№ 58
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско
дело № 20244400900151 по описа за 2024 година
Субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба от М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН
********** и двамата от гр. Плевен, ********** в качеството им на законни
наследници – майка и баща на починалата М. М.ова Х. чрез пълномощника
им адв. Н. Д. от ШАК против ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********, гр. София,
**********, с която са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 от ТЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД, с цена на
исковете, както следва: сумата от 200 000,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания за М. Я. Х. – майка
на М. М.ова Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със законната лихва
върху посочената по-горе сума, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024г. до окончателното й
изплащане и сумата от 200 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания за М. Г. Х. – баща на
М. М.ова Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със законната лихва
върху посочената по-горе сума, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й
1
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2024 г. около 07,45 ч. на път ПП
I-4, км. 44+000 е настъпило ПТП между МПС ********** с peг. №
**********, собственост на „СИС Технология" АД, ЕИК **********,
управляван от Р. Р. П., ЕГН ********** и МПС ********** с peг. №
**********, собственост и управляван от С. Х. Ч., ЕГН **********. Твърди
се, че видно от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №
57/21.06.2024 г. на ОД на МВР - Ловеч, процесното ПТП е резултат от
неправомерното движение на МПС ********** с peг. № **********,
управляван от Р. Р. П., който управлява МПС в разрез с разпоредбите на ЗДвП,
като напуска лентата си за движение и навлиза в лентата за насрещно
движение и удря челно движещия се там МПС ********** с peг. №
**********, управляван от С. Х. Ч.. Твърди се, че като пътник на предна дясна
седалка в МПС ********** с peг. № ********** е пътувала починалата М.
М.ова Х. - дъщеря на ищците. По случая е образувано ДП № 285/2024 г. по
описана РУ - Ловеч.
Към датата на процесното ПТП – 21.06.2024 г. за МПС с ДК №
********** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
**********, с начална дата: 09.10.2023 г. и крайна дата на покритие:
08.10.2024 г.
Ищците твърдят, че на 12.08.2024 г. са представили пред ответника
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, ведно с пълномощно,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, препис - извлечение от Акт
за смърт на М. М.ова Х. и Удостоверение за наследници на М. М.ова Х..
Извънсъдебната застрахователна претенция е администрирана в ЗК "Уника"
АД, ЕИК ********** и е образувана щета. Ищците твърдят, че въпреки
представянето от тяхна страна на необходимия набор от документи по
смисъла на чл.496 ал.3 от КЗ, с писмо с изх. № 24440424 на 21.08.2024 г. са
получили отговор от ответника, с който са били уведомени, че следва да
предоставят допълнителни документи. Посочват, че липсата на банкова
сметка, дори и такава да е изискана, както и на други документи не
възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцията по
своята същност и да определи застрахователно обезщетение за всяко едно
пострадалите лица.
2
С оглед изложеното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ ищците заявяват,
че тях е налице правен интерес от предявяване на настоящата съдебна
претенция за изплащане на всички претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП, изразяващи се в претърпян шок и ужас, болки и страдания
от загубата на тяхната дъщеря.
В исковата молба се твърди, че вредите, които са претърпели ищците М.
Я. Х. и М. Г. Х., продължават да търпят понастоящем и ще продължават да
търпят за в бъдеще са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Ищците посочват, че смъртта поставя край на живота, като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна
невъзвратими, а от друга най-големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин
градирани в скала от морална гледна точка. Посочват, че са загубили своята
голяма емоционална и духовна опора, най-голямата подкрепа в живота им -
дъщеря им М. М.ова Х.. Посочват, че такава загуба е едно от най-тежките
възможни житейски събития, така че дори и интензивността на страданието
им да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и
оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Посочват, че приемат
изключително тежко загубата на пострадалата, имайки предвид силната
емоционална връзка, която са имали помежду си, която прави вредата в това
отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във
времето. Посочват, че са принудени да продължат един живот, изпълнен
единствено със спомени, които носят болка и тъга, нанасят невъзстановима
травма, оставяща дълбок и болезнен отпечатък у тях завинаги. Посочват, че са
загубили дъщеря си, която е била в разцвета на силите си и в добро
здравословно състояние, жизнено и активно младо момиче, преди процесното
ПТП. М. е била изключително отговорна, амбициозна, целеустремена млада
жена, с разнообразни интереси, изключително дружелюбен и позитивен
човек. Била е в разцвета на младостта си - точно завършила университет и
намерила си работа по специалността, технически грамотна, дисциплинирана
и отговорна в професионален и личен план. Поради това, ищците твърдят, че
понасят изключително тежко загубата на М., като посочват, че са отгледали и
възпитали едно умно и трудолюбиво дете, като са лишени завинаги от
възможността да видят израстването й в професионален план, намирането на
любим човек и създаването на семейство.Загубата на дъщеря в разцвета на
3
младостта й е едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори
и интензивността на страданието на ищците да намалее във времето,
негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен
отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка
родител - дете, която са съградили помежду си. Ищците заявяват, че
безвъзвратната загуба на любимия човек, на дете е най-тежката
неимуществена вреда. Твърдят, че М. е имала изключително силно изградена
емоционална връзка с тях, която сама по себе си е неповторима и не може да
бъде заменена и сравнена с нищо друго. Те никога повече няма да имат
възможността да се радват на топлата прегръдка на М., на широката й
усмивка и на поводите за гордост, които постоянно им е давала. Те не само са
се радвали, но и са разчитали на нейната компания и на помощта й, когато е
била до тях, били са задружно и сплотено семейство. Прекарвали са заедно
всички рождени дни, семейни празници, Коледа. Водили са щастлив живот,
живеели са в разбирателство до датата на инцидента. Цялото семейство - М.,
М., М. и сестра й близначка - Й. винаги са ходили заедно на семейни почивки в
България и чужбина, независимо, че М. и Й. са били вече самостоятелни.
Посочват, че всяка година са ходили заедно на море, на СПА почивки и на
екскурзии в чужбина. Гордеели са се с постиженията на М., която е завършила
висшето си образование във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, специалност
„Компютърни науки“ и през периода на обучението си е участвала в много
студентски практики и обучения. Ищците посочват, че през 2017 г. и 2018 г.
М. е била на студентска бригада в САЩ, в Аляска за по шест месеца, с цел
изкарване на собствени средства, подпомагане на семейния бюджет и
придобиване на езикови и трудови умения. Със средствата, спечелени на
студентските бригади, М. сама е заплатила сумите, дължими за придобиване
на свидетелство за управление на МПС и е закупила свой личен автомобил.
През 2018 г. е придобила сертификат за завършен курс по английски език ниво
В1. На 12.01.2021 г. М. е сключила трудов договор с фирма „Сис Технология"
АД, на длъжност **********, като постепенно е израствала в йерархията на
компанията.
Ищците твърдят, че след настъпилия инцидент са се затворили в себе си
и съпреживяват постоянно трагичния инцидент, отнел живота на дъщеря им
М., изживяват болезнено смъртта й, отказват да говорят и да общуват с
близки. Твърдят, че са станали по-уязвими, по-неуверени и по-несигурни и
4
всеки ден плачат и страдат от загубата на М.. Твърдят, че и до настоящия
момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност,а преди инцидента са били
жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот, срещи с близки и
приятели и всеотдайна любов от страна на М..
Според ищците справедливото обезщетение, предвид съдебната
практика по приложението на чл.52 от ЗЗД е в размер на по 200 000,00 лв. за
всеки един от тях, като считат, че при определянето му следва да бъдат
съобразени финансовата обстановка в страната, нивото на инфлация, индексът
на потребителските цени, както и постепенното покачване на цените на
премиите по застрахователните договори, вкл. по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ищците молят съда, да постанови решение, с което да осъди ЗК
„УНИКА" АД, ЕИК ********** да им заплати сумата общо в размер на 400
000,00 лв., от които: сумата от 200 000,00 лв. за М. Я. Х. – майка на М. М.ова
Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със законната лихва върху
посочената по-горе сума, съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 200 000,00 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания за М. Г.
Х. – баща на М. М.ова Х., загинала при ПТП на 21.06.2024 г., ведно със
законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429 ал.3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция –
12.08.2024 г. до окончателното й изплащане
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК **********, чрез процесуалния представител И. М., в
който се твърди, на първо място, че предявеният иск, към датата на подаване
на отговора на исковата молба, е недопустим, тъй като в представената покана
за доброволно уреждане на отношенията пред застрахователя, не е била
представена банкова сметка за превод на застрахователно обезщетение.
Твърди се, че същата е изрично поискана от ЗК „Уника" АД, с цел изплащане
на определеното обезщетение в писма до адв. Н. Д.. В тази връзка, ответникът
посочва, че предявяването на настоящия иск, преди ищците да представят
банкови сметки, по които желаят да им бъде изплащано застрахователно
5
обезщетение, което, съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ е условие за
предявяването на пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице е
недопустим. Посочва, че непредставянето на банковата сметка от страна на
претендиращото лице има последствията на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва за периода до
представянето на банкова сметка. В исковата молба не са спазени
разпоредбите на чл.127 ал.4 от ГПК, поради което същата е нередовна. Според
ответника, до настоящия момент е била отнета възможността му да изпълни
задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност", като
изплати обезщетение и по този начин да се освободи от допълнителния товар
на държавните такси и разноски по воденето на съдебно производство.
Ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на процесното
ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил марка
**********, с peг. № **********, обективирана в Застрахователен договор №
**********, номер на полица в Гаранционен фонд: ********** с период на
валидност от 09.10.2023 г. до 08.10.2024 г., като не възразява това
обстоятелство да бъде прието за безспорно установено по делото.
Ответникът счита, че предявената претенция е напълно недоказана по
основание и размер. Твърди, че представеният Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен във връзка с процесното ПТП на 21.06.2024 г. не
съдържа данни относно вина на водача на застрахования при ЗК „Уника" АД
автомобил. Посочва, че в секция „Обстоятелства и причини за ПТП" е
записано, че водачът на автомобил **********, с peг. № ********** „навлиза
в лентата за насрещно движение", без да е записано никакво обстоятелство,
наложило това, като такова може да е и от вида „спасителни маневри". Също
така, в секция „Взето отношение към участник" е записано, че образуваното
ДП е „за всички участници по КП № 57". С оглед гореизложеното, ответникът
оспорва твърдението на ищците, че вината на водача на лек автомобил марка
„Ситроен С3“ е безспорно доказана. Твърди, че от приложените по делото
материали не става ясно как точно е възникнало процесното събитие, какво е
било разположението на участниците в същото, каква е била видимостта на
пътя. В протокола не е отразен предполагаемият механизъм, нито са налице
данни, от които да се направи такова заключение. В тази връзка, тъй като не е
изяснена действителната фактическа обстановка по случая, ответникът
6
оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Ответникът твърди, че на 12.08.2024 г. пред застрахователната компания
е подадена доброволна претенция във връзка с процесното ПТП, предявена от
М. Г. Х. и М. Я. Х., представлявани от пълномощника им адв. Н. Д., като
размерът на исканото застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на М. М.ова Х., е в размер на по
300 000,00 лв. за всеки един от тях. Посочва, че към доброволната претенция
са приложени доказателства и след прегледа на същите е образувана преписка
№ **********, като застрахователят е установил, че не са налице
доказателства по отношение на настъпилото ПТП, а именно констатации по
отношение причината за настъпване на ПТП, механизмът на същото, както и
по отношение наличието или липсата на вина на участник или участници в
пътния инцидент. Посочва, че в тази връзка, на пълномощника на ищците адв.
Н. Д., както и на ОП - гр. Ловеч е изпратено писмо с искане за предоставяне
на копие от образуваното досъдебно производство № 285/2024 г. по описа на
ОП - гр. Ловеч. Ответникът твърди, че към настоящият момент, нито
процесуалният представител на ищцовата страна е предоставил изисканите
документи, нито ОП - Ловеч са отговорили и предоставили документи.
Твърди, че на 21.08.2024 г. ЗК „Уника" АД е изпратила до адв. Д. искане за
предоставяне на удостоверения за банкови сметки на М. Г. Х. и на М. Я. Х. или
да бъде предоставено нотариално заварено пълномощно с посочени банкови
сметки, съгласно изискванията на чл.338 от КЗ. Твърди, че в предявената
доброволна претенция не е упомената банкова сметка на адвоката,
представляващ ищците, като и до настоящия момент удостоверение за
банкови сметки на ищците не са предоставени, нито заверени пред нотариус
пълномощни на процесуалния им представител. Ответникът счита, че в
настоящия случай не е установено нарушение от страна на водача Р. Р. П.,
което да доказва виновно поведение на същия. Липсва причинно-следствена
връзка между действията му и причинения вредоносен резултат, респективно,
не би могла да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".
Ответникът прави възражение за наличие на вина за настъпване на
процесното ПТП на водача на лек автомобил **********, с peг. № **********
- Р. Р. П..
7
Относно размера на предявените искови претенции, ответникът счита
същия прекомерен. Посочва, че при формиране на преценката относно
действителния размер на претърпените неимуществени вреди, респ.
действителният размер на обезщетението, съдът следва да съобрази
установените факти по делото, същото да бъде определено от съда по
справедливост по аргумент от чл.52 от ЗЗД, да се основава на цялостна
преценка на обстоятелствата в конкретния случай, като при определянето му
следва да се има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото
лице и други обстоятелства, като конкретните болки и страдания, претърпени
от тях. В случай че съдът счете претенциите за основателни или частично
основателни, ответникът изразява становище, че исканото застрахователно
обезщетение по процесния случай по отношение на всеки един от ищците не е
съобразено и със съдебната практика по подобни случаи, поради което намира
същото за прекомерно завишено.
По отношение на претенцията за присъждане на компенсаторна лихва в
размер на законната такава по чл.86 от ЗЗД от датата на уведомяването ни с
извънсъдебната претенция - 12.08.2024 г. - до окончателно изплащане на
обезщетенията, ответникът заявява, че съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от
КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, като твърди, че е отправил писмо до пълномощника на
ищците, предявил доброволната претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, за предоставяне на банкови сметки. Ответникът твърди, че до
момента към регистрираната извънсъдебна претенция, както и в частта
„Особено искане" в исковата молба няма описани и предоставени, както
удостоверения за банкови сметки на ищците, така и нотариално заварено
пълномощно с посочени такива, такива липсват и в приложените към исковата
молба доказателства.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, съгласно
която непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по
ал.1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането,
като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Твърди, че приложение
намира, както правилото на ал.1 на чл.380 от КЗ, установяващо задължение на
увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с
8
претенцията му, така и нормата на ал.3 на чл.380 от КЗ, уреждаща
последиците от неизпълнение на това задължение - забава на кредитора по
отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на
мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид
застраховка настъпва с изтичането на срока по чл.497 ал. 1 от КЗ. Ответникът
посочва, че общата уредба на института „забава на кредитора" се съдържа в
чл.95 от ЗЗД, съгласно който забава на кредитора е налице, когато кредиторът
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не
даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Правилото на чл.380 ал.3 от КЗ урежда конкретна проявна
форма на забавата на кредитора относно плащането на застрахователното
обезщетение, а именно - непосочване от лицето, предявило застрахователна
претенция на банкова сметка за изплащането й, като свързва с нея
настъпването на една от уредените в чл.96 от ЗЗД последици на забавата на
кредитора - освобождаване на длъжника от последиците на собствената му
забава и по-конкретно, от заплащане на законна лихва за забава, тъй като
престацията на длъжника е парична. По отношение на момента, от който се
дължи лихва за забава от страна за на застрахователя, ответникът посочва, че
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, която дефинира
отговорността на застрахователя за забава като функционално обусловена от
отговорността на делинквента. Твърди, че застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпване на
застрахователно събитие или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал. 1 от КЗ и при липса на
произнасяне или плащане от страна на застрахователя, същият дължи законна
лихва върху дължимото обезщетение. Посочва, че изцяло възприетото от ВКС
становище в постановените решения по т.д. № 2466/2018 г. и по т.д.
№122/2020 г., ВКС е, че лихвите за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя не се покриват от застрахователя, а разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от делинквента на основание чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор, се извежда не само с оглед
изричното правило на чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ, но и предвид въведената с
9
новия Кодекс за застраховането абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на
основание чл.498 ал.3 вр. чл.432 ал.1 от КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.
Във връзка с изложеното ответникът изцяло оспорва иска за заплащане
на лихви върху претендираното обезщетение, както и оспорва претенцията за
присъждане на законна лихва,с оглед неоснователността на главния иск.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, както
по основание, така и по размер. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.372 ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба
от М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН **********, двамата от гр.
Плевен, в качеството им на законни наследници – майка и баща на починалата
М. М.ова Х., чрез пълномощника адв. Н. Д. от ШАК, в който ищците
поддържат всички доказателствени искания, направени в исковата молба. По
отношение на направеното оспорване от ответника на механизма на
процесното ПТП и отговорността на водача на лек автомобил марка
„Ситроен", модел ,,С3“, рег. № **********, в т.ч. и неговата вина и
противоправно поведение, ищците посочва, че представеният по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно с план-схема на ПТП
е надлежно съставен от компетентни държавни органи, съдържа всички
изискуеми реквизити и е подписан от длъжностните лица. Твърдят, че са
налице всички основания да се счита, че контролните органи са спазили
стриктно служебните си задължения и процедурата по изготвянето на
документите, като са проверили надлежно всички факти, констатирани в тях.
По своята правна природа този документ съставлява официален
свидетелстващ документ и съгласно чл.179 от ГПК има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице.
Относно направеното оспорване от ответника на предявения иск, както
по основание, така и по размер, ищците посочват, че претендираното
обезщетение не е завишено и е напълно съобразено с характера и степента на
вредите, като направеното от ответника възражение не кореспондира с
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД.
10
Относно твърдението на ответника за непредоставяне на удостоверения
за банкови сметки от ищците, изискани от застрахователя ЗК „УНИКА" АД,
същите посочват, че съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2 от КЗ,
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен Констативен протокол за
ПТП, какъвто в случая е представен. Твърдят, че по заведената от тяхна
страна претенция има постановен отказ, тъй като не е определен размер на
обезщетения и към настоящия момент за търпените от тях неимуществени
вреди, макар отдавна да е минал 3-месечния срок за
произнасяне.Непредоставянето на банкова сметка от тяхна страна има за
последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако
бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не дължи законна
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Посочват, че
такава лихва би се дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато
неоснователно са изискани допълнителни документи, различни от тези в
чл.498, ал.3 от КЗ. Ищците считат, че ответникът в разрез с приложимия закон
отказва да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователни
обезщетения на увредените лица, което на основание чл.429 ал.3 от КЗ води до
дължимост на законната лихва за претърпените неимуществени вреди от
датата на депозиране на извънсъдебната претенция до окончателното й
изплащане, която застрахователят дължи.
Ищците заявяват, че в случай, че ответната страна определи и желае да
извърши плащане на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на
чл.127 ал.4 от ГПК, посочват начин на плащане - плащане чрез чек.
Постъпил е допълнителен писмен отговор /наименован Становище/, в
който ответникът поддържа становището в писмения отговор по отношение на
непредоставената и до момента банкова сметка за превод на застрахователно
обезщетение.Заявява, че едва в допълнителната искова молба, на основание
чл.127 ал.4 от ГПК, ищците посочват начин на плащане „чрез чек“, който,
обаче, не е начин на плащане, регулиран в КЗ, съгласно разпоредбата на чл.380
ал.1 от КЗ. Кодексът на застраховането ясно регламентира начините на
изплащане на застрахователно обезщетение и те са по банкова сметка и в
изрично определени случаи – в натура. В тази връзка, ответникът отново
11
посочва, че предявеният иск, към датата на подаване и това становище към
допълнителната искова молба е недопустим, както и че непредставянето на
банкова сметка от страна на претендиращото лице има последствията на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят дължи
лихва за периода до представянето на банковата сметка. Ответникът поддържа
изложеното в отговора на исковата молба, а именно, че оспорва твърдението
на ищците, че вината на водача на лекия автомобил ********** е безспорно
доказана и заявява, че същото подлежи на доказване в настоящото
производство, както и че от приложените по делото материали не става ясно
как точно е възникнало процесното ПТП.
С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е допуснал до
разглеждане по същество предявените от М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х.,
ЕГН **********, в качеството им на законни наследници – майка и баща на
починалата М. М.ова Х. против ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, както следва: с цена 200 000,00 лв. за
ищцата М. Я. Х., ЕГН********** и с цена 200 000,00 лв. за ищеца М. Г. Х.,
ЕГН **********, представляващи обезщетение за причинени на ищците
неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря М. М.ова Х., ЕГН
**********, вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2024 г., по вина на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със
законната лихва, считано от 12.08.2024 г. до окончателното изплащане на
сумите. Приел е представените от страните писмени доказателства,
произнесъл се е по направените доказателствени искания ,изготвил е писмен
проекто-доклад.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.45 от ЗЗД са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Разгледани по същество, същите са частично основателни.
Не е спорно, а и видно от събраните по делото доказателства, на
21.06.2024 г. е настъпило ПТП между МПС ********** с peг. № **********,
12
собственост на „СИС Технология" АД, ЕИК **********, управляван от Р. Р.
П., ЕГН ********** и МПС ********** с peг. № **********, собственост и
управляван от С. Х. Ч., ЕГН **********. Видно от Констативен Протокол за
ПТП с пострадали лица № 57/21.06.2024г. на ОД на МВР - Ловеч, процесното
ПТП е резултат от неправомерното движение на МПС ********** ,peг. №
**********, управляван от Р. Р. П., в разрез с разпоредбите на ЗДвП, който е
напуснал лентата си за движение и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, като е ударил челно движещото се там МПС ********** с peг. №
**********, управлявано от С. Ч.. Като пътник на предна дясна седалка в
МПС ********** с peг. № ********** е пътувала починалата М. М.ова Х. -
дъщеря на ищците. По случая е образувано ДП № 285/2024 г. по описана РУ -
Ловеч.
По делото е прието за безспорно установено наличието на валидно към
датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек
автомобил марка **********, с peг. № **********, обективирана в
Застрахователен договор № **********, номер на полица в Гаранционен
фонд: ********** с период на валидност от 09.10.2023 г. до 08.10.2024 г.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил марка **********, с peг. № **********,
ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността
на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл,
ищците М. Я. Х. и М. Г. Х. имат качеството на увредено лице по смисъла на
чл.477 ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Относно задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда,
че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда,
само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
По делото е прието за безспорно установено, че на 12.08.2024 г. пред ЗК
13
„Уника“ АД, ЕИК ********** е подадена доброволна претенция във връзка с
процесното ПТП от М. Г. Х., ЕГН ********** - баща на починалата М. Х. и
от М. Я. Х., ЕГН ********** - майка на починалата М. Х., представлявани от
адв. Н. Д. , за заплащане на застрахователно обезщетение на всеки един от тях
за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната дъщеря
М. М.ова Х.. Тъй като в срока по чл.496 ал.1 от КЗ ответникът не е отговорил
на претенцията и не е заплатил обезщетение на ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди, то искът, предмет на настоящото производство е
допустим.
По повод настъпилото на 21.06.2024 г. ПТП е образувано досъдебно
производство № 285/2024 г. по описа на РУ – Ловеч, пр. пр. № 1129/2024 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Ловеч, което не е приключило.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите, какъв е конкретния механизъм на настъпване
на процесното ПТП, какви са действително претърпените от ищците вреди,
както и какъв е справедливия размер на обезщетението за причинени
неимуществени вреди на ищците.
В хода на съдебното дирене са приети писмени доказателства, събрани
са гласни доказателства, както и са назначени съдебно-медицинска, съдебно-
психологична и съдебна автотехническа експертизи.
За изясняване на причината за смъртта на М. М.ова Х. и причинно-
следствената връзка между смъртта и процесното ПТП по делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д..
От извършената аутопсия на трупа на М. М.ова Х. на 22.06.2024г., са
установени следните травматични увреждания: Глава- охлузвания на челото и
разкъсно-контузни рани на долната устна и на брадичката; Гръден кош- тежко
двустранно счупване на ребра с нараняване на плеврите и излив на кръв и
проникване на въздух в двете гръдни половини (т.н. хемо и пневмоторакс),
контузии на двата бели дроба, разкъсване на околосърдечната торбичка;
охлузвания и кръвонасядания по кожата; Коремно-тазова област: разкъсване
на черен дроб до степен на размачкване, кръвонасядания в областта на
опорака на червата, масивен излив на кръв в коремната кухина (т.н.
хемоперитонеум или хемаскус), счупване на тазовия пръстен в областта на
долните рамена на двете срамни кости, счупване и между седалищната и
14
кръстната кости в ляво; Крайници: счупване на дясната мишнична и дясната
бедрена кости, охлузвани и, кръвонасядания по кожата. Като причина за
смъртта на М. Х., вещото лице е посочило комбинирана механична травма
(гръден кош, коремно-тазова област, горни и долни крайници), довела до
счупване на кости, увреждане на вътрешни органи, остра кръвозагуба
травматичен шок и бързо развитие на дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. Уврежданията са резултат на тъпи травми, нанесени с голяма
сила (инерционна травма) и могат да се получат от удари на тялото в части на
купето на автомобила и последващите хлътвания и деформации, в резултат на
рязката промяна на скоростта и посоката на автомобила. Съгласно
заключението на вещото лице е налице пряка причинна връзка между
травмите от ПТП-то и смъртта на М. Х..
Досежно причините и механизма на настъпване на процесното ПТП по
делото е допусната и назначена и съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. инж. В. Т. И.. От заключението на вещото лице, което съдът
възприема като обективно и безпристрастно се установява, че произшествието
се състои в сблъсък на две МПС-то, което е реализирано при навлизане на лек
********** с peг. № ********** в насрещната пътна лента, челен - кос удар с
насрещно движещия се лек ********** с peг. № ********** и закъснително
движение на същите след удара до установяване в покой. До сблъсъка водачът
на лекия ********** с peг. № ********** се е движил със скорост 82,4 км/час,
а водачът на лекия ********** с peг. № ********** се е движил със скорост
65,29 км/час. Вещото лице е дало заключение, че водачът на лекия **********
с peг. № ********** е имал техническата възможност да възприеме
навлизането на лекия ********** с рег. № ********** в насрещната пътна
лента, но не е имал възможността да реализира закъснително движение с
максимална ефективност и да спре до мястото на удара. Като причина за
настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка, вещото лице е
посочило действия (бездействия) от страна на водача лекия ********** с peг.
№ ********** с органите за управление (кормилен кръг на волана, скоростен
лост, педали на газта и спирачния педал), чрез които водачът на МПС,
движейки се транслационно и постъпателно в полагащата му се пътна лента е
навлезнал в насрещната, с което е предизвикал невъзможност за водача на
насрещно движещия се лек ********** с peг. № ********** да реализира
спиране до мястото на удара, за да предотврати ПТП-то. Вещото лице е
15
установило, че на мястото на произшествието, пътното платно представлява
прав пътен участък с възходящ наклон, асфалтовата настилка е разделена на
две пътни ленти - по една за всяка посока на движение, ограничени от
непрекъснати прави линии, асфалтовата настилка е без неравности, суха,
произшествието е реализирано при ясно и слънчево време. Вляво от левия
край на платното е установен пътен пътен знак № В31 „Край на забраната за
изпреварване“, който е за МПС, движещи се обратно спрямо посоката на
огледа. При извършения оглед на мястото на произшествието, съобразно
протокола на ПТП, липсва вертикална маркировка, която да ограничава
скоростта на движение на процесните МПС.
Във връзка с психологичното и емоционално състояние на ищците след
процесното ПТП и загубата на тяхната дъщеря, по делото са назначени
съдебно-психологични експертизи, изготвени от вещото лице Ч. Д. М.. От
заключението на вещото лице по отношение на ищцата М. Я. Х. е видно, че
при същата е налице промяна в психологичното и емоционално състояние,
след процесното събитие и загубата на нейния наследник, която се изразява в
интензивно изпитване на чувство на тъга, безнадеждност и загуба на
мотивация за живот, със силна обзетост /обсесивност/ от мисли за починалата
си дъщеря. Медикаментозна терапия би могла да намали степента на
изпитваните негативни емоции. В острата фаза на скръб, в която се намира
ищцата, според вещото лице, е трудно да се направи прогноза за пълното й
възстановяване и нормален начин на живот, съобразно настоящото й
състояние и реакция на травматичното събитие. Налице е нарушение на съня,
ищцата е изпитала шок при узнаване на трагичната новина, като вещото лице
е посочило, че няма данни за нарушение на ежедневни дейности към момента
на обследването. В заключението се посочва, че ищцата е в острата фаза на
скръб и не е преодоляла травмата от загубата на дъщеря си. Психичната
травма се изразява в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, което е
възникнало след преживяване на екстремно стресиращо и травматично
събитие, надхвърлящо адаптивните й възможности. Към настоящия момент
ищцата е в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, като се намира в
острата фаза на изпитване на скръб, което е етап от нормалната траурна
реакция при загуба на дете.
От заключението на вещото лице по отношение на ищеца М. Г. Х. е
видно, че след узнаване на трагичната новина, същият е изпитал психичен
16
шок, което представлява остра, временна реакция на силно травматичното и
неочаквано събитие, изпитвал е трудности да свърже вътрешните си
преживявания с външната реалност /смъртта на дъщеря си/. Към момента, у
ищеца се наблюдава траурна реакция, намираща се в острата фаза на
изпитване на скръб, интензивно чувство на тъга. Според вещото лице, с оглед
високия мобилизационен потенциал, доказан чрез способността да поддържа
стабилност в семейството, недавайки външен израз на тъгата си, въпреки
вътрешния болков дистрес и с навременно и адекватно интервенционно
лечение (психотерапия, евентуално медикаментозна подкрепа), има
реалистична перспектива за постепенна функционална стабилизация при
ищеца. Възстановяването ще бъде дългосрочен процес, докато загубата се
интегрира в нова личностна идентичност и начин на живот, като периодични
епизоди на интензивна скръб могат да се появяват, без да пречат на общата
адаптация. Вещото лице е посочило, че при ищеца е налице нарушение на
съня, изразяващо се в събуждане и невъзможност за повторно заспиване,
поради мисли за случилото се. Посочило е, че ищецът е изпитал шок при
узнаване на новината, същият не съобщава за нарушение на ежедневни
дейности, като е налице социално отдръпване. Ищецът е в острата фаза на
скръб и не е преодолял травмата от загубата на дъщеря си. Психичната травма
се изразява в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, което е
възникнало след преживяване на екстремно стресиращо и травматично
събитие, надхвърлящо адаптивните му възможности. Към настоящия момент
ищецът е в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, като се намира в
острата фаза на изпитване на скръб, което е етап от нормалната траурна
реакция при загуба на дете.
За изясняване на претърпените болки и страдания от ищците и техния
интензитет по делото са разпитани свидетели.
От показанията на св. П. К. Т.- съседка на ищците,се установява, че М. и
М. са преживяли много тежко загубата на дъщеря си М., като все още не са
преживели смъртта й. Били са задружно семейство, М. има сестра близначка -
Й. и навсякъде са ходили заедно. Свидетелката посочва, че М. е била много
слънчев човек, учила е в гр. Велико Търново, след което е заминала да работи
в гр. София, като се е прибирала при родителите си, когато има възможност,
непрекъснато е говорила с майка си по телефона, били са задружни. Винаги са
празнували заедно, ходили са на почивки четиримата и в България, и в
17
чужбина. Свидетелката твърди, че след инцидента ищците са се затворили.
От разпита на свидетелката В. Й. А., с която ищците са приятели и
кумове се установява, че смъртта на М. е огромен удар и трагедия за
родителите й. Свидетелката твърди, че те са много задружно семейство,
винаги са се подкрепяли и във всичко са били заедно. Твърди, че ищците все
още не могат да приемат случилото се с дъщеря им М.. М. е работела в гр.
София и всяка седмица е пътувала при родителите си. Семейството е било
много задружно и винаги са намирали време да бъдат заедно, като са ходили
на почивки в България и в чужбина, били са много близки един с друг и са си
споделяли. Ищцата постоянно е била във връзка с дъщерите си, като с М. са се
чували по няколко пъти на ден. Свидетелката твърди, че ищците много тежко
приемат загубата на дъщеря си, станали са по-затворени, тъгуват, много им е
тежко. Бащата го преживява тежко, но се опитва да бъде по-силен, доколкото е
възможно, като на майката й е най-тежко. Винаги в разговори говорят за М.,
тя винаги е част от разговора. Психически им е тежко, като ще трябва много
време, за да свикнат, но за преживяване няма как.
В показанията си, свидетелят В. Й. А., който познава ищците отдавна и е
кръстник на тях и на децата им заявява, че загубата на М. е разбиваща и
страшна за родителите й. Твърди, че ищците са обожавали децата си, които са
близначки и дълго очаквани деца. М. е работела в гр. София, занимавала се е с
компютри и е постигала много големи резултати, била е много трудолюбив
човек. М. е заминала да работи в гр. София, но всяка седмица се е прибирала
при майка си и баща си. Семейството са имали страхотни отношения,
помагали са си финансово, ходели са заедно на почивки. Според свидетеля,
майката не може да преживее загубата на дъщеря си и никога няма да може да
я преживее, а бащата се държи, заради семейството си.
По делото е разпитан като свидетел и Р. Р. П.-управлявал
л.а.м.********** с peг. № **********, собственост на „СИС Технология"
АД.Свидетелят посочва,че на процесната дата 21.06.2024 г. с М. са пътували
от гр. София към курорта „**********“ за участие в семинар.
Произшествието е настъпило към 8,00 часа около с. **********, обл. Ловеч,
като свидетелят няма спомен да се е ударил с друга кола, а като е слезнал след
удара е видял другата кола, както и не помни дали е изпреварвал. Свидетелят
посочва, че М. се е возила на предната седалка до него и е била с поставен
18
предпазен колан, който свидетелят е свалил, тъй като се е опитал да я измъкне,
но тя е била заклещена, седалката я е притиснала към таблото. На мястото са
дошли и други хора, които са се опитали да помогнат да я извадят, но не са
успели. Свидетелят твърди, че след като са ги откарали в Спешно отделение в
гр. Ловеч, М. е била жива и може би една или две седмици по-късно от колега
е разбрал, че е починала. Твърди, че е спазил знака за ограничение на
скоростта, който е бил на мястото, като не си спомня, но мисли, че там не е
имало ограничение. Свидетелят заявява, че не си спомня произшествието, не
си спомня да е видял кола, не си спомня да е изпреварвал.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ следва да
установи противоправно поведение от страна на делинквента, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина /която се предполага/,
наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и настъпване на застрахователно събитие, като юридически
факт, пораждаш отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
В случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие, настъпило със
застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите
рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума –
обезщетение.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината,
съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е
да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й, но такива не са представени.
19
От ответника е направено искане за спиране на производството до
приключване на образуваното ДП № 285/2024 г. по описа на РУ на МВР -
Ловеч, с оглед установяване на обстоятелството, дали деянието представлява
престъпление, което е оставено без уважение, тъй като не са налице
предпоставките за това, както и с оглед приетото заключение на вещото лице
по назначената съдебна автотехническа експертиза. В тази връзка, следва да се
отбележи, че непозволеното увреждане се Деликтната отговорност е
задължението или правоотношението между деликвента и пострадалия, по
силата на което делинквентът трябва да поправи причинените от деликта
вреди. Деликтът е източникът, фактическият състав, правонарушението, от
което възниква извъндоговорната, деликтната гражданска отговорност,
отговорността за непозволено увреждане. Деликтът е онова причиняващо
вреди извъндоговорно гражданско правонарушение, с което законът свързва
задължението да бъдат обезщетени тези вреди. Гражданската отговорност,
каквато е деликтната отговорност има за цел да поправи вредите и в този
смисъл, за разлика от наказателната отговорност, гражданската отговорност се
съизмерва не с укоримостта на поведението, а с размера на вредите, т.е. без
значение е дали деянието, което подлежи на доказване в граждански процес е
престъпление по смисъла на НК. За да бъде ангажирана отговорността на
делинквента следва да са налице елементите на фактическия състав на
деликта, а именно: деяние; противоправност на деянието; вреда; причинно-
следствена връзка; вина.
В настоящия случай съдът намира, че е налице виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил ********** с peг. №
**********, което се намира в причинна връзка с процесното ПТП и с
настъпилия вредоносен резултат- смъртта на М. Х.. Това се установява от
събраните по делото писмени доказателства, а именно: Констативен протокол
за ПТП с потрадали лица № 57/21.06.2024 г., Протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.06.2024 г. и албум по досъдебно производство №
285/2024 г. на РУ – Ловеч, както и от заключението на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, което установява механизма
и причините за настъпване на процесното ПТП. В тази насока са и
показанията на свидетеля Р. Р. П., управлявал лекия автомобил ********** с
peг. № **********, в който автомобил на предна дясна седалка е пътувала М.
Х.. Причинно-следствената връзка се установява, както от посочените
20
писмени и гласни доказателства, така и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинската експертиза, в което се посочва, че е налице
пряка причинна връзка между травмите от ПТП-то и смъртта на М. Х..
С оглед изложеното съдът приема, че деянието на водача на лекия
автомобил м.********** с peг. № ********** е осъществил всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта.Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
Специфичното при неимуществените вреди, причинени от смъртта на
близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне дължимия
размер следва да се отчитат не само наличните вреди, а и това трайно
проявление във времето, което до голяма степен оставя непрежалима следа в
целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и
страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни, както на
емоционално ниво, така и от гледна точка на подкрепа, грижи и внимание.
Смъртта поставя край на живота като най-висшето човешко благо, което
прави вредите от настъпването й невъзвратими и най-големи, поради което
обезщетението за това житейско събитие следва да се определи в размер, по-
висок от този, за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди.
В настоящия случай характерът и тежестта на вредите, търпени от
ищците се установяват от показанията на разпитаните свидетели, от които
може да се направи извод, че М. и М. са преживяли много тежко загубата на
дъщеря си М., като търпят неимуществени вреди и към настоящия момент.
21
М. е имала сестра-близначка, била е много близка с родителите и сестра си,
били са задружно семейство, винаги са се подкрепяли, споделяли са си,
празнували са заедно, ходили са на почивки. М. е работела в гр. София и
когато е имала възможност се е прибирала при родителите си, непрекъснато е
поддържала контакт по телефона с майка си. Видно от приложените писмени
доказателства ищците са осигурили добро образование на дъщеря си, която е
завършила висше образование по специалност „Компютърни науки“ във ВТУ
„св. св. Кирил и Методий“ – гр. Велико Търново, както и курс по английски
език, ниво В1.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалата М. Х. е млада жена на
26 години, чиято смърт е настъпила внезапно. Факт, който не подлежи на
съмнение е, че най-силната родствена връзка е тази, между родител и дете,
като загубата на дете е непрежалимо събитие в живота на всеки родител.
Загубата на дете води до дълбоки и многоизмерни промени в психичното,
соматичното и социалното функциониране, общо познати като реакция на
скръб. Съдът взе предвид становището на експерта по назначените съдебно-
психологични експертизи на ищците, от които се установява, че при ищцата
М. Я. Х. е налице промяна в психологичното и емоционално състояние, след
процесното събитие която се изразява в интензивно изпитване на чувство на
тъга, безнадеждност и загуба на мотивация за живот, със силна обсесивност от
мисли за починалата си дъщеря. Ищцата е в острата фаза на скръб и не е
преодоляла травмата от загубата на дъщеря си, като следва да се има предвид
становището на вещото лице, че е трудно да се направи прогноза за пълното й
възстановяване и нормален начин на живот, съобразно настоящото й
състояние и реакция на травматичното събитие. Към настоящия момент
ищцата е в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, като се намира в
острата фаза на изпитване на скръб, което е етап от нормалната траурна
реакция при загуба на дете. По отношение на ищеца М. Х. становището на
вещото лице е, че към момента при него се наблюдава траурна реакция,
намираща се в острата фаза на изпитване на скръб, интензивно чувство на
тъга. При ищеца е налице реалистична перспектива за постепенна
функционална стабилизация при ищеца, но тя се дължи на високия
мобилизационен потенциал, доказан чрез способността да поддържа
стабилност в семейството, недавайки външен израз на тъгата си, въпреки
22
вътрешния болков дистрес. Възстановяването ще бъде дългосрочен процес,
като към настоящия момент, ищецът е в острата фаза на скръб и не е
преодолял травмата от загубата на дъщеря си.
Съдът намира,че следва да се отчете и обстоятелството, че към момента
на настъпване на процесното ПТП пострадалата М. Х. е живеела и работела в
гр. София ,била е относително самостоятелна млада жена,изградена личност и
въпреки установената близост и привързаност към родителите й, същите не са
осъществявали ежедневни грижи за нея.М. е живеела в гр. София, като е
работила по трудов договор във фирма „СИС Технология“ АД – гр. Варна с
месечно възнаграждение, което й е осигурявало самостоятелен начин на
живот.В тази връзка, съдът съобрази и съдебната практика по сходни казуси
/Решение № 1/04.01.2024 г. по в.т.д. № 190/2023 г. по описа на Вт.АС/.
С оглед установените по делото фактически обстоятелства и
конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай,
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди е в размер на по 150 000,00 лв. за всеки един от
тях, която сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към
датата на настъпване на процесното ПТП – 21.06.2024 г., когато минималната
работна заплата в страната е била 933,00 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от
КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Освен посочените обстоятелствата, относими при
определяне на справедливия размер на неимуществените вреди, съдът
съобрази и практиката на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като
счита, че същата представлява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищците неимуществени вреди.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
23
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗК „УНИКА“ АД
на 12.08.2024 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 12.08.2024 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК
********** да заплати на М. Я. Х., ЕГН ********** сумата от 150 000,00 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на причинената смърт на дъщеря й - М. М.ова Х. при
ПТП, настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица №
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираната сума от 200 000,00 лв. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
24
вр. чл.52 от ЗЗД ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********** да заплати на
М. Г. Х., ЕГН ********** сумата от 150 000,00 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на причинената смърт на дъщеря й - М. М.ова Х. при ПТП,
настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица №
**********, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума,
съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, считано от 12.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираната сума от 200 000,00 лв. следва
да бъде отхвърлен искът като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното
дружество ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********** следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Пл.ОС държавна такса в размер на 12 000,00 лв., съобразно
уважената част от предявените искове.
Следва да бъде осъдено ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********** да заплати
на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Н. Д. от ШАК – пълномощник на
ищците, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение
в размер на 19 980,00 лв. с ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно уважената
част от предявените искове.
Следва да бъде осъден ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********
да заплати на ищците М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН **********
направените деловодни разноски в размер на 1522,35 лв., съобразно уважената
част от предявените искове.
Следва да бъдат осъдени ищците М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х.,
ЕГН ********** да заплатят на ответника ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********
направените деловодни разноски в размер на 246,25 лв., вкл. юрисконсултско
възнаграждение /в размер на 300,00 лв./, съобразно отхвърлената част на
предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52
25
от ЗЗД ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********, гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Я. Х., ЕГН **********, гр. Плевен, **********, сумата от
150 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на дъщеря й -
М. М.ова Х. при ПТП, настъпило на 21.06.2024г., по вина на застрахован по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество по полица № **********, ведно със законната лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебна претенция – 12.08.2024г. до окончателното й изплащане, като за
РАЗЛИКАТА до претендираната сума от 200 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52
от ЗЗД ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК **********,гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. Х., ЕГН **********, от гр. Плевен, ********** сумата от
150 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на дъщеря й -
М. М.ова Х. при ПТП, настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество по полица № **********, ведно със законната лихва,считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г.
до окончателното й изплащане, като за РАЗЛИКАТА до претендираната сума
от 200 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС държавна такса в размер на
12000,00 лв., съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Н. Д. от ШАК – пълномощник на ищците,
осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в
размер на 19 980,00 лв. с ДДС, съобразно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Я.
Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН ********** направените деловодни
разноски в размер на 1522,35 лв., съобразно уважената част от предявените
искове.
26
ОСЪЖДА М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********** направените деловодни
разноски в размер на 246,25 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
27