№ 260033
гр. Силистра, 27.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в
откритото заседание, проведено
на шести октомври през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия
Стоева в. гр. дело
№ 285 /2020 г. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „ТРИУМФ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Главиница, обл. Силистра, п.к. 7630, ул. ”Г.С. Раковски” № 4, представлявана от
председателя Александър Ангелов Грънчаров, чрез пълномощника си адв. Р.А. ***,
срещу решение № 101 от 13.04.2020г. по
гр.д. № 64/2020г. по описа на районен ТРС,
в частта, с която е осъден жалбоподателят да заплати на Р.Ц.Х. непогасена
част от наемно възнаграждение (главница)
по договор за наем № 384/01.10.16г., възлизащо на 1 049,92, както и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба (04.02.2019 г.) до окончателното изплащане на
задължението, не е уважил възражението
за прихващане, направено от него, а също и в частта, с която са присъдени в
негова тежест разноски. Жалбоподателят счита, че
решението на районния съд е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде
отменено от настоящата инстанция и постановено ново, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените против него искове, а също така съдът да признае и уважи направеното
възражение за съдебно прихващане с наложената санкция на бившия член-кооператор
Р.Ц.Х. в размер на 25 % от дължимия наем, претендира и разноски по делото за
двете инстанции. В с.з. пред тази инстаниця се явява процесуалният представител
на жалбоподателя, адв. А. ***, който поддържа жалбата.
Ответната страна Р.Ц.Х. в срока по
чл. 263 ГПК депозира писмен отговор
чрез адв. Р., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. В с.з.
пред въззивния съд отново оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението
на районния съд в обжалваната част. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени
изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Предявени са комулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 228, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата пред първоинстанционния съд и настояща жалбоподателка
претендира ответникът ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ”, да
бъде осъден да й заплати сумата от
1 049,96 лв, представляваща
незаплатена наемна цена за стопанската 2017/2018 г. за ползването на ниви №
017044 и № 025040 по кадастралната карта на землището на гр. Главиница съгласно
договор за наем №
384/01.10.16г., както и законна лихва
по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на ИМ до окончателното
изплащане на задължението.
Не се спори по делото, че на
01.10.2016 г. е подписан Договор за наем
№ 384 между кооперацията и Р.Х. по отношение на притежаваните от нея
земеделски имоти, изброени по – горе /стр.6 от първоинстанционното дело/, както
и че при заплащане на дължимата наемна цена за стопанската 2017/2018г. й е
удържана сума сумата, равняваща се на 25% от едногодишния наем на база взето
решение на УС на кооперацията от 5.09.18г.
Видно от представеното по делото решение
на УС на кооперацията от 05.09.2018 г., със същото са наложени санкции на
кооператорите, „изтеглили” земеделската си земя от кооперацията, като рентното
им плащане следвало да бъде намалено с 25% . В тази връзка, на 14.11.2018 г.
кооперацията е изпратила до ищцата уведомително писмо, в което е посочено, че
поради едностранното прекратяване на договора за наем от нейна страна и
предоставянето на земеделската земя за обработване на други „арендатори” ще й бъде заплатена наемна цена в размер на по 60
лв./дка за 2018 г. Взетото в този смисъл решение на УС от 05.09.2018 г. е
одобрено от ОС на кооперацията на
23.03.2019 г.
Безспорно е, че ищцата е била
член-кооператор в Кооперация „ЗКПУ Триумф“, видно от извлечението от книгата на член-кооператорите
към 31.03.2018 г., като съгласно чл.12, ал.5, т.2 от Устава на кооперацията, тя
е длъжна да внесе при постъпване собствената си обработваема земеделска земя
. Според същия този текст от устава,
ясно е отграничено внасянето на земята от внасянето на дяловата вноска в размер
на 500 лева, т.е. това са различни по своя характер задължения, което означава,
че задължението по чл. 12, ал. 5, т. 2 е за сключване на облигационен договор,
а не за внасянето на земите в капитала на кооперацията като дялова вноска. В
унисон с това заключение е и ал. 4 на
същия член от устава, съгласно който
се допуска член-кооператорът да
предостави земеделската си змея за ползване с договор, който съдът приема, че може са бъде за наем или
аренда, имайки предвид използвания израз „предоставя“ и свързаното с него право
на рента; Че предоставената от член – кооператора земя за обработка не е дялова вноска говори и чл. 14, ал. 3, т. 3, според който
членството в кооперацията се прекратява „при изваждане на част от внесената си
земеделска земя и предоставянето ѝ на други лица за обработка“, което
действие не може да бъде извършено, ако земята е част от дяловия капитал на
кооперацията. По аргумент от чл. 30, т. 2 от Закона за кооперациите (ЗК), и въз основа
на чл. 29, ал. 2 от ЗК , съгласно който имуществото на кооперацията се
управлява от кооператорите чрез нейните органи, следва че докато съществува
членственото правоотношение собственикът на земята, внесена като дялова вноска,
не може да я управлява самостоятелно, защото тя става част от имуществото на
кооперацията. За да е възможно член-кооператорът да „извади“ част или всички
свои земи, както това се допуска в Устава на „ЗКПУ Триумф“, означава че те са предоставени по договор за
наем или аренда – в съответствие с чл. 31, ал. 4, т. 1 от ЗК, а не са част от
дяловия капитал на кооперацията.
По аргумент от чл.14, ал.3 от устава,
санкцията, която е предвидена за член-кооператор, който не внася, т.е. не сключва договор с кооперацията за
възмездно ползване на собствените си земеделски земи, или ги „изважда“ от нея, т.е. прекратява
договора за наем/аренда, е изключването му от кооперацията. Имуществената
санкция по чл. 13, ал. 4 от Устава, на която се позовават управителният съвет и
Общото събрание на кооперацията, е обвързана с нанасянето на вреда на
интересите на търговеца. В устава са изброени и примерно форми на
противоправност, водещи до вреда за Кооперацията: неспазване на устава,
неизпълнение на задължение, повреда на имущество, некачествено извършена
работа, несвоевременно заплатена услуга. Очевидно е, че действията на
собственик на земя, пък бил той и член-кооператор, с които същият прекратява
облигационния договор за наем, не представлява противоправно поведение,
насочено срещу интересите на кооперацията. Ако изобщо може да се говори за
някакъв вид противоправност в поведението на въззиваемия, по аналогия например
с чл. 31 от Закона за арендата в земеделието, тя следва да се дири в института
на договорното неизпълнение, да се претендира договорна отговорност, евентуално
неустойка, ако е уговорена такава и т.н., а не да се ангажират основания,
свързани с кооперативно-членствените правоотношения, които в случая са
неотносими към предмета на делото.
Предвид гореизложеното, безспорно е установено, че не
е извършено противоправно дияние от страна на въззиваемата, поради което не се и налага да се изследва въпросът за
характера и размера на вредата, има ли такава, налице ли е причинна връзка и
вина. След като неоснователно УС и ОС на ответната кооперация са се позовали на
чл. 13, ал. 4 от Устава си, неоснователно се явява претендираното ѝ
вземане в размер на 1 049,96 лв.,
25% от дължимия едногодишен наем за използването на земеделската земя на
Х. за стопанската 2017/2018 г. Респективно възражението за съдебно прихващане с
това вземане също е неоснователно.
Налице е наемно правоотношение между
кооперацията и ищцата, като жалбоподателят е ползвал на възмездно основание процесните
земи на Х.. В чл. 6 от договора за наем е предвидено, че наемното
възнаграждение следва да е съобразено с добивите на реколтата и пазарните цени
за съответната стопанска година. Правилно, ТРС, тълкувайки договора на осн. чл.
20 от ЗЗД и по аналогия от чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗАЗ, е приел, че е договорено
наемно възнаграждение, равняващо се на пазарния наем и тъй като последният като
величина е определяем, договорът не е с липсващ предмет. И двете страни в конкретният
случай твърдят, че договореното възнаграждение за 2017/2018 г. е 80 лв./дка
(при изчислен пазарен наем от СИЕ в размер от 82 лв./дка). Ищецът е отдал по
наем земеделски земи с площ 52,499 дка, както е посочено в заключението на
вещото лице и размерът на договорения наем за стопанската 2017/2018 г. възлиза
на 4 199,92 лв. /52,499 х 80 = 4 199,92 лв./. Не се спори, че от тях ответникът
е заплатил 3 150 лв., поради което е останал незаплатен остатък от 1 049,92 лв.
Съгласно чл. 7 от договора наемното възнаграждение
за съответната стопанска година се дължи до 31.12. на съответната година. След
като в стопанската 2017/2018 г. има една дата 31.12., а именно - 31.12.2017 г.,
правилно ТРС е приел, че дължимостта на вземането от 1 049,92 лв е настъпила и
го е присъдил в полза на ищцата.
Предвид гореизложеното ОС счита, че
решението на ТРС е правилно и следва да се потвърди в обжалваните части.
Предвид изхода на процеса, на въззивника не следва да се присъждат разноски, а въззиваемата
страна не е направила такива пред СОС.
Водим от горното,СОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от
13.04.2020г. по гр.д. № 64/2020г. по описа на районен ТРС, в частта, с която е осъден Кооперация
„Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ гр. Главиница, с ЕИК
********* , да заплати на Р.Ц.Х., с ЕГН **********, непогасена част от наемно
възнаграждение (главница) по договор за
наем № 384/01.10.16г. за стопанската 2017/2018г., възлизащо на 1 049,92 /хиляда
и четиридесет и девет лева и 92 ст./лв., както и законна лихва върху главницата
от подаване на исковата молба
(04.02.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта, в която не е уважено
възражението за прихващане, направено от Кооперация „Земеделска
кооперация за производство и услуги „Триумф“ гр. Главиница, а също и в частта,
с която са присъдени в тежест на последната разноските пред ТРС.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Решението да се
впише с два подписа, предвид отсъствието на с-Василева, която е в отпуск.
Съдия
Д.Стоева: