Р Е Ш Е Н И Е
София, 15.07.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива И., като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр.д.№ 3461/2017 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от „Ю.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против Г.М.Ц.,
ЕГН **********,***, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че Е.М.Ц. дължи на „Ю.Б.” АД по Договор
за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 42020
от 27.08.2008 г., следните суми: - 52,578,75 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2016
г. до окончателното изплащане, - 7 001.05 евро
- договорна лихва за периода 10.08.2015
г. – 27.09.2016 г., - 266,55 евро - мораторна
лихва за периода 10.08.2015 г. – 27.09.2016 г., - 280,09 евро – такса за периода 09.09.2015 г. -27.09.2016 г., - 165,60 лв. - нотариална такса за периода 16.09.2016 г.
– 27.09.2016 г.. Претендират се
сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че, по
силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена на 11.10.2016 г. по ч.гр.д. № 55368/2016 г. на СРС, 24-ти
с-в и изпълнителен лист от 11.10.2016 г., Г.М.Ц. и Е.П. Ц.са осъдени да
заплатят на „Ю.Б.” АД сумата 52 578,75 - главница, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 03.10.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, 7 001.05 евро - договорна лихва; 266.55 евро - мораторна лихва;
280.09 евро - такси; 165.60 лв. - нотариални такси и 5 110.98 лв. - разноски по
делото, включващи д.т. в заповедното производство в размер 2 355.25 лв. и ю.к.
възнаграждение в размер на 2 755.73 лв.
Въз
основа на цитираните по - горе заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист Банката е образувала изп.д. № 20168470400463 по
описа на ЧСИ Н.П., район на действие София, per. № 847 на КЧСИ, но в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, длъжниците са подали писмени възражения срещу заповедта за
изпълнение. поради което в законовия срок ищецът е предявил настоящата
претенция.
Според ищеца,
вземането му произтича от Договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот HL 42020
от 27.08.2008 г., по силата на които на длъжниците е предоставен кредит в
размер 39 400 евро. Кредитътт е усвоен с 2 плащания
от страна на Банката - на 05.09.2008 г„ видно от приложеното бордеро е №
4646710/05.09.2008 г. и на 25.09.2008 г., видно от приложеното бордеро №
2528266/25.09.2008 г. За предоставения кредит, според отразеното в исковата
молба, ответниците - длъжници дължат лихва в размер, съгласно уговореното в чл.
3 от Договора за кредит, както и такси и комисиони съгласно уговореното в чл. 4
от Договора за кредит.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, за усвоения кредит кредитополучателите дължат на Банката годишна
лихва равна на сбора на Базовия лихвен процент на Ю.Б. АД за жилищни кредити в
евро /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 3.6 пункта. Към момента на сключване на процесния Договор
за кредит БЛП на Ю.Б. АД за жилищни кредити в евро е в размер на 7.2 %.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително на дължимите лихви е след
изтичането на 228 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка,
съгласно чл. 5 от Договора или от 05.09.2008 г.
Ищецът
заявява, че условията по кредита, включително и лихвата, са променяни
неколкократно, като по този начин е постигнато индивидуално договаряне, във
връзка с проявено разбиране от страна на Банката за затрудненията, които
кредитополучателите изпитват при изплащането на месечните вноски. В резултат на
това са сключени следните Допълнителни
споразумения между страните от 15.04.2009
г., 30.03.2010 г., 29.12.2010 г, 27.12.2012 г., 21.05.2014 г., 03.02.2015 г., 30.08.2011
г., 10.04.2012 г., 27.09.2013 г., , неразделна част от съществуващия
Договор за кредит:
Въз
основа на изложеното ищецът прави извод, че просрочието по главницата е
възникнало на 10.09.2015 г.. а просрочието по лихвата - на 10.08.2015 г., видно
от приложеното извлечение от счетоводните книги на Банката.
Пред вид това й на основание чл. 18 от
Договора за кредит, Банката е обявила Договора за изцяло предсрочно изискуем чрез нотариална покана, връчена на длъжниците
на 22.08.2016 г. от нотариус Е.П., per. №
379 на НК на Г.Ц. - лично и със задължение да я предаде на съпруга си Е.Ц..
Копие от връчената нотариална покана е приложено като доказателство към
настоящата искова молба.
На 28.09.2016 г. въз основа на
извлечение от сметка и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, Банката – ищец е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника. Образувано е описаното по – горе ч.гр.д., по което са издадени цитираните
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответната
страна е възразила.
В тази
връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи исковите суми, ведно със законните последици.
Представил е
писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал е прилагане на ч.гр.д. № 55368/2016
г. на СРС, 24-ти с-в.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск,
като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Ответницата Е.М.Ц. оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Претендира разноски.
Потвърждава
наличието на каузалното отношение, посочено от ищеца, но твърди, че същото е
нищожно поради противоречие със ЗКИ. Конкретно, заявява нищожност поради
наличие на неравноправна клауза на чл.З, ал.1, чл. 5, ал. З, чл. 6, ал. З, чл. 7,
ал. 1 и ал. 2, чл.12, чл. 4, чл. 15, чл.18 и чл. 20 от Договора за кредит,
както и на следните текстове от сключените Допълнителни споразумения към него:
- от Допълнително споразумение от 15.04.2009 г. - раздел IV и V, от Допълнително
споразумение от 30,.03.2010 г. - на раздел III и V, от Допълнително
споразумение от 29.12.2010 г. - на чл. 3, ал.1, л.5 и чл. 6, от Допълнително споразумение
от 30.08.2011 г. — на чл. 2, чл. З, чл. 6 и чл. 7, от Допълнително споразумение
от 10.04.2012 г. — на чл. З и чл. 6, от Допълнително споразумение от 27.12.2012
г. — на чл. 2, 3 и 5, от Допълнително споразумение от 27.09.2013 г. – на чл. 3
и 5, цялото Допълнително споразумение от 21.05.2014 г., и от Допълнително
споразумение от 03.02.2015 г. — на чл. 3 и чл. 5.
Евентуално възразява, че са извършвани
плащания по договора за кредит, които, обаче, не са отчетени при определянето и
предявяването на процесната претенция. Оспорва възникването на предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и излага подробно становище в
'подкрепа на твърденията си.
Представила е
и е поискала прилагане на писмени доказателства. Поискала е назначаване на ССЕ.
Първоначално
като ответник бе конституиран и кредитополучателят Е.П.Ц., но в хода на делото
производството срещу него бе прекратено, поради смъртта му на 30.10.2021 г.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По искане на страните съдът изиска и
приложи ч.гр.д. №
55368/2016 г. на СРС, 24-ти с-в, по което в полза на
Банката – ищец срещу Г.М.Ц. и Е.П. Ц.са издадени процесните
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
От
доказателствата по делото се установява, че, с Договор за кредит за извършване
на строеж/довършване на недвижим имот HL 42020
от 27.08.2008 г., сключен с ищцовото
банково дружество, Г.М.Ц. и Е.П. Ц.са получили кредит в размер 39 400 евро. Не
се спори, че кредитътт е усвоен на два пъти: - на
05.09.2008 г„ видно от приложеното бордеро е № 4646710/05.09.2008 г. и на
25.09.2008 г., видно от приложеното бордеро № 2528266/25.09.2008 г. В чл. 3 и 4
от Договора за кредит страните са уговорили размера на дължимите от
кредитополучателите лихви, такси и комисиони. Крайният срок за погасяване на
кредита, включително на дължимите лихви, е след изтичането на 228 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка, съгласно чл. 5 от Договора,
или от 05.09.2008 г.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, за усвоения кредит кредитополучателите дължат на Банката годишна
лихва, равна на сбора на Базовия лихвен процент на Ю.Б. АД за жилищни кредити в
евро /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 3.6 пункта. Към момента на сключване на процесния Договор
за кредит БЛП на Ю.Б. АД за жилищни кредити в евро е в размер 7.2 %.
Доказаха
се твърденията в исковата молба, че условията по кредита, включително и
лихвата, са променяни неколкократно, със следните сключени следните Допълнителни споразумения между страните, неразделна част
от съществуващия Договор за кредит:
С Допълнително споразумение от
15.04.2009 г. страните са договорили капитализиране
на формираните просрочия, както и облекчен ред за погасяване на задълженията.
С Допълнително споразумение от
30.03.2010 г. страните са уговорили капитализиране
на просрочията и шест месечен период на облекчено погасяване на общия дълг,
като в този период кредитополучателите ще погасяват дълга при облекчени лихвени
условия, като за този период дългът ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в
размер 6.65%.
С
Допълнително споразумение от 29.12.2010 г. страните
отново са договорили капитализиране на просрочията и нов шест месечен период на
облекчено погасяване на общия дълг, като в този период кредитополучателите ще
погасяват дълга при облекчени лихвени условия дълга ще се олихвява е фиксирана
годишна лихва от 4.06%, а кредитополучателите ще погасяват дълга на равни
месечни погасителни вноски в размер 145 евро.
С
Допълнително споразумение от 27.12.2012 г. е договорено
капитализиране на просрочията, както и нов шест месечен период на облекчено
погасяване, по време на който върху дълга се начислява годишна лихва в размер
равен на действащия БЛП на Банката за жилищни кредити намален с 3.02 пункта,
като дългът следва да бъде изплащан на равни месечни вноски в размер 200 евро.
С
Допълнително споразумение от 21.05.2014 г. страните са
договорили капитализиране на формираните просрочия, нов шестмесечен период на
облекчено погасяване, по време на който върху дълга се начислява годишна лихва
в размер равен на действащия към същата дата референтен лихвен процент ПРАЙМ на
Банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 0.23 пункта, като
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни погасителни вноски в
размер на 210 евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху
общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата референтен лихвен процент ПРАЙМ на Банката за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер 8.36
пункта.
Неразделна
част от Допълнителното споразумение е Методология за определяне на референтен
лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
С
допълнително споразумение от 03.02.2015 г. страните са
договорили капитализиране на просрочието, шестмесечен период на облекчено
погасяване на дълга, като през този период върху дълга се начислява годишна
лихва в размер равен на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер 4.884 процентни пункта и кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 220 евро. За
референтен лихвен процент страните уговарят да се ползва лихвения индекс 6
месечен EURIBOR, приложим за
съответния период на начисляване на лихвата, по методология подробно изложена в
чл. 5 от Допълнителното споразумение
С
Допълнително споразумение от 30.08.2011 г. е договорено
капитализиране на просрочията и нов период на облекчено погасяване. През
периода на облекчено погасяване кредитополучателите погасяват дълга на равни
месечни вноски в размер 160 евро, а върху дълга се начислява фиксирана годишна
лихва от 4.39%. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към съответната
дата базов лихвен процент БЛП плюс договорна надбавка в размер 5.29 пункта.
С
Допълнително споразумение от 10.04.2012 г. страните са
договорили капитализиране на формираните просрочия, както и период на облекчено
погасяване, по време на който върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва
в размер на 4.64%, като през периода кредитополучателите погасяват задължението
си към Банката на равни месечни погасителни вноски в размер на 175 евро. След периода
на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен
на сбора на действащия към съответната дата БЛП на Банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер 6.2 пункта.
С
Допълнително споразумение от 27.09.2013 г. Банката и
кредитополучателите са се съгласили, че формираните към тази дата просрочия ще
бъдат преоформени чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата. Съгласно клаузите на споразумението,
кредитополучателите дължат на Банката преференциална годишна лихва в размер
равен на сбора на референтен лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД за жилищни кредити
в евро, валиден за съответния период плюс договорна лихвена надбавка в размер
на 7.75 пункта. Договаря се и нов шестмесечен период на облекчено погасяване,
през който дългът се погасява на равни месечни погасителни вноски в размер на
250 евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер
на дълга се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата
дата референтен лихвен процент ПРАЙМ плюс договорна надбавка в размер 8.36
пункта.
Неразделна част от Споразумението е и Методология за определяне на референтен
лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
По делото от
събраните писмени доказателства се доказаха твърденията в исковата молба, че,
на основание чл. 18 от Договора за кредит, Банката е обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем и е уведомила за
това кредитополучателите чрез
нотариална покана, връчена им на 22.08.2016 г. от нотариус Е.П., per. № 379 на НК.
По искане на
ищеца е образувано ч.гр.д. № 55368/2016 г. на СРС,
24-ти с-в, по което на 11.10.2016 г. са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които Г.М.Ц. и Е.П. Ц.са осъдени да
заплатят на „Ю.Б.” АД сумата 52 578,75 евро - главница, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 03.10.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, 7 001.05 евро - договорна лихва; 266.55 евро -
мораторна лихва; 280.09 евро - такси; 165.60 лв. - нотариални такси и 5 110.98
лв. - разноски по делото, включващи д.т. в заповедното производство в размер 2
355.25 лв. и ю.к. възнаграждение в размер на 2 755.73 лв.
По
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20168470400463 по описа на ЧСИ Н.П., район на
действие София, per. №
847 на КЧСИ, по което в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжниците са подали
писмени възражения и ищецът е предявил настоящия иск.
Кредитополучателят
Е.П.Ц., почина
в хода на делото на 30.10.2021 г.
За доказване твърденията и възраженията на страните по
делото бе назначена съдебно – икономически експертизи, която съдът възприема като
обективно и безпристрастно изготвена въз основа на доказателствения материал по
делото и базира решението си на нея.
Вещото лице е
изготвило заключението си въз основа на приложените по делото документи и след
спарва и проверка при ищцовото
дружество, при която
са били представени следните
документи:
1.
Извлечение от разплащателна сметка в евро, с аналитичен номер 1***********IBAN ***, на
клиент Г.М.Ц. за периода от 01.01.2008 до 13.09.2017
г.
2. Извлечение от разплащателна сметка в евро, с
аналитичен номер **********
0, IBAN ***, на клиент Г.М.Ц. за периода от 01.01.2008 до 13.09.2017 г.
3. Лихвен
лист за начислена лихва по редовна главница за периода от 05.09.2008 до
16.10.2008 г.
4. Лихвен
лист за начислена лихва по просрочена главница за периода от 05.09.2008 до
12.10.2008 г.
5.
Погасителен план по кредит.
В хода на
производството ищецът бе задължен и представи в оригинал Погасителни планове
от: 16.04.2009 г., 18.02.2011 г., 02.01.2013 г., 30.09.2013 г. и 21.05.2014 г.,
които, в заверени преписи, съдът прие като доказателство по делото.
Според експертизата, по данни от Извлечение от
разплащателна сметка в евро, с аналитичен номер ********* 0, IBAN ***, на клиент Г.М.Ц. за периода от
01.01.2008 до 13.09.2017 г. се установява,
че общият размер на усвоения кредит е 53 894,17 евро. Погасените
суми за главница са в общ размер 1 315, 42 евро и те са постъпили и отразени по кредита на счетоводна сметка 2271 „Заеми
на граждани и домакинства за покупка и строеж на домакинства“. Направен
е извод, че дължимата сума за главница по Договор кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 42020/27.08.2008 г. е
52 578,75 евро.
Начислените суми за лихва върху редовна главница към
23.08.2016 г. са в общ размер 32 185,63
евро. Издължените суми за лихви по редовна главница са в общ размер 25 184,58 евро. Дължимата сума за лихви по редовна
главница към 23.08.2016 г. е 7 001,05
евро.
Начислените лихви върху просрочена
главница са в размер 282,90 евро.
Погасените задължения за лихви върху просрочена главница са 16,35 евро. Неиздължената сума за лихви
върху просрочена главница е в размер на 266,55
евро.
Начислените суми за такси за
управление кредита са 1 852,93 евро,
а общият размер на погасените задължения за таксите за управление на кредита е 1 572,84 евро. Дължимата сума за такси за управление е в
размер на 280,09 евро.
Експертизата е установила, че от
10.09.2015 г. суми за погасяване на задълженията по главница не са постъпвали.
Начислените за периода от 05.10.2008
г. до 28.09.2016 г. суми за лихви по редовна главница са в размер 32 185,63 евро. Платените от страна
на кредитополучателите суми за лихви по редовна главница са 25 184,58 евро. Начислените суми за лихви са погасени изцяло към 10.07.2015
г. и частично към 10.08.2015 г. – 268,18
евро. Считано от 10.08.2015 г. е спряно обслужването на дължимите суми
за лихва по редовна главница.
ССЕ
е дала още две допълнителни заключения.
Според
първата допълнителна, при извършената
проверка на данните, съдържащи се в Извлечение
от разплащателна сметка в евро на клиент Г.М.Ц.,
с аналитичен номер ************* и IBAN ***, за периода от 01.01.2008 до 13.09.2017 г.,
е установено, че по сметката са
постъпили суми в общ размер 218 089, 34 евро, заплатени от страната на
кредитополучателите, както следва:
1.
За погасяване на главница – 1 315,42 евро,
2. За лихви по редовна
главница – 25 184,58 евро.,
3. За лихви върху просрочена
главница – 16,35 евро.,
4. За такси за управление на кредита –1 572,84 евро.
Счетоводните записвания са извършвани
своевременно, в хронологичен ред,
съответстващ на извършването им, като са спазвани изискванията на
действащото счетоводно законодателство.
В нарочна Таблица № експертът е
отразил лихвените проценти, които са
прилагани от страна на Банката при начисляване на лихвите за периода на Договора,
видно от Лихвен лист за начислена лихва по
редовна главница за периода от 05.09.2008 до 16.10.2008 г.
Експертизата заявява, че размерът
на погасената от кредитополучателите сума за главница е 1 315,42 евро, за периода от 27.08.2008 г. до 10.09.2015 г.. са платени лихви в общ размер
24 775,10 евро.
За същия период са погасени
задълженията за лихви върху просрочена главница, в общ размер на 16,35 евро, а
погасените суми за такси за управление на кредита, за периода от 27.08.2008 г. до 10.09.2015 г.. възлизат на 1 542,32 евро.
В
заключение, за периода от 27.08.2008 г. до 10.09.2015 г. кредитополучателите са
заплатили на кредитора обща сума в
размер 27 709,19 евро, подробно описана по пера.
За периода
11.09. 2015 г. до 20.03.2017 г. кредитополучателите са погасили суми единствено
за лихви и такси, в общ размер 440,00
евро. Банката
е обявила Договора за изцяло предсрочно изискуем чрез нотариална покана,
връчена на длъжниците на 22.08.2016 г., катоа последните
плащания са извършени на 26.02.2016 г., преди обявяване на кредита на
предсрочно изискуем.
Сумата,
която кредитополучателите са заплатили за редовна лихва до 20.03.2017 г.
възлиза на 25 184,58 евро, за наказателна лихва – на 16,35
евро, с които са погасени задълженията за лихви върху просрочена главница, а тази за такса - на 1 572,84 евро.
По Договора за кредит за
извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 42020 на длъжниците е предоставен кредит в размер
на 39 400 евро. Същият е усвоен с две плащания от страна на Банката - на
05.09.2008 г. – 23 640,00 евро, видно от приложеното бордеро с №
4646710/05.09.2008 г. и на 25.09.2008 г. – 15 760,00 евро, видно от
приложеното бордеро № 2528266/25.09.2008 г. Размерът на погасената сума за главница по кредита е 1 315,42
евро.
За
периода от 27.08.2008 г. до 15.04.2009 г. вкл. кредитополучателите са заплатили
суми в общ размер 2 957,15 евро.
В представения от Банката Погасителен
план, погасителните вноски с дати от 05.06.2009 г. до 05.05.2010 г. и номера от 9 до 20 се
състоят от лихва в размер 230,00 евро и
такса в размер на,86 евро и 12,45 евро. Издължени са седем вноски от по 230,00 евро, след което от
страна на кредитополучателя не са постъпвали регулярно суми за погасяването им
в цялост.
Съотношението на месечната вноска е
следното: При анюитетна вноска размерът на лихвата е
около 370 евро, а на главницата - около 50 евро, което означава, че при вноска
от 230,00 евро ще е възможно погасяването единствено на част от лихвата, разликата се натрупва през периода на
облекченото погасяване и се извършва нейното капитализиране.
Платените
суми от страна на кредитополучателите за периода от 16.04.2009 г. до 30.03.2010 г. вкл. възлизат
4 362,48 евро.
За
периода от 31.03.2010 г. до 29.12.2010 г. вкл. кредитополучателите са
заплатили суми в общ размер 2 919,92 евро, а за периода от 30.12.2010 г. до 30.08.2011 г. вкл.,
които са в общ размер 1 998,86 евро.
За
периода от 31.08.2011 г. до 10.04.2012
г. вкл. те са заплатили суми в общ размер 1 090,72 евро.
Платените
суми за периода от 11.04.2012 г. до
27.12.2012 г. вкл. са в общ размер 3 571,21 евро.
За
периода от 28.12.2012 г. до 27.09.201З г. вкл. кредитополучателите са
заплатили сумите 3 336,58 евро.
Платените
суми от страна на кредитополучателите за периода от 28.09.2013 г. до
21.05.2014 г. вкл. са 3 168,70 евро.
За
периода от 22.05.2014 г. до 03.02.2015
г. вкл. те са заплатили суми в общ
размер 2 705,81 евро.
Експертизата, след преценка на
представено от Банката Извлечение
от разплащателна сметка в евро на клиент Г.М.Ц., с аналитичен
номер **************
и IBAN ***, за
периода от 01.01.2008 до 13.09.2017 г.,подробно е описала, като част от заключението, постъпилите
от кредитополучателите суми и тяхното
разпределение от страна на Банката. След подписване на
договора, са подписани Допълнителни споразумения между страните, с които са
извършвани множество промени в условията на договора.
Вещото лице е изготвило е втора Допълнителна ССЕ. Изчислило е дължимата /неплатена/ главница, без отчитане на
капитализации при лихва в размер
10,80 % за целия период на действие на процесния договор за кредита, като
е посочило, че размерът на неплатената главница без капитализации, при лихва за целия
период на кредита в размер 10,80 % е 39 021,04
евро, представляваща сбор от просрочени вноски по главница в размер 7 576,39
евро и главница, отнесена в просрочие,
в размер на 31 444,65 евро.
При втория, изчислен
вариант размерът на неплатената
главница без капитализации, при възнаградителна лихва 10,80 % за времето
извън периодите на облекчено погасяване на дълга и приложима възнаградителна
лихва в конкретно уговорения между страните намален размер в периодите на облекчено погасяване на дълга, съгласно приложените по делото допълнителни споразумения, е 38 981,91
евро, представляваща сбор от просрочени вноски по главница в размер 4 199,52
евро и главница, отнесена в просрочие,
в размер на 34 782,39 евро.
Дължимите вноски за възнаградителна лихва по кредита са
изчислени в два
варианта:
а/ при приложима възнаградителна лихва в размер на 10,80 % през времето извън
договорените периоди на облекчено погасяване на дълга и при приложима възнаградителна
лихва в конкретно уговорения между страните намален размер в периодите на облекчено погасяване на дълга съгласно приложените по делото Допълнителни споразумения.
Посочено е, че дължимата възнаградителна
лихва, неплатена и отнесена в просрочие
през периода 10.08.2015 г. - 22.08.2016 г., е 3 793,00 евро, представляваща разлика, между дължимата възнаградителна лихва, отнесена в просрочие
до 22.08.2016 г. - 13 117,49 евро
и дължимата възнаградителна
лихва до 10.08.2015 г., отнесена в просрочие - 9 324,49 евро.
б/при приложима възнаградителна лихва 10,80 % през
целия период на действие на процесния
договор за кредит.
Според експерта дължимата възнаградителна лихва, неплатена
и отнесена в просрочие през
период от 10.08.2015 г. до 22.08.2016 г. е в размер на 3 792,81 евро, представляваща
разлика между дължимата
възнаградителна лихва, отнесена в просрочие
до 22.08.2016 г. - 23 331,51 евро
и дължимата възнаградителна
лихва до 10.08.2015 г., отнесена в просрочие - 19 538,85 евро.
Идчислен е и размерът на неплатените
такси по кредита – на същия принцип.
Посочено е, че дължимата такса по кредита към
22.08.2016 г., отнесена в просрочие при Вариант , на изчисляване на дължимата главница (при лихва за целия
период в размер на 10,80 %) е 221,60 евро,
представляваща сума от дължима комисионна - 96,30 евро и дължима такса - 125,30 евро.
Установено е, че дължимата такса по кредита към
22.08.2016 г., отнесена в просрочие при Вариант 2 на изчисляване на дължимата главница е 231,82
евро, представляваща сума от дължима комисионна -
106,52 евро и дължима такса - 125,30 евро.
Размерът на мораторната лихва също
е посочен в два варианта.
Дължимата мораторна лихва, отнесена в просрочие при Вариант 1 на изчисляване
на дължимата главница /при
лихва за целия период в размер на 10,80 %/ е 1 070,56 евро.
Дължимата мораторна лихва, отнесена в просрочие при Вариант 2 на изчисляване
на дължимата главница /при
лихва в размер на 10,80 % за времето извън периодите на облекчено погасяване на дълга и приложима възнаградителна
лихва в конкретно уговорения между страните намален размер в периодите на облекчено погасяване на дълга съгласно приложените по делото Допълнителни споразумения/) е 477,59
евро.
Констатирано е, че на основание бордеро № 4028593, с пояснение „Връчване
на НП и уведомление по чл. 99 ЗЗД” на 16.09.2016 г., със сума в размер 165.60
лв. е дебитирана счетоводна сметка с партида 4984 100 ********* 01 02 751
0. Символите на партидата означават:
- 4984 – банкова счетоводна сметка „други дебитори”;
- 100 – вида на валутата в случая лева;
********** – клиентска сметка, отговаряща на партидата
на Г.М.Ц..
С оглед на това е прието, че на 16.09.2016 г. Банката
е извършила плащане на сумата 165,60 лв.
към нотариус Е.П.,*** действие - РС София, за
връчена нотариална покана на 22.08.2016 г. на Г.М.Ц. – лично, и със
задължение да я предаде - на съпруга ѝ Е.П.Ц..
Във връзка с оспорванията на ответната страна съдът
назначи, изслуша и прие заключението на съдебно
– графологична експертиза, която изследва подписите на ответницата - кредитополучател
върху представените по делото и подробно описани Погасителни планове и
установи, че подписите са положени от
ответницата Г. М.Ц..
Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, вр. чл.415, вр. чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата Г.М.Ц., че тя дължи
на Банката - ищец сумите, визирини в издадената заповед за незабавно изпълнение, респ.
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на процесния Договор за
банков кредит.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения, а, съобразно характера на предявения иск -
положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше да докаже в
процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответниците
-длъжници - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл. 422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен между ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ", АД от една страна, и Г.М.Ц. и Е.П.Ц. – кредитополучатели, от друга страна
Договор за кредит от
27.08.2008 г.. С подписване на договора страните са се
съгласили да поемат посочените в него задължения. Доказа се, че кредитът е
изцяло усвоен от кредитополучателя на два пъти – на 05.09.2008 г. и на
25.09.2008 г.
В хода на производството се установи, че
изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно поради липса
на плащания от страна на кредитополучателите и за това, след надлежното му
уведомяване на 22.08.2016 г.,
по инициатива на ищеца – Банката е образувано заповедно производство пред СРС,
издадена е цитираната заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
по – горе суми. – главница, лихви и разноски.
Досежно
възраженията на ответницата за неправилно
изчисление от страна на Банката – ищец на дължимите суми по гланица, лихви, такси и разноски съдът намира следното:
В
приетата и неоспорена в хода на делото ССЕ установи размера на дължимите от
ответницата суми. Съдът приема тезата на ищцовата
страна, че целта на сключените между страните Допълнителни споразумения към
договора за кредит е била да се предоставят облекчени условия на ответниците
предвид финансовите им затруднения, тъй като приетите от страните уговорки в
тях водят до по-благоприятни за
длъжниците. Такива са предоставяните периоди с облекчени лихвени условия,
включително намален размер на лихвата върху дълга, фиксирана лихва, погасяване
на лихви /без главници/ в гратисни периоди, преструктуриране на просрочена главница
в редовна, при което е било спряно начисляването на лихви за просрочие. Не бяха
доказани възраженията на ответната страна въведените с допълнителните
споразумения промени в условията на Договора да са наложена едностранно и във
вреда на кредитополучателите - потребители, чрез неточна и подвеждаща
информация за предложен облекчен ред за погасяване.
Ответницата е направила възражения за наличие на неравноправни
клаузи на множество разпоредби както в Договора за кредит, така и в
Допълнителните споразумения към него и съдът дължи произнасяне по тях.
По
конкретно, тя твърди нищожност поради наличие на неравноправна клауза на чл.З,
ал.1, чл. 5, ал. З, чл. 6, ал. З, чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл.12, чл. 4, чл. 15,
чл.18 и чл. 20 от Договора за кредит, както и на следните текстове от
сключените Допълнителни споразумения към него: - от Допълнително споразумение
от 15.04.2009 г. - раздел IV и V, от Допълнително споразумение от 30,.03.2010
г. - на раздел III и V, от Допълнително споразумение от 29.12.2010 г. - на чл.
3, ал.1, л.5 и чл. 6, от Допълнително споразумение от 30.08.2011 г. — на чл. 2,
чл. З, чл. 6 и чл. 7, от Допълнително споразумение от 10.04.2012 г. — на чл. З
и чл. 6, от Допълнително споразумение от 27.12.2012 г. — на чл. 2, 3 и 5, от Допълнително
споразумение от 27.09.2013 г. – на чл. 3 и 5, цялото Допълнително споразумение
от 21.05.2014 г., и от Допълнително споразумение от 03.02.2015 г. — на чл. 3 и
чл. 5.
Нормата
на чл. 146, ал. 2 ЗЗП предвижда, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при Общи условия. Съдът намира, че към настоящия
случай тази разпоредба не може да намери приложение, тъй като при процесния
кредит условията са договаряни индивидуално – както на Договора за кредит, така
и на последващите множество Допълнителни споразумения през един много дълъг
период през годините, двете страни – както Банката - ищец, така и кредитополучателите
са се съгласили с клаузите на Договора и Споразуменията, приели са ги и са ги
одобрили с подписите си. В сключените Допълнителни споразумения към Договора за
кредит клаузите за изменение на лихвата и таксите са индивидуално уговорен,
като с тях кредитополучателите са се съгласили какви са дължимите на Банката
суми - главници, лихви, такси, вкл. и по отношение на капитализиране на
лихвите, като е договорен дори и по – малък от дължимия размер. Към момента на
подписване на Допълнителните споразумения в сила е била Наредба №9 от
03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване
на специфичните провизии за кредитен риск, която в разпоредбата на чл. 13 от
Наредбата определя, че се позволява преструктуриране на рисковите експозиции,
вкл. и чрез намаляване на лихвата по кредита, каквито уговорки са налице в Допълнителните
споразумения. Договорени са периоди с по - нисък лихвен процент, така и
фиксиран годишен лихвен процент от БЛП на банката, съответно е постигнат по - нисък
размер на месечната анюитетна вноска.
По тези съображения съдът
счита, че възражението на ответницата за наличие на неравноправни клаузи по
отношение на Договора за кредит и Допълнителните споразумения към него е
неоснователно, тъй като такива не са налице.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан за посочения по – горе от експертизата
размер, поради което той следва да бъде уважен за посочените от вещото лице
суми, като бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, посочени
в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, произтичаща от неизпълнено задължение
по процесния Договор за банков кредит от 27.08.2008 г., както следва: - 52,578,75 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2016
г. до окончателното изплащане, - 7 001.05 евро
- договорна лихва за периода 10.08.2015
г. – 27.09.2016 г., - 266,55 евро - мораторна
лихва за периода 10.08.2015 г. – 27.09.2016 г., - 280,09 евро – такса за периода 09.09.2015 г. -27.09.2016 г., - 165,60 лв. -
нотариална такса за периода 16.09.2016 г. – 27.09.2016 г., за които
суми по образуваното ч.гр.д. № 55368/2016 г. на СРС, 24-ти с-в са издадени
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото ответницата
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по
делото в размер 9 662,79 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен от „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, против Г.М.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл.
422 ГПК, че Г.М.Ц., като кредитополучател
по Договор
за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 42020 от 27.08.2008 г., дължи на „Ю.Б.”
АД следните суми: - 52,578,75 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.10.2016
г. до окончателното изплащане, - 7 001.05 евро
- договорна лихва за периода 10.08.2015
г. – 27.09.2016 г., - 266,55 евро - мораторна
лихва за периода 10.08.2015 г. – 27.09.2016 г., - 280,09 евро – такса за периода 09.09.2015 г. -27.09.2016 г., - 165,60 лв. -
нотариална такса за периода 16.09.2016 г. – 27.09.2016 г., за които
суми по образуваното ч.гр.д. № 55368/2016 г. на СРС, 24-ти с-в са издадени
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.М.Ц. да
заплати на „„Ю.Б.” АД сторените по делото разноски в размер 9 662,79 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: