Решение по дело №83/2021 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

      № 115

гр. Русе, 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                

                                        Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д. № 83 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от В.В.В. против Решение № 260112 от 18.02.2021 г., постановено по АНД № 1834/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 405-ЗМВР от 28.07.2020 г., издадено от Началник на Сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ към ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като е намален размерът на глобата на 100 лева и е осъден жалбоподателят да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 120 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт, както и да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Й., в депозирано писмено възражение на касационната жалба вх. № 267481 от 26.03.2021 г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното в настоящото производство решение, РС – Русе е приел, че вмененото на наказаното лице нарушение по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗМВР е безспорно установено и доказано. Изложил е и мотиви относно неправилната индивидуализация от страна на АНО на наложеното наказание, с оглед на което е изменил оспореното пред него НП само досежно санкцията като е намалил глобата на предвидения от закона минимум от 100 лева.

Решението на РС – Русе е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че наказаното лице В.В. е извършило нарушението по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като на 05.07.2020 г. не е изпълнило устно разпореждане на полицейски орган да спре да нарушава спокойствието на живущите в жилищната сграда като вдига шум за времето след 23:00 часа.

Kасационната инстанция не установява допуснати от страна на районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалният закон.

Въззивната инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на което е установила действителната фактическа обстановка по делото и е формирала обоснован извод за съставомерност на нарушението.

За да е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗМВР следва да се установи неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, направено в изпълнение на функциите му.

Несъмнено устното полицейско разпореждане към жалбоподателя да спре да нарушава спокойствието на живущите в жилищната сграда като вдига шум за времето след 23:00 часа е било отправено поради необходимост от изпълнение на възложените им функции, по-конкретно по осъществяване на дейност по опазване на обществения ред, контролна и превантивна дейност. Следователно разпореждането е било издадено законосъобразно и в изпълнение на правомощия на полицейските служители.

В процесния случай, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че са налице всички елементи от обективна страна от състава на административното нарушение, вменено на В.. Налице са данни и за виновно поведение от страна на нарушителя.

Напълно обосновани и в съответствие със закона и със събраните по делото доказателства са и изводите на първата съдебна инстанция относно приложимата санкционна норма и неправилната индивидуализация на наказанието от страна на АНО, с оглед на което районният съд е намалил същото на законовия минимум. В случая не са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Поради горното настоящият състав счита, че оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260112 от 18.02.2021 г., постановено по АНД № 1834/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                     

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

                                                        

                                                          ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                            

                                                                      2.