Решение по дело №544/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Ц. П. А., от [населено място] чрез адв. Т. Х., от АК-С. против заповед № 24-1920-000149 от 03.08.2024г. издадена от И. И., на длъжност - ст. полицай при 01 РУ-П. при ОД на МВР-П., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Иска да се отмени. Не заявява претенция за разноски.

В съдебно заседание проведено на 08.11.2024 година жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - И. И., на длъжност - ст. полицай при 01 РУ-П. при ОД на МВР-П., редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят сторените по делото разноски.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

На 03.08.2024г. Ц. П. А. управлявал лек мотоциклет „**“, над 125 к.с, с рег. № **, негова собственост с посока на движение от [населено място] към [улица], [населено място]. В [жк] е спрян за проверка от служители в сектор „Пътна полиция“. При проверката водачът е тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 751, с фабричен номер ARPM-0420. Пробата е с положителен резултат 1,15 промила в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 129834. Това е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Съставен е АУАН, серия GА, № 1220453 от 03.08.2024 година. АУАН е подписан без възражение и е връчен на нарушителя на датата на съставянето му. С акта са иззети свидетелството за управление на МПС № **, свидетелството за регистрация № ** и един брой регистрационна табела с № **.

На 03.08.2024г. е издадена Заповед № 24-1920-000149 от 03.08.2024г. от И. И., на длъжност - ст. полицай при 01 РУ-П. при ОД на МВР-П., с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това, че на 03.08.2024г. в [населено място], с посока на движение от [населено място] към [улица]управлява собственото си МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда. Заповедта се позовава и препраща към съставения АУАН.

От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени актове за установени административни нарушения се установява, че жалбоподателят притежава СУ на МПС № ** валидно до 11.07.2034 година, като същото е било отнето с АУАН Серия GA № 1220453 от 03.08.2024 година.

От Справка в централна база КАТ е видно, че процесното пътно превозно средство е собственост на жалбоподателя.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-П., с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в т. 1.7 са старши полицайте към звената „ППД“ в РУ при ОД на МВР-П..

По делото е представена и приета Заповед № 313з-1506 от 12.08.2022г. на директора на ОД на МВР-П., с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР и въз основа на проведен изпит по ЗДвП и КЗ е разпоредено конкретни служители между които и издателят на процесния акт да извършват контролна дейност по ЗДвП и КЗ, да съставят АУАН-и, да налагат глоби с фишове, да използват технически средства и системи за измервания и контрол.

От служебна бележка изх. № УРИ № 313р-16993 от 19.09.2024 година и от акт за встъпване в длъжност се установява, че към 03.08.2024г. издателят на процесната заповед заема длъжност-старши полицай в група „ППД“, на сектор Охранителна полиция“ при Първо РУ-П. при ОД на МВР-П..

От Експертна справка за определяне концентрацията на алкохол № 334 от 08.08.2024 година се установява, че в дадената за изследване кръвна проба от Ц. А. има наличие на етилов алкохол с концентрация – 0.98 промила.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-П.. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.7 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. По делото не е спорно, че издателят на заповедта към дата 03.08.2024г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Същата е мотивирана. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й.

В обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено, че на посочена дата и час, Ц. А. е управлявал МПС-мотор „Ямаха ФЗР1000“, с рег. № СО3072А, негова собственост под въздействие на алкохол-1,15 промила. За така извършеното административно нарушение от водача на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е съставен акт за установяване на административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП по отношение собственика на превозното средство- Ц. А. заради това, че същият на посочената дата, място и час, управлява МПС под въздействие на алкохол. Изложените от органа мотиви са напълно достатъчни и същите кореспондират с посочените правни основания. По никакъв начин не е засегнато правото на защита на жалбоподателя, тъй като фактите са точно установени и същите са подведени под точната правна норма.

Не е основание за отмяна на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ и това, че в разпоредителната й част не е посочен регистрационния номер на ППС, чиято регистрация се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направена пълна индивидуализация на моторното превозно средство по отношение, на което се прекратява регистрацията. От съдържанието на заповедта се установява по безспорен и недвусмислен начин, че е прекратена регистрацията на ППС-мотоциклет „**0“, собственост на жалбоподателя, притежаващ преди прилагане на ПАМ рег. № *.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които нарушения да са основание за отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Материалният закон е приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до 1 година.

Обжалваната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а б. "б" от ЗДвП, като в случая не е спорно, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. Видно, от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на собствено МПС след употреба на алкохол, като нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. От доказателствата по делото се приема, че към дата на издаване на атакуваната заповед са налице основанията за налагане на мярката, защото по надлежен ред е установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Това обстоятелство е установено след извършена проверка с техническо средство, а и не се оспорва и в сезиращата съда жалба. От експертната справка от 08.08.2024 година е видно, че резултатът от кръвната проба е положителен и концентрацията на алкохол в кръвта е 0,98 промила. Следователно при това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, в която разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до 1 година.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа, като до приключване на съдебното дирене не се ангажираха от негова страна никакви доказателства.

Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано, че на 03.08.2024г. Ц. А. е управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, което съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е основание за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" по отношение на собственика. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед изложеното, се приема, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.

Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес и на самия жалбоподател. Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по–голяма степен от необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона. При установено нарушение на управление на МПС, с концентрация на алкохол над 0,5 промила са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП по отношение на собственика. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1920-000149 от 03.08.2024г. издадена от И. И., на длъжност - ст. полицай при 01 РУ-П. при ОД на МВР-П. ще се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Присъждане на разноски е своевременно заявено и е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ОД на МВР – Перник ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц. П. А. против заповед № 24-1920-000149 от 03.08.2024г. издадена от И. И., на длъжност - ст. полицай при 01 РУ-П. при ОД на МВР-П..

ОСЪЖДА Ц. П. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]бл. *, ап. *, вх. „*“, ет.* да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.* съдебни разноски по делото в размер на 100. 00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.