Р
Е Ш Е
Н И Е №697
гр. Бургас, 18 юни 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав,
в съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ,
изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 383/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена
от “ Суворов 14“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В.Г.М.против решение № 1571/16.12.2019г., постановено по АНД № 1479/2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
С решението е изменено Наказателно
постановление № 13-001255/06.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма
(наименование) „СУВОРОВ 14”, ЕИК *********, със седалище в гр.Добринище, област
Благоевград и адрес на управление гр.Добринище, област Благоевград, улица
„Димитър Благоев“ №22, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала В.Г.М., е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция” в размер на 10 000.00 лева, като размера на наложеното административно
наказание по вид „имуществена санкция” е намален от 10 000.00 лева на 2 000.00
лева.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение
и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил материалния закон, тъй като в хода на съдебното производство
категорично е доказана липса на осъществен състав на нарушение. Отделно намира,
че съдът не е отчел допуснати при издаване на наказателното постановление
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на
разноски в размер на 600лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът , чрез
законния си представител, подържа жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Н., счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено
в сила.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
За да измени наказателното постановление,
съдът е намерил за незаконосъобразно определен размера на наложеното на
касатора наказание, като е преценил, че при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и установеното нарушение е
категорично доказано.
Според настоящия състав на съда,
преценката за законосъобразност на наказателното постановление противоречи на
материалния закон.
С оспорения пред първоинстанционния съд
акт, касаторът е наказан за това, че на 28.08.2018г., в качеството на
„работодател“, е приел на работа лицето Х. Л.С., с паспорт № FE 323740 от Украйна, работещо в ресторант- терасата „Мартинез“, гр.
Созопол, ул. „Републиканска“ № 39, без съответно разрешение или регистрация в
Агенция по заетостта. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.75а, ал.2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
Съдът намира за доказан факта, че на
посочената в наказателното постановление дата, в обект, стопанисван от касатора
труд е полагала украинска гражданка.
Тук посочва, че възражението на касатора
за неустановимост на работещото лице, според указани имена и номер на документ
за самоличност в наказателното постановление, за неоснователно. Допуснатите
грешки в името и номера, се дължат на специфичното изписване на буквата „Ж“ и
цифрата „1“ в подписаната, в хода на
проверката, декларация от Х..
Без съмнение Украйна, не е член на
Европейския съюз, нито на Споразумението за Европейско икономическо
пространство и според нормата на § 1.т.4 от ДР на ЗТМТМ нейните граждани имат статут на
„Гражданин на трета държава".
За тази категория граждани, ЗТМТМ признава право на достъп до
пазара на труда и в хипотезата: наличие
на виза за краткосрочно пребиваване в Република България, но само в случаите на
сезонна работа по чл. 24, ал. 3;
Според последната норма,
сезонна
работа до 90 дни без прекъсване в рамките на календарната година съгласно чл. 24л от Закона за
чужденците в Република България се регистрира от
Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при
условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
За неизпълнение на това задължение –
подаване на декларация при условия и по ред, определени с правилника за
прилагане на закона, в Агенцията по заетостта, работодателят носи
административнонаказателна отговорност по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
В случая наказващият орган не е доказал неизпълнение на
соченото задължение.
Напротив, пред първоинстанционният съд касаторът е представил
всички изискуеми документи, удостоверяващи извършена в Агенцията по заетостта
регистрация на украинската гражданка Л.Х., наета от него по срочен трудов
договор, за срок от 90 дни, с продължителност на заетостта- 14.06.2018г.-
11.09.2018г. : декларация за осъществяване на краткосрочна заетост, копие на
трудов договор, списък на чужденците, регистрирани в Агенцията по заетостта,
заверен от последната.
Съдът подчертава, че в случая
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана не за това,
че не е представил на контролен орган, изискани от него документи, а за това,
че е приел на работа лице без
регистрация в Агенцията по заетостта.
Очевидно е, че на 28.08.2018г.
украинската гражданка е полагала труд при касатора, при изпълнени от него
изисквания на закона по регистрация в Агенция по заетостта.
Последните факти категорично изключват
извод за съставомерност на установеното на 28.08.2018г., деяние.
Като е приел обратното първоинстанционният
съд неправилно е приложил закона и е постановил акт, който следва да бъде
отменен. По същество- следва да бъде отменено и наказателното постановление, с
което е наложено наказание при липса на доказателства за извършено нарушение.
При този изход на спора, съдът намира за
основателно и доказано своевременно, направеното искане на касатора за
присъждане на разноски в настоящото производство, които са в размер на 600лв.
Отговорността за разноските следва да бъде
възложена върху Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", по
силата на чл. 228 във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК.
Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, ХІV състав на Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1571/16.12.2019г., постановено по АНД № 1479/2019г.
по описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 13-001255/06.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, на “ Суворов 14“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Г.М., е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3 да заплати на
“ Суворов 14“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от В.Г.М.сума в размер на 600лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: