№ 29025
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110157577 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта
за доклад по делото:
Предявен е от Г. В. Г. срещу И. Г. К. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
233, изр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сума в общ размер от 3792,13 лева, представляваща
обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на вещта, от неизпълнение на
договорни задължения под формата на стойност на извършени разходи за възстановяване на
състоянието на наета вещ – апартамент № 11, находящ се на адрес ..................., предоставен
за ползване на ответницата по силата на договор за наем от 10.03.2020 г., дължими на
основание чл. 5.1, б. „д“ от договора и включваща следните разходи: сумата от 2 428 лева –
стойност на извършен ремонт и пребоядисване на стени и тавани; сумата от 414,13 лева –
стойност на почистване на монтирани щори и сумата от 950 лева – стойност за пране на
мека мебел и почистване на корпусна мебел, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г. до окончателното
изплащане, за които суми по ч. гр. дело. № 56131/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.04.2023 г.
Ищецът твърди, че на 10.03.2020 г. между него, в качеството му на наемодател и
ответницата И. Г. К., в качеството й на наемател, е сключен договор за отдаване под наем на
следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в ..................., със застроена площ от
124,27 кв. м., състоящ се от две спални, кухня, дневна-трапезария, баня-тоалетна, коридор,
антре и два балкона, заедно с подземен гараж/паркомясто № 6 и подземен гараж/паркомясто
№ 7, находящи се в сутерена на жилищната сграда. Поддържа се, че договорът е сключен за
срок от 2 години, считано от 01.04.2020 г., като съгласно същия наемателят се задължил да
заплаща месечен наем в размер на 750 евро. Посочва се, че на 24.04.2020 г. ползването на
наетия имот е предадено с приемо-предавателен протокол, в който подробно е описано
състоянието на имота – след основен ремонт, луксозно обзаведен с мебели по поръчка.
Излага се, че с анекс от 01.04.2022 г. срокът на договора е удължен с два месеца, считано до
01.06.2022 г., на която дата е и прекратен. Твърди, че на 03.06.2022 г. ползването на наетия
имот е върнато на наемодателя с приемо-предавателен протокол, в който изрично е описано,
че двете страни се съгласяват, че апартаментът не е в отлично състояние, както е предаден
при подписване на договора за наем през 2020 г., с видими следи от куче по стените и в
мръсно състояние на гардероби, кухня, стени, мека мебел. С исковата молба Г. Г. излага
твърдения, че ответницата К., в качеството си на наемател, е нанесла видими вреди по
жилището, чието наличие е признала с подписване на протокола. Сочи, че последните не са
1
отстранени от наемателя. С бездействието си да почиства редовно имота на основание чл.
5.1., б) „д“ от договора и с нарушаване задължението си да не отглежда домашен любимец
съгласно уговореното в чл. 5.1., б) „и“ от договора, ответницата не е изпълнила договорни
задължения, вследствие от което е нанесла вреди по врече на ползването на наетия имот,
което наложило ищецът да ги отстрани за своя сметка. Конкретно ищецът посочва, че
последните се изразяват в следното: 1) издрани от домашен любимец стени, почернели и
опушени тавани, което наложило извършване на ремонтни дейности и пребоядисване на
стени и тавани за сумата от 2 428 лева; 2) силно замърсени монтирани щори, чието
почистване възлизало на сумата от 414,13 лева; 3) силно замърсена мека мебел и корпусна
мебел, наложило извършване на пране и почистване за сумата от 950 лева. Ищецът твърди,
че внесения от ответницата депозит по договора за наем в размер на 750 евро е прихванат за
погасяването на последния месечен наем, поради което се налагало така причинените вреди
и извършените по отстраняването им разходи да се претендират по съдебен ред. С тези
съображения ищецът отправя искане за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата му дължи сума в общ размер от 3792,13 лева, представляваща
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на наетия имот под формата
на стойност на извършени разходи за възстановяване на състоянието на имота, предоставен
за ползване на ответницата по силата на договора за наем от 10.03.2020 г. Претендира
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата И. Г. К., чрез
пълномощника си адв. Г. Г., оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва,
че страните са се намирали в договорни отношения възникнали от договор за наем, сключен
на 10.03.2020 г. и прекратен на 01.06.2022 г., по силата на която ищецът е предоставил на
ответницата за ползване следния свой собствен имот – ап. 11, находящ се в ...................... Не
оспорва, че договорът е сключен за срок от 1 година, като с анекс от 01.04.2022 г. действието
му е продължено с два месеца – до 01.06.2022 г., както и, че дължимата наемна цена била в
размер на 750 евро. Признава, че след прекратяване на договора за наем предаденият на Г.
депозит в размер на 750 евро е прихванат за погасяването на последния месечен наем.
Оспорва останалите изложени от ищеца твърдения с довод, че договорът е сключен със
съдействието на брокерска компания „............“ АД. Излага, че по време на действието на
договора за наем е обитавала имота със своя съпруг, дъщеря си и кучето им, за което
последно обстоятелство ищецът е бил уведомен и не е възразил. Посочва, че за периода на
ползване на апартамента, последният е поддържан в изряден вид. Твърди, че преди да се
изнесе от имота, е повикала фирма за почистване на мека мебел, която да изчисти дивана и
матраците с професионални уреди, а всички обичайни следи от обикновеното употребление
на имота са поправени към момента на напускане и имотът е предаден в отлично състояние.
Сочи, че при предаването на имота ищецът не е констатирал повреди, нито никакви видими
следи от куче, нито е възразил, че щорите и меката мебел са в мръсно състояние, като дори е
изразил положително мнение за състоянието, в което се намира апартаментът. Ответницата
посочва, че е заплатила и всички месечни сметки за битови разходи, непосредствено след
излизането им. Твърди, че при напускане на жилището не е подписвала приемно-
предавателен протокол със соченото от ищеца съдържание, като оспорва положения подпис
да е неин, още повече, че в така представения протокол е отразено предаване на имота на
наемател, а не връщането му на наемодателя. Въпреки обещанието си, ищецът не изпратил
на К. такъв протокол. В представения такъм по делото не са посочени конкретни
увреждания. Не става ясна причината, наложила цялостна шпакловка и пребоядисване.
Оспорва се твърдението таваните да са били опушени и почернели, доколкото в апартамента
почти не е готвено и не са употребявани тютюневи изделия от ищцата и членовете на
домакинството й. С отговора И. К. излага, че е ползвала имота с грижата на добър стопанин
и го е предала на наемодателя в добър вид, както при приемането му през 2020 г.. С тези
доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира
разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
2
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, изр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
следните обстоятелства: 1). наличието на валидно възникнало наемно облигационно
правоотношение между страните по силата на договор за наем от 10.03.2020 г. и анекс към
него, по силата на която ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно
ползване процесния недвижим имот; 2). прекратяване на договора за наем поради изтичане
на уговорения срок на действието му; 3). настъпването на описаните конкретни вреди по
наетия имот вследствие от ползването му от ответницата по време на действие на договора,
налични към момента на предаването му на наемодателя и стойността на последните,
определена от стойността на разходите за възстановяване на имота в състоянието, в което се
е намирал към момента на предаването му на наемателя; 4). вида и стойността на
извършените разходи от наемодателя и необходимостта им за възстановяване състоянието на
имота.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи
възраженията си, в частност, че настъпилите в имота вреди се дължат на причина, за която
тя не отговаря, респ., че е предала имота в твърдяното от нея състояние.
С оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК, съдът
отделя като безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, между ищеца и
ответницата е сключен договор за наем от 10.03.2020 г. по силата на който същият е
предоставил за временно и възмездно ползване на ответната страна недвижим имот – ап. 11,
находящ се на адрес: град София, кв. Павлово, ул. „Плевен“ № 6 срещу заплащане на
месечна наемна цена в размер на 750 евро; реалното предоставяне на имота за ползване на
ответницата; прекратяването на договора на 01.06.2022 г. с изтичане на уговорения срок на
действието му с анекс № 1 от 01.04.2022 г.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца към исковата молба писмени материали, съдът намира за
относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът, като съобрази характера на проведеното оспорване от ответницата на
представения от ищеца приемно-предавателен протокол от 03.06.2022 г. в частта относно
неговото авторство, а именно, че не е подписан от нея, както и конкретните възражения,
направени с отговора на исковата молба, насочени към оспорване съществуването на
твърдените увреждания по наетия имот към момента на предаването му на наемодателя,
намира, че се касе за оспорване на истинността на документа, поради което и на основание
чл. 193, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано да заяви дали желае да се ползва от
последния, в който случай да представи на основание чл. 183, ал. 1 ГПК същия в оригинал.
Като относими към предмета на спора и с оглед разпределената доказателствена
тежест, следва да бъдат уважени исканията на страните за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане за изясняване на състоянието на
имота към момента на предаването му на наемодателя и вида на вредите – по искане на
ищеца, респ. за двете групи обстоятелства, посочени в доказателствените искания в отговора
на исковата молба - какво е било състоянието на процесния недвижим имот към момента на
предаването на владението на наемодателя; как е поддържан имотът и какво е било
отношението на ответницата по време на ползването му
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 56131/2022 г. по описа на СРС, ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от
11:25 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените от
ищцата към исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба да заяви дали желае да се ползва от представения заверен препис от приемно-
предавателен протокол от 13.06.2022 г. към договор за наем от 10.03.2020 г., с оглед
направеното оспорване от ответницата с отговора на исковата молба на този документ, в
частта относно положения подпис в графа наемател, като му УКАЗВА, че в случай, че желае
да се полза от този документ на основание чл. 183, ал. 1 ГПК в същия срок следва да
представи документа в оригинал, в противен случай и при неоснователно непредставяне
последният ще бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.
ДОПУСКА по искане на страните събиране на гласни доказателства чрез разпит на
по двама свидетели при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата съгласно
мотивите на настоящото определение, като УКАЗВА на страните, че следва да осигурят
явяване на свидетелите за разпит в съдебното заседание.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 56131/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4