Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, IX касационен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Силвиян
Иванов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 1515/2022 г. по описа на Административен
съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №
704/27.05.2022 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 5234/2021 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 03-014022/18.08.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за нарушение на чл. 16, ал. 1,
т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във връзка
с чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на „Топ
Капитал“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1900 лева.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради
постановяването му при неправилно тълкуване на приложимия материален закон
спрямо установената фактическа обстановка по делото. Твърди се, че от събрание
писмени и гласни доказателства се установява извършването на нарушението,
поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството-работодател за
неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Сочи се, че наказателното постановление е издадено в срок и съдържа
всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изтъква се, че в мотивите на оспорения
съдебен акт се посочват лица, които не са съответно адресат на наказателното
постановление – „Ти Ай Пласт“ ЕООД и страна по делото – ОД на МВР – Варна. Отправеното
до съда искане е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление, а в условията на евентуалност – връщане на делото на ВРС за ново разглеждане от друг състав.
В
съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.
Ответникът – „Топ
Капитал“ ЕООД чрез
процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната
инстанция и представя договор за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което
производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
С оспореното пред ВРС наказателно постановление „Топ Капитал“ ЕООД
е санкционирано за това, че на 20.07.2021
г., в ресторант за бързо хранене
„Табла“, находящ се в --------------стопанисван от дружеството, в качеството му
на работодател, не е изпълнило задължението си да осигури ефективен контрол за
придвижването от работното място към зоната за почивка и хранене и мястото за
изхвърляне на отпадъците в посочения обект на лицето М.Д.С., на длъжност
„готвач“, без да създаде риск за здравето и по безопасен начин на работещия,
като е допуснал подът на изхода на подготвителното помещение към вътрешния двор
да бъде мокър и хлъзгав от протичане на вода от климатик, вследствие на което
лицето се подхлъзва, пада на земята и си удря главата. За констатираното срещу „Топ
Капитал“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
на 12.08.2021 г., с който на дружеството е повдигнато
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от
ЗЗБУТ, във връзка с чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. Възприемайки изцяло фактите,
отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието,
административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд
наказателно постановление, с което, на основание чл. 413 ал. 2 от КТ, на „Топ
Капитал“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1900 лева.
При
така установената фактология районният съд е приел от правна страна, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в шестмесечния срок
по чл. 34 от ЗАНН. Счел е обаче, че липсва описание на нарушението, тъй като в
АУАН и в наказателното постановление не е посочено от фактическа страна какво е
следвало да бъде направено, но е пропуснато от работодателя, за да се счита, че
е налице бездействие относно задължението му за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Този пропуск е възприет от въззивната инстанция като
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Така мотивиран,
ВРС е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Така
постановеното решение е правилно.
Съгласно
чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължителен реквизит на наказателното постановление
е описанието на нарушението от фактическа страна. Спазването на това
императивно законово изискване предполага точно и конкретно посочване на съставомерните
факти от изпълнителното деяние на съответното административно нарушение – в
конкретния случай фактите, обективиращи неизпълнените от работодателя
задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Както
правилно е приел въззивният съд в мотивите към обжалваното решение, такива
факти не са описани нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. АНО единствено е цитирал като нарушени разпоредбите
на чл. 16 ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ и чл. 28
ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, и е посочил че работодателят не е изпълнил задължението си да
осигури ефективен контрол за придвижването от работното място към зоната за
почивка и хранене и място за изхвърляне на отпадъците в стопанисвания от него
обект. Посочената за нарушена правна норма на чл. 16 ал. 1 т. 6 от ЗЗБУТ
вменява задължение на работодателя да осигурява ефективен контрол за извършване
на работата без риск за здравето и по безопасен начин, но същата е бланкетна
/препращаща/ и не съдържа състав на административно нарушение. В цитираната в
наказателното постановление подзаконова разпоредба на чл. 28 ал. 1 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване се
съдържа изискване подовете на работните помещения и на обособените работни
места и техните елементи да се изработват и поддържат така, че да са неподвижни
и стабилни, да не са хлъзгави, да нямат опасни неравности, наклони, препятствия
и отвори. В случая обаче в акта и в наказателното постановление не са посочени
конкретни задължения, които работодателят не е изпълнил, респективно, забрани,
които работодателят е нарушил, за да се извърши проверка дали инцидента с
работника е настъпил в резултат на това.
Непосочването
в АУАН и в наказателното постановление на точно и ясно описание на нарушението
от фактическа страна ограничава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, поради което представлява
съществено процесуално нарушение, абсолютно достатъчно за отмяна на
наказателното постановление. Освен, че лишава лицето от възможността за
адекватна защита, лисата на посочване на съставомерните признаци от
изпълнителното деяние на нарушението, препятства възможността за извършване на
съдебен контрол относно материалната законосъобразност на наказателното
постановление. Достигайки до идентични правни изводи, ВРС е постановил
решението си при липса на заявените касационни основания, поради което е
дължимо оставянето му в сила.
Релевираните
в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт
поради посочването в мотивите към него на лица, които не са страни по делото,
са неоснователни. Действително в обстоятелствената част на обжалваното решение
на стр. 5 Районен съд – Варна погрешно е посочил фирма на друг търговец, вместо
тази на санкционираното с наказателното постановление търговско дружество, а на
стр. 6 неправилно е отбелязано, че административнонаказващият орган, върху
който следва да бъдат възложени разноските по делото, е част от ОД на МВР –
Варна. Доколкото обаче, както при описването на жалбата, така и в диспозитива
на решение, страните са правилно посочени със съответните им индивидуализиращи
белези, волята на съда е ясна и недвусмислена, като допуснатите технически
грешки в мотивите не се отразяват върху законосъобразността на оспорения
съдебен акт.
При
този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено в размера, посочен в представения по
делото договор за правна защита и съдействие – 370 лева.
На основание чл. 221 ал. 2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 704/27.05.2022 г. на Районен съд – Варна,
постановено по АНД № 5234/2021 година.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Топ
Капитал“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Р.Ч. сумата от 370 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.