Решение по дело №1027/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260963
Дата: 8 юли 2021 г.
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20202120101027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260963

 

гр. Бургас, 08.07.2021 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1027 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Исковe по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1, чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ, предявени от Г.Д.С. против “Инвестбанк“ АД, гр.С..

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение в ответната банка, по безсрочен Трудов договор № 314/29.05.2014г., изменен с Допълнително споразумение № 298/07.11.2016г., на длъжност Директор на ФЦ Б, – С. Твърди също та-ка, че със Заповед № 231 от 17.12.2019г. й е било наложено дисциплинарно наказание – ”Уволнение”. Излага съображения, че същото е незаконосъобразно – тъй като не е спа-зен срокът по чл.194, ал.1 от КТ, както и че работодателят й е искал обяснения на осно-вания, различни от сочените в процесната заповед – в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, а по същество – счита, че не е извършила вменените й във вина дисциплинарни нару-шения, евентуално, че не е съобразена разпоредбата на чл.189 от КТ при определяне на наказанието. Иска от Съда да го отмени и да я възстанови на заеманата длъжност. Пре-тендира заплащане на сумата от общо 14 691.54 лв., представляваща обезщетение в раз-мер на разликата между получаваното от нея трудово възнаграждение в банката и на-стоящата й работа за периода от 20.12.2019г. до 20.06.2020г., сумата 1 567.60 лв. – тру-дово възнаграждение за месец декември 2019г., и сумата от 1 500.16 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху последните две от тях, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищцата е допуснала посочените в про-цесната заповед дисциплинарни нарушения, поради което законосъобразно, при спазва-не на уредената в КТ процедура, С. е била дисциплинарно уволнена. Моли Съ-да да отхвърли претенциите. Предявил е и насрещен иск по чл.221, ал.2 от КТ – за за-плащането на сумата от 114.40 лв., представляваща остатък от дължимото обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, ведно със законната лих-ва. Претендира деловодни разноски.

С. оспорва насрещния иска и моли Съда да го отхвърли.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказател-ства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответната банка по безсрочен Трудов договор № 314/29.05.2014г., изменен с Допълнително споразуме-ние № 298/07.11.2016г., на длъжност Директор на ФЦ Б – С.

Със Заповед 231/17.12.2019г., връчена на ищцата на същата дата, на последната е било наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение”, респективно – трудовото пра-воотношение между страните е било прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.186 от КТ, чл.188, т.3 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ, считано от 18. 12.2019г., за нарушения на трудовата дисциплина (неизпълнение на задълженията й по длъжностната характеристика и вътрешните правила/политики на банката), а именно – не е упражнила достатъчен дължим контрол и е допуснала да бъде осъществено опера-ционно събитие, констатирано във Форма за известяване на Операционни събития и за-губи № 027/Р от 22.10.2019г. “Липса на обезпечение по кредит“, както следва – не е уп-ражнила дължимия контрол и не е изпълнила задължението си за организиране и про-веждане с лично участие на ефективен начален и последващ текущ мониторинг по от-ношение на обезпеченията по кредитните експозиции на И. Й. Н,в ка-чеството у на ЕТ и на ЗП, съставляващи вземания по четири броя кредити, отпуснати от ФЦ, както и не е изпълнила задължението си да упражнява ефективен контрол върху дейността по провеждане на мониторинг и проверки на място от служители във ФЦ по отношение наличността и състоянието на обезпеченията по кредитната експозиция на Н, в резултат на което е констатирана липса на част от обезпеченията по нея: 35 говеда на стойност 119 280 лв., 71 броя говеда на стойност 70 811 лв. и помпа хомоге-низатор на стойност 10 570 лв. В Заповедта са описани подробно действията на С, във връзка с тези кредити, като е посочено и че тя не е осъществила контрол вър-ху финансовия консултант по тях Мишкаров при изпълнение на задълженията му. На-правен е извод, че тези нейни действия/бездействия представляват грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ, включая уронване доброто име на работодателя, както и че от това за банката са произтекли вреди в зна-чителни размери – потенциалната щета от просрочена експозиция, съществена част от която остава необезпечена, възлиза на над 519 278 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се на-лагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една го-дина от извършването му.

