Решение по дело №2076/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260174
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20204520202076
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                      РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 22.03.2021 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на шестнадесети февруари   през две хиляди   двадесет и първа година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

при  секретаря Денка Веселинова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  2076  по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от „Д. т.“ ЕООД със седалище гр.Кубрат, против Наказателно постановление № 38- 0001753 на Директор РД „Автомобилна администрация“ Русе, с което за административно нарушение по чл.91 в т.2 от ЗАвПр, на основание чл.97 ал.І пр.последно от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като се твърди, че нарушението е недоказано и е налице неправилно приложение на закона.

      Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

       На 21.09.2020 г.,  в гр.Русе, в РД „АА“ била извършена комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие, притежаваща лиценз № 12452 за международен автомобилен превоз на товари.В хода на тази проверка било констатирано, че не са представени част от исканите документи, а именно- информация от картите на трима водачи- Васил Василев /за периода от 08:12 часа на 01.08.2020 г. до 24:00 часа на 23.08.2020 г./, Й.Г./за периода от 11:50 на 31.07.2020 г. до 24:00 часа на 23.08.2020 г./ и П. С. /за периода от 16:02 на 07.08.2020 г. до 24:00 часа на 23.08.2020 г./.Проверяващите приели, че по този начин от страна на жалбоподателя е осъществено административно нарушение по чл.91 в т.2 от ЗАвПр, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение  № 278898 от 21.09.2020 г.Актът бил предявен на представляващ дружеството и подписан с възражения.Посочено било, че шофьорите не са работили през проверявания период, а са били в отпуск.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.Във въззивното производство изтъкнатия довод за незаконосъобразност се поддържа.Отново се твърди, включително и чрез представени доказателства от предприятието, че тримата водачи, са ползвали годишен отпуск, както следва- Пламен С.- от 07.08.2020 г. до 26.08.2020 г., Й.Г.- от 03.08.2020 г. до 31.08.2020 г. и Васил Василев- от 03.08.2020 г. до 31.08.2020 г.

          Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 278898 от 21.09.2020 г., пълномощно, трудови договори,  документи на водачите, извлечения от картите на водачите, заявления от водачите, платежни ведомости, рапорти на функцията на работа на шофьорите.Приетите за установени факти се доказват и от разпита на св.Д.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като намира, че кореспондират със съвкупния доказателствен материал.

           Правни изводи:

           Жалбата е допустима, а по същество- основателна, но по различни от изложените съображения.

            Съдът намира, че независимо от  формалното спазване на процесуалните правила при проведеното административнонаказателно производство, е налице неправилно приложение на закона и необосновано санкциониране на жалбоподателя.

             Прието е, че от страна на  „Д.Т.“ ЕООД  е осъществено нарушение по чл.91 в от ЗАвП /т.2/.Съгласно тази норма, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най- малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи определени документи, сред които и информацията, извлечена от картата на водача.

             Конкретно административното наказание е наложено в хипотезата на чл.97 ал.І пр.последно от ЗАвПр.Според тази разпоредба, който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва с глоба или имуществена санкция от 5000 лева. Този текст без съмнение касае случай на отказ от съдействие на проверяваните лица.Такива факти в настоящото производство не са установени.Самият актосъставител Д. заявява пред съда, че има предвид регламента на наредбата /явно наредбата по чл.89 ал.І от ЗАвПр/, според който на всеки 28 дни информацията от картите на водачите следва да бъде свалена, независимо дали те са в отпуск.

               В този смисъл, съдът счита, че приложимата санкционна норма би била чл.93 г ал.ІІ от ЗАвПр: „На превозвач или на лице по чл.12 б ал.І, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция в размер на 3000 лева“. Отново от доказателствата по делото се установява, че предприетата проверка не е осуетена по някакъв начин от превозвача, напротив- явил се е пълномощник и е представил исканите документи.По отношение на липсващите, същото лице е дало своевременни обяснения, които са доказани с писмени доказателства и които сочат на обективна причина исканите извлечения да не бъдат представени.Тази причина няма субективен характер на отказ от съдействие, поради което съдът намира, че в частта на наложеното административно наказание- имуществена санкция от 5000 лева, на основание чл.97 ал.І пр.последно от ЗАвПр, обжалваното постановление се явява необосновано, незаконосъобразно и подлежи на отмяна изцяло.

               Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН  от ЗАНН съдът

 

                                                     РЕШИ:           

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001753 от 27.10.2020 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което на „Д.Т.“ ЕООД, БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, обл.Разград, ул.“Латинка“ 12, за нарушение по чл.91 в т.2 от ЗАвПр, на основание чл.97 ал.І пр. последно от ЗАвПр, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: