Подадени са от оправомощени лица и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните във въззивната жалба доводи са свързани с неправилното възприемане от страна на първоинстанционния съд, че не са налице елементите за ангажиране на отговорността на работодателя, за неправилно определяне на размера на съпричиняването, както и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Релевирането във насрещната въззивна жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдения за липса на доказателства за съпричиняването.

    Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като последица от трудова злополука следва да се установи наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са последица от злополуката. В настоящият случай страните по делото не спорят по отношение на наличието на елементите от фактическия състав на чл.200 от КТ. Между ответника и починалия е съществувало трудово правоотношение. Трудовият характер на злополуката е признат със стабилен административен акт по надлежния ред. Констатацията на компетентния административен орган, че злополуката е настъпила през време и по повод работата, която определя трудовия характер на злополуката (арг. чл.55, ал.1 КСО), е задължителна за гражданския съд. Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е наличието на хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ. С отговора на исковата молба, както и с въззивната жалба, по което е образувано настоящето производство фактическите възражения, които ответникът е навел, са за умишлено причиняване на увреждането от пострадалата или за съпричиняване на вредите при условията на груба небрежност. Първото възражение следва да бъде отхвърлено априори, тъй като умишленото причиняване на увреждането изключва възможността злополуката да бъде определена като трудова, а въпросът за характера й е разрешен с влязъл в сила акт. Второто възражение е основателно.

    По отношение на наведените доводи за неправилност при определяне на размера на обезщетението и размера на съпричиняването (въззивната и насрещната въззивна жалба), настоящият съдебен състав намира следното:

    При определяне на размера му съдът следва да се съобрази с дадените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, съгласно които- е длъжен да вземе пред вид всички конкретно установени обстоятелства, обуславящи претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест. при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.

С оглед данните по делото съдът намира, че при определяне на размера на обезщетението, което ще репарира вредите от трудовата злополука, съдът е направил необосновани изводи по отношение на размера на обезщетението, което следва да репарира вредите по отношение на ищеца Г.Г.П.. Безспорно и отчитайки факта, че същият няма да познава баща си, като ще търпи неимуществени вреди от липсата на родителска обич и подкрепата на родителя, ще бъде лишен от мъжкия модел на подражание, който безспорно е важен за израстването му, както и че няма да изпита близостта и закрилата на баща си и съпоставяйки тези факти с икономическите условия в страната към датата на злополуката, настоящият състав  приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца Г.П. е в размер на 120 000 лева.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на изводите по отношение на размера на съпричиняването, съдът намира, че същите са неоснователни. В конкретния случай при трудовата злополука е налице съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за управление на лек автомобил. Видно от доказателствата по делото настъпването на злополуката е предпоставено в голяма степен от действията на пострадалия, поради което правилно и законосъобразно съдът е приел 70% съпричиняване от негова страна.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, в която съдът е присъдил обезщетение над сумата от 36 000 лв. на Г.П., поради което следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск за сумата от 15 000 лв. В останалата част предявените искове са основателни и следва да се постанови решение, с което да се потвърдят.

            На основание чл.78 от ГПК, вр.чл.38 от ЗАдв въззивникът ответник следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата от 4 890 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита.

            Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ решение № 185 486 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 23 699/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, в частта, в която съдът е осъдил „О.- С“ ООД да заплати  Г.Г.П., действащ чрез своята майка и законен представител И.Т.Х., на основание чл.200, ал.1 КТ над сумата от 36 000 лв. до присъдения размер от 51 000 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Г.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител И.Т.Х. срещу „О.- С“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.10.2014г„ при която е настъпила смъртта на Г.П. Г., ЕГН *********, като неоснователен и недоказан.

                        Потвърждава решение № 185 486 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 23 699/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА „О.- С“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4 890 (четири хиляди осемстотин и деветдесет) лв., представляваща разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл.78 ГПК, вр.чл.38 от ЗАдв..

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението, пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

                                                                                                                      2.