Р Е Ш Е Н И Е
№
169
гр.
Перник, 15.11.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в
присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, Моника Любомирова, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 179 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) – Областно пътно управление (ОПУ) – К., чрез И.Л. – служител с юридическо
образование в ОПУ – К., началник на отдел „Административно обслужване“,
пълномощник на председателя на Управителния съвет (УС) на АПИ обжалва решение №
260192 от 18.05.2021 г. на Районен съд – Д., постановено по АНД № 203 по описа
на съда за 2021 г. С решението е отменено наказателно постановление № 2 от
10.12.2019 г., издадено от началника на отдел „Административно обслужване“ в
ОПУ – К., с което на „***“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Д.,
ул. ****, представлявано от К.В.И.– управител, на основание чл. 54, ал. 1 във
вр. с чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата (ЗП), за неспазване на забраната по чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП, е
наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв.,
В касационната жалбата срещу
решение № 260192 от 18.05.2021 г. на Районен съд – Д., постановено по АНД № 203
по описа на съда за 2021 г.,
се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в
нарушение на материалния закон. Сочи, че „мостовете“, в случая мостовото
съоръжение на автомагистрала (АМ) „Струма“ при км 62+700, попада в „обхвата на
пътя“ с оглед разписаното в чл. 5, ал. 7 във вр. с чл. § 1, т. 3 от ДР на ЗП,
чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗП (ППЗП). Иска от
касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши
делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба-„***“
ООД, гр. Д., редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 4
от АПК, депозира отговор чрез адв. К.П. от АК – Б.. Оспорва жалбата като
неоснователна и иска решението на
първата съдебна инстанция да се остави в сила. Претендира присъждане на
направените пред касационната инстанция съдебни разноски.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, за представител изпраща И.Л., пълномощник на
председателя на УС на АПИ. Поддържа касационната и пледира решението на Районен
съд – Д. да се отмени и делото да се
реши по същество, като се потвърди процесното наказателно постановление. Прави
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба и жалбоподател - „***“ ООД, гр. Д., редовно призован, не
изпраща представител. В писмена молба, депозирана от адв. К.П. от АК – Б.,
пълномощник на управителя на „***“ ООД, гр. Д., оспорва жалбата. Поддържа
депозирания отговор и иска жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски,
сторени пред всички съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, дава становище за законосъобразност на решението на
Районен съд – Д.. Предлага съдебният акт да се остави в сила.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди изложените в касационната жалба съображения
и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за
валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество и във
връзка с релевираните в жалбата касационни основания касационната жалба е
основателна.
За да
постанови проверяваното по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Д. е
приел от фактическа страна, въз основа на събраните и приобщени гласни и
писмени доказателства, които оценил за безпротиворечиви, че на 18.10.2019 г.,
при извършена проверка длъжностни лица в ОПУ – К. при АПИ, констатирали, че в
близост до км. 62+700, в обхвата на АМ "Струма", под мостовото
съоръжение, между колоните, са складирани материали – блистери от лекарства,
собственост на „***“ ООД, гр. Д.. За това обстоятелство бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗП.
Управителят на дружеството, присъствал на проверката, отказал да се запознае
със съставения АУАН, както и да получи екземпляр от същия, като изрично заявил,
че "отказва да контактува със служители на АПИ". АУАН бил връчен в
условието на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, отказът
на нарушителя бил удостоверен с подпис на един свидетел, с отбелязване на името
и точния му адрес. Въз основа на така съставения акт, било издадено процесното
наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на основание
чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, районният съд е достигнал до извод, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, че АУАН съдържа реквизитите, визирани в чл. 42 ЗАНН,
а НП е издадено съобразно изискванията на чл. 57 ЗАНН. За неоснователно е
прието възражението за допуснати нарушения на процедурата по съставяне и
връчване на АУАН – управителят на дружеството жалбоподател е присъствал при
проверката и след като е бил уведомен, че ще му бъде съставен акт, е отказал да
го получи. Приел е, че дружеството жалбоподател е съхранявало неопасни отпадъци
/блистери/ върху терен, които не е бил определен като площадка за съхранение на
отпадъци, под пътно съоръжение, в нарушение на нормативните изисквания. Въпреки
горните изводи е отменил наказателното постановление като е счел, че мостът, като елемент от пътната
инфраструктура не попада в "обхвата на пътя", което е аргументирано в
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗП. Поради това деянието не осъществявало
нарушение по чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 2 от
ЗП, а такова по ЗУО, съответно контролирано и санкционирано по реда и от
органите, предвидени в този закон.
Настоящия състав не споделя
изводите довели до отмяна на наказателното постановление и приема, че решението
е неправилно. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното
приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Оплакването в касационната жалба,
че в решението изолирано са тълкувани разпоредби на ЗП е основателно. По делото
не са спорни обстоятелствата, приети за установени и от районния съд, че
процесните материали (блистери) са били складирани в близост до км. 62+700, в
обхвата на АМ "Струма", под мост, между колоните на мостовото
съоръжение, съхранявани от соченото за нарушител дружество.
Съгласно § 1, т. 3, предл. второ
от ДР на ЗП мостовете са пътни съоръжения. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗП пътищата
(пътната инфраструктура) имат следните елементи: обхват на пътя, пътни
съоръжения и пътни принадлежности. Съгласно
чл. 5, ал. 7 предл. първо от ЗП пътните съоръжения и пътните принадлежности се
разполагат в обхвата на пътя. Изключени от това правило, по силата на предл.
второ на разпоредбата, са единствено базите за поддържане на републиканските
пътища, енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им
терени и снегозащитните съоръжения, които могат да се разполагат и извън него,
които, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗП са пътни принадлежности. Т.е. изключение
от правилото за разполагане в обхвата на
пътя не е въведено по отношение на нито едно от пътните съоръжения по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на ЗП. Разпоредбите
на чл. 5, ал 2 и ал. 3 от ЗП регламентират какво е „обхват на пътя“. Съгласно
ал. 2 това е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни, както и въздушното пространство над
него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Съгласно ал.
3 Обхватът
на пътя по дължината на пътните съоръжения за преместване на препятствия и над
тунелите включва хоризонталната проекция на съоръжението върху терена и
ограничителните ивици от двете страни на тази проекция, които
ивици, съгласно ал. 4 на с. чл. са с широчина до 2 м всяка.
С оглед това следва да се приеме,
че така складираните материали са попадали изцяло в обхвата на пътя, макар
складирани не върху пътното платно, а под моста. Това е така, тъй като
блистерите са били складирани непосредствено под пътно съоръжение– мост,
включено в обхвата на пътя по силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от ЗП,
включително с пространството под него, явяващо се хоризонтална проекция на
съоръжението по неговата дължина, също попадаща в обхвата на пътя съгласно чл.
5, ал. 3 във вр. с чл. 5, ал. 7 от ЗП. Забраната по чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП
се отнася включително до поставяне и складиране на материали, извън изрично
посочените, под пътното съоръжение–мост. С оглед установеното по безспорен начин, че
блистерите не са необходими за пътя,
независимо дали този материал е за битова или стопанска дейност, неговото
складиране е достатъчно основание за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП. Несъобразяването
съставлява административно нарушение с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.
54, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП
налагане на административно наказание за нарушение на чл. 25 от ЗП. Предвид
обстоятелството, че от събраните по делото доказателства е доказана
отговорността на дружеството и авторството за извършеното нарушение, то настоящия
състав приема, че правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на настоящия ответник по касационната жалба. Тълкувал
изолирано разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗП във вр. единствено с ал. 2 на
същата норма във вр. със забраната по чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП, районният съд,
е приложил неправилно материалния закон. Налице е основанието по чл. 348, ал.
1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) от ЗАНН за отмяна на решението на първата
съдебна инстанция.
Делото е изяснено от фактическа
страна, фактическата обстановка е правилно установена, кореспондираща си с
доказателствата, а в касационната жалба не са наведени доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуални правила от районния съд, поради което и на
основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд ще се произнесе по същество.
Споделят се изводите на
първоинстанционния съд за валидност и процесуална законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство, предвид което същите не
следва да бъдат повтаряни.
Събраните в производството по АНД
№ 203/2021 г. доказателства изясняват обективно, всестранно и пълно
обстоятелствата по спора, а именно, че на 18.10.2019 г. в обхвата на пътя на АМ
„Струма“, при км 62+700, между колоните на мостовото съоръжение над река
Джерманска, община Д., попадащо в обхвата на пътя, „***“ ООД е складирало
материали – блистери, негова собственост, които не са необходими за пътя. Така
установеното съставлява нарушаване на забраната по чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП,
административно нарушение с оглед предвижданото в санкционната разпоредба на 54, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 53,
ал. 1 от ЗП налагане на имуществена санкция на
юридическите лица и ЕТ. Приложената санкционна разпоредба на чл. 54, ал. 1,
предл. първо във вр. с чл. 53, ал. 1 от
ЗП предвижда налагане на имуществена санкция на юридическите лица и ЕТ в
размери от 3 000 до 8 000 лв. за неизпълнение по чл. 25 от ЗП. В
процесния случай е наложена имуществена санкция в максималния размер, предвиждан за такова
нарушение. Определянето на такъв размер на санкцията не е мотивирано в НП.
Налице е несъобразяване на правилата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН за определяне
размера на наказанието, поради което същото следва да се намали, като за същото
нарушение се наложи имуществена санкция в минималния предвиждан размер за
нарушение от вида на процесното – 3000
лв., което би обслужило и целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното се приема, че е налице касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на съдебното решение. Делото ще се реши
по същество, като се измени наказателното постановление в частта му, относно
размера на наложената имуществена санкция.
Касационната инстанция се произнася по
съществото на спора, с оглед на което се дължи и произнасяне на сторените от
страните разноски в хода на въззивното производство и в касационнато
производство.
При този изход на спора и като се взе предвид,
че деянието е осъществено от обективна и субективна страна, като
незаконосъобразната дейност на наложилия административното наказание орган е в неправилната преценка за
справедливост на санкцията следва, че изменението на наказателното постановление
представлява частично уважаване на жалбата, водещо до частично потвърждаване и
частична отмяна на наказателното постановление. При това положение разпределението
на разноските следва да стане в
съответствие с потвърдената и отменената част на наказателното
постановление.
С оглед на това, че деянието е
осъществено, а само размерът на наказанието
е намален, то тази пропорция следва да се приложи и към претенциите за разноски. Доколкото обаче в касационната жалба не са
изложени съображения, в частта за присъдените разноски, следва, че решението, в
тази му част е влязло в сила по отношение на присъдената сума от 700.00лв. и не
може да се пререшава.
Искането на „***“ООД за изменение и допълване на
решението, в частта за разноските е напълно неоснователно. Във въззивното
производство е направено възражение за прекомерност. Същото правилно е прието
за основателно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност и същото с
приведено в минималния посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения. При съобразяване с изхода на спора се
следва, че присъденото такова е в по-благоприятен размер от дължимото се такова
определено пропорционално на интереса.
В касационното производство и двете страни претендират присъждане на
разноски. Исканията са заявени своевременно. Касационния жалбоподател прави възражение
за прекомерност, но същото е неоснователно. Претендираното възнаграждение е на
стойност близка до минимално разписания в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. С
оглед
изхода на спора на касационния
жалбоподателя ще бъдат присъдени направени в касационното производство разноски
в размер на 50 лева, а на ответника – 468 лева.
Водим от всичко гореизложено и на
основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260192 от
18.05.2021 г. на Районен съд – Д., постановено по АНД № 203 по описа на съда за
2021 г., като вместо него:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 2 от 10.12.2019 г., издадено от началника на отдел „Административно
обслужване“ в Областно пътно управление – К., срещу „***“ ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. Д., ул. ****, представлявано от К.В.И.–
управител, като за същото административно нарушение – по чл. 54, ал. 1 във вр.
с чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата
(ЗП), за неспазване на забраната по чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП, намалява размера
на наложената имуществена санкция от 8 000 (осем хиляди) лв. на 3 000
(три хиляда) лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. Д., ул. ****, представлявано от К.В.И.–
управител, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с административен
адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, съдебни разноски по КАНД № 179/2021г. по
описа на Административен съд-Перник в размер на 50.00 (петдесет) лв.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“, с административен адрес гр. София, бул.
„Македония“ № 3 да заплати на „***“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. Д., ул. ****, представлявано от К.В.И.– управител съдебни
разноски по КАНД № 179/2021г. по описа на Административен съд-Перник в размер
на 468.00 (четиристотин шестдесет и осем) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/