№ *9
гр. Тополовград , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря Катя П. Памукова
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100036 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената искова молба от
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД – гр.Пловдив против СЛ. ИВ. В. от
с.У., общ.Т. в която се твърди, че ответницата в качеството на клиент е
използвала ел.енергия на стойност 339,42 лева, която сума и до момента не е
заплатена от нея. Консумираната енергия е за периода 13.01.2020 г. –
11.04.2020 г. Издадени са фактури на името на ответницата, които не са
заплатени. Твърди се, че поради забава в заплащането на фактурите
ответницата дължи и лихва в общ размер 22,61 лв. за периода 28.02.2020 г. –
22.11.2020 г.
Образувано е производство по реда на чл.410 от ГПК, пред РС –
Тополовград и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и след указания от съда, че
заявителя може да предяви иск относно вземането си с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, настоящия иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК.
Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда, че е
1
налице вземане от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД -
Пловдив към СЛ. ИВ. В. от с.У., общ.Т. в размер на: 339,42 лв./триста
тридесет и девет лева и 42 стотинки/ представляващи стойността на
консумирана от потребителя ел.енергия за периода 13.01.2020 г. – 11.04.2020
г.; 22,61 лв./двадесет и два лева и 61 стотинки/ представляващи стойността
на лихва за забава за периода 28.02.2020 г. – 22.11.2020 г.; както и законната
лихва върху горепосочената главница от момента на подаване на заявлението
– 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
и направените по делото разноски, както по настоящото производство, така и
по производството по ч.гр.д. № 254/2020 г. на ТгРС.
Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК й е назначен особен представител – адвокат от
АК Ямбол, който не оспорва исковете, като твърди, че същите са основателни
и не се противопоставя да се уважат с всички законни последици.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ответницата е собственик на обект с ИТН № *******, находящ се в
с.У., общ.Т., ул.“И.В.а“ № 4, представляващ жилищна сграда и е задължена да
заплаща всички задължения свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и начините определени в действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД. От приложените към делото писмени
доказателства: заявление за услуга, декларации за започване на продажба и за
достъп до мрежата и нотариален акт е видно, че процесния имот е закупен от
ответницата с нот.акт на 25.10.2018 г. След придобиването на имота е
подадено заявление от ответницата за смяна на клиент, с което тя претендира
да бъде сменено името на клиента за ИТН ******* и съответно възстановено
ел.захранването като й се предоставят всички услуги свързани с доставка и
продажба на ел.енергия. След подаването на това заявление, съответно
ответницата е придобила качеството на клиент на ЕВН, й е била предоставена
и използвана от нея ел.енергия за битови нужди. Съответно издадени са
фактури на обща стойност 339,42 лева, приложени по делото за потребена
2
ел.енергия за периода от 13.01.2020 г. – 11.04.2020 г. Последното е видно и от
препис-извлечение от сметка, приложено по делото. До момента няма данни
процесната сума да е заплатена от ответницата.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. №
254/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е съобщена на
ответницата по реда на чл.47 от ГПК. След изтичане на законоустановения
срок на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Поради което
се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.2 от ГПК.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за
съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 ал.1 предл.1-во и
чл.86 от ЗЗД.
От материалите по ч.гр.д.№ 254/2020 г. се установява, че с
разпореждане № 162/23.11.2020 г. по повод на заявлението на ищеца по
чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение като е уважено изцяло заявлението. Издадена е заповед със
същият номер и дата.
След изтичане на законния двуседмичен срок от връчване на Заповедта
по реда на чл.47 от ГПК на ответницата, съдът на основание чл.415 ал.1, т.2
от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния
едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след
като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и
установения срок.
Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание,
3
така и по размер.
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката ищецът продава енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Съгласно чл.13 ал.2 от
Общите условия снабдяването с ел.енергия и предоставянето на мрежови
услуги на клиентите започва след подаване на заявление за продажба по
образец. С този документ клиентът заявява желанието си да бъде потребител,
идентифицира се като клиент и обектът се индивидуализира с номер.
Ответницата е подала заявление-декларация за продажба на ел.енергия от
17.09.2019 г. за обект – жилищна сграда в с.У., общ.Т., ул.“И.В.а“ № * с ИТН
*******. Открит е и клиентски номер на ответницата като собственик. При
това положение съгласно общите условия ответницата се е задължила да
изплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в
сроковете и по начините определени в последните и при неплащане в срок на
дължимите суми, съгласно чл.127 ал.1 от Общите условия, клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Видно от приложените и издадени на ответника фактури последната е
консумирала ел.енергия и са й предоставени мрежови услуги на обща
стойност 339,42 лв., която сума не е заплатена от нея, въпреки че тя е била
задължена, съгласно чл.11 т.1 от Общите условия.
Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане
в посочения размер. Законна лихва следва да се присъди върху главницата
посочена по-горе, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
Установено е по безспорен начин, че ответницата е изпаднала в забава,
тъй като не е изплатила дължимите суми в сроковете посочени в Общите
условия, затова се дължи обезщетение за забава, което видно от документите
по делото е в размер на 22,61 лв. и в този размер следва да се признае
вземането.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в общ размер на 550,00 лв., от които 475,00 лева – разноски от
съдебното производство съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК, и
75,00 лв. – разноски от заповедното производство по ч.гр.д.№ 254/2020 г. по
4
описа на ТгРС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ЕИК ********* чрез юрисконсулт
К.А. ПРОТИВ СЛ. ИВ. В. от с.У., общ.Т., ул.“Д.“ № ** с ЕГН **********,
КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че е налице вземане
от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - Пловдив към СЛ. ИВ.
В. от с.У., общ.Т. в размер на: 339,42 лв./триста тридесет и девет лева и 42
стотинки/ представляващи стойността на консумирана от потребителя
ел.енергия за периода 13.01.2020 г. – 11.04.2020 г.; 22,61 лв./двадесет и два
лева и 61 стотинки/ представляващи стойността на лихва за забава за
периода 28.02.2020 г. – 22.11.2020 г.; както и законната лихва върху
горепосочената главница от момента на подаване на заявлението – 23.11.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца сумата от 550,00 лв.
/петстотин и петдесет лв./, от която 475,00 лв./четиристотин седемдесет и
пет лв./ - разноски по делото от настоящото производство и 75,00 лв.
/седемдесет и пет лв./ разноски по ч.гр.д. № 254/2020 г. по описа на ТгРС.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5