В случая се твърди от работодателя, а така е отразено и в процесната заповед, че е узнал обстоятелствата, въз основа на които е реализирана дисциплинарната отговор-ност на ищцата, от изготвената от нея Форма за известяване на Операционни събития и загуби № 027/Р от 22.10.2019г. “Липса на обезпечение по кредит“.

Това, обаче, се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказател-ства. В представените с писмения отговор констативни протоколи от 04 и 19.06.2019г., изготвени от служители на ФЦ Б – С, а вторият подписан и от С., непосредствено след спиране на обслужването на процесните кредити от Ненчев, е от-разено, че в обора има само едно говедо, а останалите, по данни на клиента, са на паша. Изрично е посочено, че общо 105 броя животни липсват. На 21.08.2019г. ищцата отново е направила проверка за наличието на активите, като е била уведомена от кредитополу-чателя, че стадото е на паша – така в изпратения от нея на 22.08.2019г. имейл до служи-теля в Дирекция ”Управление на кредитния риск” на банката – С. Жв. Имен-но отразяването в трите поредни констативни протокола, че говедата не са били устано-вени на място в обора, е направило впечатление на свидетеля А. Е– член на Съ-вета за управление на риска на ”Инвестбанк” АД и директор на Дирекция ”Реализация на активи и администрация” в Централното управление в гр.София, и го е мотивирало в края на месец август 2019г. да отиде лично, заедно с колежките си Р. и С, в стопанството на Н. Там са констатирали наличието само на едно животно, както е отразено в коментираната по-горе документация, а кредитополучателят ги е уведомил, че ”кравите ги няма и никога не ги е имало, а просто са били там по документи”. По то-зи начин той е подвел служителите на банката. Свидетелят сочи, че впоследствие са на-правили допълнителна проверка и са изготвили доклад, а около месец след срещата им, Н, е поискал да говорят, тъй като се е страхувал да не бъдат предприети наказател-ни действия спрямо него. Т. е. безспорно се установява по делото, че служители на спе-циализираните органи на ”Инвестбанк” АД – Съвет за управление на риска и Дирекция ”Управление на кредитния риск”, още в края на месец август 2019г., са знаели, че обез-печенията по процесните кредити липсват. Действително, ищцата и колегите й от ФЦ Бургас – Стамболов, въпреки наличните индикации, в началото не са направили по-за-дълбочен анализ на ситуацията, съответно – по-ефективни проверки, и не са констати-рали категорично, че животните ги няма, видно и от протокола от 16.09.2019г. – в този от 09.10.2019г. е отразено, че са налични едно в обора и 10 на паша, но това обстоятел-ство, както беше казано, вече е било известно на работодателя, поради което следва да се приеме, че преклузивният срок по чл.194, ал.1 от КТ за ангажиране на дисциплинар-ната отговорност на Г.С. за вменените й във вина дисциплинарни наруше-ния, предмет на заповедта за дисциплинарното й наказание, е изтекъл най-късно в края на месец октомври 2019г. По-късната юридическа преоценка на известните му от края на месец август 2019г. факти от страна на ръководството на банката, позовавайки се на Формата за известяване на Операционни събития и загуби от 22.10.2019г., представлява явна злоупотреба с право. Предвид изложеното, следва да се приеме, че уволнението на ищцата на 17.12.2019г., само на това основание, се явява незаконно и следва да бъде от-менено.

Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи.

За пълнота, следва да се посочи, че всички действия, във връзка с отпускането на процесните кредити и обезпечаването им, са били съгласувани от ищцата със служите-лите от централното управление и юристите на банката, които са разполагали с пълната документация по преписките, но въпреки това също не са направили нужните проверки в компетентните държавни институции и не са установили началната липса на живот-ните, предмет на обезпечението. В тази връзка, обстоятелството, че след преустановя-ването на плащанията от Ненчев през месец юни 2019г. С. и финансовият кон-султант М, не са упражнили в достатъчна степен контролните си функции и не са направили веднага съответните констатации, няма как само по себе си да е довело до твърдяното от работодателя влошаване на кредитните експозиции /и вреда/, тъй като то очевидно е изначално – няма как да намалеят обезпечения, които никога не ги е имало.

На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищцата следва да бъде възстановена на зае-маната преди уволнението длъжност.

Акцесорното право на обезщетение по чл.225, ал.2, вр. с ал.1 от КТ за времето от шест месеца след уволнението произтича от незаконността на прекратяването на трудо-вото правоотношение и оставането без работа, вследствие на същото, респективно – ако е работено на по-ниско платена такава, през който период работникът/служителят тър-пи вреди – в размер на трудовото възнаграждение, от което е бил лишен, съответно – на разликата в заплатите.

В случая, на 19.12.2019г. ищцата е започнала работа в ”Болкам Систем Техноло-джис” ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение от 750 лв. Трудовото правоот-ношение е прекратено със Заповед от 21.02.2020г. С разпореждане от НОИ, считано от 20.02.2020г. й е отпуснато парично обезщетение за безработица. От 15.06.2020г. Стра-тиева е започнала работа в ”Галкънстръкшън” АД с БРЗ от 3 750 лв. /по-висока, откол-кото в банката/, така заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява и че дължимото обезщетение за периода от 20.12.2019г. до 14.06.2020г. е 16 011.99 лв.

Искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата от 14 691.54 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло – в този размер, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на поискано/допуснато изменение на претенцията – по реда на чл.214 от ГПК.

По отношение на датите 19 и 20.06.2020г. искът е недопустим, тъй като те изли-зат извън шестмесечния срок по чл.225 от КТ – трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от 18.12.2019г. Производството по делото, в съответната му част, следва да се прекрати.

От заключението по ССЕ се установява и че работодателят не е изплатил на ищ-цата дължимото й трудово възнаграждение за месец декември 2019г. в нетен размер от 1 567.60 лв., както и сумата от 1 500.16 лв. – обезщетение за 11 дни неизползван платен годишен отпуск, общо 3 067.76 лв. – удържани от банката на основание чл.221, ал.2 от КТ, каквото обезщетение, обаче, С. не дължи, с оглед незаконността на дисцип-линарното й уволнение, обуславяща и отхвърлянето на предявения насрещен иск за ос-татъка от 114.40 лв.

Предвид горното следва да се приеме, че исковете по чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ също са основателни и следва да се уважат изцяло.

Върху тези главници се дължи законната лихва от датата на подаване на искова-та молба по гр. дело № 1450/2020г., присъединено към настоящото по реда на чл.213 от ГПК – 26.02.2020г., до окончателното им изплащане.

 Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски – 1 800 лв. платено адвокатско възнаграждение, което с оглед броя и цената на исковете, както и фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно, съответ-но възражението на ”Инвестбанк” АД по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, а по смет-ка на РС Бургас – 180 лв. за ССЕ и 810.37 лв. – ДТ, в това число – 587.66 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, 62.70 лв. – за претенцията по чл.128, т.2 от КТ, 60.01 лв. за тази по чл.224, ал.1 от КТ, и по 50 лв. за неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г.Д.С., с ЕГН: **********,***, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.186 от КТ, чл.188, т.3 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ, вр. с чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ, със Заповед № 231/17.12.2019г. на работодателя ”Инвестбанк” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”, и като такова го Отменя.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Д.С., с ЕГН: **********, на заема-ната преди уволнението й длъжност – Директор на ФЦ Б – С в ”Инвест-банк” АД, гр.С..

ОСЪЖДА ”Инвестбанк” АД да заплати на Г.Д.С. сума-та от общо 14 691.54 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.2, вр. с ал.1 от КТ в размер на разликата между получаваното от нея трудово възнаграждение в банката и последващата й работа за периода от 20.12.2019г. до 18.06.2020г.; сумата 1 567.60 лв. – нетно трудово възнаграждение за месец декември 2019г.; сумата 1 500.16 лв. – обезще-тение за 11 дни неизползван платен годишен отпуск, законната лихва върху последни-те две суми, считано от 26.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата 1 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по претенцията по чл.225, ал.2, вр. с ал.1 от КТ за датите 19 и 20.06.2020г., като недопустимо.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Инвестбанк” АД, гр.София, против Г. Д. С. насрещен иск за заплащането на сумата от 114.40 лв., представляваща остатък от претендираното обезщетение по чл.221, ал.2 от ГПК в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец, като неоснователен.

ОСЪЖДА ”Инвестбанк” АД да заплати по сметка на РС Бургас сумите 810.37 лв. – държавни такси и 180 лв. за ССЕ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                               Вярно с оригинала: З.М.