Р Е Ш
Е Н И Е
№ __178__
гр. Кубрат, 10.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ДиА. Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 230 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във
вр. с чл. 5 ЗН.
Ищцата – М.М.П., ЕГН ********** с пост. адрес ***, като твърди, че е придобила на правно основание – наследство от баща й М.М.К., б.ж. на с. Воден, поч. на 07.11.1968 г. в с.с., 1/ 3 (една трета) ид. част от възстановеното на наследниците му правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти: 1/ Нива с площ от 25.327 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Кършията“, съставляваща имот № 033001 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 033023, имот № 000215, имот № 000219, имот № 033015 и имот № 033014;
2/ Нива с площ от 4.001 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Коренежа“, съставляваща имот № 147006 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 000420, имот № 147005, имот № 147014 и имот № 147021;
че е упражнявала правата си на собственост в съсобствеността заедно със сестра си В. М. ***, до смъртта й, настъпила на 28.11.2016 г., като всяка година е получавала от нея полагащата й се част от арендните плащания;
след смъртта на сестра си, през пролетта на 2018 г. при посещение в ОбщС „Земеделие“ - гр. Завет, узнала, че решението за възстановяване право на собственост по отношение на процесните недвижими имоти е било първоначално издадено в полза на наследниците на общия наследодател, а в последствие е издадено единствено в полза на сестра й В. М. К.;
и като отрича В. М. К. да е единствен наследник на родителите си, както и да е завладяла имота изцяло за себе си, както по отношение на нейния наследодател, така и по отношение на нея, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъди признато за установено по отношение на ответниците В.С.Г., ЕГН ********** ***, и М.С.Х., ЕГН ********** ***, като наследници на В. М. ***, поч. на 28.11.2016 г., че тя е носител на 1/3(една трета) ид. част от правото на собственост върху процесните недвижими имоти.
Ответниците – В.С.Г., ЕГН ********** ***, и М.С.Х., ЕГН ********** ***, на които са връчени съобщения на 03.04.2019 г., са дали писмен отговор в срока за това, постъпил с вх. № 1250/ 02.05.2019 г., с който заявяват становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Признават, че ищцата е рождена сестра на тяхната майка – В. М. К., но тя и другата им сестра А. са осиновени от **, дв. от с. Старо селище, на 10.10.1955 г.; макар и към момента на осиновяването им то да е непълно, с приемането на СК, вл. в сила на 22.05.1968 г., по силата на чл. 105 от ЗПР на СК от 1968 г., съгласно който за заварените непълни осиновявания се прилагат правилата за пълно осиновяване, при липсата на писмено съгласие, изразено в 1-годишен срок от влизането в сила на СК от осиновителите, осиновения и неговите родители по произход за запазването им като непълни, връзката между ищцата и рождените й родители е прекъсната и тя не е сред кръга от лица, които имат качеството наследници по закон на М.М.К., род. на *** г., поч. на 07.11.1968 г. в с. Воден, обл. Разград. Поради това и като оспорват правото й на наследяване, както и верността на съдържанието на приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници № 539/ 20.11.2018 г. на Кметство – с. Острово, общ. Завет, в частта удостоверяваща, че М.К., поч. на 07.11.1968 г. е оставил като свои наследници по закон дъщерите си А. М. З., ЕГН **********, поч.на 05.12.2016 г., и М.М.П., ЕГН ********** – ищцата по делото, молят за отхвърляне на исковата претенция по отношение право на собственост по наследство от посочения наследодател върху 1/3 ид. част от процесните земеделски имоти, възстановена собственост на майка им В. М. ***, като наследник на баща си М.М.К., род. на *** г., поч. на 07.11.1968 г. в с. Воден, обл. Разград, на когото ищцата не е наследник. В условията на евентуалност заявяват възражение за право на собственост на майка им В. М. ***, върху претендираните земеделски имоти, придобито по давност – фактическа власт, с намерение за своене, майка им упражнявала по отношение на двата имота от момента на възстановяване на собствеността с решение на ПК – Завет; упражнявала е същата явно, спокойно и необезпокоявано, непрекъснато от момента на снабдяването й с констативен НА за собственост № 85, том II, рег. № 683, н.дело № 335/ 19.02.1999 г.на нотариус С. Садък, до смъртта си, настъпила на 28.11.2016 г., за което свидетелстват и извършените от нея действия – отдаване под аренда на имотите и събиране на арендните възнаграждения от тях.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено от фактическа стрА. следното: От приложеното към исковата молба в заверено от стрА.та фото-копие на Удостоверение за наследници № 539/ 20.11.2018 г., изд. от Кметство – с. Острово, Община – Завет, се установява, че М.М.К., род. на *** г., е починал в с. Воден, обл. Разград, на 07.11.1968 г., като за смъртта му е съставен Акт за смърт № 21/ 08.11.1968 г., и е оставил за свои наследници по закон преживяла го съпруга – Ц.К., поч.на 30.10.1978 г. в гр. Разград, и три дъщери: В. М. ***, поч. на 28.11.2016 г. в с.гр. – оставила за свои наследници по закон дъщерите си В. и М. Стефанови, конституирани като ответници по делото; А. М. ***, поч. на 05.12.2016 г. в с.с., и М.М.П., ЕГН ********** *** – ищцата по делото.
Част от преписка № О – 525/ 07.02.1992 г., водена от ПК – Завет по повод проведено реституционното производство по ЗСПЗЗ за възстановяване правата на собственост върху земеделски земи, отнети от М.М.К., е Удостоверение за наследници № 225/ 27.07.1995 г. на Кметство – с. Острово, общ. Завет, удостоверяващо след смъртта си той да е оставил за свои наследници по закон преживяла го съпруга – М.К., посочена като поч. 1941 г., и едно дете – В. М. К., род. 1930 г. Несъмнено в развилото се административно реституционно производство към заявлението за възстановяване на собствеността на наследниците на Марко М.Ковачев е било приложено друго и различно от цитираното по – горе удостоверение за неговите наследници, а именно посоченото в заявлението на В. М. К. Удостоверение за наследници с № 149/ 10.02.1992 г. на същото кметство с. Острово, както то е отбелязано и в изходящата от М.М.П. Декларация от 27.01.1992 г., приложена към цитираното по – горе заявление и несъмнено част от преписка вх. № 525/ 07.02.1992 г., и в което тя несъмнено е била вписА. като наследник на М.М.К., за да бъде отнесена посочената декларация в и към преписката. С Писмо изх. № РД – 12-02-711-1/ 23.07.2019 г. началника на ОбщС по земеделие – гр. Завет изрично заявява, че упоменатото в протоколи и решения по преписката удостоверение за наследници на М. Ковачев, издадено през 1992 г. е разглеждано от ПК – Завет по възстановяването, но не е съхранено в архива й. Наличното в адм. преписка Удостоверение за наследници № 225/ 27.07.1995 г. на Кметство – с. Острово, общ. Завет, обективно невярно удостоверява смъртта на преживялата наследодателя негова съпруга да е настъпила през 1941 г. на непосочена дата, което е факт, различен от удостоверения с приложеното към исковата удостоверение за наследници № 539/ 20.11.2018 г., изд. от Кметство – с. Острово, Община – Завет, а именно, че смъртта й е настъпила на 30.10.1978 г. в гр. Разград, и не съдържа данни за другите рождени деца на наследодателя.
От приложеното към исковата молба заверено фото копие на Акт за раждане № 6/ 17.01.1941 г. на Кметство – с. Острово, се установява, че той е съставен за раждането на М.М. М. К., род. на *** г. в дома на родителите си Мария К., по мъж М. М., и М.М.К.в с. Воден. В колона „Бележки“ е вписано осиновяването й от ** от с. Старо селище, с Определение № 122 от 10.10.1955 г. по гр.дело № 1300 / 1955 г. чл. 79 ЗЛС.
Видно от приетото като доказателство по делото в заверен от РС – Исперих препис Определение № 122 от 10.10.1955 г., то е постановено по гр.дело № 1300 / 1955 г., на основание чл. 79 ЗЛС, и с него Исперихския народен съд е допуснал М.М. М. от с. Воден, родена на *** г. в с.с., дъщеря на Марко Михайлов, да бъде осиновена от ** и дв. от с. Старо селище, общ. Исперих. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила в деня на постановяването му – 10.10.1955 г.
От представеното от ищцата Удостоверение за наследници № 41/ 11.06.2019 г. на Кметство – с. Старо селище, общ. Исперих, обл. Разград, се установява, че осиновителят на ищцата – Г.Т.Н., род.на *** г., е починал на 03.03.1961 г., за смъртта му е съставен Акт за смърт № 005/ 04.03.1961 г. в същото кметство, и е оставил за свои наследници по закон преживялата го съпруга *„, поч. на 05.09.1981 г. и осиновената дъщеря М.М.П. – ищцата по делото.
Заявеното от ответниците с писмения отговор на исковата молба оспорване истинността – в частност верността на съдържанието, на официалното удостоверяване на наследниците на М.М.К., род. на *** ***, на 07.11.1968 г., с Акт за смърт № 21/ 08.11.1968 г., с Удостоверение за наследници № 539/ 20.11.2018 г., изд. от Кметство – с. Острово, Община – Завет, в частта относно оставените от него наследници по закон, както следва: три дъщери - В. М. ***, поч. на 28.11.2016 г. в с.гр.; А. М. ***, поч. на 05.12.2016 г. в с.с., и М.М.П., ЕГН ********** ***, съдът като извърши проверката му, чрез сравняване с други безспорни документи – съставения Акт за раждане на ищцата и Определение № 122 от 10.10.1955 г., постановено по гр.дело № 1300 / 1955 г.по описа на Народен съд - Исперих, на основание чл. 79 ЗЛС, приема за недоказано. Несъмнено ищцата е рождена дъщеря на посочения наследодател, едно от трите му родени деца, видно от съставения за раждането й акт, а съображения за правния ефект за отношенията й с рождения й баща/родители – запазили ли са се те или са прекратени, предвид осиновяването й с вл. в сила Определение от 10.10.1955 г. по гр.дело № 1300/ 1955 г. по описа на РС – Исперих съдът ще изложи в правните си изводи по съществото на спора.
С влязло в сила Решение № 94/О/ 11.03.1998 г., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, ПК – гр. Завет, л. 17, с идентично съдържание с представеното от ОбщС „Земеделие“ – гр. Завет решение, е възстановила правото на собственост на наследниците на М.М.К., б.ж. на село Острово, общ. Завет, съгласно удостоверение за наследници № 149/ 1992 г., съгласно план за земеразделяне в землището на село Острово, по отношение на следния недвижим имот: НИВА от 25.327 дка, трета категория, в местността „Каршията”, съставляваща имот № 033001 по плА. за земеразделяне, при граници и съседи, описани подробно, както в решението, така й в приложената към него заверена Скица на имот № 033001, представляваща неразделна част от него.
Видно от приложената от ищцата Скица № к06634/ 29.03.2019 г. – л. 19, имот № 033001, в землището на село Острово, ЕКАТТЕ 54417, общ. Завет, в местността „Каршията“, е регистриран като собственост на В. М. К., ЕГН ********** от гр. Разград, в съответствие с НА имот по наследство № 85/ 19.02.1999 г., том 2, рег. 683, дело 335, с площ от 25.327 дка, при актуални граници и съседи: имот № 033023 – нива на А.В., имот № 000215 – полски път и имот № 000219 – полски път, и дв. собственост на Община – Завет, имот № 033015 – нива на А.В.и имот № 033014 – нива на М.И.М..
На 19.02.1999 год. по молба на В. М. К., ЕГН **********, и въз основа на приложените от нея документи - Решение № 94/О/ 11.03.1998 г. на ПК – Завет, Скица и Удостоверение за наследници № 435/ 23.10.1998 г. на Кметство – с. Острово, Нотариус С.Садък е признала молителката В. М. К., ЕГН ********** за собственик по наследство от М.М.К., б.ж. на село Острово, общ. Завет, на процесния недвижим имот – Нива с площ от 25.327 дка в местността „Каршията“ в землището на село Острово, с НА за собственост на недв.имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 85/ 19.02.1999 г., том II, рег. 683, дело 335, по описа на нотариуса – л. 20 от делото, идентичен по съдържание с приложения към писмения отговор на ответниците.
Не се твърди и не се установява цитирания констативен НА да е вписан в регистрите на СВ при РС – Кубрат.
Видно от представените, приложени към писмо вх. № 1528/ 29.05.2019 г., от ОбщС по земеделие – Завет, документи, съставляващи тяхна преписка № О – 525/ 07.02.1992 г., а именно Заявление № 525/ 07.02.1992 г., изх. от В. М. К., като един от наследниците на М.М.К., съгласно посочено в заявлението Удостоверение за наследници № 149/ 10.02.1992 г., тя е заявила за възстановяване права на собственост върху 29.330 дка, като с друго – отделно, второ, различно решение с № 94/О/ 11.03.1998 г., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, за което се твърди да е издадено по преписка № 5955/ 26.07.1995 г., ПК – гр. Завет, тъй като се отнася до зем. Земя в друго землище – това на с. Воден, видно от обясненията на представляващия ОбС по земеделие – гр. Завет в писмо изх. №. № РД – 12-02-711-1/ 23.07.2019 г., е възстановила правото на собственост лично на В. М. К. по отношение на следния недвижим имот: Нива с площ от 4.001 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Коренежа“, съставляваща имот № 147006 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 000420- полски път, имот № 147005 – нива на Р.Д., имот № 147014 – нива на Ц.Д., и имот № 147021 – нива на „Агросем“ – ООД.
Видно от приложената от ищцата Скица № к06633/ 29.03.2019 г. – л. 18, имот № 147006, в землището на село Острово, ЕКАТТЕ 54417, общ. Завет, в местността „Коренежа“, е регистриран като собственост на В. М. К., ЕГН ********** от гр. Разград, в съответствие с Решение № 94/О от 11.03.1998 г., с площ от 4.001 дка, при актуални граници и съседи: съответни на посочените по-горе.
На 19.02.1999 год. по молба на В. М. К., ЕГН **********, и въз основа на приложените от нея документи - Решение № 94/О/ 11.03.1998 г. на ПК – Завет и Скица, Нотариус С.Садък е признала молителката В. М. К., ЕГН ********** за собственик, на втория процесен недвижим имот – Нива с площ от 4.001 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Коренежа“, съставляваща имот № 147006 по плА. за земеразделяне, при идентично посочени граници и съседи, с НА за собственост на недв.имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 86/ 19.02.1999 г., том II, рег. 685, дело 336, по описа на нотариуса, както той е приложен към писмения отговор на ответниците.
Не се твърди и не се установява цитирания констативен НА да е вписан в регистрите на СВ при РС – Кубрат.
Видно от представените, приложени към писмо вх. № 1528/ 29.05.2019 г., от ОбщС по земеделие – Завет, документи, съставляващи тяхна преписка № О – 525/ 07.02.1992 г., а именно Декларация, постъпила в ПК – Завет с вх. № 525, съответен на номера на образувА.та по заявление за възстановяване право на собственост, отнето от наследодателя й М.К., от същата дата – 07.02.1992 г., на В. М. К., в размер на общо 29.330 дка, се установява, че ищцата М.М.П. е участвала в реституционното производство по преписка № О – 525/ 07.02.1992 г., като е декларирала, че тя и членовете на нейното домакинство не притежават вилни парцели и не ползват земи за самозадоволяване.
Част от преписка вх. № О – 525/ 07.02.1992 г., е документ, наименован Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с Решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на ПК – Завет № 8/ 15.05.1992 г. и № 19/ 06.05.1993 г., видно от съдържанието на който на 26.07.1995 г. подписА.та В. М. К. е сключила същия договор за доброволна делба на земеделските земи, чиято собственост се възстановява с план за земеразделяне, с който разделя остА.лите в наследство от покойния й баща М.М.К., б.ж. на с. Воден, както следва, цитирам: „1. В. М. К. получава в дял и става собственик на земеделска земя – нива 25.330 дка.“, като на трета страница от договора положила подпис за съделител, нотариално заверен с рег. № 31/ 27.07.1995 г. на кмета на с. Острово, общ. Завет.
Не се твърди и не се установява в сключването на договора да са участвали и други лица, наследници на посочения наследодател, както и този договор да е вписан в регистрите на СВ при РС – Кубрат.
От приложените към писмения отговор на ответниците договори за аренда , първия от които от 13.12.2017 г., подписан между В. М. К., като арендодател, и А.В., регистриран зем.производител от с. Острово, като арендатор, а втория от 02.06.2017 г., подписан между ответниците, като наследници на В. К., в качеството на арендодатели, и „Агросем“ – ООД – с. Острово, се установява, че процесните недвижими имоти не са ползвани по предназначение от ответниците, респ. от тяхната наследодателка, тъй като имат за предмет предоставяне на арендатора за временно – 10 годишен срок, ползването им срещу определено арендно плащане. Сключването им, вкл. за 10-годишен срок, в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на договарялите страни, вписани в СВ при РС – Кубрат, само по себе си не съставлява доказателство за правото на собственост по отношение на отдадените под аренда земи в полза на посочената арендодателка.
Видно от събраните по инициатива на ищцата гласни доказателства – показанията на св. Г.Д.(нейн син) и А.Й., без родство със страните и данни за възможен интерес от изхода на делото в полза на ищцата, респ.във вреда на ответниците, се установява, че от момента на възстановяване на собствеността върху земеделски земи М.М. е ползвала правата си по отношение на възстановената на наследниците на рождения й баща – М.К., б.ж. на заличеното село Воден, землището на което преминало към с. Острово; с управлението на собствеността и представителството на всички наследници на М.К. пред ПК – Завет и пред арендаторите се е била ангажирала най-голямата сестра В., към която племенника й остА.лите сродници се обръщали с името Веса; възстановените ниви винаги са били предоставени за обработка и ползване по предназначение с договори за наем/ аренда от 3-ти лица – А.В., „Агросем“ – ООД, управлявано и представлявано от него, като майката на ответниците – В., се е грижила за сключването на договорите и за получаване на годишното възнаграждение – плащА.та от ползвателите рента, първоначално в натура и пари, а по – късно само в пари, която в последствие всяка година през есента разделяла на 3 части, от които една част задържала за себе си, а втората и третата част предавала на сестрите си М. и А.. Далият съгласие на свидетелства син на ищцата е категоричен, че през предходните смъртта на леля му В. три години, т. е. за периода от стопанската 2013/ 2014 до стопанската 2015/ 2016 г. той е присъствал при предаването от В. на майка му М. на сумата 400.00 лева, съставляваща нейната част от рентата за съответната стопанска година, плащА. за ползването на наследствените им от дядо му Марко земеделски земи в землището на село Острово. В този смисъл са и показанията на св. Ат. Й., който лично преди пет-шест години назад, вероятно през 2014 или 2015 година, е откарал ищцата – кака Мара, и съпругът й – бай Христо, в гр. Разград, за да си получи тя рентата от сестра си, която живеела в гр. Разград близо до „малката джамия“. На връщане от гр. Разград, в негово и нейно присъствие, съпругът й се шегувал, че „леля ти Мара ще черпи, защото получи рента 400 лева“, от нивите, остА.ли от баща й в с. Острово.
От събраните по инициатива на ответниците гласни доказателства – показанията на св. М.Х.(съпруг на втората ответница) се установява, че процесните имоти – около 30.00 дка, в землището на село Острово, тъща му – В. М., имала по наследство от баща си; нивите се обработвали в с. Острово в местната кооперация; на свидетеля е известно, че тъща му има сестри, но също така знае, че те са били осиновени; В. М. имала документи - нотариални актове, на свое име и с тях сключвала договори за обработката на земята; тя получавала рентата и парите и на свидетеля не му е известно тя да е предоставяла част от рентата на сестрите си, защото пред него тя не е коментирала такива неща; признава, че до смъртта си тъща му е поддържала контакти и с двете си сестри – с А. по-често, с М. по – рядко; въпреки твърденията му, че В. не е коментирала пред него отношенията със сестрите си във връзка с възстановената собственост и евентуални техни претенции по отношение на собствеността, твърди, че никога и никой не е имал претенции към нея за собствеността й по отношение на процесните земи; единствено „предполага“, че те – сестрите й, са знаели, че нотариалния акт е на името само на неговата тъща В., но едва след смъртта й са заявили претенции към дъщерите й; на въпрос на защитата на ищцата отговаря, че всъщност не знае дали сестрите на тъща му са знаели за нотариалния акт на името на В..
Преценявайки събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за достоверни свидетелските показания на лицата, доведени от страните, в частта в която осигуряват информация за правнорелевантни факти – че В. М. К. е била упълномощена от сестра си М.М.П. да управлява наследствената им собственост, както и преди това да осъществява представителството на всички наследници на М.К. пред ПК – Завет и пред арендаторите; че В. К., се е грижила за сключването на договорите и за получаване на годишното възнаграждение – плащА.та от ползвателите рента, първоначално в натура и пари, а по – късно само в пари, която в последствие всяка година през есента разделяла на 3 части, от които една част задържала за себе си, а втората и третата част предавала на сестрите си М. и А.. Изявленията на св. М. Х., че тъща му В. К. е собственик на процесните имоти, като единствен наследник на баща си, защото сестрите й са били осиновени, не съставляват свидетелстване за правнорелевантни факти или обстоятелство, а съставляват правни изводи, поради което не ползват страните и на тях съда не може да се позове. В същото време, относно правнорелеванти факти и обстоятелства във връзка с реституционното производство и управлението на възстановената собственост, доведеният от ответниците свидетел заявява, че не знае какви са отношенията на В. К. със сестрите й, защото тя не е коментирала пред него отношенията си с тях.
Събраните писмени доказателства – официални свидетелстващи, вкл. и неуспешно оспореното Удостоверение за наследници № 539/ 20.11.2018 г., изд. от Кметство – с. Острово, Община – Завет, преценени съгласно правилата глава ХІV, раздел ІV ГПК, установяват годно изложените подробно в обстоятелствената част на исковата молба факти, относно притежаваното от общия наследодател на страните право на собственост върху земеделска земя, както и относно възстановяването му с план за земеразделяне на неговите наследници с влязъл в сила административен акт на оргА. по поземлена собственост - ПК – Завет по отношение на ПИ № 033001 по плА. за земеразделяне, съставляващ Нива с площ от 25.327 дка, в местността „Каршията“, в землището на село Острово, общ. Завет.
Не се установи с годни доказателствени средства ответниците, както и тяхната наследодателка В. М. К., да са противопоставили на ищцата, собственическите си намерения по отношение на този съсобствен между тях по наследство недвижим имот.
По отношение на ПИ № 147006 по плА. за земеразделяне, съставляващ Нива с площ от 4.001 дка, в местността „Коренежа“, в землището на село Острово, общ. Завет, правата на собственост са възстановени в полза на наследодателката на ответниците – В. М. К., с административен акт на оргА. по поземлена собственост - ПК – Завет - Решение № 94/О от 11.03.1998 г., за който е удостоверено, че е влязъл в сила. Не се твърди/ възразява от ищцата М.М. Петкова, връчено ли й е това решение, респ. влязло ли е то в сила по отношение на нея, при положение, че административния процес, макар и да е иницииран от В. К., е за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, притежавани и отнети от М.К., на наследниците му, и да признато за възстановяване с план за земеразделяне с Протокол № 8/0 от 15.05.1992 г. на наследниците му.
Предвид изложеното от фактическа стрА., съдът направи следните правни изводи: Обективно съединените от ищцата искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН са допустими, а по същество основателен и доказан е предявения иск по отношение 1/3 ид. част от ПИ № 033001 по плА. за земеразделяне, съставляващ Нива с площ от 25.327 дка, в местността „Каршията“, в землището на село Острово, общ. Завет, поради което следва да бъде уважен. Неоснователен и недоказан е предявения иск по отношение 1/3 ид. част от ПИ № 147006 по плА. за земеразделяне, съставляващ Нива с площ от 4.001 дка, в местността „Коренежа“, в землището на село Острово, общ. Завет, поради което следва да бъде отхвърлен.
Собственикът на ид. част от недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден констативен нотариален акт за собственост въз основа на надлежни писмени доказателства – на основание чл. 493, ал. 1 ГПК(отм.), сега чл. 587, ал. 1 ГПК, и чл. 34а ЗСПЗЗ, за същите имоти. Макар и да не владее имота, и да не претендира предаването му на основание чл. 108 ЗС, ищцата разполага с интерес и възможност да внесе яснота, относно субектите на правото на собственост по отношение на процесните недвижим имот, чрез предявения установителен иск, с оглед изхода от който да прецени вида и обема на последващата правна защита на същото. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
Предмет на установителните претенции са земеделски земи, правото на собственост върху който е възстановено по силата Решения на ПК – Завет, издадени на основание чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне, като първото от тях е с № 94/О от 11.03.1998 г. – л. 74 от делото, издадено в полза на наследниците на М.М.К., б.ж. на с. Воден, общ. Завет, по отношение на ПИ № 033001 по плА. за земеразделяне, съставляващ Нива с площ от 25.327 дка, в местността „Каршията“, в землището на село Острово, общ. Завет.
Към момента на откриване на наследството на М.М.К.- 07.11.1968 год., тези земи не са се намирали като обособен и самостоятелен обект на собственост в патримониума на наследодателя, поради което, с оглед предвидената по закон възможност за реституцията им, законодателят е дефинирал тяхната същност с разпоредбата на чл.91а, изр. второ Закона за наследството като “новооткрито наследство”. С въвеждането му не се изменят момента на откриване на наследството, уреден с разпоредбата на чл.1 ЗН, кръгът и редът на наследниците, призовани да наследят пряко или чрез заместване. В случая наследството на М.М.К.е открито на 07.11.1968 г. в с. Воден, общ. Завет, и видно от съдържанието на приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници № 539/ 20.11.2018 г. на Община – Завет, Кметство – с. Острово, правото да получат имота се признава на призованите към наследяване в този отминал момент негови низходящи – децата му В., А. и М. Маркови, по силата на чл.5, ал.1 от ЗН, и преживялата го съпруга – Ц. К., по силата на чл. 9 ЗН, при равни права, като след смъртта й, настъпила на 30.10.1978 г., правата й са преминали в наследство на общите им деца, разпределени също по равно.
ЗСПЗЗ е специален закон по силата на който се възстановява собственост върху земеделски земи с решения на съответната ПК, сега Общинска служба по земеделие. Решението на ПК има конститутивен ефект, според задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК конститутивно действие имат решенията на поземлените комисии (сега общински служби по земеделие) не само по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими реални граници, но и решенията по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, и с влизането му в сила възниква правното качество обект на собственост – нива, индивидуализирА. по площ, местоположение и граници. От този момент на влизането му в сила възниква собствеността в имуществената сфера на правоимащите наследници на “новооткритото” наследство и от този момент то произвежда своето действие към призованите да наследяват, вкл. към ищцата М.М.П. - дете на починалия на 07.11.1968 г. М.К.; и към наследодателката на ответниците В. М. К.. Ищцата е придобила по наследство 1/3 ид. част от процесния недвижим имот, а сестрите й В. М. К. и А. М. З. са придобили също по наследство по 1/ 3 част от него.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответниците, че ищцата М.М.П. не е наследник на общия наследодател М.М.К.. Несъмнено, от съдържанието на цитираното удостоверение за наследници и от съдържанието на приложения към писмения отговор на ответниците Акт за раждането й с № 6/ 17.01.1941 г., ищцата е рождена дъщеря на посочения наследодател, както и несъмнено тя е била осиновена с вл. в сила Определение № 122 от 10.10.1955 г. по гр.дело № 1300/ 1955 г. по описа на РС – Исперих от съпрузите **. Действащият правен режим на осиновяването й към 1955 г. е уреден със Закона за лицата и семейството, приет с ДВ. Бр.182/1949 г.. До изменението на чл. 81 ЗЛС (отм.)през 1961 г. ( ИЗВ. Бр.50/61 г.) българското право познава само т.н. непълно осиновяване, съгласно което, според чл. 46 ЗЛС - осиновеното лице е наследник на своя осиновител, както и "осиновеното лице запазва всички права и задължения със семейството, към което принадлежи по рождение - чл. 49 ЗЛС, т.е.наследява и родителите си по произход.
Към момента на осиновяването на ищцата, съгласно действалата разпоредба на чл. 81, ал. 2 ЗЛС( отм.), осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение, сред които е и правото да наследява.
След изменението на ЗЛС през 1961
г., обн. в Изв. бр. 50 от 23.06.1961 г., с
разпоредбата на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.),
законодателят установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното
лице с неговите родители по произход се прекратява по силата на самия закон,
т.е. е налице последваща осиновяването на ищцата, съществена законодателна
промяна, която не само действа зА.пред, но и пренормира с обратна сила съществуващите към този момент "осиновителни правоотношение", като за случаите на
заварено непълно осиновяване, се прилага новото правило и те се считат за пълно
осиновяване.
Едва с разпоредбите на СК от 1968 г., българският законодател урежда възможността едно лице, при определените условия, да бъде осиновено пълно, т.е. да преустанови всякаква връзка с роднините си по рождение и единствено правната връзка да обуславя отношенията в рода на осиновителя, както и непълното осиновяване, при което наред с новите връзки с осиновителя и неговите роднини, се запазват и връзките с роднините по произход.
Ответниците целят да бъде прието, че осиновяването на ищцата е преминало от непълно в пълно осиновяване към изменението на закона от 1961 г., и че именно като такова е "заварено осиновяване " по см. на чл. 105 СК от 1968 г., но осиновяването на М.М. от 10.10.1955 г., нито към момента на изменение на разпоредбата на чл. 81 ЗЛС(отм.), публ. в ДВ – Изв. Бр. 50 от 23.06.1961 г., нито към 1968 г., с приемането на СК, може да бъде квалифицирани като заварено осиновяване. Заварено осиновяване е онова осиновяване, което при влизане в сила на изменението на чл. 81 ал. 2 ЗЛС (отм.) респ. СК от 1968 г., съществува и страните по него са живи.
В процесния случай, видно от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници № 41/ 11.06.2019 г. на Община – Исперих, Кметство – с. Старо селище, осиновителя Г.Т.Н. е починал на 03.03.1961 г., т.е. преди изменението на чл. 81 ЗЛС(отм.), и със смъртта на бащата – осиновител, единното осиновително правоотношение, макар и на стрА.та на осиновителите да са едновременно две лица - съпрузите Ганчо и Труфка Тотеви, е прекратено и е настъпила законната последица от това – тя е наследила осиновителя си, по отношение на който несъмнено има качеството на наследник. Настъпили са последиците на непълното й осиновяване – М.М.П. е наследила бащата Г.Т.Н., запазвайки правото си да наследи и родителите си по рождение, в частност рождения си баща М.К.(в този см. са разясненията на Решение № 136 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5982/2007 г., II г. о., ГК), поради което следва на ищцата да бъде признато качеството на наследник по закон на рождения й баща М.К., както и да бъде признато правото й съответно да получи дял от новооткритото наследството на баща си, равен с този на праводателката на ответниците.
Ищцата, установявайки свои права на собственост по наследство, удостоверени с цитираното по – горе решение на ПК – Завет, ведно с приложена към него скица, и като отрича сестра й – наследодател на ответниците, приживе да е придобила на оригинерно правно основание – по давност, правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, оставя на тях да установят, при нужда от пълно и пряко доказване, че тя е осъществил състава на чл. 79, ал.1 от ЗС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. НА за собственост на недв.имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 85/ 19.02.1999 г., том II, рег. 683, дело 335, по описа на нотариус С.Садък – л. 20 от делото, съдът приема, че: 1/ в полза на наследодателката на ответниците не е възстановена собствеността по отношение на процесния недвижим имот с конститутивен акт на ПК – Завет, както удостоверява констативния нотариален акт, различно и противостоящо от приетото по делото Решение с № 94/О от 11.03.1998 г. – л. 74 от делото, издадено в полза на наследниците на М.М.К., б.ж. на с. Воден, общ. Завет, по отношение на ПИ № 033001 по плА. за земеразделяне, съставляващ Нива с площ от 25.327 дка, в местността „Каршията“, в землището на село Острово, общ. Завет;
2/ право на собственост върху процесния недвижим имот наследодателката на ответниците не е придобила и в следствие на сключения единствено от нея Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с Решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на ПК – Завет № 8/ 15.05.1992 г. и № 19/ 06.05.1993 г.. Видно от съдържанието на цитирания документ, на 26.07.1995 г. подписалата го В. М. К. е сключила – сама със себе си, същия договор за доброволна делба на земеделските земи, чиято собственост се възстановява с план за земеразделяне – още не изготвен към този момент, който разделя остА.лите в наследство от покойния й баща М.М.К., б.ж. на с. Воден, както следва, цитирам: „1. В. М. К. получава в дял и става собственик на земеделска земя – нива 25.330 дка.“, като на трета страница от договора положила подпис за съделител, нотариално заверен с рег. № 31/ 27.07.1995 г. на кмета на с. Острово, общ. Завет. Не се твърди и не се установява в сключването на договора да са участвали и другите лица, наследници на посочения наследодател в съответствие с официалното им удостоверяване с Удостоверение за наследници № 539/ 20.11.2018 г. – л.5 от делото, както и този договор да е вписан в регистрите на СВ при РС – Кубрат, поради което и на основание разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, че тази делба, извършена без участието на ищцата М.М.П., като една от сънаследниците, е изцяло нищожна и не може да й бъде противопоставена;
3/ в полза на В. М. К. не е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишна придобивна давност, тъй като не се установи с годни доказателствени средства тя да е установила владение по отношение на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 68 от ЗС. УпражнявА.та от нея фактическа власт – отдаването под наем/ аренда на имота и събирането на наемната цена, е била основА. на правата й в собствеността върху 1/3 ид.части от имота по наследство. За времето от възстановяването на собствеността – 11.03.1998 г. до смъртта си наследодателката на ответниците, непрекъснато, спокойно и безспорно е упражнявал фактическа власт върху имота, но като собственик на 1/ 3 ид. част и като държател на разликата от 2/3 ид.части, като владението й, видно от разпитаните по инициатива на ищцата свидетели, няма качеството „явност“, при положение, че тя, макар и да е разполагала с издаден единствено в нейна полза констативен нотариален акт и да е договаряла отдаването му под наем, легитимирайки се с него като един собственик на имота, ежегодно е предавала на сестрите си М. и А., полагащата им се част от събраните наеми. Своето намерение да свои имота – animus sibi habenti, тя несъмнено не е афиширала по отношение на ищцата, преди смъртта си. Представения по делото констативен нотариален акт не е достатъчен, за да се придобие правото на собственост по давност, а само е удостоверил невярно, на фона на всички събрани по делото доказателства, несъществуващо право на собственост в полза на праводателката на ответниците, които в настоящия процес не доказаха явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността единствено от тяхната майка, към датата на смъртта й 28.11.2016 г., след като и за предходната стопанска година именно тя е предала/ платила на ищцата полагащата й се, съответно на дела й, 1/3 част от наемната цена за ползването на имота. Щом този, на който е възложена представителна власт по надлежния за това ред и на който е дадено правото да държи чужд имот, не е манифестирал спрямо остА.лите собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, субективното си отношение на своене на вещта, той не може да я придобие по давност.
От уважаването на предявения установителен иск за собственост срещу ответниците, следва да бъде отменен и съставения НА за собственост на недв.имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 85/ 19.02.1999 г., том II, рег. 683, дело 335, по описа на нотариус С.Садък, относно собствената на ищцата М.М.П. 1/3 ид. част от правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот Нива с площ от 25.327 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Кършията“, съставляваща имот № 033001 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 033023, имот № 000215, имот № 000219, имот № 033015 и имот № 033014, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Неоснователна е исковата претенция за установяване право на собственост по отношение на 1/3 ид. част от Нива с площ от 4.001 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Коренежа“, съставляваща имот № 147006 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 000420, имот № 147005, имот № 147014 и имот № 147021, придобита по наследство от рождения й баща М.М.К., с оглед на приетото по делото като писмено доказателство Решение № 94/О от 11.03.1998 г. на ПК – Завет, приложено към Писмо вх. № 2104/ 30.07.2019 г. на ОбщС по земеделие – гр. Завет в заверен препис от същата и с удостоверяване, че то е влязло в сила. Конститутивният ефект на същото, съставляващо решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за възстановяване на право на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, с влизането му в сила, е произвел действие лично по отношение на наследодателката на ответниците – В. М. К., върху процесния обект на собственост – нива, индивидуализирА. по площ, местоположение и граници. От този момент - на влизането му в сила, през 1998 г., е възникнала собствеността в имуществената сфера на посочената като единствена правоимаща по см. на ЗСПЗЗ праводателка на ответниците, а след смъртта й е преминала в собственост на ответниците на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, при равни права между тях.
Съгласно правилото на чл. 17, ал. 2 ГПК, по реда на косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на административните актове, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за собственост, а по материалната му законосъобразност съдът може да се произнесе инцидентно, когато такъв акт се противопоставя на стрА. по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
В процеса ищцата не твърди и не се установява неспазване на изискванията за действителност на административния акт, който видимо е издаден от компетентен орган – ПК – Завет, сега Общ.служба по земеделие; в съответната писмена форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, материалноправните разпоредби относно съдържанието му и е съобразен с целта, която преследва законът, т.е. не са налице основания за нищожност. Ищцата е била участник в административното производство по издаването му, тъй като подаденото от сестра й В. М. заявление за възстановяване на наследствени от общия им наследодател земеделски земи, отнети му при кооперирането на земята, по правилата на ЗСПЗЗ я ползва, а не се твърди и не се установява да е била лишена от възможността да го обжалва, поради което в настоящия процес съдът не може и не следва да се произнася инцидентно по материалната законосъобразност на Решение № 94/О от 11.03.1998 г. на ПК – Завет, приложено към Писмо вх. № 2104/ 30.07.2019 г. на ОбщС по земеделие – гр. Завет, още повече при липса на заявени възражения и искания от стрА. на ищцата в този смисъл с исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, основателна и доказА. е претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, съразмерно с уважените 86 % от исковата претенция, в размер на същия процент от разноските в общ размер на 575.00 лева, съответно на приложения от стрА.та списък на разноските по чл. 80 ГПК, т.е. за сумата 494.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, основателна и доказА. е претенцията на ответниците за присъждане на направените от тях разноски, съразмерно с отхвърлената 14 % от исковата претенция, в размер на същия процент от разноските в общ размер на 300.00 лв. – платен от тях адв.хонорар, т.е. за сумата 42.00 лева.
По компенсация ответниците остава да дължат на ищцата за разноски по делото сумата 533.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
УВАЖАВА предявения от М.М.П., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и ПРИEМА за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН, по отношение на В.С.Г., ЕГН ********** ***, и М.С.Х., ЕГН ********** ***, като наследници по закон на В. М. К., поч. на 28.11.2016 г. в гр. Разград, че М.М.П., ЕГН ********** с пост. адрес ***, е собственик на 1/3 (една трета) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – Нива, с площ от 25.327 дка, трета категория, находящ се в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Кършията“, съставляващ имот № 033001 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 033023, имот № 000215, имот № 000219, имот № 033015 и имот № 033014, по наследство от рождения й баща М.М.К., б.ж. на с. Острово, поч. на 07.11.1968 г.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 85, том V, рег. № 683, нот. дело № 335/ 1999 г. по описа на Нотариус С. Садък, издаден в полза на В. М. К., поч. на 28.11.2016 г. в гр. Разград, относно собствената на ищцата М.М.П. 1/3 (една трета) ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – Нива с площ от 25.327 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Кършията“, съставляваща имот № 033001 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 033023, имот № 000215, имот № 000219, имот № 033015 и имот № 033014.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.П., ЕГН ********** с пост. адрес ***, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН, срещу В.С.Г., ЕГН ********** ***, и М.С.Х., ЕГН ********** ***, като наследници по закон на В. М. К., поч. на 28.11.2016 г. в гр. Разград, иск за установяване права й на собственост в размер на 1/3 (една трета) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Нива с площ от 4.001 дка, трета категория, в землището на село Острово, общ. Завет, в местността „Коренежа“, съставляваща имот № 147006 по плА. за земеразделяне, при граници: имот № 000420, имот № 147005, имот № 147014 и имот № 147021, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН ********** ***, и М.С.Х., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на М.М.П., ЕГН ********** с пост. адрес ***, направените от нея, съразмерно на уважената част от исковите претенции и по компенсация, деловодни разноски в размер на 533.00 (петстотин тридесет и три ) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.
Районен съдия: /П/ - Д. Петрова-Енева