Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………… г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка В., след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1129 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.М.М. срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К №
2451452, издаден от ОДМВР – Варна, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за това, че на
22.12.2018 г. в 23,33 часа в гр. Варна по бул. „Вл. Варненчик“ до автобусна спирка „Вамо“ в посока центъра на
града при ограничение на скоростта 50 км/ч управлява товарен автомобил СВ 3145
МР със скорост 83 км/ч – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира
издадения електронен фиш за незаконосъобразен поради нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, като излага своите доводи за това. На първо място
се оспорва приетото от наказващия орган обстоятелство, че автомобилът е
управляван от жалбоподателя. Твърди се, че автомобилът е управляван от другия
управител на дружеството или някой от служителите на последното, като поради
липсата на график не може да бъде индивидуализирано лицето, респективно не може
да бъде представена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Твърди се, че е неясно
на кого се налага административното наказание – на собственика на автомобила М.М.М. или на собственика, на когото е регистрирано МПС, а
именно „Венус Концепт
Централна и Източна Европа“ ООД, с управител М.М.М..
Т.е. твърди се, че наказаният субект не може да се разпознава като такъв по
подразбиране, като например защото е посочено неговото ЕГН. Твърди се, че посоченото
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което обуславя
незаконосъобразност на издадения електронен фиш. На следващо място се твърди,
че не става ясно на какъв принцип административнонаказващият
орган е избрал да наложи наказание на въззивника,
доколкото същият не е единствен законен представител на дружеството. Изложено е становище, че наказващият орган не
е изследвал от направената снимка/клип дали шофьорът е мъж или жена. По
изложените съображения е отправено искане за отмяна на наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. С писмена молба, подадена чрез процесуален представител адв. П.В., изразява становище за друго допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване в описаното място в ЕФ и
протокол с рег. № 819р-29160, доколкото в ЕФ е посочено, че мястото на
нарушението е по бул. „Вл. Варненчик“
до спирка „Вамо“, а в протокола, че е по бул. „Вл. Варненчик“ срещу магазин Лидл.
Поддържа искане за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – ОД на МВР
– гр. Варна не изпраща процесуален или законен представител по време на открито
съдебно заседание, като в съпроводителното писмо към въззивната
жалба изразява становище за нейната неоснователност, като излага аргументи за
спазване на всички изисквания за осъществяване контрол на скоростта, предвидени
в Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 22.12.2018 г. в 23,33 часа в гр. Варна по бул. „Вл.
Варненчик“ до автобусна спирка „Вамо“ в посока
центъра на града била засечена скорост на движение на МПС товарен автомобил
марка и модел „Киа СЕЕД“ с рег. № МР от
83 км/час, при ограничение на скоростта на движение в този пътен участък от 50
км/час.
Самото автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен номер 11743c9, било разположено на адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
срещу магазин Лидл.
Товарен автомобил марка и модел „Киа Сеед“ с рег.
№ бил регистриран като собственост на „Венус Концепт Централна и Източна
Европа“ ООД с управител М.М.М..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен
фиш серия К № 2451452, с който на М.М.М., като
законен представител на „Венус Концепт
Централна и Източна Европа“ ООД, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на
400 лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява и се потвърждава от приобщените по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Е. М. Ж. и
писмени доказателства: удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
разпечатка от „Системата за управление на административно-наказателната
дейност“, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
протокол за проверка, справка от търговски регистър и веществени доказателства:
снимка с точни координати на нарушението и снимка за точното местоположение и
позициониране на системата за контрол.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Е. М. Ж. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4,
изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство,
описанието на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата.
От друга страна, съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е
осъществил административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
на посоченото място и в посоченото време товарният автомобил, управляван от
жалбоподателя М.М.М., се е движел със скорост от 83
км/ч при ограничение на скоростта, въведено в посочената законова разпоредба -
50 км/час.
В съответствие с разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗДвП отговорността е реализирана спрямо законния представител на
дружеството, което е собственик на моторното превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението,
предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги
е целял, тъй като жалбоподателят М.М.М. е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи в населеното
място с разрешената скорост до 50 км/час.
Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за нарушение по чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че
автомобилът не е управляван от него. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Въззивникът изрично посочва,
че не е подал декларация, в която да посочи водача на товарния автомобил на процесните дата и място. Законодателят
е въвел една необорима презумпция, в случай че не е подадена и съответната
декларация по 189, ал. 5 ЗДвП, и твърденията във въззивната
жалба, че автомобилът е управляван от друго лице не подлежат на доказване.
Въведената законодателна техника за установяване на нарушителя е с цел да
се избегне произволното отпадане на наказателната отговорност на нарушителите.
Управителните органи носят отговорност за създаването на организацията на
работа в съответното юридическо лице и ползването на активите му. В случай, че
управителят не може да посочи кое е лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата и място, то отговорността е изцяло негова,
тъй като в съответното юридическо лице не е организирано отчитането и контрола
на ползването на пътните превозни средства. Затова и в тези случаи
законодателят е предвидил отговорността да се носи от управителя. По тези
съображения не е налице и задължение за наказващия орган да изследва дали
водачът е мъж или жена.
Липсата на график за ползване на превозните средства в конкретното
юридическо лице не е освобождаващо отговорността обстоятелство. Освен това
същото поставя в опасност живота и здравето на хората, както и тяхното
имущество, а съответните длъжностни лице следва да носят наказателна и административнонаказателна отговорност, когато е налице
пропуск в тяхната дейност и неизпълнение на служебни и законови задължения.
Не отговоря на истината обстоятелството, че в дружеството има и друг
управител, тъй като в търговския регистър „Венус Концепт Централна и Източна Европа“ ООД е вписан само един
управител, а именно въззивникът.
Наказващият орган ясно и недвусмислено е индивидуализирал наказаното лице
чрез посочване на трите му имена, ЕГН и длъжността, която обуславя административнонаказателната му отговорност, поради което
съдът не приема възражението, че наказаният субект се разпознава по
подразбиране.
Неоснователно е и възражението, свързано с неяснота относно мястото на
извършване на административното нарушение. В електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ до спирка „Вамо“. Посоченото в протокола, че
системата за измерване на скоростта е разположена в гр. Варна, по бул. „Вл. Варненчик“ срещу магазин Лидл не изключва нарушението да е извършено до спирка
„Вамо“, тъй като съгласно приложението към удостоверението за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 интервалът на дистанцията за измерване е от
25 до 600 метра.
По отношение на
наказанието:
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч в населено място,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 4 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед
на установеното превишаване на разрешената скорост в населено място с 33 км/ч.,
попадащо в границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на
глобата от 400 лева, който е фиксиран в посочената разпоредба в
редакцията към датата на извършване на нарушението ( ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), е определен в съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден изцяло като законосъобразен, поради което и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2451452, издаден от ОДМВР –
Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на М.М.М., ЕГН **********,
законен представител на „Венус Концепт
Централна и Източна Европа“ ООД, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: