Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– гр. Варна Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2466/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Ищецът
сочи, че на 04.11.2021 г. готвачът в Затвора – Варна Х.С. не му е предоставил
течна млечна храна по диетата, която му е предписана от зъболекаря на Затвора –
Варна д-р А.Ч., като освен това го е лишил и от полагащата му се безплатна обща
храна. В депозирана чрез служебен защитник в уточняваща молба се твърди, че лишаването
на ищеца от обща храна, както и от кисело мляко и друга храна, богата на
калций, са довели до неимуществени вреди, изразяващи се в здравословен проблем
с очите и зъбите, безсъние, апатия, чувство на безсилие, гняв, уязвимост,
безпомощност, незащитеност, накърняване на човешкото достойнство, негативно
отражение върху емоционалния живот. В съдебно заседание ищецът, лично и чрез
назначения му служебен, защитник поддържа иска изцяло. Счита, че в затворническото му досие се
съдържат достатъчно доказателства, че има стоматологичен проблем, вкл. липса на
зъби, поради което искането да му бъде предоставено кисело мляко, е следвало да
бъде удовлетворено от затворническата администрация.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител –
ст. юрисконсулт, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска по
основание и по размер, като неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице
незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от служители на Затвора –
Варна, които да са били в нарушение на забраната, визирана в чл.3 от ЗИНЗС. Отправено
е искане за отхвърляне на исковата молба и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна счита, че искът е неоснователен и недоказан,
поради това, че по делото не са събрани доказателства за незаконосъобразни
действия от служители на ответната страна, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които се
основава искът, и формулираният петитум, квалифицира правно иска по чл.284 от ЗИНЗС. Като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди по реда
на чл.12 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно
писмо рег. № 236/20 от 15.02.2022 г. /л.81 от делото/ от началника на Затвора –
Варна М.К.Г. е постъпил на 27.07.2020 г. в
Затвора – Варна за изтърпяване на наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по ДП № 111/2020 г. по описа на Пето РУ – Варна, като е настанен в V група за „Обвиняеми и подсъдими“. С Присъда № 260066/2020 г. по НОХД №
3036/2020 г. по описа на Районен съд – Варна на М.К.Г., за извършено
престъпление по чл.129 от Наказателния кодекс, е наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 7 години при първоначален „строг“ режим. С Решение №
100 от 10.05.2021 г. по ВНОХД № 67/21 по описа на Окръжен съд – Варна присъдата
е потвърдена. На 19.05.2021 г. М.К.Г. е разпределен във II група в Затвора – Варна. Посочено е, че
лишеният от свобода /л. св./ Г. се е вписал в регистър за лишени от свобода,
желаещи преглед, на 09.09.2021 г. и на 16.09.2021 г, като се е явил. В дневник
за регистриране на лишени от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ, е вписано,
че на 16.09.2021 г. му е извършен преглед при стоматолог в Медицински център
при Затвора – Варна, като не са му издавани документи за извършените
стоматологични прегледи през горепосочените дати.
Данни
относно явяването на ищеца на прегледи при зъболекар на 09.09.2021 г. и на
16.09.2021 г. се съдържат и в приложените на л.83-87 от делото извадки от
дневник за регистриране на лишени от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ
при МП Затвора – Варна. В дневника, в графата „Бележка на лекаря“ е отразено,
че на 14.09.2021 г. на л. св. М.Г. е извършен преглед от зъболекар и вадене на
18 зъб, на 16.09.2021 г. му е извършен преглед от зъболекар. Няма данни за
извършване на други дейности, нито за издаване на документи във връзка с
прегледите.
С
декларация от 06.11.2021 година /л.7-гръб от делото и л.448 от том II от приложеното като доказателство по
делото копие на затворническо досие № 236/2020 г. на М.К.Г./ л. св. М.К.Г. е
заявил, че отказва да се храни, тъй като главният готвач при Затвора – Варна го
лишава от млечна течна храна, каквато му е предписана от зъболекаря при Затвора
– Варна А.Ч..
Съгласно
докладна записка от мл. инспектор И.П.в Затвора – Варна /л.449 от том II от приложеното като доказателство по
делото копие на затворническо досие № 236/2020 г. на М.К.Г./, при дежурството
му като постови на пост № 2, партер, на 06.11.2021 г., в 11:30 часа, при него е
дошъл л. св. М.К.Г., настанен във II група, 114 спално помещение, и е заявил, че отказва
храна и обявява гладна стачка поради медицински причини, за което служителят е
докладвал на к.о. А. и ДГН Й..
От
докладна записка от ст. инспектор V ст. СДВР А.П.В.ИСДВР на II група в Затвора – Варна от 11.11.2021 г.
/л.450-451 от том II от
приложеното като доказателство по делото копие на затворническо досие №
236/2020 г. на М.К.Г./ се установява, че във връзка с докладна записка от мл.
инспектор И.П.в Затвора – Варна е извършена проверка, в хода на която е
проведен разговор с л. св. М.К.Г. с цел изясняване на мотивите му за обявяване
на гладна стачка. Посочено е, че л. св. Г. е заявил, че на 10.11.2021 г. е
подал декларация за отказ от гладна стачка. Ст. инспектор V ст. СДВР А.П.В.ИСДВР на II група в Затвора – Варна заявява, че на
10.11.2021 г., около 09:30 часа, в негово присъствие л. св. Г. е консумирал
хляб и кисело мляко в спалното си помещение. При проведен впоследствие разговор
с лишени от свобода, настанени във II група, които полагат труд в затворническата столова на
Затвора – Варна, същите са заявили, че л. св. Г. консумира храна още от вечерта
на 04.11.2021 г. и до момента се храни в столовата всеки ден на закуска, обяд и
вечеря и то от общата храна.
С
декларация рег. № 6643/11.11.2021 г. /л.453 от том II от приложеното като доказателство по
делото копие на затворническо досие № 236/2020 г. на М.К.Г./ л. св. М.К.Г.
заявява, че се отказва от гладната стачка поради подаване на искова молба до
съда. Посочва, че главният готвач го лишава от млечна течна храна, като
останалите мотиви са изложени пред съда.
В
писмено обяснение от 05.11.2021 г. /л.128 от делото/ л. св. В.Кр.А.от IБ коридор, II група, 115 спално помещение – работник
кухня, твърди, че на 04.11.2021 г. по време на обяда л. св. М.К. от IБ коридор, II група, 114 спално помещение, е поискал кисело
мляко, защото имал служебна бележка от стоматолога при Затвора – Варна, но е
отказал да представи същата на главния готвач при Затвора – Варна Х.С..
Посочва, че С. му е разяснил, че едва след представянето на бележка ще му се
дава определена храна, посочена в нея.
Съгласно
обяснение от 05.11.2021 г., дадено от Г.А.Й.– работник кухня в Затвора – Варна
/л.130 от делото/, на 04.11.2021 г. готвачът на Затвора – Варна Х.С. е уведомил
л. св. М. от IБ
коридор, 114 спално помещение, че следва да представи пред него служебна
бележка, въз основа на която иска кисело мляко на всяко хранене, на което
лишеният от свобода е реагирал бурно и категорично е отказал да представи такъв
документ, а С. му е обяснил, че при това положение няма основание да му бъде
предоставена исканата от него храна. Й. сочи в обяснението си, че л. св. М. от IБ коридор консумира от общата храна,
предоставяна на всички лишени от свобода, и не е оставал ненахранен.
В
писмено обяснение от 05.11.2021 г. /л.131 от делото/ л. св. И.Н.И.от IБ коридор, II група, 119 спално помещение –
отговорник кухня, заявява, че на 04.11.2021 г., по време на обяда, л. св. М. от
IБ коридор, II група, 114 спално помещение, е поискал
да му бъде предоставено кисело мляко, тъй като имал бележка от стоматолога при
Затвора – Варна, но категорично отказал да я предостави на майстор-готвача С..
Сочи, че храна, различна от общата за всички лишени от свобода, се предоставя
единствено срещу съответна медицинска бележка, в която на определен лишен от
свобода е предписана конкретна диета. Обяснява, че л. св. М. от IБ коридор, II група, 114 спално помещение, си взима
от общата храна, но иска и по две млека на ден.
Съгласно
писмено обяснение от 08.11.2021 г. от л. св. В.В.М., II група, 115 спално помещение – хигиенист
столова /л.129 от делото/, на 05.11.2021 г., на обяд и на вечеря, л. св. М.К.
от II група, 114 спално
помещение, се е хранил с общата храна, предоставена за всички лишени от
свобода.
В
писмено обяснение от 09.11.2021 г. от лишен от свобода, който е отговорник
кухня /л.129-гръб от делото/ се сочи, че на 06.11.2021 г. вечерта л. св. М.К.
си е взел полагащия му се хляб и от 07.11.2021 г. се храни редовно.
От
писмено обяснение от 09.11.2021 г. /л.128-гръб от делото/, дадено от л. св. В.Кр.А.от IБ коридор, II група, 115 спално помещение – работник
кухня – готвач, се установява, че на 07.11.2021 г. отговорникът на кухнята Ив. И.
му е наредил да следи дали М.К. се храни, тъй като е обявил гладна стачка.
Лишеният от свобода А. заявява, че на 07.11.2021 г. и на 09.11.2021 г., когато
той е раздавал храната, л. св. М.К. се храни редовно, като вечер си взема
храната в килията, тъй като това му е разрешено с бележка.
Съгласно
медицинско направление/искане от 09.09.2021 г., издадено от д-р А.Ч. от Медицинския
център при Затвора – Варна /л.152 от делото/, на М.К.Г. е поставена диагноза
обеззъбен в дъвкателните зони – пародонтоза, като му е предписано да си качва
храната и хляба до спалното помещение безсрочно.
Видно
от медицинско направление/искане от 16.09.2021 г., издадено от д-р А.Ч. от
Медицинския център при Затвора – Варна /л.153 от делото/, на М.К.Г. е поставена
диагноза обеззъбени горни дъвкателни зъби, като му е предписано да консумира
течна храна поради невъзможност за дъвчене и болки в челюстите.
На
л.126-гръб от делото е приложена справка от инспектор „МТС“ при Затвора Варна Д.М.,
съгласно която на л. св. М.К.Г. е предоставена храна съгласно утвърдена таблица
от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и
Министъра на финансите, относно предоставянето на безплатна храна на л. св. в
Затвора – Варна. Посочено е, че на л. св. М.Г. е предоставена храна съгласно
седмичното меню, вкл. на 04.11.2021 г. /четвъртък/. Тъй като л. св. М.Г. не е
представил медицинска бележка от медицинско лице /доктор/, от която да е видно
предписаната диета, му се дава от общата храна.
Като
доказателства по делото са приети и приложени Таблица № 1 за състава на
дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 /един/ лишен от
свобода – възрастен, в която са посочени наименованието, грамажа и калориите на
хранителните продукти /л.127 от делото/, и седмично меню за прехраната на
лишените от свобода при Затвора – Варна за периода от 03.11.2021 г. до
09.11.2021 г. по Таблица № 1, в което са описани ястията, предоставени за
закуска, обяд и вечеря за всеки ден от седмицата през посочения период /л.127-гръб
от делото/.
По
делото са събрани гласни доказателства. В процесуалното качество на свидетели
са разпитани лицата С.Л.Г. и Х.С.С..
Свидетелят
Г., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна
заявява, че не е запознат за случай, при който на 04.11.2021 г. ищецът М.К.Г. е
бил лишен от диетична храна и по-конкретно от кисело мляко.
От
показанията на свидетеля С. се установява, че от 01.07.2019 г. е назначен на
длъжност готвач в затворническа кухня към Затвора – Варна, като познава ищеца М.К.Г.
единствено от затвора. Заявява, че на 04.11.2021 г. Г. е поискал кисело мляко,
твърдейки че такова му е било предписано. Той му е поискал документ, с който да
удостовери, че това му е предписано, но Г. не е представил такъв и заради това
не му е предоставено кисело мляко. Сочи, че няма информация М.Г. да е имал
здравословни проблеми и да му е била определена диета, която да спазва. Дава
показания, че информация за назначен специален хранителен режим се предоставя
от медицинската служба в Затвора – Варна. Разяснява, че когато на лишен от
свобода се предпише диета, той носи бележката, която му е предоставена, в
затворническата кухня, защото тя е в един екземпляр. Посочва, че за да получи
диетична храна, лишеният от свобода трябва да представи в затворническата кухня
документ, че му е предписана такава, като предоставянето на диетичната храна се
извършва още от следващото хранене след представяне на бележката. Свидетелят
заявява, че всички менюта са разпоредени от
главна дирекция, като се определя седмично меню. По отношение на диетичното
меню сочи, че същото се определя съобразно заболяванията на лишените от свобода
– например стомашно-чревни заболявания, чернодробни заболявания, диабет, и при
спазване на предписаната храна, но няма как на лишен от свобода да се даде
храна, която не е заявена предварително.
Съдът, при така установената фактическа
обстановка, прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3. В случая с исковата молба се
претендират претърпени неимуществени
вреди на 04.11.2021 г., нанесени на ищеца в резултат бездействието на главен
готвач Х.С. *** да му предостави безплатна храна и диетична храна, поради което
съдът квалифицира иска с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
На основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС /Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г./, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.
Искът, съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, е
предявен пред надлежен съд – административния съд по мястото на увреждането,
тъй като в исковата молба е посочено, че увреждането е настъпило в Затвора –
Варна.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/, Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ е специализирана административна структура към Министерството
на правосъдието. На основание чл.12,
ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съобразно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Ищецът твърди, че
неимуществените вреди са нанесени в Затвора – Варна. На основание чл.12, ал.1
от ЗИНЗС ръководството на Затвора – Варна се осъществява от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, т.е. това е юридическото лице, към което се числи
администрацията на Затвора – Варна. Съгласно чл.205 от АПК, приложим на
основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Не е въведено изискване
юридическото лице да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да е
надлежен ответник, поради което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
въпреки че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, е надлежен
ответник по предявения иск.
Предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество, е неоснователен.
За
да възникне право на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в
правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка
между нарушението и вредата.
За
разлика от деликтната отговорност по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ при отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въпросът за вината
на конкретните причинители на вредата е ирелевантен за възникването на
отговорността. Освен това при отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е налице нормативно
установена, по силата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция за
настъпване на неимуществените вреди като последица от нарушаването на забраната
по чл.3 от ЗИНЗС. Следователно за разлика от отговорността по чл.45 и
следващите от ЗЗД, при претендирането на която увреденият трябва да докаже
наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена
последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
по аргумент от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ответникът е този, който носи тежестта да
разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от
свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от
специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл.3 от ЗИНЗС.
Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е
изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, т.е. по
категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е
извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице неправомерно бездействие,
от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е
нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
В
разглеждания случай ищецът е изложил твърдения, че са му нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в здравословен проблем с очите и зъбите, безсъние, апатия,
чувство на безсилие, гняв, уязвимост, безпомощност, незащитеност, накърняване
на човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот,
вследствие на лишаването му от полагащата му се безплатна обща храна, както и
от кисело мляко и друга храна, богата на калций.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства не сочат на незаконосъобразни
бездействия по непредоставяне на ищеца на храна на процесната дата – 04.11.2021
г., от които да се направи извод за нарушаване от страна на служителите на
Затвора – Варна, и в частност на главния готвач в Затвора – Варна Х.С., на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Съгласно
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Според чл.84, ал.3, изречение трето от ЗИНЗС, по
предписание на лекаря болните получават диетична храна. С идентично съдържание
е и разпоредбата на чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС, която повелява, че по предписание
на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода.
