О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1192
Гр. Сливен, 12.09.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 316 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба от „Арт работилница 13“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Столипин“ № 26, п. от у. Й. К.К.,
подадена с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция по вписванията с
претенция за присъждане на обезщетение в размер на 250,00 (двеста и петдесет)
лева за имуществени вреди – направени разноски за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение по т.д. № 160/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Сливен за обжалване на незаконосъобразен отказ № 20190619235048-2/29.11.2019 г.
на длъжностното лице по регистрацията при АВп.
В жалбата се
заявява, че на 19.06.2019 г. дружеството е подало до АВп
заявление Г2 с вх. № 20190619235048/19.06.2019 г. за обявяване на годишния финансов отчет по партидата на дружеството,
по което получило отказ № 20190619235048-2/29.11.2019 г., постановен от
длъжностно лице по регистрацията при АВп. Срещу този
отказ „Арт работилница 13“ ЕООД депозирало жалба до Окръжен съд – Сливен и
образувано т.д. № 160/2019 г. Последното приключило с Решение № 126/20.12.2019
г., влязло в законна сила на 20.12.2019 г., с което цитираният отказ бил
отменен като незаконосъобразен. В производството по обжалване на този отказ
пред Окръжен съд – Сливен дружеството извършило разноски в размер на 250,00
лв., от които 10,00 лв. внесена държавна такса и 240,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Моли съда да осъди Агенция по вписванията да заплати
сумата от 250,00 лв. като обезщетение за причинени от постановения
незаконосъобразен акт имуществени вреди.
При преценка на
изложеното в исковата молба и представените доказателства и съобразяване с
относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че исковата молба
е недопустима, при следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове. Аналогична разпоредба е чл. 28 ал. 2 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ)
предвижда, че агенцията (Агенция по вписванията) отговаря за вредите, причинени
на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 8 ал.
3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение,
този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира
обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно
лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по
отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното
производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла
на чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ,
към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща.
Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на
заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон -
ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на
търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска
цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът
разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава
двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския
процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С
оглед предмета на обжалване, производството пред окръжния съд не е охранително,
защото не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от разглеждане
правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто по силата на
специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна
услуга. При положение, че чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда реда за
разглеждане на жалбите, като препраща към глава двадесет и първа на ГПК, то
сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират
по реда на чл. 273, във вр. с чл. 78 ал. 4 и чл. 81 ГПК по силата на
препращащата норма на чл. 275 ал. 2 ГПК. При наличието на ефективен ред за
претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за
вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл са Решение № 5582/30.05.2023 г.,
Решение № 432/16.01.2023 г. по адм. д. № 3110/2021 г., Решение №
5588/30.05.2023 г. по адм.д. № 8832/2020 г.,
Определение № 6238/12.06.2023 г. по адм.д. №
3637/2023 г. по описа на ВАС, както и решения по адм.д.
№ № 7094/2020 г., 5972/2020 г., 5425/2020 г., 4397/2020 г. – всички по описа на
Върховен административен съд.
Въпросът е изрично нормативно
разрешен при изменението и допълнението на специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ, обн.
ДВ, бр. 105/11.12.2020 г., като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста
на която, в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на
Гражданския процесуален кодекс. Макар посочената разпоредба да има действие
занапред, с оглед съдържанието на чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно - уреждане
на реда за обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията чрез
препращане към глава двадесет и първа ГПК "Обжалване на
определенията", разноските, направени по обжалване на процесния отказ е
следвало да бъдат претендирани по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78 ал. 4 и чл.
81 ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275 ал. 2 ГПК, както се посочи
по-горе.
Водим от горното и
на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Административен съд -
Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба на "Арт работилница 13“ ЕООД, ЕИК *********, с която срещу Агенцията
по вписванията е предявен иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за
присъждане на сума в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразен отказ
на длъжностно лице на ответника с № 20190619235048-2/29.11.2019 г. за вписване
на заявление за обявяване на годишния финансов отчет по партидата на
дружеството, отменен с Решение № 126/20.12.2019 г., постановено по търг.д. №
160/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 316/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд София-град пред Върховния административен съд.
Определението да се
съобщи на ищеца чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.
Административен съдия: