Решение по дело №4724/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1790
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20195330204724
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1790, гр. Пловдив, 04.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 19.09.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Величка Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4724/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 442962-F482018 от 17.06.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на основание чл.180, ал.3, чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр.  чл.86 , ал.1 и ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, на ЕТ„М.-**- Н.К.“, ЕИК  *****, със седалище и адрес на управление: гр.********, представлявано от Н.М.К, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 150,55 лева /хиляда сто и петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, вр. чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.          Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез представителя Н.К., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, релевирайки доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По същество не оспорва нарушението.

Въззиваемата страна – ТД на НАП-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк. Р.Е., моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 На 04.02.2019г. ЕТ „М. - ** - Н.К.“ подал Заявление за регистрация по ЗДДС вх. № *****. Предвид подаденото заявление на свидетеля Г.И., на длъжност „*********” към ТД НАП – Пловдив, било възложено да извърши проверка на търговеца. В рамките на проверката от него били изискани документи. От тях се установило, че за периода 01.09.2017г. – 31.08.2018г. жалбоподателят направил оборот в размер на 50 000 лв., а именно - 50 678.77 лева. и е следвало да подаде заявлението за регистрация по ЗДДС в срок до 07.09.2018г., включително.

С акт за регистрация № 160421900369875 от 13.02.2019г., жалбоподателят бил регистриран като данъчно задължено лице. Установено било, че за периода от 22.09.2018г. – датата, следваща датата, на която е следвало да бъде издаден акта за регистрация, до 12.02.2019г. – датата, предхождаща регистрацията, ЕТ „М. - ** - Н.К.“ е следвало да начислява ДДС за извършени от него облагаеми доставки,  както следва: за данъчен период  01.11.2018г. – 30.11.2018г.,  1150.55 лева, Нарушението било установено на 13.02.2019г. в ТД НАП-Пловдив и отразено в протокол №**********/13.02.2019г. Размерът на дължимия данък бил определен с протокол № **********/ 09.04.2019г.

Установеното било квалифицирано като нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, за което  срещу жалбоподателя ЕТ„М.-**- Н.К.“ бил съставен АУАН № F482018/ 12.04.2019г.  Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.180, ал.3, чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр.  чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, му било наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 150,55 лева за същото нарушение  под идентична правна квалификация.

В хода на съдебното производство в качеството й на свидетел беше разпитан актосъставителят Г.И., от чиито показания се установява, че в периода 01.09.2017г. – 31.08.2018г. жалбоподателят е достигнал облагаем оборот над 50 000 лв.,  а именно 50 687,77 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.09.2018г. вкл., но не го е направил. Вследствие на посоченото, в периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. е трябвало да начисли ДДС в размер от 1150, 55 лв за извършените облагаеми доставки на обща стойност 6903, 32 лв. Свидетелят сочи, че процесният данък не е начислен, за което бил съставен АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства. 

 При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да бъде ОТМЕНЕНО. 

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 ЗДДС за този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съобразно ал.2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Според разпоредбата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС определя кога данъкът става изискуем, а именно: от датата на възникване на данъчното събитие, което съобразно чл.25, ал.2 от ЗДДС е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Данъчният период е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, и съвпада с календарния месец. За посочените доставки за периода 01.11.2018г. – 30.11.2019г., данъчният период е именно ноември месец 2018г., респ. за посочените доставки, жалбоподателят е следвало да подаде справка – декларация с начислен данък до 14.12.2019г. включително. Тъй като данъкът не е бил начислен до 14.12.2019г.вкл., то несъмнено жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение с отразената дата 15.12.2018г.

 Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила при издаването на НП, при следните съображения:

В конкретния случай за нарушението по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС, на жалбоподателя  е наложена имуществена санкция в размер на 1150,55 лв, определен според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Така посоченият размер съответства на реда, предвиден в чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

Наред с последно цитираната норма, обаче, наказващият орган, е посочил като санкционна норма и чл.180, ал.3 от ЗДДС, съгласно която когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева. Тук следва да се отбележи, че никъде в обстоятелствената част на АУАН и НП не се сочи обстоятелство за по-късно начисляване на данък, било то в 6-месечен срок, и не се ангажират  доказателства в тази посока, напротив, дори в показанията си актосъставителят заявява,че процесният данък не е бил начислен.

С оглед изложеното, съдът констатира разминаване между описаната фактическа обстановка и санкционна разпоредба по чл.180 ал.3 от ЗДДС. От друга страна  размерът на санкцията  по чл.180, ал.3 от ЗДДС,  а именно 5% от дължимия данък, но не по-малко от 200 лв, очевидно би се отличавал от така определената имуществена санкция в размер на 1150,55 лв.  Нещо повече хипотезите по чл.180, ал.2, вр. ал.1 и чл.180, ал.3 са алтернативни и не могат да се прилагат заедно, доколкото  първата разпоредба се отнася до въобще неначислено ДДС, а втората – до по-късно начислено ДДС, като административнонаказващият орган не се е съобразил с това.  

Коментираните нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като пряко са рефлектирали върху правото на защита на ангажираното с административнонаказателна отговорност лице за разбере по какъв ред е било санкционирано.

Ето защо, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. 

Предвид това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442962-F482018 от 17.06.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на основание чл.180, ал.3, чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр.  чл.86 , ал.1 и ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, на ЕТ„М.-**- Н.К.“, ЕИК  *****, със седалище и адрес на управление: гр.********, представлявано от Н.М.К, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 150,55 лева /хиляда сто и петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, вр. чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.              

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                  

    

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.