№ 60 05.03.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на
пети февруари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар:Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД №4 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б.Т.М. , ЕГН: ********** ***6 със съдебен
адрес *** -адв.кантора- за адв.
Т.Г. К., срещу Наказателно постановление
№ 480150-F520304/
26.11.2019г. на Директора на Дирекция „
Обслужване" в ТД на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ глоба в
размер на 13000 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В
подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението,
подлежащо на санкциониране. При съставяне на акта и издаване на постановлението
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Постановлението
било издадено от некомпетентен орган и не било налице нарушението, за което
жалбоподателят бил санкциониран. Иска се съдът да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано,
не се явява, за същият се явява адв.Коларова. Тя във
хода по същество излага подробни доводи защо съдът следва да отмени атакуваното
НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез
упълномощения по делото представител –
юрисконсулт Костадинова, оспорва жалба и в хода по същество моли същата
да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление –
потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно
заседание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното: При проверка извършена от св.С. З.С. главен инспектор по
приходите в НАП Пловдив офис Смолян и св.Ф.Г.К. също служител в НАП Пловдив офис Смолян се установило, че Б.Т.М. не е декларирана в ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково непогасената към 31.12.2017г. част от получен паричен заем през
2017г. в общ размер над 10000,00 лв. За целта тя е следвало да подаде
Приложение № 11 за предоставени/получени парични заеми към годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. в срок до 30.04.2018г., а именно
непогасен остатък по получен паричен заем общо в размер на 130000,00 лв. по
договор за заем от 28.03.2017 г., сключен между „ДИЛА" ЕООД с Булстат:
********* и Б.Т.М.. Средствата били преведени по банкова сметка *** - BGN, с титуляр Б.Т.М.,
съответно: 30000,00 лв. на 29.03.2017 г., 21000,00 лв. - 19.05.2017 г„ 9000,00
лв. - 19.05.2017 г., 25000,00 лв. - 08.06.2017 г., 25000,00 лв. - 22.06.2017
г., 20000,00 лв. - 11.07.2017 г. Към 31.12.2017 г. нямало погасителни вноски по
получения паричен заем през 2017 г. и остатъка бил в размер на 130000,00 лв.
На база горните констатации проверяващите стигнал до
извода за извършено от жалбоподателката нарушение по чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ. Като нарушението било извършено в гр. Хасково на 01.05.2018г. и било
установено в хода на извършвана проверка, възложена с Резолюция №
ПФ-16002619ООО959-ОРП-ОО1 / 04.09.2019г. за това нарушение на жалбоподателката в
нейно присъствие е съставен АУАН №F520304/от 30.10.2019г.
АУАН е връчен лично жалбоподателката, която не е вписала възражения в
него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган изцяло е възприел описаната в процесния АУАН
фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. НП е връчено на 09.12.2019г.
на жалбоподателя по електронна поща.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.Силви З.С. и св.Ф.Г.К. относно обстоятелствата, свързани с
начина на извършване на проверката и с констатациите, до които са достигнали в
хода на административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата,
свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочените
свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът не кредитира показанията на св. Ц. А. С., до
колкото те остават изолирани от останалият доказателствен
материал и според съда представляват една защитна ферсия.
Или тези показания са дадени „про кауза“ и въпреки
това задължението да подаде съответното приложение към годишната данъчна
декларация по ЗДДФЛ е за жалбоподателката и това, че някой не е попълнил точно
декларацията е за сметка на задълженото лице в случая жалбоподателя. Тоест това
е ирелевантно
за отговорността на жалбоподателя, която е лична. Именно жалбоподателя е
следвало да си провери декларацията и като се убеди, че е попълнена точно и в
цялост да я подаде.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл.50, ал.1,т.5 от ЗДДФЛ - Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от
2007 г.) Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец
за: т.5. (нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.)
предоставените/получените парични заеми, както следва: б. в) непогасената част
от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо
надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от
кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции.
По силата на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ – Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.)
(1) Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира
информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. Следователно,
деянието, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание
глоба е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му, които съобразно
актуалното виждане в съдебната практика да се квалифицират като съществени. На
следващо място, следва да се отбележи, че в случая процесният
акт за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете по
ЗАНН, визирани в чл. 34 от ЗАНН. В процесуалните срокове е съставено и
атакуваното НП. В АУАН и НП подробно е описано нарушението и обстоятелствата
при които е било извършено, както и датата и мястото на извършването му. Според
настоящият състав на съда НП е издаден от компетентен орган видно от приетата
по делото Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП.
От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с
АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, действително, се установяват и безспорно доказват. Безспорно е,
че жалбоподателят Б.Т.М., получила
паричен заем през 2017г. в общ размер над 10000,00 лв. а именно 130000,00 лв.
по договор за заем от 28.03.2017 г., сключен между „ДИЛА" ЕООД с Булстат:
********* и Б.Т.М.. Това се доказва от самият договор приложен по делото и направените
преводи на средствата - 30000,00 лв. на 29.03.2017 г., 21000,00 лв. -
19.05.2017 г„ 9000,00 лв. - 19.05.2017 г., 25000,00 лв. - 08.06.2017 г.,
25000,00 лв. - 22.06.2017 г., 20000,00 лв. - 11.07.2017 г. Безспорно се доказа
и че към 31.12.2017 г. няма погасителни вноски по получения паричен заем през
2017 г. и остатъка е в размер на 130000,00 лв. доказа се още от събраните
писмени доказателства, а именно данъчната декларация на жалбоподателката по
ЗДДФЛ за 2017г. и от свидетелските показания, че Б.Т.М. не е подала Приложение
№ 11 за предоставени/получени парични заеми към годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. в срок до 30.04.2018г., а именно непогасен остатък по
получен паричен заем общо в размер на 130000,00 лв. по договор за заем от
28.03.2017 г., сключен между „ДИЛА" ЕООД. Това и задължение произтича от
чл.50, ал.1,т.5 от ЗДДФЛ. Подаването на декларацията в това число и относно
информацията по Приложение № 11 е следвало съгласно горният закон да стане
най-късно до 30.04.2018г. /понеделник работен ден/включително както правилно е
отбелязано в НП. При положение, че това не е сторено от жалбоподателката, не е
подадена декларация за тези обстоятелства, както се доказа по безспорен начин
по делото то считано от 01.05.2018г. без значение дали е присъствен ден или не,
е налице бездействие, съставомерно по чл. 80а, ал.1 от ЗДДФЛ и правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на задълженото лице за деяние на тази дата, на която
нарушението е довършено от обективна страна, каквато е и непротиворечивата
практика на настоящият състав на съда и на АС-Хасково. С оглед горното следва
да се отбележи, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.50, ал.1,т.5 от ЗДДФЛ.
Правилно е определен и размера на административната
санкция, а именно в размер от 13 000 лева, като е приложена разпоредбата на л.
80а, ал.1 от ЗДДФЛ. Така определената глоба е в размер 10 на сто
от недекларираните суми, които в случая са 130 000 лева.
В случая не са на
лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието
"маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай имуществената
санкция е наложена законосъобразно в размера единствено възможен и предвиден в
санкционната разпоредба. Съдът намира, че
по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от този вид. В горният смисъл е и константната
практика на ХАС /решение №87/06.04.2010г.
по КАНД №71/2010г. по описа на ХАС и решение № 18/24.01.2011г. по КАНД
№340/2010г по описа на ХАС/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление № 480150-F520304/ 26.11.2019г. на Директора на Дирекция „
Обслужване" в ТД на НАП Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар:
/П.Н./