МОТИВИ по Решение № 10 от
25.11.2019 г. по анд № 111 / 2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Обвиняемият *** (***)
***А.А.Г., е на военна служба в БА от 02.09.2005 г. Завършил средно-специално образование.
Във военно звание „*** ****“ е от 01.03.2015 г. Няма участие в мисия извън
страната. На заеманата длъжност: „***“ (в.ф.) *** ***, е назначен със заповед №
ЗЛС-31 от 27.12.2018 г. на Командира на в.ф. *** ***. Общата оценка от
последната атестация за 2016 г. е: „може да се предложи за по-висока длъжност“ и
„препоръчително е да му бъде присвоено звание от друга категория“. Има
разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „***“ (т.2, л.26 д.п.).
По време на службата си, притежавал много добри делови качества, както с
подчинени, така и равни и по-старши. Имал много добри морално-волеви качества,
които му помагали да покаже действителните си умения, знания и възможности.
Притежавал добра обща култура, компетентност и интелект в различни невоенни
области. Личната и войсковата му дисциплина били на необходимото ниво. Умеел да
работи в екип. Справял се с изпълнение на служебните си задължения в
ежедневието и като длъжностно лице. Проявявал нужната самостоятелност и
инициативност. Здравословното му състояние било много добро, с добра физическа
натренираност (т. 2, л. 46 – 47 д.п.). Награждаван бил ***. Наказван бил по
дисциплинарен два пъти (т.2 л.48 от д.п.). Не бил съден и осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност,
по реда на чл.78а НК (л.40 от д.п.) .
По време на службата си, извършил следното :
Обвиняемият *** А.Г. от 07.01.2013 г. до края на
месец октомври 2018 г., заедно със семейството си – гр.л. В. Г. Ц, с която
живеел на съпружески начала и двете им малолетни деца, живеел под наем в жилище, находящо се в гр. Пловдив, ***,
собственост на гр.л. В. К. К.. Заплащал наем в размер на 250 лв. на ръка, като
наемната цена и условията за плащане за ползване на жилището, били уговорени
устно между двамата. Двамата нямали сключен договори за наем, както и нямали
родствена връзка по между си.
За да бъде картотекиран, на 07.01.2013 г. и
01.09.2017 г. *** Г. сам съставил
договори за наем, като собственоръчно попълнил текстовата част и положил подпис
за „наемодател“, вместо гр.л. К.. Последният не знаел, че *** Г. е изготвил
договори за наем и, че е положил подпис вместо него за „наемодател“. По
отношение на първото от посочените деяния, към настоящия момент, е изтекла 5
годишната погасителната давност за наказателно преследване, съгласно чл.80,
ал.1, т.4 от НК.
*** Г. подал необходимите документи за картотекиране
пред жилищната комисия и командира на в.ф. *** ***, бил картотекиран и
получавал компенсационни суми за това, че живеел при условията на свободно
договаряне.
На 30.10.2018 г., *** Г. закупил собствено жилище в
гр. Пловдив, *** и преустановил получаването на компенсационни суми от военното
формирование.
В показанията си, гр.л. В. К. потвърдил, че
действително *** Г., заедно със семейството си живеел под наем в жилище, негова
собственост в гр. Пловдив, *** за
периода от 2013 г. до м. октомври 2018 г.
Заплащал редовно наема в размер на 250 лв., както и че между него и
военнослужещият никога не са били сключвани и подписвани договори за наем. Гр.л.
К. заявил, че представените му оригинали на договори за наем от 07.01.2013 г. и 01.09.2017 г. ги виждал за първи път и не е
полагал подпис за „наемодател“.
Видно
от назначената по време на досъдебното производство и изготвена от *** *** И. Г.
– Началник сектор „***“ при Регионална служба „Военна полиция“ гр. Пловдив съдебно-графологическа
експертиза по писмени данни № 037 от 26.08.2019 г., която съдът кредитира като
компетентно изготвена с необходимите професионални знания и опит в съответната област, не оспорена от страните
и съответстваща на събрания писмен материал по делото се установява, че подписите,
положени под думата „наемодател“ и в
двата договора за наем, не са изпълнени от В. К. К., а са изпълнени от обв. ***
Г.. Подписите, положени под думата „наемател“ и в двата договора за наем от
07.01.2013 г. и 01.09.2017 г., са
изпълнени от *** А.А.Г. (л.28-36 д.п.).
В
разпита си в качеството на обвиняем по досъдебното производство, включително и
пред съда, *** Г. се признава за виновен и заявява, че съжалява на случилото
се.
Съдът
намира, че случая е маловажен, съгласно хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК и е в
съответствие с изискванията на т. 15 от Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по
н.д. № 12/1981 г. на Пленума на Върховния съд по следните съображения : едно
деяние представлява маловажен случай, когато степента на неговата обществена
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия
вид, поради липсата или незначителността на вредните последици или с други
смекчаващи обстоятелства. Преценката винаги е конкретна, на база на доказателствата
по конкретния правен казус, касаещи начина на извършване на престъплението,
данните за личността на дееца, стойността на вредните последици и въобще всички
обстоятелства, имащи значение за степента на обществената опасност и морална
укоримост на извършеното престъпление. В конкретния случай е налице маловажност
на същия както на липса на вредни последици за МО, така и с оглед на наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на обвиняемия,
направените самопризнания по време на досъдебното производство, с които е
съдействал за разкрИ.е на обективната истина, критичното отношение към
извършеното като белег на един започнал поправителен процес, обстоятелството че
е бил страна по действителни наемни правоотношения и реално е изпълнявал
задълженията си като страна по тези наемни правоотношения заплащайки дължимите
от него суми, мотивите, поради които е извършил деянието, обстоятелството че се
ползва с авторитет сред колегите си, наложените му поощрения, семейното му
положение, с много добри характеристични данни и проявяващ стремеж към лично и
професионално усъвършенстване, които обстоятелства дават възможност да се
приеме, че извършеното престъпление, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с
обикновените случаи на този вид престъпление.
По гореописания начин и с
действията си, умишлено и виновно, *** А.Г. е осъществил състава на
престъплението по чл.309, ал.5, вр.ал.1, алт.1, пр.1 от НК, тъй като на 01.09.2017 г., в гр. Пловдив, сам съставил
неистински частен документ - договор за отдаване на жилищна площ под наем от дата
01.09.2017 г., като на мястото на „Наемодател“ собственоръчно положил подпис
вместо гр.л. В. К. К. от гр. Пловдив, за да докаже, че между тях съществува
наемно правоотношение и го употребил, като го представил пред жилищната комисия
на в.ф. *** *** към заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** с вх. №
2-1851 от 06.10.2017 г., за да докаже, че има валидно наемно правоотношение и,
че съществува правото му да получава компенсационни суми, съгласно Наредба Н-22
от 16.07.2010 г. за ползване на имоти от жилищния фонд на Министерство на
отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните
служители, които живеят при условията на свободно договаряне – издадена от
Министъра на отбраната, и деянието представлява маловажен случай.
Горното, по
безспорен начин се установява от направените от обвиняемия *** Г. самопризнания по време на
досъдебното производство включително и пред съда, от показанията на свидетелите,
от писмените доказателства: протокол за доброволно предаване, графологическа експертиза,
служебна характеристика, кадрова справка, служебен картон, справка съдимост, от
веществените доказателства и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ
: ниско правно съзнание.
МОТИВИ :
за да докаже съществуването на наемно правоотношение
Спор по фактическата обстановка
няма.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия *** А.Г..
Счита, че всички гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си.
Счита, че случая може да бъде квалифициран като маловажен, тъй като няма
присвояване на парични средства. Изтъква, че обвиняемия е трудово ангажиран,
има семейство за което полага грижи, има добри характеристични данни, поради
което моли съда да квалифицира случая като маловажен.
Обвиняемият се признава за
виновен по досъдебното производство по предявеното му обвинение и дава
обяснения. Съгласен е със пледоарията на прокурора. Относно наказанието,
предоставя на съда да реши.
Съдът, като се
съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на *** А.Г. от наказателна отговорност и за
налагане на административно наказание – глоба. За извършеното от него
престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.309, ал.5 от НК, се предвижда
наказание лишаване „пробация“ или „глоба“. Същият е пълнолетно лице, не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност, по реда на Глава осма Раздел четвърти от НК, няма причинените от
престъплението имуществени вреди и деецът не е бил в пияно състояние. Не е при
условията на множество престъпления и не
са причинени тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му.
При определяне
размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на
обвиняемия депозирани по време на досъдебното производство, с което е спомогнал
за разкрване на обективната истина по делото, обстоятелството, че продължава да
служи на военна служба, много добрите характеристични данни и наложените поощрение,
критичното отношение към извършеното, доброто поведение по местослужене, че
стореното е изолиран случай в неговия живот и след като се съобрази със
семейното му положение и с две малолетни деца, теглен ипотечен кредит и като се
съобрази с трудовото му възнаграждение, както е наложените дисциплинарни
наказания, му определя административно наказание глоба при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства към минималния размер, а именно 1 000 (хиляда) лева.
С постановлението
на прокурора, обвиняемият *** А.Г. е бил предаден на съд с обвинение по чл.309,
ал.1, алт.1 от НК. Съдът, като взе предвид, че деянието представлява маловажен
случай намира, че същия следва да бъде признат на невинен и оправдан по това му
обвинение.
Съдът, като взе предвид,
че по делото са изискани и приложени като веществени доказателства
: оригинал на заявление-декларация до командира на в.ф. *** *** с вх.№ 2-1851
от 06.10.2017 г. и оригинали на договори за наем от 07.01.2013 г. и от
01.09.2017 г. намира,
че след влизане на Решението в законна сила, следва да бъдат унищожени, като
неистински документи, без стойност.
Съдът, като
взе предвид, че по досъдебното производство е назначена от военен разследващ
орган и е извършена от *** *** И. Г. експерт – криминалист при Регионална служба
„Военна полиция“ Пловдив графологическа експертиза намира, че
обвиняемия *** А.Г. следва да бъде осъден да заплати изплатеното възнаграждение
на вещото лице в размер на 125.00 (сто двадесет и пет) лева, въз основа на
представената справка-декларация (л.37 д.п.) и постановление за определяне
възнаграждение на вещо лице (л.38 д.п.).
Водим от
горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
гр. Пловдив,
ВОЕНЕН
СЪДИЯ :
27.11.2019 г. (полк.
С.Спасов)