От
доказателствата по делото се установява спазването на посочените нормативни
изисквания от страна на затворническата администрация.
Неоснователно
е оплакването на ищеца относно противоправно
бездействие на затворническата администрация на Затвора – Варна, изразяващо се
в непредоставяне на храна на 04.11.2021 година. От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената дата на ищеца е предоставена
полагащата му се безплатна храна съгласно утвърдената от министъра на
правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите, Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни
продукти на 1 /един/ лишен от свобода – възрастен, и седмично меню за
прехраната на лишените от свобода при Затвора – Варна за периода от 03.11.2021
г. до 09.11.2021 г. по Таблица № 1. За това свидетелстват писмените обяснения
на лишените от свобода Г.А.Й.и И.Н.И., пребиваващи в същата група в Затвора –
Варна, в която е настанен ищецът, които са присъствали по време на предоставянето
на храната на 04.11.2021 година. Посочените лица са придобили преки и
непосредствени впечатления за правнорелевантния за спора факт във връзка с
предоставянето на храна на ищеца, като заявяват, че л. св. М.Г. консумира от
общата храна, предоставяна на всички лишени от свобода, и не е оставал
ненахранен. Данни, че на процесната дата на ищеца е предоставена безплатна храна,
се съдържат и в докладна записка от ст. инспектор V ст. СДВР А.П.В.ИСДВР на II група в Затвора – Варна от 11.11.2021 г.,
изготвена във връзка с извършена проверка относно декларация от ищеца от
06.11.2021 г. за обявяване на гладна стачка. В докладната е посочено, че по
данни на лишени от свобода, настанени във II група, които полагат труд в
затворническата столова на Затвора – Варна, л. св. М.Г. консумира храна още от
вечерта на 04.11.2021 г. и до момента се храни от общата храна в столовата
всеки ден на закуска, обяд и вечеря. Налага се извод, че на лишените от свобода в Затвора – Варна, в
т.ч. на ищеца, е осигурена безплатна
храна с химически и калориен състав, съответстващ на изискванията на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС,
който се подкрепя и от представената по делото справка от инспектор „МТС“ при
Затвора Варна Д.М., според която на л. св. М.Г. е предоставена храна съгласно утвърдена
таблица от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването
и Министъра и седмичното меню, вкл. на 04.11.2021 г. /четвъртък/. По делото не
са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява непредоставяне на храна на ищеца на
04.11.2021 г., поради което възражението, че на тази дата л. св. Г. е лишен от
полагащата му се безплатна обща храна, е неоснователно.
Недоказано остана и твърдението в исковата молба за
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация за предоставяне
на л. св. М.Г. на течна млечна храна съгласно диета, предписана му от
зъболекаря на Затвора – Варна д-р А.Ч..
С разпоредбите на чл.84, ал.3, изречение трето от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано правото на лишените от свобода
по медицински причини и по лекарско предписание да получават диетична храна,
съответно задължението на затворническата администрация да осигурява такава. Съгласно
цитираните правни норми задължително условие за получаването на такава храна е
наличието на предписание на медицински специалист.
В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства /писмени обяснения на лишени от свобода, свидетелски показания/
се установява, че на 04.11.2021 г. ищецът е поискал от главния готвач на
Затвора – Варна Х.С. да му бъде предоставено кисело мляко, но му е отказано
поради непредставяне на медицинска бележка, удостоверяваща предписването на
такава храна. В писмените си обяснения, дадени по повод случая от 04.11.2021 г.
лишените от свобода В.Кр.А., Г.А.Й.и И.Н.И.категорично заявяват, че отказът
на главния готвач при Затвора – Варна Х.С. да предостави на ищеца кисело мляко
е поради непредставянето от последния на медицинска бележка, в която да му е
предписано получаването на такова. Идентични данни се съдържат и в
представената по делото справка от
инспектор „МТС“ при Затвора Варна Д.М., съгласно която тъй като л. св. М.Г. не
е представил бележка от медицинско лице, от която да е видно предписаната
диета, на него му се дава от общата храна. В показанията си при разпита му като
свидетел по делото готвачът в затворническата кухня към Затвора – Варна Х.С. също
заявява, че не е предоставил на ищеца поисканото от него кисело мляко, поради
липсата на медицински документ, удостоверяващ, че такова му е предписано във
връзка с конкретно заболяване. Този свидетел подробно разяснява процедурата по
предоставяне на диетична храна, различна от общата безплатна храна, предоставяна
на всички лишени от свобода, а именно наличие на медицинско предписание, което
лишеният от свобода следва да представи на работещите в затворническата кухня. Този
ред за получаване на предписана диетична храна се потвърждава и от обясненията
на л. св. И.Н.И., който е отговорник кухня.
Неоснователно е релевираното от служебния защитник
на ищеца възражение, че от ответника по иска не са представени вътрешни
правила, от които да се установи, че редът за отпускане на кисело мляко, което
е продукт от първа необходимост, е този, описан от свидетеля С.. Няма
нормативно изискване за изготвянето на вътрешни правила за реда за отпускане на
хранителни продукти на лишени от свобода, а още по-малко конкретно на кисело
мляко. Правото на безплатна храна на лишените от свобода и нейното предоставяне
е уредено в ЗИНЗС /чл.84, ал.2, т.1 и ал.3/ и ППЗИНЗС /чл.68/, в които нормативни
актове не е разписана специална процедура за отпускане на конкретни храни и
напитки. С оглед горното и доколкото съгласно чл.84, ал.3, изречение трето от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС диетична храна се получава по изрично лекарско
предписание, т.е. след издаване на медицинска бележка на лишения от свобода,
съдът възприема описания в показанията на свидетеля С. и в писменото обяснение
на л. св. И.Н.И.– отговорник кухня, ред за получаване на храната, а именно:
след представяне на бележката пред служителите в затворническата кухня. При
непредставяне на документ, удостоверяващ предписването на определена диета,
неоправдано е очакването на ищеца същата да бъде изпълнена от работещите в
затворническата кухня.
Следователно за органите на затворническата администрация
не е възникнало задължението чл.84, ал.3, изречение трето от ЗИНЗС и чл.68,
ал.3 от ППЗИНЗС, поради което не е допуснато нарушение на тези разпоредби.
Горният извод не се разколебава от представените в
последното проведено открито съдебно заседание по делото на 31.05.2022 г., от
ищеца два броя медицинско направление/искане от 09.09.2021 г. и от 16.09.2021
г., издадени на М.К.Г. от д-р А.Ч. от Медицинския център при Затвора – Варна. Съгласно
медицинското направление/искане от 16.09.2021 г. на л. св. Г. е поставена
диагноза обеззъбени горни дъвкателни зъби, като е предписано да консумира течна
храна поради невъзможност за дъвчене и болки в челюстите. За разлика обаче от
медицинското направление/искане от 09.09.2021 г., с което на ищеца е предписано
да си качва храната и хляба до спалното помещение безсрочно, в направлението от
16.09.2021 г. не е посочен конкретен срок, през който л. св. Г. следва да
консумира течна храна, поради което съдът приема, че даденото в него медицинско
предписание е провокирано от конкретни моментни оплаквания от ищеца /болки в
челюстите, водещи до невъзможност за дъвчене/ и се отнася единствено за
посочената в него дата /16.09.2021 г./, като не касае процесната дата –
04.11.2021 година. Освен това претенцията на ищеца е за непредоставяне на
кисело мляко, а предписанието от 16.09.2021 г. е да консумира течна храна,
каквато представляват също така супи, пюрета, сокове, кремове и други, като не
е предвидена законова възможност за лишения от свобода, на когото е предписана
определена диета, да избира конкретните продукти и ястия, които да му бъдат
предоставяни. От събраните по делото доказателства /обясненията на лишените от
свобода Георги Ангелов Й., В.Кр.А., И.Н.И., В.В.М./ се установява, че както на
процесната дата /04.11.2021 г./, така и в дните непосредствено след това /от
05.11.2021 г. до 09.11.2021 г./ ищецът е консумирал от общата храна, предоставяна
на лишените от свобода в Затвора – Варна. Това обстоятелство представлява
допълнителен аргумент, в подкрепа на извода, че медицинската бележка от
16.09.2021 г. се отнася само за тази дата, а към датата на исковата претенция
не е налице предписана специална диета на л. св. М.Г.. В тази насока са и
събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят С. дава показания, че няма
информация за здравословни проблеми на ищеца, във връзка с които да му е
определена диета, която да спазва, а свидетелят Г., сочи, че не е запознат за
случай, при който на 04.11.2021 г. ищецът е бил лишен от диетична храна и
по-конкретно кисело мляко. Целта на регламентираната
нормативна възможност за предоставяне на диетична храна е на лишените от
свобода, които страдат от някакво заболяване, да се осигури хранителен режим,
съответстващ на тяхното здравословно състояние /аргумент от чл.84, ал.3,
изречение трето от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС/, докато в случая ищецът цели
да получи конкретен хранителен продукт /кисело мляко/ допълнително към
предоставената му безплатна храна. Последното се установява от писмените
обяснения на л. св. И.Н.И., който сочи, че ищецът се храни с предоставената на
всички лишени от свобода обща храна, но иска допълнително и по две млека на
ден. В същия смисъл са и обясненията на л. св. Георги Ангелов Й., според които
поисканото от ищеца кисело мляко представлява добавка към полагащата му се
храна.
Гореизложеното обуславя извод за отсъствие на
нарушения, касаещи непредоставяне на полагащата му се безплатна обща храна,
както и на диетична храна, т.е. такива по смисъла чл.84, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗИНЗС и чл.68, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като на процесната дата - 04.11.2021 г.
ищецът е разполагал с безплатна храна, която е била достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно утвърдената от министъра на правосъдието Таблица № 1,
като не се доказа възникнало за него право, съответно задължение за
затворническата администрация, за предоставяне на твърдяната от него диетична
храна /кисело мляко/. От събраните по делото доказателства, обсъдени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, не може да се направи извод, че спрямо
ищеца е било проявено, дори и еднократно, унизяващо достойнството му отношение
при или по повод предоставянето на полагащата му се безплатна храна в Затвора –
Варна. Не са налице твърдените в исковата молба бездействия
от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още
по-малко такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение по
смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице
първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Не са налице и твърдените от ищеца претърпени
неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл.3 от ЗИНЗС,
оборимата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не намира приложение в случая. По
делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили
отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови
неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват
закономерно от бездействието на длъжностни лица от Затвора – Варна по силата на
безусловно необходимата връзка между тях.
Налага се извод за неоснователност на предявения иск
поради липса на елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на
отговорността на Държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което той следва да
се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихви.
Въпреки крайния изход на спора, искането на
процесуалния представител на ответника ищецът да бъде осъден да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС при
отхвърляне на иска изцяло ищецът дължи единствено заплащането на разноските по
производството, за разлика от случаите на частично или пълно
уважаване на иска, когато, съгласно
чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, ответникът дължи на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска, когато е имал такъв в
производството. Освен това с Определение № 3216/09.12.2021 г., постановено по
адм. дело № 2466/2021 г., Административен съд – Варна е освободил ищеца М.К.Г.
от заплащане на държавна такса и разноски по делото по съображения, че няма
достатъчно средства да ги заплати, поради което независимо от изхода на делото,
държавната такса и разноските остават за сметка на държавния бюджет. По същата
причина ищецът не дължи и юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба от М.К.Г. ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, за претърпени неимуществени вреди на 04.11.2021 г., нанесени му в
резултат на бездействието на главен готвач Х.С. ***, изразяващо се в
непредоставяне на безплатна храна и диетична храна, с цена на иска 20000
/двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Варна, с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: