РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _12.03._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети
февруари_
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
при участието на секретаря _Янка
Димитрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _720_ по
описа за _2020_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че със заповед № 569/15.11.2000 г.
на кмета на Община Б. е изменен частично застроителния и регулационен план на
централна градска част на гр. Белене, с което се определя изграждането на 18
броя гаражи, че след проведен търг е сключен договор № 6 от 09.01.2006 г. за
отстъпено право на строеж върху общинска земя и Община Белене е учредила за
срок от 2 години на С.Й.П. право на строеж на гараж № 4 с площ от 20 кв.м.
върху поземлен имот – УПИ І (едно) в стр.кв. 163 по плана на гр.Б., понастоящем
представляващ поземлен имот с идентификатор **********, актуван с Акт за частна
общинска собственост № 1907/13.07.2004 г., като в договора изрично е посочено,
че гаража следва да бъде изграден в груб строеж за срок от две години. Твърди
се, че последният договор за отстъпено право на строеж на гараж е сключен на
09.01.2006 г. от който момент е започнал да тече двугодишния срок, както и че
срокът на договор № 6 е изтекъл на 09.01.2008 г., с което е погасено и правото
на строеж по давност. Твърди се, че до момента не е започнало строителството.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на С.Й.П., че не е носител на право на строеж,
отстъпено с договор № 6/09.01.2006 г. вписан в службата по вписване с вх. рег.
№ 3229/23.03.2006 г. , том VІІ, № 233, том 4382. Претендират се направените деловодни разноски.
Ответникът по предявения иск не е представил отговор на
исковата молба, не е изразил становище, не е представил доказателства и не е
направил доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното :
Видно от представения по делото
договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя № 6/09.01.2006 г.,
вписан в службата по вписванията гр. Левски с вх. Рег. № **********, партидна
книга том ********** е, че Община Б. е
отстъпила правото на строеж на С.Й.П. *** с площ от 20 кв.м. в гр. Б., УПИ І, стр.кв. 163 по плана на гр.
Белене. По силата на същия договор суперфициарът се е задължил да изгради в
груб строеж гаража, съгласно одобрен архитектурен проект в срок от две години
от сключване на договора.
По делото няма каквито и да било
доказателства, от които да се установи, че ответникът е реализирал правото си
на строеж в уговорения от страните 2 годишен срок от сключване на договора.
Не са представени доказателства
правото на строеж да е реализирано и в по-късен момент, преди погасяването му
по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС
правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет
години. За да се прецени дали възражението е основателно е необходимо да се
изследва от кога започва да тече погасителната давност и до кога е текла. Относно началото на давностия срок по чл. 67
ал.1 от ЗС в съдебната практика е утвърдено становището, че това не е датата на
придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а момента, в който
реализирането на строителството стане обективно възможно. В случая не са
представени доказателства за ответника практически да не е било възможно
започване реализирането на строителството след отстъпване правото на строеж,
поради което давностния срок е започнал да тече от датата на придобиване на
ограниченото вещно право на строеж, а именно от 09.01.2006 г. От 09.01.2006 г.
до момента на подаване на исковата молба са минали повече от 14 години, през
които ответникът не е реализирал правото си на строеж.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски. По
делото е представен списък на разноските. Представено е доказателство за
заплатена д.т. при завеждане на исковата молба в размер на 50 лв., както и
доказателство, че за вписване на исковата молба е внесена д.т. Доказателства за
други направени разноски не са представени по делото. При това положение следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца като деловодни разноски внесените
суми за държавна такса в размер на 50 лв и за такса за вписване на исковата
молба в размер на 10 лв. В списъка за разноски ищеца е посочил, че се
претендира и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност, и същото е приключило в едно съдебно заседание,
съдът съобразявайки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от НЗПП, приема, че на ищеца следва да бъде
присъдено юрисконсулстко възнаграждение в минималния предвиден размер, а именно
сумата от 100 лв. – дължима от ответника. С оглед горното, следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца деловодни разноски общо в размер на 160 лв., от
които 50 лв. внесени като д.т., 10 лв. внесени като такса за вписване на и.м. и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На
основание чл. 124 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Б.,
обл.П., представлявана от М.П. ***, с ЕИК ********** и С.Й.П. ***, че към момента С.Й.П. не е носител на правото на
строеж, отстъпено с договор № 6/09.01.2006 г. вписан в Службата по вписвания
гр. Левски с вх. рег. **********.
ОСЪЖДА
С.Й.П. /със сочени по-горе данни/ да
заплати на ОБЩИНА Б. /със сочени по-горе данни/ деловодни разноски в размер на 160
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: