О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260856 19.11.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен
състав
На деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.мл.с.Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1717
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, представлявано от юрисконсулт Петко Палазов, против определение №3365/26.05.2020г. по гр.д.№ 5422 по описа за 2019 г. на Районен съд- Бургас, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение в дадения срок на указанията за отстраняване нередовности на исковата молба, констатирани с разпореждания от 29.01.2020г. и от 2.03.2020г.
Изложени са оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че според разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, т.е. спорното право да се индивидуализира чрез неговото правно основание като се посочат фактите, от които то произтича. В случая индивидуализиращите белези на претендираните вземания били посочени от ищеца- договора за кредит като юридически факт, на който те се основават, конкретните размери на вземанията, периода на дълж5имост, обстоятелствата, имащи значение за настъпване на изискуемостта. С уточняващата молба бил посочен начина, по който бил усвоен кредита а в систематизиран вид била дадена информация за падежните дати по договора, минималната сума за плащане /дължимата вноска/, използвания за отчетния период кредитен лимит и погашенията, направени от ответника. Приложени били месечните извлечения, в които всички трансакции, извършени от кредитополучателя били регистрирани автоматично в хронологичен ред чрез определени процедури и технически средства, позволяващи сигурно съхранение и точно възпроизвеждане на информацията. Същите изключвали възможността за последващо изменение, поради което записванията на всички трансакции по револвиращия кредит били счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството. Изтъква се също, че са направени и относими към предмета на делото доказателствени искания. В заключение се сочи, че според частния жалбоподател с исковата молба и последващата индивидуализация е направена изискуемата от процесуалния закон точна индивидуализация на спорното право.
Моли определението да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор на частната жалба, подаден от адв.Лакева като особен представител на ответницата. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според ответната страна определението на БРС е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Намира, че с уточняващите молби не са били отстранени нередовностите на исковата молба в съответствие с дадените от съда указания. Не било ясно как е изчислена претендираната главница, от които непогасени месечни вноски за главница била формирана тя, какъв бил размера на месечната погасителна вноска и каква част от нея била точно за главница. В графичната таблица с информация от приложените месечни извлечения били изписани различни по стойност минимални суми за изплащане и различни по стойност суми за използван кредитен лимит. Минималната сума за плащане била дадена като цяло и не било ясно каква част от нея представлявала вноската за главница, каква част била за лихва и съответно за такси, поради което не ставал ясен размера на всяко едно главно и акцесорно задължение. От таблицата, отразяваща направените от ответницата вноски също не ставало ясно дали посочените суми са минимални суми за плащане или минимални месечни вноски, съответно как били формирани. Не било ясно и как е формирана сумата от 33,67 лв. представляваща обезщетение за забава за определен период, нито била ясна методиката за изчисляване на претендираната договорна лихва в размер на 140,76 лв. Тъй като липсвали годни твърдения за това как била формирана главницата, исковата молба продължавала да е нередовна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.
След като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от надлежно упълномощен пълномощник на страна, която има правен интерес от обжалването му. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
Производството по гр.д.№5422/19г. по описа на РС-Бургас е образувано по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване вземанията на ищеца против ответницата за следните суми: главница по револвиращ кредит в размер на 663,35; договорна лихва- 140,76 лв., начислена за периода от 1.05.2018г. до 11.10.2019г.; мораторна лихва /обезщетение за забава/- 33,67 лв., за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3335/19г. на БРС.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено само, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки и услуги ответницата дала съгласието си освен посочения усвоен кредит, да ѝ бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит в размер на 1500 лв. под формата на кредитна карта MasterCard. На 4.08.2017г. тя активирала предоставената карта. Посочено е, че чрез този кредит кредитополучателят усвоява сумите посредством всякакви трансакции- теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез кредитната му карта. В усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения лихвен процент. На основание чл.1 и чл.4 от Приложението за отпускане на кредита, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 1.05.2018г., когато било последното ѝ плащане по нея, като балансът по картата бил минус 804,11 /лв./. Това принудило кредитора да блокира използването на картата. Въпреки опитите за доброволно погасяване на натрупаните задължения, ответницата продължила да не ги изпълнява, което породило правния интерес на ищеца от съдебна защита на вземането си. Посочено е още, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК общото задължение на ответницата било в размер на 804,11 лв., включващо главница, договорна лихва от 1.05.2018г. /първа пропусната вноска/ до 11.10.2018г. /датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение/, а върху използваната сума в размер на 140,76 лв. било начислено и обезщетение за забавено плащане, начислено за периода от датата на изплащане на покана за доброволно изпълнение до датата на завеждане на делото- 11.04.2019г.
В петитума на иска на първо място се претендира установяване на гореописаните вземания спрямо ответницата предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение /без посочен номер, дата и дело/ и постъпило възражение от ответницата.
Без в обстоятелствената част да са изложени каквито и да било обстоятелства, е посочено, че при условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск се моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца горните суми, ведно с разноските.
С исковата молба са представени доказателства.
С разпореждане от 10.07.2019г. /л.43/ БРС е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да посочи заповедното производство, във връзка с което е предявен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
С молба, подадена по пощата на 29.07.2019г. /л.45/, процесуалният представител на ищеца /сега- жалбоподател/ е посочи, че заповедното производство е ч.гр.д.№ 5422/19г. на БРС, като по-късно номерът е коригиран на 3335/19.
На 10.09.2019г. БРС е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да се връчат на насрещната страна.
Тъй като ответницата не е открита на известния постоянен и настоящ адрес, както и по месторабота, на ответницата е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК - адв.Лакева. Адвокат Лакева е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска като неоснователен. Посочила е, че не е ясно на какво основание и какъв е размера на предсрочно изискуемата сума по кредита, тъй като исковата претенция била за главница 663,35 лв., представляваща усвоената от ответницата сума по кредитната карта. Липсвали данни относно размера на отделните вноски, за които се твърди, че са с настъпил падеж, кога е настъпил падежът им, как бил формиран общия размер на претендираната сума и размера на тези, които се претендират на основание предсрочна изискуемост, кога е настъпила предсрочната изискуемост, как бил формиран общия размер на сумата, претендирана на основание предсрочна изискуемост. Не ставало ясно какъв е размера на приложимия от ищеца лихвен процент по кредита при изчисляване на договорната лихва, а в Приложение №2 били посочени няколко стойности на различни лихвени проценти. Оспорен е като неоснователен и предявения осъдителен иск. Изложени са подробни аргументи, включително са оспорени като неравноправни клаузи от процесния договор.
С разпореждане от 29.01.2020г. /л.82/ съдът е оставил отново исковата молба без движение, като на ищеца основателно са дадени указания в едноседмичен срок да отстрани констатираните от съда нередовности по чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба нямало въведени конкретни твърдения за съдържанието на процесния договор по отношение вида и размера на насрещните задължения на длъжника. Липсвали и въведени твърдения относно действията по усвояване и погасяване на кредита, начина на формиране на главницата и методиката за изчисляване на договорната лихва. При формулиране условието на предявения осъдителен иск се сочела предсрочна изискуемост, но такива твърдения не били въведени в обстоятелствената част. Ако такава се твърдяла, следвало да бъдат уточнени и обстоятелствата и основанията относно обявяването ѝ.
На 11.02.2020г., процесуалният представител на ищеца е депозирал уточняваща молба, в която са възпроизведени клаузите на договора за револвиращ кредит, както и фактически твърдения относно релевантните за предмета на делото факти.
В нея е посочено, че съгласно чл.12 от договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, била предвидена възможност кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв. Съгласно чл.15, договорът за револвиращ кредит бил безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определял от кредитора и бил различен от този на договора за револвиращ потребителски кредит. В случая не намирало приложение понятието предсрочна изискуемост, а препращането в исковата молба към чл.5 от договора било съответно /т.е./ при съобразяване на особеностите на правоотношението.
Задълженията произтичащи от този договор във връзка с ползването на кредитната карта възниквали само след активирането ѝ от кредитополучателя. Всяка трансакция /операция/ до размер на разрешения кредитен лимит представлявала усвояване по договора. Договорът за заем следвало да се счита сключен от момента, в който кредиторът предостави, а кредитополучателят получи заетата сума. Потвърждението за извършването на трансакциите се правело от кредитополучателя чрез въвеждането на ПИН, а интернет трансакциите се извършвали с въвеждането на информация и по процедурата, посочена в съответния сайт.
На 10.08.2017г. ответницата усвоила 1000 лв. чрез функционалността „Превод на пари по сметка“. Ползването на тази услуга чрез телефонен център или мрежа от офиси на кредитора се отразявала като трансакция в месечното извлечение на кредитополучателя. Посочените 1000 лв. били отразени в извлечението за отчетен период 15.07.2017г.- 15.08.2017г. По-нататък в изложението не са описани други трансакции извършени от ответницата.
За ползването на кредитния лимит кредитополучателят следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползване на кредитния лимит. Лихвата била формирана от ГПР и ГЛП. Посочено е какво представляват ГПР и ГЛП, както и начина на формирането им /стр.86/. Посочени са и конкретните им размери: ГПР- 44,90%, а ГЛП- 35%. Обяснен е също начина на формиране на размера на законната лихва за забава.
Посочено е също, че за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят заплащал таксите, предвидени в тарифата, поместена в приложението, както и че всички те се удържали от разполагаемия кредитен лимит. Обявени са размерите на предвидените такси, както и размера на обезщетението за забава /който е общоизвестен и законоустановен/.
В молбата е посочено също, че кредитополучателят е длъжен да изпрати извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции. Описано е неговото съдържание- период, за който се отнася, извършените през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална месечна вноска. Извлеченията били изпращани на посочения от ответницата електронен адрес. След издаването на извлечението настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. За кредитните карти от револвиращ тип били налице две възможности за изпълнение на задължението- 1/ пълно погасяване на усвоения кредит /т.е. когато на падежната дата, посочена в поле №3 на извлечението се плати цялата сума, посочена в поле № 28 от извлечението/ или 2/ частично погасяване на задълженията – при внасяне на сума в размер на минималната сума за плащане /поле №4 от извлечението/ или по-голям, но да не е погасена пълната сума. Месечните погасителни вноски следвало да бъдат направени до 1- во число на месеца, следващ датата на издаване на извлечението. Обяснено е какво е падежна дата, минимална сума на плащане, използван кредитен лимит.
Обяснено е също, че за договора за револвиращ кредит /както и за овърдрафта/ не се изготвя погасителен план, предвид неговия характер и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, които били в пряка зависимост от размера на усвоената сума и това по кой от гореописаните начини кредитополучателя ще избере да погаси усвоената сума. Развити са доводи за същността на този вид договор /л.88/. Отбелязано е, че дължимата сума се погасява автоматично със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата от револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта ставало изискуемо. В табличен вид са посочени падежните дати по процесния договор за кредит, минималната сума за плащане и използвания кредитен лимит към съответната падежна дата. Също в табличен вид са описани извършените погасителни вноски от ответницата, като е посочена съответната дата на плащане /вальор/ и сумата.
Във връзка с оспорванията на ответната страна е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно- компютърна експертизи, както и са приложени месечните извлечения по кредитната карта на ответницата, към които препраща уточнението /същите са налични и към исковата молба/.
Препис от уточнението е връчен на особения представител на ответницата. С писмено становище са изложени допълнителни оспорвания на исковете и приложените доказателства. Преповторено е становището на страната, че не става ясно как е изчислена претендираната с исковата молба главница, от кои непогасени месечни вноски е формирана тя, какъв е размера на месечната погасителна вноска и каква част от нея е точно за главница. Не ставало ясно каква част от минималната сума за плащане е за главница и каква за лихва, съответно за такси, поради което не ставал ясен размерът на всяко едно задължение, още повече, че в уточнението било посочено, че минималната сума за плащане включвала както минималната месечна вноска, месечната вноска по услугата „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ и просрочената сума. Не било ясно и как са изчислени останалите вземания- за договорна лихва и за мораторна лихва.
С ново разпореждане, № 5424 от 2.03.2020г., съставът на районния съд е приел, че нередовностите на исковата молба не били напълно отстранени. Искът се основавал на твърдения за неизпълнение на изискуеми договорни задължения и предсрочно изискуеми такива, без същите да били надлежно въведени в спора с техните елементи. Посочил е, че на основание чл.127, ал.1, т.4 от ГПК ищецът следва ясно да опише неизпълнените изискуеми договорни задължения, като ги индивидуализира по размер и по съдържание- кои са просрочените вноски, които е предявил, с посочване на падежа и размера на всяка вноска и какви задължения включва всяка от тези вноски /главница, лихва, неустойки и пр./ с посочване на начина на формирането им. Дал е на ищеца едноседмичен срок за отстраняване на нередовността, съобразно мотивите на разпореждането и му е указал последиците от неизпълнението им- връщане на исковата молба.
С молба уточнение от 18.03.2020г. /л.126/ ищецът е посочил, че в молбата от 10.02.2020г. били описани неизпълнените изискуеми договорни задължения, които били индивидуализирани по размер и съдържание, като били направени и относими към предмета на делото доказателствени искания. Посочено е, че в приложените месечни извлечения се съдържа подробна информация досежно начина на формиране на задължението, като били отразени всички трансакции по револвиращия кредит, а информацията относно минималната месечна вноска, дължимата сума за пълно погасяване на задължението и падежната дата били предоставени в систематизиран вид.
Съобщението е връчено на ищеца на 12.03.2020г. Срокът е спрял да тече на 13.03.2020г. във връзка с въведеното извънредно положение, при изтекъл един ден от срока. Продължил е да тече от 21.05.2020г. и е следвало да изтече на 26.05.2020г.
На 11.05.2020г. на ищеца е връчено ново разпореждане, че нередовностите не са отстранени и следва връщане. По него срокът за отстраняване нередовностите е започнал да тече от 21.05.2020г.
На 20.05.2020г. е постъпила нова молба-уточнение от ищеца, в която е посочено, че във връзка с дадените указания заявява, че поддържа молбите от 10.02.2020г. и от 17.03.2020г. Според него с тях нередовностите на исковата молба били отстранени.
С обжалваното определение №3365 от 26.05.2020г. БРС е приел, че към момента на постановяването на съдебния акт ищецът не е отстранил надлежно указаните нередовности на исковата молба, съобразно мотивите на разпореждането от 2.03.2020г. Това съставлявало съществена нередовност на исковата молба, което пречело надлежно да се определи предмета на доказване и не позволявало да се отдели спорното от безспорното по делото. Посочил е, че е недопустимо обстоятелствената индивидуализация на спорното право да се прави в хода на делото въз основа на представените или посочени от страната доказателства. С тези аргументи е прекратил производството по делото.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
С молбата от 18.03.2020г., на л.126 е посочено, че в предходната молба са описани неизпълнените изискуеми договорни задължения, което твърдение настоящата инстанция намира, че следва да се отнесе към сумите, описани в последната графа от първата таблица, макар същата да е озаглавена „използван кредитен лимит“ /според твърденията в първата уточняваща молба това са сумите, които е усвоила ответницата плюс таксите, но при съпоставка с извлеченията се установява, че в нея са включени и застраховки, както и текущата договорна лихва/. Следователно, ищецът е посочил какви са били общите размери на задълженията по договора за револвиращ кредит към съответната падежна дата. От последния ред на таблицата е видно, че към 1.10.2018г. общото задължение е 804,11 лв. /което представлява сбора от претендираната главница и договорна лихва/. Втората таблица сочи датите и размера на погашенията, направени от ответницата.
Вярно е, че с уточняващите молби на ищеца не са изпълнени буквално указанията на съда, съдържащи се в разпореждане №5424 от 2.03.2020г. , понеже в самата искова молба и уточненията към нея не са индивидуализирани по вид и размер дължимите суми, включени в дълга към съответната падежна дата /т.е. задълженията, от които са формирани сумите в последната колона от първата таблица/.
Но, месечните извлечения, към съдържанието на които препраща уточняващата молба, съдържат подробна информация за размера на задължението към съответната дата, както и за всяка сума поотделно, както и начинът, по който е формиран общият дълг към тази дата /т.нар. използван кредитен лимит в първата таблица/. В тях е посочен както размера, така и вида на конкретното неплатено задължение- превод или плащане /т.е. усвоена от ответницата сума, или главница/, месечна лихва, застрахователна премия, месечна такса за обслужване.
Не може да бъде споделено становището на съда, че индивидуализацията на спорното право не може да се прави въз основа на посочените от страната доказателства. В случая, индивидуализацията на неизпълнени задължения е извършена още с първата уточняваща молба, като препращането към конкретните данни в месечните извлечения /за вида и размера на задълженията, от които е формирано съответното общо задължение към съответната падежна дата/ е допустимо- така Решение №121 от 24.04.2013г. по гр.д.№272/12 г. на IV г.о. на ВКС, което е приложимо, макар и да касае суми за СМР. Т.е. делото е попълнено с необходимите фактически твърдения на ищеца, очертаващи предмета на делото. Дали претендираните суми са правилно изчислени от ищеца, т.е. в съответствие с уговореното от страните, е въпрос по същество на спора, на който следва да се отговори след евентуалното допускане на исканата счетоводна експертиза.
Изложеното е достатъчно да се приеме, че
обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Основателен е доводът на особения представител, че не е ясен начина, по който е определена минималната сума за плащане. Не е ясно как е формиран размера на минималната сума по втората падежна дата /1.10.2017г./- 180 лв., при положение че кредита е с лимит до 1500 лв. и минималните вноски според приложението към договора са 60 и 120 лв. в зависимост от усвоената сума /за останалите вноски след спиране на плащанията- т.е. след 1.05.2018г. начина на формиране на размера им е ирелевантен за предмета на делото/. Но, доколкото районният съд не е давал конкретни указания по този въпрос, в настоящото производство тази нередовност на исковата молба не може да бъде обсъждана като основание за прекратяването на делото. След връщане на делото в първата инстанция този пропуск следва да бъде отстранен от БРС. В тази връзка, районният съд следва да изясни също така дали ищецът поддържа предявените евентуални осъдителни искове.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №3365/26.05.2020г. по гр.д.№ 5422 по описа за 2019 г. на Районен съд- Бургас, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.